№ 17538
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110159994 по
описа за 2022 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу М. В. В. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва, както следва: 4499,59 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.11.2021 г. до окончателното
изплащане, 789,68 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 02.11.2021 г., 33,06
лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната
лихва от 16.11.2021 г. до окончателното изплащане и 6,70 лева – мораторна лихва за периода
01.12.2018 г. – 02.11.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 32, вх. Д,
ет. 6, ап. 99, аб. № 138711, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
65453/2021 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след публикуване на сумите на сайта на дружеството.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез особения си представител оспорва
предявените искове по основание и размер. Възразява да е била потребител на топлинна
енергия през процесния период, както и да се установява, че е собственик на процесния
1
имот. Релевира възражение за погасяване с изтичане на 3-годишна давност на процесните
вземания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия, тъй като с нея има
сключен договор за продажба на топлинна енергия. Видно от доказателствата по делото
ответницата ползва процесния имот като наемател на общинско жилище. Представена е
Заповед № 04-М-021 от 25.09.1998 г. на Столична община, район „Люлин“, с която
ответницата се настанява в процесния имот, поради което може да се направи извод, че
ответницата е наемател на процесния топлоснабден имот, който е общински.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, което не включва в
кръга на потребителите наемателите.
С ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК вече е изяснен
смисъла на понятието титуляр на вещно право на ползване по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
като в т. 1 изрично се сочи, че собствениците или титулярите на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение /каквото е и наемното/,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената ѝ.
По делото е представена молба – декларация от 11.03.1999 г., с което ответницата
желае на нейно име да бъде открита партида за процесния имот. Съдът намира, че това по
своята същност представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, което е било прието от ищеца, поради което и ответницата е
придобила качеството на купувач на топлинна енергия.
Следователно наемателят на имота в случая е страна по правоотношението с
топлопреносното предприятие и е потребител на топлинна енергия по смисъла на закона,
поради което и дължи на топлопреносното предприятие заплащане на цената на тази
енергия.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
2
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 4417 лева без предишни просрочени
или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово
разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 33,06 лева. За процесния
период абонатът заплаща ТЕ за БГВ по показанията на 1 брой водомер за топла вода в
имота. За периода с липса на достъп на абоната се начислява служебно ТЕ на брой лица с
разходна норма 140 л/денонощие за 1 потребител. Според ФДР потребителите са били 2.
Според главния отчет и изравнителните сметки в процесния имот за процесния период има
и 2 броя радиатори без ИРРО. Уредите са демонтирани. В този случай от ФДР начисляват
ТЕ по МСРС като за отоплително тяло без уред както за периода с липса на достъп, така и за
периода с достъп до имота. Общата мощност на отоплителните тела в имота е 4500 вата.
Ответницата чрез особения си представител с отговора на исковата молба упражнява
правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите
на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на
същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с
установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ
факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл.
150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
3
16.11.2021 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника
топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 16.11.2018 г. или обхваща
претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода
16.11.2018 г. – 30.04.2020 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на
вземанията е основателно за периода 01.05.2018 г. – 15.11.2018 г. Така размерът на уважения
главен иск, определен на основание чл. 162 ГПК, е 3320,76 лева. Сумата за дялово
разпределение, която се дължи, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 24,78
лева.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това
означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно
задължение. Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер,
определен на основание чл. 162 ГПК, за сумата от 593,69 лева. Мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на
5,02 лева
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
690,67 лева от общо направени разноски в размер на 213,16 лева - държавна такса в
исковото и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, 420 лева – депозит
за особен представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Ответницата е била
представлявана от особен представител и не е претендирала разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., срещу М.
В. В., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че М. В. В. дължи на „Т.С.”
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
3320,76 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 16.11.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.11.2021 г. до окончателното изплащане, 593,69
лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 02.11.2021 г., 24,78 лева – сума за дялово
разпределение за периода 16.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
16.11.2021 г. до окончателното изплащане и 5,02 лева – мораторна лихва за периода
4
01.12.2018 г. – 02.11.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 32, вх. Д,
ет. 6, ап. 99, аб. № 138711, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
65453/2021 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: над 3320,76
до сумата от 4499,59 лева и за периода 01.05.2018 г. – 15.11.2018 г., над 593,69 лева до
сумата от 789,68 лева, над 24,78 лева до сумата от 33,06 лева и за периода 01.10.2018 г. -
15.11.2018 г. и над 5,02 лева до сумата от 6,70 лева.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производство в общ размер
на 690,67 лева.
Решението е постановено при участието на „Х.Р.” EООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5