Р Е Ш Е Н И Е №
262168
04.08.2021 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІХ граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното гр. дело № 17836 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Иск на горовладелска потребителска
кооперация ( ГПК) „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. С.,
община С., да се осъди М.К.Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и с
основание в чл. 233 ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 310, ал. 1 т. 2 ГПК.
Според фактите в исковата молба, между
страните имало договор за наем на недвижим имот от дата 01.09.2014 г., по
силата на който ищцовата кооперация отдала под наем на ответника част от
недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. К., общ. С., част от в поземлен имот № ***, подотдел
***, в землището на с. М., Община Л., ревир „***“, в местността „***“, като имота е прилежаща към бунгало за отдих
земя. Договорът бил прекратен от наемодателя, на основанието по пункт ІІІ т. 7
от същия, с покана от дата 16.03.2018г. Със същата покана, с която договорът
бил прекратен, ответника бил и поканен да върне вещта на наемодателя. Това не
било направено , включително към датата на предяваването на иска, и затова се иска от съда да осъди ответника да предаде на ищеца държането на
наетата вещ , като премахне ( демонтира)
находящите се в имота свои вещи – построено бунгало.
Ответникът е оспорил иска свовременно, с
оглед законоустановения срок по чл.
131 от ГПК. Отрича да е собственик на
бунгалото, тъй като го подарил ( с
договор за дарение от ***) на третото на спора лице ***„***“; възразява , че иска е недопустим,
тъй като бунгалото съставлявало недвижима вещ.
Искът е допустим. По същество , съдът
съобрази следното:
В хипотеза на чл. 310 ал. 1 от ГПК , ищецът
следва да докаже наемно правоотношение между страните с предмет недвижим имот
и прекратяване на действието на това
правоотношение. В тежест на ответника – държател на имота е да докаже, че като
наемател е изпълнил точно задължението си по чл. 233 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
да върне вещта.
По съществуването на договора между
страните не се спори , не се спори също така, че ползването на вещта,
представляваща част от имот № ***, подотдел ***, в землището на с. М., Община
Л., ревир „***“,, е предадено със сключването на договора на ответника, като по
този начин наемодателя е изпълнил същественото си задължение по договора – да
предаде наетата вещ. По делото е представено копие от договора, неоспорено от
страните касателно доказателствената му годност, и съдът приема съществуването
на наемно правоотношение между страните.
Не се спори, а и се установява от
приложената на л. 8 от делото нотариална покана, че имота наемният договор се
прекратява, и тази покана е достигнала до адресата , на когото е било връчена
по реда на чл. 47 от ГПК на дата 18.05.2018г. Съдът не отрича правото на
наемодателя да прекрати с предизвестие
договора за наем , включително по
реда на чл. 238 от ЗЗД , като се има предвид
, че според чл. 6 от договора, последният се сключва за срок от една година,
а в разпоредбата на чл. 7 е установено, че ако някоя от страните не го
прекрати, се удължава за всяка следваща година. Действието на договора е
прекратено.
Ответникът не твърди да е върнал имота на
наемодателя, нещо повече – по делото
фигурира протокол от 13.08.2019 г., издаден от Л. Д. К. – *** при ищеца, според който към момента на изготвяне
на протокола все още не е демонтиран и земята – предмет на договора не е предадена
на кооперацията. Протоколът е изходящ от страната ( ищеца ) частен свидетелстващ документ, но съдът приема
констатациите му за верни, след като нищо по делото не им противоречи.
Няма как да се сподели виждането на
ответника , че бунгалото е недвижима вещ, това му възражение остана недоказано.
Съдът бе назначил техническа експертиза , която да каже дали това бунгало е
трайно прикрепено към земята – предмет на наемния договор, но ответникът не
внесе депозит за възнаграждение на
вещото лице. Затова и съдът не може да приеме за доказано това
обстоятелство.
На следващо място, прехвърлянето на
правото на собственост върху бунгалото на трето на спора лице е факт, неотносим
към предмета на спора, когато е и да е било извършено. Бунгалото не е предмет
на договора за наем на имота, дори да е било поставено към датата на
сключването му; съществуването му или титуляра на правото на собственост върху
него не отричат по никакъв начин задължението на Т. по реда на чл. 233 ал. 1 от ЗЗД да върне вещта.
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
Разноските се присъждат в тежест на Т..
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.К.Т. , ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, да опразни и да
предаде на ищеца ГПК „***“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с. С., Община С., държането на вещ,
представляваща прилежаща земя за бунгало за отдих, част от поземлен имот № ***, подотдел ***, землище на
с. М., Община Л., ревир „***“, м. „***“.
ОСЪЖДА М.К.Т. , ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, да заплати на ГПК
„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. С., Община С.
сумата 450 лева разноски по делото.
Решението се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Пловдив
в двуседмичен срок - от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ