РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Пловдив , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20205330110188 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от С. Р. Д. против Община
Пловдив кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 190
лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ***** вследствие
на падане на дърво върху последния на 30.07.2020 г. и сумата от 100 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди –
притеснение от случилия се на 30.07.2020 г. инцидент, ведно със законна
лихва от датата на датата на увреждането – 30.07.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 30.07.2020 г., около 20, 35 часа дърво, което е
собственост на ответната община пада върху собствения на ищеца лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с ****** Твърди, че автомобилът бил
паркиран на паркинга на ж.к. Т срещу бл****, като дървото се намирало в
ж.к. Т пред бл***, която улица представлява пресечка от ул. Д. К.“. Твърди, че
времето на 30.07.2020 г. било ясно, слънчево, тихо и спокойно, поради което
за ищеца остава неизвестна причината за падналото дърво. Клоните на
1
падналото дърво увредили автомобила на ищеца, като инцидентът довел до
счупване на предното стъкло на автомобила, което било сменено за сумата от
190 лв. в сервиз на фирма „Хар ЗДМЛ“ ЕООД. От инцидента претърпял и
неимуществени вреди, вследствие на паника и притеснение от случилото се,
което заместващо обезщетение преценява в размер на сумата от 100 лв. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът Община Пловдив, е депозирал в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи
за нейната неоснователност. Оспорва обстоятелствата, при които се сочи да е
настъпил инцидента. Твърди, че видно от приложните към отговора на
исковата молба доказателства декоративната растителност в гр. П. до бл. ***
на ж.к. Т е в добро фитосанитарно състояние, като дълготрайната
растителност картотекирана в посочения район е с код „0“, код „3“ и код „4“.
Съгласно Класификатора на средното санитарно състояние на дървесните
видове, средно санитарно състояние код 4 означава, че дървото е здраво без
видими признаци на изсъхване на стеблото и короната, код 3 означава, че
дървото е в относително добро състояние, има частични повреди по стеблото
или изсъхнали клони в короната, които не са повече от 50 % - върхът е здрав,
а код 0 означава новозасадено дърво или храст. Поддържа, че съгласно
разпоредбите на Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената
система на Община Пловдив, както и в съответствие със Заповед № ****** на
Кмета на Община Пловдив, кметовете на райони при Община Пловдив
издават писмени разрешения за премахване, преместване или резитба на
дълготрайна дървесна растителност. Сочи, че съгласно изготвена справка в
района на инцидента са оформени короните на три броя дървета през месец
януари 2020 г. в изпълнение на заповед на кмета на Район Т. Следователно
счита, че не са налице доказателства за виновно бездействие на служители на
Община Пловдив. Твърди, че липсват данни общината да е сигнализирана за
състоянието на дървото. Твърди, че липсва протокол за ПТП, установяващ
фактическата обстановка при настъпване на инцидента. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
2
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Съгласно Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, допълнено с
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС, при разграничаване на
отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата
на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на
виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и
общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД
може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата
вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е
налице и когато не съществува техническа възможност за пълното
обезопасяване на вещта.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква
работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа
при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на
увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие)
на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност
вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния
резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
3
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата,
на които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в
умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи
се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в
други случаи до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на
увреждането Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е
спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на
възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за
отпадане отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при
изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но
и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които
произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на
възложената работа.
От приложената по делото Заповед № ***** г., с която е частично
отменена Заповед № *****г., се установява, че кмета на Община Пловдив е
упълномощил кметовете на райони при Община Пловдив да издават писмени
разрешения за премахване, преместване или резитба на дълготрайна
декоративна растителност.
Със Заповед № ***** г., издадена от заместник-кмета на Район „Т.“ е
постановено ОП „Градини и паркове“ – гр. Пловдив, да оформи оформи
дърветата и да съкрати клоните към сградата около блок № ****, вх. **,
която е изпълнена през м. януари 2020 г., като е осъществена резитба на
корони на 3 бр. дървета, за което е представен Протокол за установяване
извършването на натурални видове работи и подробна ведомост.
По делото е представена фактура № ***** г., издадена от „Хар ЗДМЛ“
ЕООД с получател С.Д. за сумата в размер от 190 лв. с ДДС, с основание за
издаване на фактурата – автостъкло, предно за „Голф с *****“. Към фактурата
е приложен фискален бон за заплащане на сумата от 190 лв.
4
По делото е представена служебна бележка с рег. № 511/31.07.2020 г.,
издадена от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“
– Пловдив, в която е посочено, че на 30.07.2020 г. около 20:35 ч. е паднало
дърво върху лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ****** на адрес гр. П., ж.к.
Т, до бл. № .
От представеното по делото Свидетелство за регистрация, Част I се
установява, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ с **** е собственост на
ищеца С. Р. Д..
От Националния институт по метеорология и хидрология – Филиал
Пловдив е представена справка за метеорологичните условия на 30.07.2020 г.,
от която се установява, че среднодневната температура е била 27, 8°С, с
максимална скорост на вятъра до 3м/сек. от югоизток, без валежи.
По делото е изслушано заключението на вещото лице по съдебно лесо-
техническата експертиза. За да изготви заключението си вещото лице е
работило с представените по делото документи, като е извършило оглед на
процесното дърво, посочено от страна на ищеца. Вещото лице е установило,
че от представените по делото документи от страна на ответната община не
може да се определи вида на процесното дърво, като след отправено
запитване до ОП „Градини и паркове“ е получило отговор, че дърветата пред
блок № **** в ж.к. Т са от вида акация и сливи. След огледа на място
експертизата е дала заключение, че процесното дърво е било отрязано и е от
вид „Акация“. Вещото лице е извършило оглед на дърветата, засадени пред
блок №**** в ж.к. Т, като е определило, че по външни морфологични белези
и физиологическо състояние, дърветата от вид акация са приблизително на
видима възраст около 35-40 години, като експертизата е приела, че и
процесното дърво е на тази възраст. При огледа експертизата е установила, че
на терена е налична част от ствола на дървото – оформен (отрязан) пън, който
е отрязан на височина 0, 27 м. от терена на земята, като е установено, че от
южната страна – в посока към блока, стволът на дървото е изгнил и около 1/3
от него липсва на терена. От северната страна е констатирано, че стволът на
дървото също е изгнил от основата на земята до височината на отреза, като
част от кората липсва, а другата част е отделена от дървесината, като от изток
– запад кората на ствола се отделя и разпада при пипане. Въз основа на така
5
констатираното вещото лице е достигнало до извод, че към момента на
инцидента – 30.07.2020 г., процесното дърво е било прогнило отвътре – в
сърцевината, от терена до известна височина на дървото. Експертизата е
установило, че дървото е било прогнило отвътре, което е довело до отчупване
на ствола и падане на дървото. Посочено е , че силно натоварения трафик по
пътното платно пред бл. № ****, предизвиква вибрации, които биха оказали
негативно влияние върху растежа и стабилността на дървото при нарушена
екологична обстановка. Вещото лице е посочило, че акацията е силно
светлолюбив вид, като в случая дърветата са засадени от северната страна на
блока, поради което за да бъдат огрявани от слънцето с годините са се
наклонили силно и тежестта на клоните е само от едната страна на дървото,
което отслабва неговата якост и издръжливост.
В съдебното заседание при изслушване на вещото лице е уточнило, че е
установило вида на дървото по кората, която при вида „Акация“ е груба и
напукана. При огледа е установено, че пред блока са засадени дървета от
посочения вид, тъй като е обособено пространство с почва в тротоара,
обособено за засаждането им. Възрастта на дървото също е установена по
външни белези. Вещото лице е посочило, че липсата на част от ствола е
индикация за наличие на заболяване, което е първопричината за отчупване на
ствола, като вибрациите от движението на автомобилите и влошената
екологична среда са допринесли за настъпване на събитието.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и
безпристрастно дадено, като възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля И.
Ж. И., който свидетелства, че познава ищеца, тъй като са съседи.
Свидетелства, че в края на м. юни 2020 г. излязъл, за да отиде до магазина,
като на връщане видял, че дървото, до което е била паркирана колата му е
паднало. Посочва, че е паднало цялото дърво, останали най много 15-20 см.
от дървото. Почти цялата корона на дървото била върху колата на ищеца,
която била паркирана на пътното платно, където имало оформени паркоместа.
Дървото било голямо и паднало върху платното за движение, като короната
му стигнала до автомобила на ищеца, който имал драскотини върху предния
6
капак и тавана, а предното стъкло било счупено. Свидетелства, че времето
било нормално за сезона, без дъжд. На мястото на инцидента пристигнала
пожарната, служителите на която отстранили падналото дърво. Сочи, че
ищецът нямал представа какво се е случило, затова свидетелят отишъл до тях,
за да го уведоми, като информацията шокирала ищеца, останал като
„попарен“ от това, което разбрал. Ищецът веднага отишъл при автомобила си
и като го видял направо се разтреперил, бил притеснен. Няколко дни след
инцидента свидетелят видял ищеца и видял, че не му е добре, защото имал
ангажименти с автомобила. Свидетелства, че след инцидента автомобилът
бил ремонтиран.
Съдът намира, че от събраните в производството по делото
доказателства – показанията на свидетеля И. И. и представените по делото
писмени документи, включително представената по делото служебна
бележка, издадена от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Пловдив, се установява, че на 30.07.2020 г. засаденото в
районна на тротоарното пространство пред блок № *** в ж.к. Т*, пада като
короната му попада върху собствения на ищеца автомобил „Фолксваген
Голф“ с ****, което води до счупване на предното стъкло на лекия автомобил.
Съдът намира, че ответникът е материалноправно легитимиран да
отговаря по така предявеният иск. Това е така, тъй като съгласно § 7 от ПЗР
на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред
които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване (§ 7, т. 4 в
редакцията от ДВ, бр. 26/2000 г.). Съгласно чл. 11 ЗОС имоти и вещи –
общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата
на силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП Община Пловдив следва да
поддържа пътищата, като осигурява необходимите изисквания за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
В изпълнение разпоредбите на ЗМСМА е издадена Наредба за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив
приета от Общинския съвет с Решение № 225 взето с Протокол № 11 от
11.06.2009 г.
7
Съгласно така приетата наредба зелената система, по смисъла на тази
Наредба и съгласно чл. 30, ал.(2) от Наредба № 7 за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зона от Закона за
устройство на територията включва всички озеленени площи, в т.ч. всички
паркове, градини, улично озеленяване, извън селищни и горски паркове,
гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения
и разсадници – арг. чл. 2 от Наредбата.
В клаузата на чл. 3 от Наредбата е установено, че Община Пловдив чрез
упълномощените за този вид дейност структури стопанисва, изгражда и
поддържа зелената система – за терените общинска собственост. Установено
е, че Пловдивският общински съвет, чрез бюджета на община Пловдив,
обезпечава необходимите средства за развитието, опазването и поддържането
на общинските зелени площи.
В разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че резитба,
премахване или преместване на дълготрайна декоративна растителност в
терени общинска собственост се извършва, в следните случаи: 1. при
изграждането на нови или реконструкция на съществуващи общински
озеленени площи; 2. при изсъхнали и болни дървета, издънкова и
самонастанена растителност, както и на дървета, застрашаващи сигурността
на гражданите, безопасността на движението, сградите, пътната и
техническата инфраструктура; 3. при премахване на последици от природни
бедствия и аварии; 4. при строителство, преустройство, реконструкция и
ремонти на сгради, пътища и обекти на техническата инфраструктура и при
доказана невъзможност за запазването й”.
Следователно ответникът следва да полага дължимата грижа по
поддръжката на зелената растителност, като осигурява безопасността на
населението и премахва изсъхналите и болни дървета.
От изслушаната в производството по делото съдебна лесо-техническа
експертиза се установява, че падналото дърво е било от вида „Акация“ на
възраст от около 35-40 г., като причина за падането му е наличие на вътрешно
изгниване на дървото, което по предположение на експерта е причинено от
заболяване. Следователно установява се, че причината за падане на дървото
не е случайна, а е свързана с наличието на вътрешно изгниване на дървото,
8
довело до отчупването му от ствола. В задължение на ответната община е да
следи за поддържане на зелената растителност, като при наличие на
необходимост да премахва дърветата, които създават опасност за
населението.
Следователно за ищеца се е породило право на вземане на
извъндоговорно основание срещу Община Пловдив. Тъй като причинените
вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение
на работници или служители при Община Пловдив при или при повод на
извършваната от тях работа, настоящата съдебна инстанция счита, че всички
елементи на фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника са осъществени в обективната действителност.
Според Постановление № 9/1966 г. на Пленума на ВС отговорността по
чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено
извършването на работата, като вината се изразява в умишленото или по
непредпазливост причиняване на вредата. Върховният съд изтъква, че в някои
случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената
работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е
основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа.
В производството по делото се установи, че вследствие на инцидента са
нанесени щети по отношение на собствения на ищеца лек автомобил
Фолксваген Голф“ с *****, изразяващо се в повреждане на предното стъкло
на лекия автомобил на стойност от 190 лв. Така установените щети се
намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
настъпването на инцидента и последните са причинени от падането на
дървото. От приложените по делото фактура и фискален бон, се установява,
че за подмяната на увреденото (счупено) предно стъкло на автомобила
ищецът е сторил разходи в размер на 190 лв., равняваща се на стойността на
претърпените от последния имуществени вреди, поради което предявената
искова претенция за присъждане на посочената сума следва да бъде уважена.
Ищецът претендира и сумата от 100 лв. - обезщетение за претърпени
9
неимуществени вреди – притеснение от случилия се на 30.07.2020 г.
инцидент.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени,
поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
Съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от
инцидента, изразяващи се в притеснения и емоционален дискомфорт от
случилото се, чието настъпване се установява от показанията на свидетеля И.,
станал пряк очевидец на реакцията на ищеца при научаване за падането на
дървото, както и настроението му, непосредствено след това. При определяне
на това заместващо обезщетение съдът в настоящия съдебен състав съобрази,
че характера на настъпилия инцидент е свързан с падане на масивно дърво
непосредствено върху колата на ищеца, което несъмнено буди страх и
причинява дискомфорт от вероятността самият ищец да се е намирал в
близост до автомобила си в този момент.
Предвид изложеното, при преценка на така обсъдените писмени и
гласни доказателствени средства, съдът в настоящия съдебен състав намира,
че справедливият размер на заместващото обезщетение за вреди е за сумата
от 300 лв. Следователно и при съблюдаване на принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, предявеният иск следва да бъде уважен в
пълния му предявен размер от 100 лв. поради което исковата претенция след
да бъде уважена в пълния й предявен размер.
Тъй като при причиняване на вредоносен резултат от непозволено
увреждане, делинквентът изпада в забава от момента на извършване на
противоправното деяние, без да е нужна покана – чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
акцесорният иск за заплащане на обезщетение в размер на законната
мораторна лихва върху главницата следва да бъде уважен за периода от
10
момента на увреждането – 30.07.2020 г., до окончателното изплащане на
главното парично притезание.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото
разноски. Ищецът е сторил разноски, както следва: сумата 50 лв. за заплатена
държавна такса, сумата от 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и
сумата от 236 лв. – депозит за вещо лице.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 Община Пловдив,
ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов” № 1, да
заплати на С. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „З.“ №, сумата от 190
лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ***** вследствие
на падане на дърво върху последния на 30.07.2020 г. и сумата от 100 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди –
притеснение от случилия се на 30.07.2020 г. инцидент, ведно със законна
лихва от датата на датата на увреждането – 30.07.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив да заплати
на С. Р. Д. сумата от 586 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №
10188/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/П/_____________________
11