Р Е Ш Е Н И Е
№205
гр. Велико Търново,
20.07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от председателя адм. дело №259 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК.
Жалбоподателката П.П. ***, чрез адв.Р.В. от ВТАК, е обжалвала като
незаконосъобразен отказ от произнасяне по възражение за погасителна давност,
обективиран в писмо №94-З-154 от 15.02.2023 година на Кмета на Община Свищов.
Сочи, че в отговор на направено от нея
възражение е получила съобщение от 4.01.2023 година, с което вместо произнасяне
по него, е била уведомена за дължимите според Община Свищов задължения,
включително и по издаден АУЗД. С оглед на липсата на произнасяне,
жалбоподателката е изпратила ново искане, като е поискала произнасяне по
искането за настъпила погасителна давност, като е обърнала внимание на
погрешното тълкуване на нормите на чл.171 и чл.172 от ДОПК. В отговор на
искането и обаче е получен посоченият отказ. Счита, че същият е
незаконосъобразен по изложените в жалбата и представената писмена защита
съображения, като иска отмяната му и присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗА.
Ответникът, кметът на Община Свищов, не
е взел становище в открито заседание, като в представената молба – становище
/лист 30 от делото/, чрез процесуалните си представители адв.Ш.и адв.Я.отрича
основателността на жалбата и претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, и след съвкупна преценка на
доказателствата по делото приема за установено следното:
От
представеният АУЗД №426-1/24.11.2016 година се установява, че на А.М.П./наследодател
на жалрбоподателката/ на основание чл.107, ал.3 от ДОПК са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти в общ размер от 252, 47 лв. в едно
с лихви от 62, 44 лв., задължения за окончателен годишен /патентен/ данък в
размер от 270 лв. в едно с лихва от 39, 50 лв. и задължения за такса за битови
отпадъци в размер от 802, 70 лв. в едно с лихва от 254, 21 лв., като този акт е
връчен на 29.11.2016 година. Няма данни този акт да е обжалван по
административен и/или съдебен ред.
На 19.12.2016
година е входирана молба от Община Свищов за образуване на изпълнително дело на
основание чл.426 от ГПК за посочените суми, като са приложени 4 декларации и
въпросният АУЗД /лист 35 от делото/. Образувано е изпълнително дело
№725001185004 /видно от щемпела върху молбата. С разпореждане №3258/30.11.2018
година по това ИД частният съдебен изпълнител В.Георгиев, рег.№725 от Регистъра
на КЧСИРБ е разпоредил приключването на изпълнителното производство поради
заплащане на задължението и разноските по него. Общината е уведомена със
съобщение №26892 от 30.11.2018 година.
На
02.02.2023 година Община Свищов, като взискател отново изпраща писмо до въпросният
частен съдебен изпълнител с молба за образуване на изпълнително дело, като иска
събирането на публично вземане от 569, 60 лв., представляващо окончателен
патентен данък и лихви върху тази сума от 546, 93 лв. Прилага два АУЗД
/цитирания по-горе и АУЗД №1001-1/01.05.2015 година./ , и справки.
Междувременно,
жалбоподателката, в качеството си на наследник на титуляра на задълженото за
данъците и таксите лице на 20.10.2022 година подава възражение, като сочи, че в
случай, че е налице производство по принудително изпълнение за публични
вземания, то следва да бъде уведомена, като моли публичните задължения да се
отпишат като погасени по давност.
В
резултата на това ответникът изпраща до жалбоподателката писмо, в което сочи,
че по АУЗД №1001-1 са погасени суми от
4 911, 96 лв., но остават непогасени 633, 98 лв. главници и лихви за 2012
и 2013 години, а по АУЗД №426-1 остават за доплащане 476, 36 лв. Посочено е, че
издаването на АУЗД прекъсва давността.
Последва
ново искане от жалбоподателката, като в него изрично се сочи, че се иска
произнасянето по възражението за настъпила погасителна давност във връзка със
сумите по двата АУЗД.
В
резултат на тази кореспонденция е издадено оспореното писмо, видно от
съдържанието на което е, че Кметът на Община Свищов е отказал да се произнесе по искането, като е
посочил, че не е оправомощен с оглед образуването на второто цитирано по-горе
изпълнително дело пред ЧСИ. В съобразителната му част са развити аргументи за
давността като институт на материалното право и за началото и изтичането на
предвидените в ДОПК давностни срокове.
При
тази обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Чрез въпросното
писмо ответникът отрича възможността да се произнесе с положителен акт на
искането на жалбоподателката за издаване на акт, с който да се произнесе по
направено възражение за давност. Въпреки, че не е издадено по реда на ЗМДТ и на
ДОПК, това изявление засяга непосредствено законните интереси на лицето, което
е правоприемник по наследство на задължен за местни данъци и такси субект, при
което е налице и процесуална легитимация за оспорването му. В случая са налице
изискванията на чл.120, ал.2 от КРБ, както са разтълкувани в Решение № 21 от
26.X.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 18/95 г.
Що се отнася
до срока за обжалване, то следва да се констатира, че писмото е връчено по
електронен път на процесуалния представител на жалбоподателката на 17.02.2023
година. В самото него не е посочено, дали и в какъв срок то може да се обжалва,
при което приложима е разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, според която „Когато
в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред
кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване
по този дял се удължава на два месеца.“. При това положение срокът за обжалване
започва да тече на 18.02.2023 година /чл.60, ал.6 от ГПК/ и изтича на
18.04.2023 година, като видно от извадката от ССЕВ, жалбата е подадена на
18.04.2023 година, т.е. в законния срок по чл.140, ал.1 от АПК.
По същество
жалбата е основателна.
В случая
доказателствата по делото установяват, че жалбоподателката, чрез
представителката си, прави възражение за изтекла погасителна давност за
публични общински вземания по смисъла на чл.162, ал.1, т.1 и 3 от ДОПК, за
които вече е образувано производство за принудителното им събиране.
Съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.2 от
ЗМДТ „Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на
Гражданския процесуален кодекс.“.
Съответно
разпоредбата на чл.9б от ЗМДТ предвижда следното: „Установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по
същия ред.“.
Според чл.2, ал.3 от ЗЧСИ „Органите, компетентни да
установяват публични вземания, може да възложат тяхното събиране на един или
повече частни съдебни изпълнители.“.
В случая не е
спорно, че за публично вземане,
установено с АУЗД, което не е заплатено доброволно в срок /поне според публичният
взискател Община Свищов/, е образувано изпълнително производство от частен
съдебен изпълнител В.Георгиев с район на действие Великотърновски окръжен съд.
Давността е период от време, изтичането на който препятства
възможността да се предприемат изпълнителни действия срещу длъжника по
принудителното изпълнение, като в случая с оглед изпълнителното дело,
образувано от частен съдебен изпълнител, именно последният е оправомощен да се
произнесе по направеното възражение за давност с оглед разпоредбите на чл.163,
ал.4 във от ДОПК вр. с чл.4, ал.2 и чл.9б от ЗМДТ.
При това положение е следвало отправеното от
жалбоподателката искане до директора на Дирекция „Финансови дейности“ в Община
Свищов да бъде препратено на съответният частен съдебен изпълнител, пред който
е висящо изпълнителното дело за
съответният публичен общински дълг с аргумент от разпоредбата на чл.31,
ал.2 от АПК вр. с §2 от ДОПК.
Във всички
случаи издалият писмото орган, Кметът на Община Свищов, не е компетентен да се
поизнася по искане за издаване на акт, с който да се обявяват за погасени по
давност публични общински вземания или да отхвърля искане за издаване на такъв
акт – аргумент от чл.4, ал.5 от ЗМДТ.
Следва процесното писмо да се обяви за нищожно, като
преписката по искането на жалбоподателката, с което се иска вземанията на
наследодателя и, произтичащи от АУЗД и АУЗД да се обявят за погасени по
давност, да се изпрати на съответния частен съдебен изпълнител, който следва да
се произнесе по искането, като съобрази настъпването на предпоставките на
чл.171 и чл.172 от ДОПКи се произнесе по процесуалния ред, предвиден в ГПК.
По
разноските: Процесуалният представител на жалбоподателката претендира
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА като сочи, че не е необходимо
да установява, че не е необходимо да установява, че е предоставена правна помощ
на материално затруднено лице, каквото е жалбоподателката. Цитира практика на
ВКС.
Искането е
основателно. По делото е представен препис от договор за правна помощ /лист 16/
видно от който е, че няма договорено възнаграждение за адвоката, като
предоставеното правно обслужване е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА. Както е посочено например в Определение № 118 от 17.03.2022 г. на ВКС по ч.
т. д. № 390/2022 г. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният ***оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.
т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната да установява и да
доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ, ако то
не бъде оспорено, като в случая посоченото обстоятелство не е оспорено.
Следва на ***Р.К.В.
от ВТАК с личен номер1100035950, Булстат *********, да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер от 1000 лв.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожно писмо №94-З-154 от 15.02.2023 година на Кмета
на Община Свищов.
Изпраща преписката по искането на П.П. ***,
ЕГН **********, на ЧСИ В.Георгиев, рег. №725 за произнасяне по него съгласно
дадените в мотивите на решението указания.
ОСЪЖДА Община Свищов да заплати на ***Р.К.В.
от ВТАК с личен номер1100035950, Булстат *********, адвокатско възнаграждение в
размер от 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :