№ 189
гр. Враца, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20231420200288 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д–63д от ЗАНН и е образувано по жалба от
Д. Ц. Ц. от гр.Враца, ЕГН **********, чрез адв.Г. З. срещу Наказателно постановление
№ 23-0967-000279 от 02.03.2023 г., издадено от началник група към ОД МВР-Враца,
сектор „Пътна полиция” гр.Враца, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 50.00 лева и за нарушение на чл.104а от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба от 50.00 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото му на
защита. Твърди се, че фактическата обстановка, при която е издадено наказателното
постановление не отговаря на действителната такава и същото е немотивирано.
Ответната страна по жалбата, не взема становище и не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В придружителното писмо се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от
ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена
следната фактическа обстановка:
На 17.02.2023 г., около 13:45 часа, полицейските служители Д. Д. и Я. Й., докато
били със служебния си автомобил на ул.Кръстьо Българията, която води към пл.Родина
1
в гр.Враца забелязали, че при управлението на лек автомобил „БМВ Х5 3.0 Д“ с рег.
№**** водачът говори по мобилен телефон и в същото време е без поставен
обезопасителен колан, поради което го спрели за проверка на ул.Кръстьо Българията в
гр.Враца, до номер 2. С оглед обстоятелството, че водачът говорел по телефона и е без
поставен предпазен колан по време на управление на лекия автомобил, полицейските
служители му съставили на място АУАН №900364/17.02.2023 г., в който описали, че
на 17.02.2023 г., около 13:45 часа, в гр.Враца на ул.Кръстьо Българията, до номер 2
управлява собствения си лек автомобил „БМВ Х5 3.0 Д“ с регистрационен номер ****,
без да използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван, както и че
използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието
на ръцете. Констатирано е, че водачът е извършил следните две нарушения:1 водач на
МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137а
ал. 1 от ЗДвП и второ нарушение - на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му, с което виновно е нарушил чл.104а от ЗДвП.
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на
основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лева и
за нарушение на чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е
наложена глоба от 50.00 лева.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Д. Д. и Я. Й., както и на св. Н. Ц.а. От показанията на свидетелите–
полицейски служители се установява, че докато управлявал автомобила си,
жалбоподателят е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете и е бил без поставен обезопасителен колан.
Показанията на тези свидетели са последователни и допълващи се, поради което съдът
ги кредитира.
Св.Ц.а–майка на жалбоподателя, съответно заинтересована от изхода на делото
твърди, че отразеното в акта не отговаря на действителността, тъй като Д. Ц. не е
говорел по телефон и е бил с поставен колан.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото релевантни писмени доказателства: АУАН № 900364 от
17.02.2023 г., съставен от Д. Д.–мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР Враца; Наказателно постановление №23-0967-000279 от 02.03.2023 г.,
издадено от началник група към ОД МВР - Враца, сектор „Пътна полиция” Враца;
2
Справка за нарушител/водач; Заповед №8121з от 14.05.2018 г. на министъра на
външните работи.
Тълкувайки събраните по делото доказателства, съдът приема следното:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице - младши автоконтрольор към ОД МВР - Враца, сектор „Пътна полиция“, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по
силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този
закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Спазена
е разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление съдържа
всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани точно и ясно, ведно
с обстоятелствата, при които е извършено, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя
нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща да разбере в какво е обвинен
и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани правилно. В случая, не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Правилно са квалифицирани деянията, с оглед текстовото им описание,
посочена е дата и място на нарушенията, както и извършителя. Посочени са
санкционните разпоредби, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вменените във вина на
жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не
е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването
на жалба. Наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и в
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Съдът счита, че в хода на съдебното производство въз основа на събраните
гласни и писмени доказателства безспорно е установена фактическата обстановка,
посочена в АУАН и НП.
3
По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП се
потвърждават от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Относно нарушението по чл.104а от ЗДвП:
Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП забранява на водачите на моторно превозно
средство да използват мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му. От показанията на свидетелите – полицейските служители Д. Д.
и Я. Й. безспорно се установява, че причина да спрат за проверка жалбоподателя е, че
докато чакали в служебния си автомобил на ул.Кръстьо Българията, която води към
пл.Родина в гр.Враца забелязали жалбоподателя да управлява автомобила си и да
използва мобилен телефон, без устройство, позволяващо използването му без
участието на ръцете, в нарушение на нормата на чл.104а от ЗДвП. Полицейските
служители са категорични, че са спрели водача-жалбоподател, именно защото в
движение са го забелязали да говори по телефона и е без предпазен колан.
Полицейският служител Д. Д. е категоричен, че жалбоподателят е използвал мобилен
телефон, държал го е с дясната си ръка, разглеждал нещо в него и след това го сложил
на ухото си в движение Освен това полицейският служител е категоричен, че е
забелязал водача от около 50 метра, че говорел по телефон и няма поставен
обезопасителен колан, докато управлява автомобила, като го е следял визуално през
цялото време. Показанията на този полицейски служител се подкрепят и показанията
на полицейския служител Я. Й., който също е забелязал водача по време на движение,
че е без предпазен колан и използва мобилен телефон, като гледал нещо в него и след
това го сложил на ухото си и това е била причината да го спрат.
Следователно, при описаната по-горе фактическа обстановка, водачът е бил
длъжен да се въздържа от използване на мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете му. Налице е задължение за бездействие, което при описаните
по-горе време, място и обстановка жалбоподателя не е изпълнил.
От субективна страна нарушението по чл. 104а от ЗДвП е извършено виновно, с
пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС жалбоподателят е бил
наясно със забраната при управление на МПС да използва мобилен телефон без
устройство, позволяващо ползването му без участието на ръцете, въпреки което не е
съобразил поведението си с нея.
В извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство
жалбоподателят не е ангажирал доказателства, внасящи съмнение в обективността и
констатациите на контролните органи и не е оспорил същите, въпреки възможностите
4
за това. Последният не е упражнил правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
акта, при същите фактически обстоятелства и правна квалификация, е издадено
обжалваното наказателно постановление. Нарушената разпоредба правилно е
обвързана със санкционната норма, като на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4,
т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер, фиксиран от
законодателя. Нарушението е формално, на просто извършване и признаците на
състава му не изисква наличието на определен вредоносен резултат също така не са
били налице обстоятелства /не са ангажирани доказателства в тази посока/, които да
сочат, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, поради което не е
приложен института регламентиран в чл.28 от ЗАНН. Нарушението е установено по
надлежния ред.
Предвид това правилно жалбоподателят е бил санкциониран от наказващия
орган по реда на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба наказва се с
глоба 50.00 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете му. Наказателното постановление е законосъобразно
и обосновано и следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП:
В разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП се предвижда, че водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства
са оборудвани.
Настоящият състав приема, че деянието е правилно квалифицирано като
нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и правилно е подведено под санкционната норма
на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата.
Видно е, че на 17.02.2023 г., около 13:45ч. полицейските служители Д. Д. и Я. Й.
са спрели за проверка водача Д. Ц., поради факта че на кръстовището на ул.Кръстьо
Българията и пл.Софроний Врачански са забелязали, че докато управлява лекия
автомобил БВМ Х5 3.0 Д с рег.№**** няма поставен предпазен колан. Нарушението,
за което е ангажирана отговорността му не е от категорията на маловажните, тъй като
обществената му опасност по никакъв начин не е по-ниска от тази на обикновените
случаи на нарушение от съответния вид, а се касае за формално нарушение, чието
осъществяване не е обусловено от настъпването на съставомерен резултат, а се е
изразило в противоправно бездействие – въздържане от поставяне на обезопасителен
колан в процеса на управление на МПС.
Безспорно е, че разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП допуска изключения, като
в нея е предвидено, че могат да не използват обезопасителни колани бременните жени,
5
лицата, чието физическо състояние не позволява използването на колан, лицата с
трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които
управляват МПС, адаптирани съобразно техните нужди, водачите на таксиметрови
автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място и инструкторите
при управление на автомобила с учебна цел. По делото обаче не са представени
доказателства и не се твърди, че жалбоподателят е попадал сред категорията на лицата,
които могат да не използват обезопасителни колани.
Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма, като именно
в чл.183, ал.4, т.7 от ЗДП е предвидена глоба за водач, който не изпълнява
задължението си за използване на обезопасителен колан, каквото виновно поведение в
случая е налице. Наложената санкция е в императивно предвиденият в закона размер
от 50.00 лева.
С оглед гореизложеното, съдът намира въззивната жалба за изцяло
неоснователна, тъй като извършването на двете административни нарушения от
обективна и субективна страна от страна на санкционираното лице е безспорно и
категорично установено и доказано, спазени са правилата на процесуалния и на
материалния закон при издаването на АУАН и НП, поради което съдебният състав
прецени, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0967-000279/ 02.03.2023 г.,
издадено от началник група към ОД МВР-Враца, сектор ПП, с което на Д. Ц. Ц. от
гр.Враца, ЕГН:********** за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, на основание чл.183,
ал.4, т.7 пр.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лева и за нарушение на
чл.104а ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
50.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Враца по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6