Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 399 25.10.2022
година град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 242 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на И.Г.К. с адрес *** и на Л.И.К. с адрес ***, подадена чрез пълномощника им
адв. А.С. ***, против Заповед № 306 от 28.02.2022г., издадена от Заместник
кмета на Община Казанлък, с която заповед, на основание чл.225а, ал.1 във вр. с
чл.225, ал.2, т.2 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, на И.К. и на Л.К. е разпоредено да
премахнат незаконен строеж: „Плътна масива ограда“ на поземлен имот с
идентификатор 35167.502.5291 по КККР на гр. Казанлък, в който имот попада УПИ
ІІІ – 5291, кв. 247 по подробен устройствен план на гр. Казанлък, с
административен адрес ул. „Войнишка“ № 27, гр. Казанлък, общ. Казанлък, област
Стара Загора.
В жалбата са изложени доводи за нищожност
и за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му от некомпетентен орган и в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат,
че заповедта е издадена от ненадлежно оправомощено длъжностно лице, което
обуславя нейната нищожност. Оспорват фактическите констатации, на които се
основава възприетото административно решение за наличието на подлежащ на
премахване незаконен строеж, като твърдят, че изградената ограда не попада нито
в уличната регулация, нито е изпълнена върху тротоар – публична общинска
собственост. Поддържат, че ограда с такива очертания и на това място съществува
повече от 20 години и не представлява нов строеж. Считат, че доколкото
строителството на оградата е извършено преди 2000г., строежът е търпим по см.
на ЗУТ, а за направеното измазване и повдигане на някои от нивата на оградата, действащата
нормативна уредба не изисква издаването на разрешение за строеж. Направено е
искане за прогласяване нищожността на обжалваната заповед и в условията на
алтернативност – за отмяната й като незаконосъобразна.
Ответникът по
жалбата - Кмет на Община Казанлък, чрез процесуалния
си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа,
че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата
форма, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при
спазване на процесуалните правила, е законосъобразна. Твърди, че от събраните
по делото доказателства безспорно се установява наличието на подлежащ на
премахване незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, за което излага
подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 03.12.2021г. служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ от
общинска администрация – Казанлък, са извършили проверка на строеж: „Масива ограда“ на УПИ ІІІ – 5291, кв. 247 по ПУП на гр. Казанлък, а по КККР
на гр. Казанлък поземлен имот с идентификатор 35167.502.5291, с административен
адрес ул. „Войнишка“ № 27, гр. Казанлък. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и
подписан Констативен акт № 9 от 03.12.2021г. /л.15 и сл. по делото/. Извършилите
проверката длъжностни лица са констатирали, че УПИ ІІІ – 5291,
кв. 247 по ПУП на гр. Казанлък, е собственост на Община Казанлък, съгласно АЧОС
№ 107, т.11, д.2282, рег. № 3777/ 06.07.2011г. на Служба по вписванията – Казанлък.
Съществуващата в УПИ жилищна сграда – пристроена и надстроена, е собственост на
И.Г.К. и Л.И.К., съгласно Договор за учредяване право на пристрояване и
надстрояване на сграда върху общинска земя № Д-08.48/ 02.07.2012г. и нотариални
актове за покупко-продажба на недвижим имот. Установено е, че в УПИ ІІІ – 5291,
кв. 247 по ПУП на гр. Казанлък, а по КККР на гр. Казанлък поземлен имот с
идентификатор 35167.502.5291, е изпълнена „Плътна ограда“. Оградата е бетонова
с височина по ул. „Войнишка“ 1.03м и дължина 5.65м., а по ул. „Ген. Столетов“ е
с височина 0.93м. и дължина 9.15м и е монтирана врата от изток с височина
2.45м. Оградата и вратата не са изпълнени по границите на УПИ ІІІ – 5291, кв.
247 по ПУП на гр. Казанлък, а в улична регулация – тротоар – публична общинска
собственост, по продължение на регулационните линии на урегулирания поземлен
имот. За строежа „Масивна ограда“ – строеж VІ категория съгласно чл.137, ал.1,
т.6 от ЗУТ, няма издадено разрешение за строеж и строителни книжа, в нарушение
на чл.148 от ЗУТ. В заключение е прието че строежът е незаконен, като
съставеният на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ констативен акт, е основание за
започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. В
констативния акт се съдържа и окомерна скица на разположението на строежа в
имота.
Констативният
акт е връчен на Л.К. на 28.12.2021г., а съобщаването на акта на И.К. е
извършено по реда на чл. 18а, ал.9 от АПК - чрез залепване на 04.02.2022г. на констативния
акт на входната врата на УПИ ІІІ – 5291, кв. 247
по ПУП на гр. Казанлък, с административен адрес
ул. „Войнишка“ № 27, гр. Казанлък, както и на информационното табло в центъра
за административно обслужване на гражданите в сградата на Община Казанлък. В законово установения срок срещу съставения
Констативен акт № 9 от 03.12.2021г. не са подадени писмени възражения.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № 306 от 28.02.2022г., издадена от Заместник
кмета на Община Казанлък, на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2,
т.2 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, на И.К. и на Л.К. е разпоредено да премахнат
незаконен строеж: „Плътна масива ограда“ на поземлен имот с идентификатор
35167.502.5291 по КККР на гр. Казанлък, в който имот попада УПИ ІІІ – 5291, кв.
247 по плана на гр. Казанлък, с административен адрес ул. „Войнишка“ № 27, гр.
Казанлък, общ. Казанлък, област Стара Загора. От фактическа страна обжалваният
административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативен
акт № 9 от 03.12.2021г. и наличието на подлежащ на премахване незаконен по см.
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, като изпълнен от без издадено разрешение за
строеж и строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи
се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 306 от
28.02.2022г. на Заместник кмета на Община Казанлък, както и длъжностни характеристики на служителите от
общинска администрация – Казанлък, съставили и подписали Констативен акт №
9 от 03.12.2021г.
По искане на жалбоподателите е допусната, назначена и изпълнена
съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по
делото, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Съгласно
заключението, по одобрения със Заповед № РД-02-14-192 от 27.05.1987г. на МРРБ
кадастрален, застроителен и регулационен план на гр. Казанлък, е отреден УПИ
ІІІ – 5291, кв. 247 с площ от 308кв.м в държавно дворно място от 387кв.м, като
уличните регулационни линии /граници/ на УПИ към двете улици, са с условен знак
за масивна ограда. Със Заповед № 535/ 26.05.2011г. на Заместник кмета на Община
Казанлък, е одобрено изменение на Плана за регулация на част от кв.247 –
кръстовището между ул. „Столетов“ и ул. „Войнишка“. По това изменение на ПР УПИ
ІІІ – 5291, кв. 247 е отреден с площ от 314кв.м. Изменението се състои в
изместване на източната регулационна линия /граница/ на изток, като уличните регулационни
линии /граници/ на УПИ към двете улици са с условен знак за масивна ограда по
ПУП на гр. Казанлък. Процесната ограда е ситуирана в източната част на ПИ с
идентификатор 35167.502.5291 по КККР на гр. Казанлък с площ от 352кв.м, а
източната фасада на пристроената сграда съвпада с източната регулационна линия
на УПИ ІІІ – 5291, кв. 247 по действащия ПУП на гр. Казанлък. Съгласно
направените от изпълнилото СТЕ вещо лице уточнения при изслушване на
заключението в с.з, разпоредената за премахване ограда е извън
границите на УПИ ІІІ – 5291, кв. 247 по ПУП на гр. Казанлък, който урегулиран
поземлен имот не съвпада с границите и с площта на поземления имот по КК. УПИ
ІІІ – 5291, кв. 247 по ПУП представлява западната част от ПИ с идентификатор
35167.502.5291 по КК, като има разлика между площта на ПИ по КК /с площ 352
кв.м/ и площта на УПИ ІІІ- 5291 по документи /с площ 314 кв.м./. Разпоредената
за премахване ограда откъм двете улици е изпълнена по границата на поземления
имот по КК и представлява източната граница на ПИ 5291 по ПУП на гр. Казанлък, която
източна част на ПИ обаче не се включва в УПИ ІІІ-5291, както по сега действащия
ПУП от 2011г., така и по ПУП от 1987г. Със заключението на СТЕ, въз основа на
извършено измерване на място, се потвърждават размерите /габаритите/ на
разпоредената за премахване ограда, така както са посочени в обжалваната
заповед.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок /жалбата е подадена в общинска администрация Казанлък
чрез системата за сигурно електронно връчване на 06.04.2022г./, от легитимирани
лица с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Заповед № 306 от 28.02.2022г., с която на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ строеж от шеста категория, е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган, при условията на заместване, като е
подписана от Заместник кмета на Община Казанлък А.М., определен и оправомощен със
Заповед № 218 от 14.02.2022г. на Кмета на Община Казанлък да замества и да
изпълнява функциите на кмет на общината. С оглед на което възражението на
жалбоподателите за нищожност на оспорената заповед, се явява неоснователно.
Обжалваният административен
акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за
упражненото от Кмета на Община Казанлък правомощие /чл.225а, ал.1 от ЗУТ/, така
и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправните предпоставки за
разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т на съществените му
характеристики - вид, местонахождение и
параметрите на извършеното строителство, при посочване, че оградата е изпълнена
без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ. С оглед на което съдът приема, че е спазено изискването на
закона за мотивировка на акта от фактическа и правна страна.
Заповед
№ 306 от 28.02.2022г. на Заместник кмета на Община Казанлък е издадена след
надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални
процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното
производство е образувано на основание Констативен акт № 9 от 03.12.2021г. съставен и подписан
от длъжностни лица от общинска администрация – Казанлък, на които е възложено осъществяването на контрол по строителството на
територията на Община Казанлък и функции на служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Със
съставения констативен акт са установени и удостоверени релевантните факти и
обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за
издаване на заповед за премахване като незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ на посочения в акта обект. Административният орган е изпълнил и задължението
си по чл. 35 от АПК да издаде заповедта след като обсъди всички факти и
обстоятелства от значение за случая. С оглед на гореизложеното съдът приема, че при издаването
на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното
основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и
респ. дали се следват разпоредените правни последици. С оглед нормативното
предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, съдът приема,
че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните
разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:
Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1
от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1.
Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв
по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Безспорно
разпоредената за премахване „плътна масивна ограда“ представлява строеж по см.
на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Видно от
съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен
такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без издадено разрешение
за строеж. Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че
строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред
разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове
строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като
в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват
одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.151 от ЗУТ, а по аргумент от разпоредбата на чл.147, ал.1 т.7 от ЗУТ, за изграждането на
плътна ограда с височина на плътната част от 0,60м до 2,20м, макар да не е било
необходимо одобряването на инвестиционен проект, а единствено конструктивно
становище, законът изисква издаването на разрешение за строеж. Със заключението на изпълнената СТЕ, въз основа на извършено измерване на
място, се потвърждават размерите /габаритите/ на разпоредената за премахване плътна
масивна ограда, така както са посочени в обжалваната заповед, включително
относно височината на оградата като такава над 0.60м. По делото е установено /а
и този факт не се оспорва от жалбоподателите/, че за изпълнения
строеж плътна масивна ограда с височина по ул.
„Войнишка“ 1.03м и дължина 5.65м. и с височина по ул. „Ген. Столетов“ 0.93м. и
дължина 9.15м, няма издадено разрешение за строеж. Това е
основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ, с оглед на което това посочено фактическо основание за издаване на
заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.
Противно на поддържаното от жалбоподателите,
по делото няма данни, още по-малко доказателства, въз основа на които строежът да
може да се определи като търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно да се направи извод, че е налице предвиденото
в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие
по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на изграден
без строителни книжа строеж. На първо място въпреки дадените от съда указания
за разпределението на доказателствената тежест (с разпореждането за насрочване
разглеждането на делото в открито съдебно заседание) и предоставената
възможност за ангажиране на доказателства за търпимостта на строежа по см. на
ЗУТ, жалбоподателите не представиха каквито и да е било доказателства в
посочения смисъл. Ето защо съдът приема за абсолютно недоказано твърдението на
оспорващите, че разпоредената за премахване с обжалваната заповед ограда, е
построена преди 2000г. и че съществува на това място и в тези очертания повече
от 20 години, както и че наскоро е извършено единствено измазване и повдигане
на някои от нивата, за които според нормативната уредба не се изисква
разрешение за строеж. Действително, съгласно заключението на изпълнената по
делото СТЕ, за отредения УПИ ІІІ – 5291, кв. 247, с площ от 308кв.м по
одобрения със Заповед № РД-02-14-192 от 27.05.1987г. на МРРБ кадастрален,
застроителен и регулационен план на гр. Казанлък, както и за отредения УПИ ІІІ
– 5291, кв. 247, с площ от 314кв.м, съгласно одобреното със Заповед № 535/
26.05.2011г. на Заместник кмета на Община Казанлък изменение на Плана за
регулация на част от кв.247, уличните регулационни
линии /граници/ на УПИ към двете улици са с условен знак за масивна ограда. В
този смисъл може да се приеме, че към момента на одобряването на кадастралния,
застроителен и регулационен план на гр. Казанлък със Заповед № РД-02-14-192 от
27.05.1987г. на МРРБ, по уличните регулационни линии /граници/ на УПИ към двете
улици, е имало изпълнена масивна ограда. Но
предмет на разпореденото с обжалваната заповед премахване не е на строеж - ограда,
разположена по уличните регулационни
линии на УПИ ІІІ-5291, кв.247. Съгласно заключението на СТЕ и уточненията,
направени при неговото изслушване в с.з, разпоредената за премахване ограда
откъм двете улици е изпълнена по границата на поземлен имот с идентификатор
35167.502.5291 по КККР на гр. Казанлък, съотв. по източната граница на ПИ 5291
по ПУП на гр. Казанлък, която източна част на ПИ не се включва в границите и в площта УПИ ІІІ-5291, кв.247, както по
сега действащия ПУП, така и по ПУП от 1987г. (УПИ ІІІ-5291, кв.247 представлява
западната част от ПИ с идентификатор 35167.502.5291 по КК). Съответно източната граница на ПИ не съвпада с
източната регулационна граница на УПИ ІІІ-5291, кв.247 (на източната
регулационна линия на УПИ ІІІ – 5291, кв. 247 е изградена източната фасада на
пристроената сграда). Следователно разпоредената
за премахване ограда е изпълнена извън границите на УПИ ІІІ – 5291, кв. 247 по
ПУП на гр. Казанлък, като тази ограда не съвпада с отразената по ПУП от 1987г.
и по ПУП от 2011г. масивна ограда по уличните регулационни линии /граници/ на
УПИ. Именно от обстоятелството, че на източната регулационна линия на УПИ
ІІІ – 5291, кв. 247, е изградена източната фасада на пристроената сграда, може
да се изведе извода, че процесната ограда е построена след сключването на
Договор за учредяване на право на пристрояване и надстрояване на сграда върху
общинска земя № Д08-48 от 02.07.2012г. и сътв. след строителството на
пристройката, което изключва прилагането на
§16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Нещо повече - доколкото
от заключението на СТЕ и от приложенията към него, по несъмнен начин се
установява, че процесната ограда не е изпълнена по регулационните линии (граници)
на УПИ ІІІ – 5291, кв. 247 по плана на гр. Казанлък, а по продължението на
регулационните линии на УПИ ІІІ – 5291, кв. 247 по ПУП на гр. Казанлък, при
разполагането й в източната част на поземлен имот с идентификатор
35167.502.5291 по КККР на гр. Казанлък, която част не се включва в границите и
в площта УПИ ІІІ-5291, кв.247, независимо
от годината (периода) на изграждане на оградата, същата не може да бъде
определена като търпим строеж. Това е така, тъй като една от законово
регламентираните в условията на кумулативност материалноправни предпоставки за
определянето на строежа като търпим, независимо от приложимата хипотеза по §16,
ал.1, ал.2 или ал.3 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, се
свързва с изискването строежът да е допустим по правилата и нормативите,
действали по времето на неговото извършване или по ЗУТ. Както регламентацията по
отменения ЗТСУ (чл.46), така и тази по ЗУТ (чл.48), допускат изграждането на
огради за ограждането на урегулирани поземлени имоти (дворищнорегулационни парцели),
при разполагането на оградите по регулационните линии (граници). В случая,
както беше посочено, разпоредената за премахване ограда не е изпълнена по
регулационните линии (граници) на УПИ ІІІ – 5291, кв. 247 по плана на гр.
Казанлък, поради което строежът не е допустим нито по сега действащите
разпоредби на ЗУТ, нито по предходно съществувалите правила и нормативи. Освен
това изпълнената ограда извън границите и площта на УПИ ІІІ – 5291, кв. 247 по
плана на гр. Казанлък – имот частна общинска собственост, е и без надлежно
учредено право на строеж от собственика на имот – Община Казанлък. Изложеното
обуславя извода, че разпореденият за премахване строеж не отговаря на законово
регламентираните изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на
премахване.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че соченото от жалбоподателите като изпълнено
„повдигане на някои от нивата“ на съществувалата ограда, не може да бъдат определено като текущ ремонт
по см. на §5, т.43 от ДР на ЗУТ, за който да не е било необходимо издаването на
разрешение за строеж по аргумент от чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ. Независимо, дали изпълнените
строителни дейности представляват основен ремонт на оградата по см. на §5, т.42
от ДР на ЗУТ или реконструкция на оградата по см. на §5, т.44 от ДР на ЗУТ или
се свързват с надстрояване и/или пристрояване на съществуваща ограда, се касае
за изпълнен без строителни книжа строеж по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който
не отговаря на условията за търпимост.
Предвид така установеното по
делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от
правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2, т.2
от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на
незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изпълнен без
издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, който строеж
не отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно са
налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за
разпореждането на неговото премахване.
С оглед на гореизложеното
обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от
закона форма; постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби на ЗУТ, при спазване на административно-производствените
правила и съобразно с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ. Освен изхода на
делото, предпоставка за ангажиране отговорността за разноски е и искането за
тяхното присъждане да е заявено своевременно. По аргумент от разрешението,
дадено с т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, което е задължително за съдилищата,
претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на
делото пред съответната инстанция. В случая, макар
че с решението се постановява отхвърляне на жалбата против Заповед № 306 от
28.02.2022г. на Заместник кмета на Община Казанлък и че в съдебното производство
административният орган – ответник по жалбата, е бил представляван от
юрисконсулт, към момента на приключване на съдебното дирене, съотв. в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото, липсва направено от
ответника искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Искане за присъждане на разноски с приложен
списък на разноските, е направено от ответника след приключване разглеждането
на делото с подадената с вх. № 6055 от 18.10.2022г. писмена защита, към който
момент обаче правото на ответника да иска присъждане на разноски, вече е било
преклудирано. С оглед на което искането на ответника за присъждане на разноски
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата,
подадена от И.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** и от Л.И.К., ЕГН **********,
с адрес ***, против Заповед № 306 от 28.02.2022г., издадена от Заместник кмета
на Община Казанлък, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2,
т.2 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, на И.К. и на Л.К. е разпоредено да премахнат
незаконен строеж: „Плътна масива ограда“ на поземлен имот с идентификатор
35167.502.5291 по КККР на гр. Казанлък, в който имот попада УПИ ІІІ – 5291, кв.
247 по подробен устройствен план на гр. Казанлък, с административен адрес ул.
„Войнишка“ № 27, гр. Казанлък, общ. Казанлък, област Стара Загора, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Кмета
на Община Казанлък за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: