№ 103
гр. Варна, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110105110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от С. П. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр.
***********, срещу „Застрахователна компания **“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 25 000 лв. (след
изменение на иска чрез намаляване на неговия размер, допуснато с
определение № 443/22.03.2022 г. по т.д. № 159/2022 г. на ВОС),
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от реализирано на 08.02.2021 г. в гр. Варна
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № *******, застрахован по действащ към датата на събитието
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя – 15.02.2021 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищцата твърди, че на 08.02.2021 г., около 13:10 ч., в
гр. ***********, е настъпило ПТП, при следния механизъм: ищцата се
движела по десния тротоар на ул. „*******“, в посока на движение към
кръстовището с ул. „*******“, огледала се и предприела пресичане на
улицата в посока изток-запад, когато един от паркираните покрай тротоара
автомобили - лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *******, потеглил назад
и я блъснал. Твърди, че противоправното деянието и вината на водача на
посочения лек автомобил са установени с решение по НАХД № 5304/2021 г.
на ВРС. Поддържа, че в резултат от ПТП е претърпяла силен психически
стрес и травматично увреждане, изразяващо се в счупване на шийката на
дясна раменна кост, което е довело до ограничаване пълното движение на
1
ръката и отделно е предпоставка за развитие на допълнителни усложнения на
здравословното й състояние. Твърди, че травматичните й увреждания все още
не са напълно възстановени и едва ли ще бъдат, предвид възрастта й. Сочи, че
силният стрес от настъпилото ПТП, съчетан с телесните увреждания, са й
причинили значителни по интензитет болки и страдания, които не са
преодолени. Излага, че е лекувана в МБАЛ „*******“ ООД в периода
10.02.2021 г. – 13.02.2021 г., в който период е извършила разходи за лечение
на стойност 1942 лв.
Твърди, че към момента на произшествието виновният водач на лек
автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ******* е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.
Твърди, че е отправила към застрахователя претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, каквото било отказано
за заплащане с аргумент, че по силата на сключено между страните
споразумение № 291/08.04.2021 г. в нейна полза е изплатена сумата от 1942
лв., с което изцяло са репарирани всички претърпени от нея вреди, вкл.
имуществени и неимуществени.
Ищцата не оспорва така изплатената в нейна полза сума в размер на
1942 лв., но намира, че същата представлява единствено обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди, чийто размер по представени пред
застрахователя фактури възлиза на изплатената сума.
Оспорва действителността на сключеното споразумение №
291/08.04.2021 г. в частта, в която тя се отказва от правото да получи
обезщетение за неимуществени вреди. По-конкретно счита, че клаузите на т.
2.1, т. 2.2, т. 2.3 и т. 4 от споразумението са нищожни поради противоречие с
добрите нрави, тъй като имат за цел да заобиколят задължението на
застрахователя по КЗ да репарира всички претърпени от пострадалия вреди.
Излага, че ответното дружество на практика е изплатило единствено
претендираните от нея имуществени вреди (разходи за лечение), а се е
опитало да се освободи от законовото си задължение за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Предвид търговското качество на
ответното дружество, ищцата намира, че така предложените й клаузи в
споразумението не се дължат на грешка, а е налице целенасочено и
съзнателно недобросъвестно поведение на застрахователя, който се е
възползвал от нейната неопитност. Отделно счита, че е налице значителна
разлика в насрещните престации на страните по споразумението, доколкото
застрахователят е заплатил само реално дължими действително направени
разходи за лечение (имуществени вреди), а в замяна на това тя се е отказала
от претенцията й за обезщетение за неимуществени вреди в значителен
размер, каквото обезщетение също й се следва.
В условията на евентуалност прави възражение за унищожаемост на
същите клаузи от споразумението поради грешка. В тази връзка поддържа, че
не е съзнавала, че, претендирайки обезщетение само за медицински разходи,
предмет на договора ще бъдат и вредите, резултат от нейни болки и
страдания. Намира, че това е видно от размера на претенцията й и
изплатеното обезщетение. Счита, че ответното застрахователно дружество се
е възползвало от нейната липса на опит и възрастта й и е злоупотребил с
положението си. Намира за очевидно от съдържанието на споразумението, че
волята й при подписването му е била възстановяване на имуществените й
2
вреди, а не отказ от претенция за неимуществени вреди.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалните й
представители адв. Н. В. и адв. А.С., поддържа исковата молба и моли за
присъждане на адвокатко възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди, че пред него е предявена претенция от ищцата за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, във връзка с което
е образувана застрахователна преписка, по която е било определено
обезщетение в размер на 1942 лв. и предложено сключване на споразумение
във връзка с така одобрената за изплащане сума. Твърди, че екземпляр от
споразумението е представен на ищцата, тя се е съгласила със съдържанието
му и го е подписала, като договорената сума за обезщетяване на претърпените
имуществени и неимуществени вреди от ПТП е изплатена в нейна полза в
пълен размер. Счита, че така постигнатото между страните споразумение е
действително, а възраженията на ищцата в обратна насока – неоснователни.
Оспорва ищцата да е претърпяла посочените в исковата молба
неимуществени вреди. Поддържа, че нейната психика не е пострадала по
никакъв начин от ПТП, тъй като от представената медицинска документация
няма данни за проведено лечение в тази насока. Оспорва също причинно-
следствената връзка между ПТП при безспорния негов механизъм и вредите.
Оспорва иска и по размер. Счита, че претендираната сума е прекомерно
завишена и не съответства на действително претърпените вреди.
Прави и бланкетно възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Намира за недължима и претендираната законна лихва, за което излага
съображения.
С тези аргументи по същество ответникът моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Прави и възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуания му
представител адв. Н. В., поддържа отговора. В предоставения за това срок не
конкретизира направеното в отговора възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
съпричиняване чрез уточняване поведението на ищцата, с което счита, че тя е
допринесла за настъпване на процесното ПТП. Затова и на основание чл. 101,
ал. 3 от ГПК съдът приема възражението за ненаправено.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че на
08.02.2021 г., в гр. ***********, е настъпило процесното ПТП при описания в
исковата молба негов механизъм, по вина на водача на лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № *******; 2.) че в резултат от ПТП ищцата е претърпяла
сочените травматични увреждания – счупване на шийката на дясна раменна
3
кост, обусловила трайно затруднение на в движенията на десния горен
крайник за период ок. 3-4 месеца; 3.) че между собственика на лек автомобил
„Форд Фиеста“ с рег. № ******* и ответника „Застрахователна компания **“
АД е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
валидна към 08.02.2021 г.; 4.) че с влязло в сила решение № 292 от 24.02.2022
г. по НАХД № 5304/2021 г. по описа на Районен съд – Варна водачът на лекия
автомобил е признат за виновен за това, че на 08.02.2021 г., в гр.Варна, при
управление на МПС - л.а. „Форд Фиеста“ с peг. № В2156 СА, нарушил
правилата за движение: чл.40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението“ и чл.40, ал.2 от ЗДвП : „По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което
да му сигнализира за опасности“, и по непредпазливост причинил на С. П. Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясна
раменна кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за период от около 3-4 месеца, като след деянието направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, престъпление по
чл.343а, ал.1, б."а", пр.2, вр. чл.343, ал.1, б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК,
като на основание чл.78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.; 5.) че
ищцата е завела пред ответното застрахователно дружество застрахователна
претенция за изплащане на имуществени и неимуществени вреди; 6.) че във
връзка с претенцията е подписано между страните споразумение №
291/08.04.2021 г.; както и 7.) че в полза на ищцата е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1942 лв. Посочените обстоятелства
се потвърждават и от приобщените по делото писмени доказателствени
средства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 141 от
08.02.2021 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 08.02.2021 г.,
справка от информационната система на Гаранционен фонд от дата
19.10.2021 г., претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от дата 15.02.2021 г., споразумение № 291/08.04.2021 г.
от 09.04.2021 г., искане за изплащане на застрахователно обезщетение вх. №
10886/24.09.2021 г., писмо (отговор) изх. № 10083/03.11.2021 г., искане за
изплащане на застрахователно обезщетение вх. № 13021/19.11.2021 г., писмо
(отговор) изх. № 10798/30.11.2021 г., заверен препис от влязло в сила на
12.03.2022 г. решение № 292/24.02.2022 г. по НАХД № 5304/2021 г. по описа
на Районен съд – Варна.
Видно от предявената претенция от 15.02.2021 г., със същата ищцата е
поискала ответното застрахователно дружество заплащане на обезщетение за
неимуществени (имуществени) вреди в размер на 1942 лв. от настъпило на
08.02.2021 г. застрахователно събитие - ПТП, за които е представила
протокол за ПТП и разходооправдателни документи – фактура от МБАЛ
******* на стойност 1800 лв., фактура от МЦСМП Евромедикс на стойност
100 лв. и фактура за медицинска консумативи на стойност 42 лв.
По повод претенцията е образувана застрахователна преписка – щета №
Р00031000-03-21-7083/17.02.2021 г. и по същата е сключено споразумение на
09.04.2021 г. По силата на споразумението ЗК „**“ АД се е задължило да
4
заплати на С. Г. застрахователно обезщетение в общ размер на 1942 лв.,
представляваща паричната стойност (еквивалент) на претърпените от ПТП
вреди, а Г. се е съгласила с този окончателен размер и начина на определянето
му, както и с обстоятелството, че обезщетението възмездява всички
претърпени от нея вреди, които са предмет на застрахователната преписка
(чл. 1.1. и чл. 2.1.). Отделно С. Г. е заявила и декларирала, че с подписване на
споразумението и получаването на определеното обезщетение от 1942 лв. се
уреждат изцяло, окончателно и в пълен обем всички нейни претенции във
връзка със застрахователното събитие, последиците от него и претърпените
вреди (чл. 2.2.), както и че с получаването на посочената по споразумението
сума е получила цялостна и пълна обезвреда на всички претърпени от нея
вреди от ПТП и няма и няма да има за в бъдеще никакви претенции към ЗК
„**“ АД – неимуществени и/или имуществени, свързани пряко или косвено
със застрахователното събитие (чл. 2.3.).
От приобщената извънсъдебна кореспонденция, водена между страните
след подписване на споразумението в периода 24.09.2021 г. – 30.11.2021 г., се
установява, че на 24.09.2021 г. ищцата е признала полученото обезщетение за
имуществени вреди от процесното ПТП в размер на 1942 лв. и е предявила
пред ответника застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от същото събитие в
размер на 25 000 лв., за което са представени нови доказателства, вкл.
епикриза и съдебномедицинска експертиза. По претенцията е постановен
отказ на застрахователя с аргумент, че сключеното между страните
споразумение е уредило окончателно отношенията им, вкл. по повод
неимуществените вреди.
Видно от представената епикриза, издадена от МБАЛ „*******“ ООД,
Отделение по ортопедия и травматология, ищцата С. Г. е била
хоспитализирана в посоченото лечебно заведение в периода 10.02.2021 г. –
13.02.2021 г. с окончателна диагноза: счупване на ниво раменен пояс и
мишница, като на 10.02.2021 г. по спешност е извършена операция под обща
анестезия за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и на
13.02.2021 г. е изписана с подобрение и препоръки за превръзки през 3 дни и
сваляне на конците на 12 ден.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебномедицинска експертиза се доказва, че в резултат от процесното ПТП
ищцата е получила многофрагментно счупване в горния край на дясната
раменна кост, обусловило трайно затруднение в движенията на горния десен
крайник за повече от 30 ни. Според заключението е проведено оперативно
лечение, при което костните фрагменти са съединени с метал, и след
консолидирането на фрактурата е проведена рехабилитация. При прегледа на
ищцата, извършен на 24.10.2022 г. от вещото лице д-р Р. М., експертът е
констатирал, че ищцата има ограничени движения в дясната раменна става и
силно ограничена ротация. Съгласно експертизата този обем на движения е
окончателен и не се очаква подобрение, като за увеличаване на обема на
движения е необходимо замяна на раменната става с изкуствена. При
изслушването на вещото лице д-р М. пояснява, че тези последици са резултат
именно от процесното ПТП, тъй като полученото счупване е сериозно -
главата на раменната кост е на няколко фрагмента, и оперативното
съединяване на костите не е довело до пълното възстановяване на
5
травматичното увреждане, което е довело до ограничения обем в движенията
на крайника, актуален и понастоящем.
За установяване неимуществените вреди на ищцата по делото са
допуснати и гласни доказателствени средства чрез разпит на водения от нея
свидетел Р.Г. (неин съпруг). Същият разказва, че непосредствено след
катастрофата ищцата била много уплашена, държала си ръката и треперела
цялата, изпитвали силни болки. Разказва, че веднага я транспортирали до
болница, където й направили нужните изследвания и прегледи и
констатирали, че следва да бъде оперирана, но трябвало да пренощува вкъщи
една нощ, тъй като нямало места в лечебното заведение, а операцията била
насрочена за след ден. Споделя, че вечерта преди операцията ищцата била
абсолютно безпомощна, вкл. не можела да се преоблече, да отиде до
тоалетна. На следващия ден я приели в болница „*******“, където я
оперирали, и след ден я изписали. Разказва, че след операцията ищцата пак
била безпомощна и изпитвала болки, не можела нищо да направи сама и той
се грижел за нея, вкл. й помагал да се обърне в леглото, да се завие, да се
изправи, да стане и т.н. Купил й широки мъжки ризи с копчета, за да може да
се преоблича, осигурил и малко столче, на което да седи в банята, докато той
й помага да се къпе. Разказва, че възстановяването на ищцата продължило
около 40-45 дни, през които ръката й била обездвижена, като постепенно
започнала да придобива известна самостоятелност, вкл. след 10-тия ден
започнала да се храни с лявата ръка. През това време и психическото й
състояние се влошило, започнала да страда от депресия, страхувала се да
излиза сама навън и дори съпругът й я водил на физиотерапия, която се
провеждала в непосредствена близост до дома им. Поведението й също се
променило, станала по-нервна и чувствителна. В тази връзка се консултирала
с психиатър, който й изписал хапчета и от тях състоянието й се подобрило.
Свидетелят разказва още, че ищцата не се е възстановила напълно,
движенията на ръката й са силно ограничени, въпреки проведената
физиотерапия, няма сили да борави с нея като преди, в т.ч. не може да отвори
пералнята, да простира, да готви. Отделно ръката й изтръпва вечер и няма
чувствителност. Спряла е също да излиза с приятелки и да се разхожда,
основно стои вкъщи и чете книги.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата в резултат от ПТП, за което отговорен е водач на
МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
На основание чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 от КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди
сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава
извънсъдебна процедура е проведена, както и че в хода на същата е изплатено
6
застрахователно обезщетение в размер на 1942 лв., което според ищцата
репарира единствено претърпените от нея имуществени вреди, но не и
неимуществените такива. За последните застрахователят е постановил
изричен отказ за плащане на допълнително обезщетение. При така
установените факти и с оглед наличието на останалите процесуални
предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск,
съдът намира производството по делото за допустимо.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно
поведение на застрахования водач, осъществено в периода на
застрахователно покритие; 3.) настъпили неимуществени вреди за ищцата,
както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и вредоносните последици. Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване на
тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между „Застрахователна
компания **“ АД и собственика на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. №
*******. Следователно ответното дружество е обезпечило деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика и водачите на посочения
автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица
при управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск
– арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.
Безспорно е също, че с влязъл в сила съдебен акт - решение по НАХД №
5304/2021 г. по описа на Районен съд – Варна водачът на застрахования лек
автомобил е признат за виновен за това, че на 08.02.2021 г., в гр.Варна, при
управление на МПС, е нарушил правилата за движение на чл.40, ал.1 и ал. 2
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на С. П. Г. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на шийката на дясна раменна кост, обусловило
трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от
около 3-4 месеца, като на основание чл.78а, ал. 1 от НК е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Решението по чл. 78а от НК на наказателният съд е приравнено по значение
на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 300 от ГПК, поради което се
ползва със задължителна за настоящия съд сила относно авторството,
противоправността и вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за
доказани предпоставките на чл. 45 от ЗЗД.
Доколкото престъпният резултат включва конкретен вид телесно
увреждане - средна телесна повреда, настоящият състав е обвързан и от
констатирания вид на увреждането, който е част от обективната страна на
състава на престъплението по чл. 343а, ал.1, б. „а“, пр.2, вр. чл. 343, ал.1, б.
„б“, пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК (в този смисъл - решение № 18 от 9.03.2018 г.
на ВКС по т. д. № 1512/2017 г., I т. о., ТК, решение № 22 от 11.04.2017 г. на
ВКС по т. д. № 50310/2016 г., IV г. о., ГК, решение № 127 от 29.10.2015 г. на
7
ВКС по т. д. № 1882/2014 г., II т. о., ТК, и др.).
От събраните доказателства, вкл. медицински документи и заключение
на съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира напълно като
компетентно изготвено, правилно и обосновано, и свидетелски показания се
доказват и претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания от получените травматични увреждания, проведеното лечение и
възстановителния процес, който не е приключил напълно.
От свидетелските показания се доказват още и твърдените съпътстващи
телесните увреждания душевни страдания на ищцата и негативното
отражение на инцидентна за психичното й здраве и начина й на живот. Съдът
отчита възможната заинтересованост на свидетеля по смисъла на чл. 172 ГПК,
но цени показанията му като достоверни, доколкото са ясни, точни,
последователни и съответни на останалия доказателствен материал,
пресъздаващи преки лични впечатления на разпитаното лице. Освен това
физическото и емоционално състояние на пострадалия би могло да бъде
възприето най-правдоподобно именно от неговите близки, които са полагали
грижи за него. От свидетелските показания се установява трайна промяна в
ежедневието на ищцата, която станала нервна и чувствителна, преустановила
срещите с приятелки и се страхувала да излиза сама навън, както и влошеното
й психично състояние, наложило консултация със специалист - психиатър и
прием на медикаменти, предписани от него.
От гореизложеното следва, че са налице всички предпоставки за това и
за застрахователя е възникнало задължение да заплати на увреденото лице
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от реализираното в
периода на покрит риск застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие.
Спорно е дали задължението му е изпълнено чрез изплащането
обезщетението в размер на 1942 лв., уговорено в сключеното между
страните извънсъдебно споразумение, респ. дали споразумението е
валидно. Съдът намира, че следва да бъде даден отрицателен отговор на тези
въпроси по следните съображения:
Видно е от съдържанието на предявената на 15.02.2021 г.
застрахователна претенция, макар и некоректно попълнена на места в
бланката - образец, че със същата ищцата е претендирала заплащане на
обезщетение само за имуществени вреди в размер на 1942 лв., съизмерими с
извършените от нея разходи за лечение, за които са представени 3 бр.
фактури на посочената обща стойност. Именно въз основа на тази претенция
е предложено от застрахователя сключеното на 09.04.2021 г. извънсъдебно
споразумение, с което той се е задължил да плати на пострадалата
обезщетение в размер на 1942 лв. срещу съгласието й с тази сума да бъдат
репарирани всички претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди
от застрахователното събитие, тоест срещу отказа й от правото да получи
обезщетение за неимуществени вреди. Тези уговорки, регламентирани в
клаузите на чл. 2.1., 2.2. и 2.3. от споразумението, са нищожни, на основание
чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, тъй
като е налице значително несъответствие между насрещните престации по
споразумението и на практика същото води до неоснователно обогатяване на
застрахователя чрез спестяване на дължимото от него обезщетение за
неимуществени вреди, следващо се на пострадалата. Обсъжданите клаузи
8
освобождават застрахователя от законовата му отговорност по чл. 429, ал. 1,
т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за всички причинени от застрахования
водач вреди, вкл. имуществени и неимуществени, като същевременно
изключват правото на пострадалия да получи пълна обезвреда. Подобни
уговорки са във вреда на ползващото се от застраховката лице, и не отговарят
на общите принципи за добросъвестност и справедливост, приложими в
гражданско-правните отношения. Възраженията на ищцата за нищожност на
споразумението в обсъжданата негова част са основателни, поради което
съдът не намира за необходимо да излага мотиви относно евентуалното
възражение за неговата унищожаемост.
Предвид недействителността на клаузите от извънсъдебното
споразумение, според които застрахователят е изпълнил в цялост
задълженията си към увреденото лице, същите са неприложими, респ.
ответното дружество е останало задължено към ищцата за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП.
За да определи размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази
следното:
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като понятието „справедливост” не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението - ППВС № 4/1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая справедлив еквивалент
на претърпените неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е търсената
сума от 25 000 лв. Същата определя, съобразявайки начина на получаване на
травматичните увреждания, техния характер и последици – ПТП е
реализирано в светлата част от денонощието, при участието на ищцата като
пешеходец и при удара от лекия автомобил е получила многофрагментно
счупване в горния край на дясната раменна кост, обусловило трайно
затруднение в движенията на горния десен крайник за повече от 30 дни.
Съобразява също претърпените в резултат от това увреждане болки и
страдания непосредствено след инцидента и впоследствие, вкл. тяхната
продължителност и интензитет, а именно: болки в началото и актуално
понастоящем изтръпване на ръката и липса на чувствителност вечер;
депресивно състояние, съпроводено с десоциализация, раздразнителност и
страх. Отчита и проведеното оперативно лечение чрез съединяване на
костните фрагменти с метал, свързано с допълнителни болки, ограничения и
неудобства по време на двудневната хоспитализация и след това, вкл. смяна
на превръзки и сваляне на конци от оперативната рана; привикване с
поставеното чуждо тяло, консолидиращо счупената кост. Съдът взема
предвид още, че към момента на ПТП пострадалата ищца е била на 72 години,
която напреднала възраст неминуемо засяга с отрицателен знак
възможностите за приспособяване на човешкия индивид към промените в
условията му на живот и изградените негови навици и отделно увеличава
продължителността на оздравителните процеси на телесно и ментално ниво.
Отчита също преживените от увредената неудобства, притеснения и
негативни емоции, свързани с лечението на получената травма и
съпътстващите го ограничения и дискомфорт, в т.ч. необходимостта от чужда
помощ за период около 45 дни, а и след това във връзка с извършването на
9
определени домакински дейности като готвене, пране и простиране, свързани
с физическо натоварване на доминантната за ищцата дясна ръка. Съдът
съобразява още и обстоятелството, че е нарушен трайно житейският ритъм на
увреденото лице, индикация за което е преустановения негов социален живот
и липсата на самостоятелност дори при извършването на обичайните
домакински дейности, посочени по-горе. Не на последно място съдът отчита
и установената продължителност на оздравителния процес, която за
травматичните увреждания е около месец (30-40 дни), но според
медицинското заключение и свидетелските показания ищцата не се е
възстановила напълно и продължава да има ограничен обем в движенията на
увредената дясна ръка, без очаквано подобрение.
Имайки предвид така установените обективни факти и общото ниво на
икономическо благосъстояние в Република България към датата на
събитието, съдът приема, че обезщетение в посочения размер на 25 000 лв.
напълно репарира действително претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
Следователно предявеният иск е доказан и по размер и следва да бъде
изцяло уважен, като се присъди в полза на ищцата сумата от 25 000 лв.
На основание чл. 429, ал. 3 във вр. ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят дължи
и законна лихва върху неизплатеното обезщетение от 25000 лв., считано от
15.02.2021 г., когато е уведомен от увреденото лице за настъпилото
застрахователно събитие.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК в
решението следва да бъде отразена посочената от ищцата банковата сметка,
по която може да бъде преведена присъдената в нейна полза сума по
уважения осъдителен иск.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в
полза на процесуалния представител на ищцата адв. А.С.С. с ЕГН
**********, вписан в САК с личен номер *******, със съдебен адрес: гр.
*******, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата в размер на 2650 лв.,
определен от съда по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г., действаща
към датата на представения договор за правна помощ ит 05.12.2022 г).
Същото следва да бъде възложено в тежест на ответника по арг. от чл. 78, ал.
1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗА.
При извода за основателност на предявения иск, разноски на ответната
страна не се следват.
Доколкото делото е решено в полза на лице по чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК,
освободено от такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, всички дължащи се такси
и разноски в общ размер на 1250 лв., от които 1000 лв. за държавна такса по
уважения иск, дължима на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, и 250 лв. за разноски за платено
възнаграждение на вещото лице по проведената съдебномедицинска
10
експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания **“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, да заплати на С. П. Г. , ЕГН
**********, с адрес: гр. ***********, сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от получено травматично
увреждане, изразяващо се в многофрагментно счупване на дясната раменна
кост в горния й край, претърпени в резултат от реализирано на 08.02.2021 г. в
гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *******, застрахован по действащ към
датата на събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя за събитието от
увреденото лице – 15.02.2021 г. , до окончателното изплащане на
обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 и чл. 429,
ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания **“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, да заплати на адв. А.С.С. с
ЕГН **********, вписан в САК с личен номер *******, със съдебен адрес: гр.
*******, сумата от 2650 лв. (две хиляди шестстотин и петдесет лева) за
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищцата С. П. Г., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания **“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 1250 лв.
(хиляда двеста и петдесет лева) за дължимите държавни такси и разноски
по производството, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Присъдената сума в полза на ищцата С. П. Г. може да бъде заплатена
по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: ***********,
открита в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр адв. Н. В. В..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11