Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 21.07.2020 г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно
заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
при участието на секретаря Стоянка
Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 55 по описа на Добричкия
районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.Г.Д.
ЕГН ********** ***, издадено на 17.12.2019 г. от Началника на Сектор ПП към ОД
на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно, като се
изтъкват доводи, че нарушението не е доказано и за допуснато съществено
процесуално нарушение при съставяне на акта и ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
В съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законен или процесуален представител и не изразява
становище по жалбата.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по
делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият
районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е
подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от
връчването му на оспореното наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника
съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя и в присъствие на един свидетел – очевидец на нарушението и свидетел
при съставяне на акта, надлежно е връчен на нарушителя. НП е издадено от
компетентен орган, в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
и е връчено на нарушител.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
На * г. около 14,45 ч. жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка „Волво” с рег. № * по бул. „*” в гр. Добрич и се движил в
посока центъра на града. В района на магазин „*” решил да напусне пътя и
предприел маневра завой на ляво. В същото време, в противоположна посока се
движил св. П.Т.Т., управлявайки л. а. марка „*” с рег. № *. В резултат на
пресичане траекториите на движение на двата автомобила, между тях настъпил удар
и били причинени материални щети по превозните средства.
На сигнала за настъпилото ПТП се отзовали св. М.Б.К. и
св. К.Г.К. – служители на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Добрич, които при
пристигането си на място установили двата автомобила и водачите им. Съставен
бил Констативен протокол за ПТП № * г., в който били посочени двамата участници
и видимите щети по превозните средства. А в графа обстоятелства и причини за
ПТП св. К. посочил, че „участник 1 /жалбоподателят Д./ завива на ляво и не
пропуска насрещно движещият се участник 2 /св. Т./ и е ударен от него, като в
резултат на удара е допуснато ПТП с материални щети”. Приложената в Протокола
схема за ПТП обаче не съответствала на описаните обстоятелства, като цифрите
„1” и „2”, обозначаващи участниците, били разменени. В показанията си
полицейските служители посочили, че схемата излиза автоматично и същата е
вярна, но обозначаването на участниците не отговаря на описанието в документа.
При така установената на място обстановка св. К.
образувал срещу жалбоподателя административно-наказателно производство срещу Д.Г.Д.,
като в присъствието на св. К. съставил АУАН Серия GA № *, в който словесно изписал констатираното
административно нарушение в хода на проверката и квалифицирал същото по чл. 37,
ал. 1 от ЗДвП. Така съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя, който в
графа „възражения” написал „имам възражения”.
В законоустановения тридневен срок жалбоподателят депозирал
възражения срещу съставения АУАН, които административно-наказващият орган
анализирал и излязъл със заключение, че актът е законосъобразен.
Въз основа на така съставения АУАН, на 17.12.2019 г.
било издадено и процесното НП № * от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР гр.
Добрич, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган
възприел описаната в акта фактическа обстановка. С НП за нарушение по чл. 37,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 5, пр. 4 от ЗДвП на
Д. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Разпитани в качеството на свидетели в съдебно
заседание, актосъставителят К. и св. К.
потвърдили констатациите в акта и в наказателното постановление, като посочили,
че на място са направили снимки на установената след настъпилото ПТП обстановка.
В тази връзка в хода на съдебното производство по делото били изискани
направените снимки, но видно от писмо рег. № * г. Сектор „ПП” при ОД на МВР –
Добрич не разполага със снимков материал относно настъпилото ПТП.
В хода на съдебното следствие бил проведен
и разпит на другия
участник в ПТП - П.Т.Т.. Като свидетел той посочил, че на процесната дата управлявал служебен
автомобил „Форд фиеста“ по
булеварда. Видял
отсреща как шофьор на джип решил да
прави ляв завой точно до магазин „С*“ на
кръстовището, подал
мигач, но не спрял да го изчака, а предприел
маневрата. Въпреки спирачките, който използвал св. Т. и опита
му да избегне удара в дясно, последвал удар между МПС. Повредите
по неговия автомобил били
отпред в ляво, почти до шофьорската врата. По другия автомобил щетите били
отпред в ляво.
При така установената фактическа обстановка,
подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът намира за установено от правна страна следното:
Чл. 37, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
вменява задължение за водачите на МПС, а именно „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.”
По делото няма спор, че именно жалбоподателят на посочената в НП дата и
място е управлявал лек
автомобил марка „Волво” с рег. № *по бул.
„*” в гр. Д*и
в района на магазин „*” е решил да напусне пътя
и предприел маневра завой на ляво. Безспорно се
установи, че именно жалбоподателят е започнал извършване на маневра, която е
била свързана с навлизането изцяло в съседно пътно платно, по което се е движил
св. Т. и не го е пропуснал, каквито са законовите изисквания на чл. 37, ал. 1
от ЗДвП. Именно навлизането и пресичането
на съседното пътно платно е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Действително, в съставения Констативен протокол за ПТП № * г. е изобразена
схема, която формално не отговаря на описаната фактическа обстановка, но пък в
останалата си част документът отразява действителността, като правилно са
посочени имената на двамата участници, описани са управляваните от тях МПС,
както и са посочени видимите щети по превозните средства. Правилно са описани и
обстоятелствата и причините за ПТП. Ето защо съдът приема, че приложената в
Протокола схема за ПТП, макар и да не съответства на описаните обстоятелства,
като цифрите „1” и „2”, обозначаващи участниците, са разменени, то посредством
останалите събрани гласни и писмени доказателства е установена безспорна фактическа
обстановка и с допуснатата неточност не са накърнени правата на жалбоподателя,
като той упражнява правото си на защита в пълен обем чрез иницииране на
настоящото производство пред въззивния съд.
В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление №
5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Предвид гореизложеното, съдът не приема
наведените доводи от страна на жалбоподателя, че в административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото
на защита на наказаното лице.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на съдебното производство
безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е извършено виновно
от лицето, посочено като нарушител. Разглеждайки делото по същество, ДРС
установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваният
административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно за извършеното
нарушение е наложена глоба в размер на 200 лева на нарушителя.
Съобразно чл. 179, ал. 2, вр. чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, който поради неспазване правилата за предимство причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.
От събраните доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че
именно неспазването
на правилата за предимство от жалбоподателя, при предприетата от него маневра „завиване наляво за навлизане в друг път” и непропускането на насрещно движещо се пътно
превозно средство е причина за настъпилото ПТП с
другия автомобил.
Административно-наказващият орган
е определил размера на наказанието в предвидения от закона минимум, което
според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното
нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно
въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на
обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в
чл. 12 от ЗАНН.
Съдът счита, че конкретното
нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба.
Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този
правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са
свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с
безопасността на движение на пътните превозни средства.
Така мотивиран, съдът намери, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № *, издадено на * г. от Началника на Сектор ПП към ОД на МВР гр.
Добрич, с което на Д.Г.Д. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс
пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя
Митева/