РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20221110214679 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. В. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. Н И, кв. “И”, ул. “В” ,
срещу наказателно постановление № 22-4332-022626/07.11.2022г., издадено от Началник
Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите
на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. За същите на жалбоподателя са
наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на
основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 50
/петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Оспорва се възприетата от актосъставителя и
наказващия орган фактическа обстановка. Сочи, че на процесната дата жалбоподателката е
минавала от там, но гумата й пропаднала в шахта и сляза да види дали не е спукана, като
след като установила, че не е, потеглила с автомобила си. Прави се искане НП да бъде
отменено.
За проведеното на 09.10.2023г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят се
явява лично.
В дадения ход по същество жалбоподателката поддържа изложените в жалбата
съображения, и прави искане атакуваното НП да бъде отменено.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
1
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
основателна.
От фактическа страна се установи:
На 19.09.2022г. около 08:00 ч. в гр. София жалбоподателят П. В. Л. управлявал лек
автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № , като бил на ул. “К” № .
На същата дата и в същия час на мястото на инцидента на ул. “Космонавт” № 4. бил
паркирал лек автомобил “Ауди А3” с рег. № , с водач С. Р. А., като в него, а и извън лекия
автомобил не се намирал собственика, нито пък друг водач на автомобила.
При неустановени обстоятелства, същият изгубил контрол над управляваното от него
МПС и настъпил сблъсък в паркираният на ул. “Космонавт” № МПС – „Мерцедес Ц 220“, с
рег. № , с водач С. Р. А., като му нанесъл щети.
След настъпване на произшествието Л. не спряла, а продължила движението си по
маршрут.
По сигнал от св. А. на мястото на произшествието бил изпратен АП на ОПП СДВР в
състав З Х – мл. автоконтрольор в ОПП СДВР.
Огледът бил извършен в отсъствието на жалбоподателя, но в присъствието на св. А..
На 19.09.2022г. в 09:40ч. З Х – мл.автоконтрольор в ОПП СДВР съставил протокол за
ПТП 1865522/19.09.2022г.
На 13.10.2022г. св. А. С. съставил Акт за установяване на административно нарушение №
189796/13.10.2022г. срещу П. В. Л. с ЕГН ********** за нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл.
123, ал. 1, т. 3, б.''а'' от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на св. С. А. и Ц Х Ц и в отсъствието на Л..
Актът бил предявен на последната, също на дата 13.10.2022г., която го подписала и не е
посочила възражения. В законоустановения срок не са постъпили и писмени възражения.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление № 22-4332-022626 от 07.11.2022г., издадено от началник сектор ОПП към
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания:1. на основание
чл. 185 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и 2. на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 50 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите А. С. и С. А. и писмени - декларация от П. Л.;
сведение от С. А.; докладна записка до В В; протокол за ПТП 1865522/19.09.2022г.; скица на
ПТП; справка-картон на П. В. Л.; заповед № 513з-5073/21.07.2015г.; заповед № 8121К-
13312/28.10.2019г; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. акт за встъпване в длъжност; както и
всички други писмени доказателства, приобщени по делото по реда ма чл. 283 НПК.
Показанията на свид. С., които съдът кредитира като обективни и логични, са
2
информативни относно съставянето на процесния АУАН. Компетентността му за това
следва от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. От същата заповед и от заповед № 8121К-
13312/28.10.2019г; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. следва и компетентността на
наказващия орган по издаване на НП.
Обстоятелството, че на 19.09.2022г. лек автомобил “Ауди А3” с рег. № СВ4933CH бил
управляван от жалбоподателя П. В. Л., ЕГН: **********, се изяснява както от попълнената
от нея декларация, така и посредством показанията на свидетеля А., който е възприел
регистрационния номер на управлявания от жалбоподателката лек автомобил, като е
възприел обстоятелствата по нанасяне на щети на лек автомобил “Ауди А3” с рег. №
СВ4933CH.
Времето, мястото и участвалите в настъпилото ПТП автомобили, се установяват
посредством показанията на свид. А., както и приобщените писмени доказателства -
писмена декларация, скица и протокол за ПТП. Въз основа последния се изясняват и
причинените в резултат от ПТП на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № , материални
щети. Що се отнася до механизма на настъпване на ПТП, съдът го прие за изяснен
посредством показанията на свид. А., който възприел факта на настъпване на ПТП и
индивидуализиращите белези на автомобила, който го причинил.
По отношение на изложената от жалбоподателката фактическа обстановка, същата не
беше подкрепена от нито едно от приложените по делото доказателства - било то гласни или
писмени такива, поради което същата не може да бъде възприета от настоящия съдебен
състав.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени в изискуемата от закона писмена форма, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и от
компетентни органи.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за
установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само
административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган. Във
въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които
годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията
на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти, досежно
3
нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП се установиха в хода на съдебното следствие.
Съгласно посочената норма, водачите на пътни превозни средства са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод за наличие на множество
обстоятелства, с които водача следва да се съобразява, като осъществява непрекъснат
контрол на МПС при съобразяване с пътните условия АНО е посочил от фактическа страна,
че водачът е реализирал ПТП и е заключил, че същият не е контролирал ППС, което
управлява.
Посочените изявления са бланкетни и недостатъчни за нуждите на административното
обвинение. АНО е бил длъжен да посочи кои действия/или бездействия на водача се
субсумират по ''липса на контрол'' в противен случай се нарушава правото на нарушителя да
оспори фактическите и правни изводи.
Основателно се поставя въпроса, при липса на факти, дали не се касае за случайно
деяние, като при липса на факти не може да се даде отговор.
Оценката за контрол е субективна дейност на всеки водач на превозно средство и касае
опита и възможностите на конкретното лице.
Съответна на нарушената разпоредба е санкционната такава на чл.185 от ЗДвП и
наложеното на жалбоподателя наказание отговаря на предвиденото в закона по основание и
размер, но съдът счита, че описанието на това нарушение и обстоятелствата при
извършването му са не достатъчно конкретизирани, както в съставения акт, така и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, като не са посочени всички
съставомерни факти, поради което и съдът приема, че в тази част НП и АУАН са
незаконосъобразни, като не отговарят на условията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство и други съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяната на НП. Същите са, както следва:
На първо място, от доказателствата по делото се изясни, че Л. е напуснала
местопроизшествието след реализиране на ПТП, без да спре, за да провери какви са
последиците от произшествието, респективно без да влезе в каквато и да било комуникация
със свид. А.. Същевременно в частта досежно нарушението, цифрово квалифицирано
съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, в АУАН и НП се сочи, че след настъпване на ПТП
водачът го напуснал, без да уведоми компетентните органи на МВР при наличие на
разногласия относно обстоятелствата за ПТП. В този смисъл се констатира противоречие
между установените по делото факти и вменените на Л. по този пункт на АУАН и НП,
доколкото от доказателствата се установи категорично, че комуникация между двамата
водачи не е била провеждана, респективно несъгласия не са налице. При това се налага
изводът, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
незаконосъобразно, доколкото не е извършил нарушение с правна квалификация по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, предвид липсата на контакт, респективно несъгласие със свид.
Силянов, а такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото като участник в ПТП е следвало,
4
без да създава опасност за движението по пътя, да спре и да установи какви са последиците
от произшествието.
Предвид това в частта относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, изразяващи се в дадена от актосъставителя и наказващия орган
неправилна квалификация на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение.
Последното се явява основание за отмяна на санкционния акт.
Наред с това следва да се отбележи, че приетата за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1
ЗДвП съдържа правно предписание, съгласно което водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Същевременно по делото
липсват каквито и да било доказателства, които да сочат именно за загуба на контрол върху
управляваното от жалбоподателя МПС като причина за настъпване на ПТП, доколкото С. не
излага подобни обстоятелства в показанията си. Липсата на доказателства относно
причините за ПТП, които да сочат извършено от страна на Л. нарушение на чл. 20, ал. 1
ЗДвП, водят до нарушение на материалния закон и отмяна на НП и по този му пункт.
Предвид всичко посочено до тук се явява безпредметно съдът да отговаря на останалите
наведени от жалбоподателя възражения.
С оглед изложеното съдът прецени, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и по двата пункта, което като последица налага отмяната му. Изменение
на НП в частта относно правната квалификация в случая не е допустимо поради липсата на
идентитет между фактите, описани в АУАН и НП от една страна, и установените в хода на
съдебното следствие - от друга. Предвид това депозираната жалба е основателна и следва да
бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-4332-022626/07.11.2022г., издадено от
Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, срещу П. В. Л., ЕГН:
********** за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „в“ ЗДвП, за които са й наложени административни наказания, както следва: глоба в
размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1
ЗДвП, и глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 /един/ месец - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6