Решение по дело №157/2021 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 67
Дата: 21 септември 2022 г.
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20214320100157
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Луковит, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на пети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря Ивета Г. Димитрова
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело №
20214320100157 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба от Община Луковит, ЕИК ******, представлявана от
*****, чрез пълномощника адв. А. А. против Е. Г. П. от с. Петревене, обл. Ловеч за
установяване съществуването на вземания за следните суми: 666,36 лв. - сборна главница по
Договор за аренда на земеделска земя с вх. рег. № 53 от 14.01.2016 година, № 37, том I на
Службата по вписванията при РС Луковит, ведно със сборна лихва по това вземане в размер
на 143,54 лв.; 2891,20 лв. - сборна главница по Договор за аренда на земеделска земя с вх.
рег. № 46 от 13.01.2016 година, № 32, том 1 на Служба по вписванията при РС Луковит,
ведно със сборна лихва по това вземане в размер на 622,80 лв., както и законната лихва
върху главниците, считано от 28.05.2020 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 417
ГПК в съда/, за които суми по ч.гр.д. № 194/2020 г. по описа на РС - Луковит е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК. Претендира
разноските в настоящето и в заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили два договора за аренда на
земеделска земя, както следва: Договор за аренда на земеделска земя с вх. рег. № 53 от
14.01.2016 година, № 37, том I на Служба по вписванията при РС Луковит и Договор за
аренда на земеделска земя с вх. рег. № 46 от 13.01.2016 година, № 32, том I на Служба по
вписванията при РС Луковит, по силата на които арендодателят Община Луковит е
предоставил земеделски имоти срещу задължението на арендатора Е. Г. П. да заплаща
годишно арендно плащане. В чл. 7 от договорите страните са уговорили годишното арендно
плащане да се дължи еднократно - с една вноска в съответната стопанска година не по-късно
от средата на месец ноември, а в чл. 15 са уговорили неустойка в размер на законната лихва
върху дължимата сума в случай на забава на арендатора за заплащане на дължимата арендна
вноска. В хода на изпълнение на договорите за аренда ответницата извършвала нередовни
плащания на задълженията си за заплащане на годишните арендни плащания. Така,
ответницата продължавала да дължи сумата в размер на 2891,20 лв. главница по Договор за
аренда на земеделска земя с вх. № 46, вх. рег. № 46 от 13.01.2016 година, № 32, том I за
стопанските години 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018 и 2018/2019, както и 666,36 лв. по
1
Договор за аренда на земеделска земя с вх. № 53, вх. рег. № 53 от 14.01.2016 година, № 37,
том I на Служба по вписванията при РС Луковит за стопанските години 2015/2016,
2016/2017, 2017/2018 и 2018/2019.
Вземанията на Община Луковит произтичащи от цитираните договори за аренда на
земеделска земя са осчетоводени в счетоводните регистри на общината.
Ищецът Община Луковит упражнила правото си по чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК да
поиска от РС - Луковит издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ или извлечение от счетоводните си книги във връзка с вземанията, произтичащи
от договорите за аренда, като по ч.гр.д. № 194/2020 г. по описа на съда е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК при събрани от връчителя данни, че длъжникът не живее на адреса, като със
съобщение, получено на 01.02.2021 г. съдът е указал на ищеца, че може да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, с което и ищецът обосновава
правния си интерес от предявяване на настоящия иск.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответника не е постъпил отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуални
представители.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът
намира от ФАКТИЧЕСКА страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 194/2020 г. по описа на РС - Луковит е видно, че след
подадено заявление от ищеца съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК № 124 от 01.06.2020 г. с която е разпоредил длъжникът Е. Г. П. да заплати на
кредитора Община Луковит сумите: 666,36 лв. - сборна главница по Договор за аренда на
земеделска земя от 14.01.2016 година, ведно със сборна лихва по това вземане в размер на
143,54 лв.; 2891,20 лв. - сборна главница по Договор за аренда на земеделска земя от
13.01.2016 година, ведно със сборна лихва по това вземане в размер на 622,80 лв., както и
законната лихва върху главниците, считано от 28.05.2020 г. /датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда/ до изплащане на вземането. Издаден е и изпълнителен
лист за посочените суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 – чрез
залепване на уведомление, при което съдът, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 от
ГПК, с разпореждане от 28.01.2021 г. е указал на кредитора възможността да предяви
установителен иск за вземането си.
Вземанията произтичат от два договора за аренда на земеделска земя сключени
между ищецът Община Луковит и ответницата Е. П..
На 18.09.2015 г. бил сключен Договор за аренда на земеделска земя вх. рег. № 53 от
14.01.2016 година, № 37, том I на Службата по вписванията при РС Луковит, по силата на
който арендодателят Община Луковит, чрез ***** предоставя под аренда на арендатора –
земеделският производител Е. Г. П. земеделска земя – частна общинска собственост,
находяща се в землището на с. Тодоричене, Община Луковит, а именно: имот с кад. №
022088 в местността „Гергинина могила“ по плана за земразделяне на с. Тодоричене с площ
от 2.499 дка.; имот с кад. № 068022 в местността „Завидено ниве“ по плана за земразделяне
на с. Тодоричене с площ от 3.699 дка.; имот с кад. № 102022 в местността „Мушат“ по плана
за земразделяне на с. Тодоричене с площ от 1.045 дка.
Договорът е сключен за срок от 6 години, считано от стопанската 2015/2016 г.
Арендното плащане, съгласно протокол от проведен конкурс на 16.07.2015 г. е в размер на
23,00 лв. на декар или общо за 7.243 дка е в размер на 166,59 лв.
На същата дата /18.09.2015 г./ е сключен и Договор за аренда на земеделска земя с вх.
рег. № 46 от 13.01.2016 година, № 32, том 1 на Служба по вписванията при РС Луковит. По
силата на договора Община Луковит е предоставила под аренда на Е. Г. П. следните
2
земеделски земи – частна общинска собственост, находяща се в землището на с. Петревене:
имот с кад. № 029035 в местността „Петров градеж“ по плана за земразделяне на с.
Петревене с площ от 0.292 дка.; имот с кад. № 029041 в местността „Петров градеж“ по
плана за земразделяне на с. Петревене с площ от 6.840 дка.; имот с кад. № 029057 в
местността „Петров градеж“ по плана за земразделяне на с. Петревене с площ от 2.591 дка.;
имот с кад. № 029067 в местността „Петров градеж“ по плана за земразделяне на с.
Петревене с площ от 4.085 дка.
Срокът на договора е 6 години, считано от стопанската 2015/2016 г. Арендното
плащане, съгласно протокол от проведен конкурс на 16.07.2015 г., е в размер на 45,00 лв. на
декар или общо за 16.064 дка е в размер на 722,80 лв.
В част II, т. 7 от договорите за аренда страните постигнали съгласие годишните
арендни вноски да се дължат в срок от 7 работни дни от началото на съответната стопанска
година, а за първата стопанска година – в срок от 7 работни дни от подписването на
договорите за аренда.
От страна на Община Луковит като доказателство по делото беше представена
Справка за задължения към 15.05.2020 г., произтичащи от Договор за аренда на земеделска
земя с вх. рег. № 46/13.01.2016, от които е видно, че ответницата Е. П. не е заплащала
арендните вноски в размер на 722.80 за период от четири поредни стопнски години, а
именно 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019 г., така общият размер на дължимите
вноски възлиза на 2891,20 лв. Върху неизплатените суми са начислени и лихви, съгласно
част V, т.14 от договора за аренда, чиито общ размер е 622,80 лв.
Представена е и Справка за задължения към 15.05.2020 г., произтичащи от Договор за
аренда на земеделска земя с вх. рег. № 53/14.01.2016 година от която се установява, че за
периода обхващащ стопнаските 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018 и 2018/2019 години
ответницата не е заплатила дължимите арендни вноски възлизащи на обща стойност 666,36
лв., ведно с начилените лихви в размер на 143,54 лв.
Посочените справки са издадени въз основа на счетоводните записвания на Община
Луковит за задълженията по договори.
По делото не бяха представени доказателства, от които да се установява заплащане на
дължимите суми.
Предвид така изложеното, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба е редовна, подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК,
поради което съдът следва да се произнесе по предявените искови претенции.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява наличие на
облигационни правоотношения между Община Луковит и Е. Г. П., произтичащо от
сключени на 18.09.2015 г. два договора за аренда на земеделска земя с вх. рег. №
53/14.01.2016 и вх. рег. № 46/13.01.2016, вписани в Службата по вписванията при РС
Луковит.
Съгласно чл. 2, ал.1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) с договора за аренда
арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на
договора, а арендаторът – да извърши определено арендно плащане.
Съгласно част II, т. 7 от процесните договори за аренда страните постигнали съгласие
годишните арендни вноски да се дължат в срок от 7 работни дни от началото на съответната
стопанска година, а за първата стопанска година – в срок от 7 работни дни от подписването
на договорите за аренда.
Съгласно § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗАЗ „стопанска година“ е
времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година.
От предствените като доказателства по делото два броя справки за се установи, че за
3
период обхващащ четири последователни стопански години /2015/2016, 2016/2017,
2017/2018 и 2018/2019 година/ ответницата Е. П. не е заплащала дължимте арендни вноски
по договорите. Така общия размер на неплатените вноски по Договор за аренда на
земеделска земя с вх. рег. № 53/14.01.2016 г. възлиза на 666,36 лв., а по Договор за аренда на
земеделска земя с вх. рег. № 46/13.01.2016 г. задължението е в размер на 2891,20 лв.
Върху неизплатените вноски са начислени неустойки съгласно част V, т.14 от
договорите за аренда в размер на законната лихва. Така общия размер на лихвите върху
неизплатените вноски по Договор за аренда вх. рег. № 53/14.01.2016 възлиза на 143,54 лв., а
по Договор за аренда с вх. рег. № 46/13.01.2016 е 622,80 лв.
Отчитайки пасивното процесуално поведение на ответната страна и най-вече липсата
на каквито и да е доказателства, от които да се установява плащане на дължимите парични
задължения съдът намира, че предявените искове са доказани и следва да бъдат уважени в
пълния претендиран размер, а именно 666,36 лв. - сборна главница по Договор за аренда на
земеделска земя с вх. № 53, вх. рег. № 53 от 14.01.2016 година, № 37, том I на Службата по
вписванията при РС Луковит, ведно със сборна лихва по това вземане в размер на 143,54
лв.; 2891,20 лв. - сборна главница по Договор за аренда на земеделска земя с вх. рег. № 46 от
13.01.2016 година, № 32, том 1 на Служба по вписванията при РС Луковит, ведно със сборна
лихва по това вземане в размер на 622,80 лв., както и законната лихва върху главниците,
считано от 28.05.2020 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда.
С оглед постановките дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
ТД № 4/2013г. на ОСГТК и предвид изхода на делото, съдът следва да се произнесе относно
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
За това на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдена
направените в заповедното производство разноски в размер на 86,48 лв. държавна такса и
86,48 лв. – държавна такса в исковото производство.
По изложените мотиви съдът:

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Е.
Г. П. ЕГН: **********, от с. Петревене, *******, ДЪЛЖИ на ищеца Община Луковит, ЕИК
******, представлявана от ***** сумата от 666,36 лв. - сборна главница по Договор за
аренда на земеделска земя с вх. рег. № 53 от 14.01.2016 година, № 37, том I на Службата по
вписванията при РС Луковит, ведно със сборна лихва по това вземане в размер на 143,54
лв.; 2891,20 лв. - сборна главница по Договор за аренда на земеделска земя с вх. рег. № 46
от 13.01.2016 година, № 32, том 1 на Служба по вписванията при РС Луковит, ведно със
сборна лихва по това вземане в размер на 622,80 лв., както и законната лихва върху
главниците, считано от 28.05.2020 г. /дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Г. П., ЕГН: **********, от с. Петревене,
*******, ДА ЗАПЛАТИ НА на Община Луковит, ЕИК ******, представлявана от *****
направените съдебно деловодни разноски в размер на 86,48 лв. държавна такса в
заповедното производство и 86,48 лв. държавна такса в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4