Определение по дело №45/2020 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 189

гр. Шумен, 12.04.2020г.

Шуменски окръжен съд в закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди и двадесета  година  в състав:  

                                                                               Председател: А.Карагьозян                                                                                                                      

Членове:1.Зара Иванова

                                                                                                     2.С.Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова  в.ч.гр.д. №45 по описа за 2020  год., за да се произнесе взе предвид следното:

   Делото е образувано въз основа на частни жалби както следва : частна жалба вх.№7895/22.10.2019г. , подадена от Й.Т.Г., ЕГН ********** и С.Т.Г., ЕГН ********** – наследници на Б. Й. Г., чрез назначения им особен представител адв.Н.Д. *** срещу Разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1326/2010г. на НПРС , частна жалба вх.№*****/25.11.2019г., подадена от „У. Б.“ ЕАД  срещу Определение №966/06.11.2019г., постановено по ч.гр.д.№1326/2010г. по описа на НПРС и частна жалба вх.№9763/27.12.2019г., подадена от Й.Т.Г., ЕГН ********** и С.Т.Г., ЕГН ********** – наследници на Б. Й. Г., чрез назначения им особен представител адв. Н.Д. *** срещу Определение №1036/27.11.2019г. по ч.гр.д.№1326/2010г. по описа на НПРС.

Насрещната страна по всяка от посочените частни жалби е депозирала съответен отговор , в който излага съображения, с които ги оспорва.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът констатира следното:

Пред НПРС от „У. Б.“ ЕАД  е подадено Заявление по чл.417 от ГПК , с искане да бъде издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника  Б. Й. Г. и длъжника Г.Ж.И. за солидарното им осъждане да заплатят на кредитора сумата от 68 818,71 евро – главница, 15 491,10 евро- договорна лихва за периода 20.02.2009г. до 17.11.2010г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2010г. , до изплащане на вземането , както и извършените деловодни разноски , като вземането произтича от Договор за банков ипотечен кредит. В резултат на горното е образувано ч.гр.д.№1326/2010г. по описа на НПРС, по което съдът като е приел, че заявлението е основателно е издал Заповед за незабавно изпълнение №934/22.11.2010г. и изпълнителен лист. 

На 15.10.2019г. по делото е постъпило възражение по чл.414 от ГПК , подадено от  Й.Т.Г. и С.Т.Г.- наследници на посочения по-горе длъжник Б. Й. Г.. Паралелно с възражението по чл.414 от ГПК, от същите лица е подадена и първата от описаните по-горе частни жалби, а именно частна жалба вх.№7895/22.10.2019г. срещу разпореждането за незабавно изпълнение съдържащо се в Заповед за незабавно изпълнение №934/22.11.2010г.  Съдът намира, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане поради обстоятелството, че е подадена след преклузивния срок по Чл. 419 , ал.1 от ГПК ( ред. ДВ, бр. 59 от 2007 г.). Видно от събраните пред първоинстанционния съд доказателства въз основа на издадения по ч.гр.д.№1326/2010г. по описа на НПРС изпълнителен лист срещу длъжника Б. Й. Г. е образувано изпълнително дело №564/2010г. по описа на ЧСИ М.П., рег.№***** с район на действие ВОС . По това първоначално образувано изпълнително дело на длъжника  Б. Г. ( наследодател на жалбоподателите) на дата 12.01.2011г.  е връчена   покана за доброволно изпълнение , с приложени към нея процесната Заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. С връчването на заповедта за незабавно изпълнение , което според въззивия съд се установява категорично от представените писмени доказателства , считано от 12.01.2011г.  е започнал да тече двуседмичният срок  за подаване на частната жалба по чл. 419 , ал.1 от ГПК ( ред. ДВ, бр. 59 от 2007 г.). Същият е изтекъл на 26.01.2011г. Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници , длъжника Б. Г. е починала на 24.09.2011г. , т.е. след изтичане на срока за подаване на частната жалба по Чл. 419 , ал.1 от ГПК ( ред. ДВ, бр. 59 от 2007 г.).   След изтичане на срока за обжалване , ако длъжникът почине,  за неговите наследници не възниква повторна възможност да извършат преклудираните за наследодателя им процесуални действия . Фактът, че впоследствие посоченото изпълнително дело е прекратено, като въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изп.д.№20/2019г. по описа на ЧСИ Н. Д., рег.№*****, с район на действие ВОС , по което   отново е изпратена призовка за доброволно изпълнение, връчена на адв.Н.Д. ***, като особен представител на Й.Т.Г. и С.Т.Г. – конституирани като длъжници на мястото на починалия длъжник  Б. Й. Г., не променя правните изводи на съда за просрочие на частната жалба. С изтичането на срока след първоначалното връчване на Заповедта за незабавно изпълнение окончателно е преклудирана възможността по чл.419,ал.1 от ГПК ( ред.ДВ, бр. 59 от 2007 г.). Обстоятелството , че хода на принудителното изпълнение е извършено прехвърляне на вземането (цесия) с което първоначалният кредитор е цедирал вземането по заповедта за незабавно изпълнение на трето лице е ирелевантен по отношение на преценката за изтичане на срока по Чл. 419 , ал.1 от ГПК ( ред. ДВ, бр. 59 от 2007 г.).  Поради горното съдът намира, че частна жалба частна жалба вх.№7895/22.10.2019г. , подадена от Й.Т.Г., ЕГН ********** и С.Т.Г., ЕГН ********** – наследници на Б. Й. Г., чрез назначения им особен представител адв. Н.Д. *** срещу Разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1326/2010г. на НПРС следва да се остави без разглеждане.

            Следващата хронологично подадена частна жалба вх.№5932/25.11.2019г., депозирана от кредитора срещу постановеното от заповедния съд Определение №966/06.11.2019г., , с което е спряно незабавното изпълнение. Според чл.420, ал.2 от ГПК когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение,може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1. Видно от формулировката на текста, искането за спиране може да сезира надлежно съда ако е извършено в срока за възражение. В настоящият случай по изложените по-горе съображения съдът приема , че този срок е изтекъл на изпълнително дело №***/2010г. по описа на ЧСИ М.П., рег.№*** с район на действие ВОС , следователно искането за спиране е направено след срока . Посоченото налага извода , че молбата за спиране , като заявена след преклузивния срок е била процесуално недопустима . Вярно е, че към момента на постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд не е разполагал с информация за обстоятелството, че Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист са връчени много по –рано по изпълнително дело №***/2010г. по описа на ЧСИ М.П., рег.№*** с район на действие ВОС , но този факт не променя извода на съда , че обжалваният акт е недопустим , което налага обезсилването му.

Последната жалба , предмет на разглеждане в настоящото производство е  вх.№9763/27.12.2019г., подадена от адв.Н.Д. ***, като особен представител на  Й.Т.Г. и С.Т.Г., срещу Определение №1036/27.11.2019г. по ч.гр.д.№1326/2010г. по описа на НПРС. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отменил предходно Определение №964/06.11.2019г. постановено по същото дело,  с което на кредитора е указано, че следва да предяви иск по чл.422,ал.1 от ГПК относно вземането си. В мотивите си районният съд е приел , че по делото вече са събрани доказателства , че връчването на заповедта за незабавно изпълнение е станало за първи път по изпълнително дело №***/2010г. по описа на ЧСИ М.П., рег.№*** с район на действие ВОС , на 12.01.2011г. , в резултат на което е приел, че възражението по чл.414 от ГПК ( подадено пред НПРС на 18.10.2019г. )  не е подадено в срока , респ. не настъпват последиците по чл.415, т.1 от ГПК.  По-горе въззивният съд във връзка с разглеждане на жалбата срещу незабавното изпълнение е изложил мотиви, според които също възприема извода, че срокът за подаването и, респ. и срока за подаване на възражение ( съобразно редакцията на чл.415, т.1 от ГПК с ДВ, бр. 59 от 2007 г.). изтекъл на 26.01.2011г., следователно правилно първоинстанционният съд е преценил, че с подаване на просроченото възражение по чл.414 от ГПК за кредитора не възниква задължение да предяви иск за вземането си . Поради посоченото съдът намира , че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№7895/22.10.2019г. , подадена от Й.Т.Г., ЕГН ********** и С.Т.Г., ЕГН ********** – наследници на Б. Й. Г., чрез назначения им особен представител адв.Н.Д. *** срещу Разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1326/2010г. на НПРС , поради недопустимост.

ОБЕЗСИЛВА  Определение №966/06.11.2019г., постановено по ч.гр.д.№1326/2010г. по описа на НПРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частна жалба вх.№9763/27.12.2019г., подадена от Й.Т.Г., ЕГН ********** и С.Т.Г., ЕГН ********** – наследници на Б. Й. Г., чрез назначения им особен представител адв.Н.Д. *** срещу Определение №1036/27.11.2019г. по ч.гр.д.№1326/2010г. по описа на НПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.  

                

2.