Р Е
Ш Е Н
И Е
260079/22.1.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 20.01.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 4736 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от “К.м.“ АД против НП № 03-012095/27.11.2019 г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 416
ал.5 вр.414 ал.1 от КТ на дружеството е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 1500лева, за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл.
270 ал.2 и ал.3 от КТ .
В
подадената до съда жалба се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и
необосновано. Иска се НП да бъде отменено.
В хода на съдебното производство,
въззивникът, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея
основания.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, се представлява от юк Ошавкова, която в съдебно
заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
потвърдено и да се присъди заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи
следната фактическа обстановка:
На 07.11.2019 г. служители на ДИТ – Варна –
св. Е. и Байков извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
обект на въззивното дружество. В хода на проверката е установено, че между
дружеството-жалбоподател и работника Димитър Д. имало сключен трудов договор с
основно месечно трудово възнаграждение от 511,04 лева. В хода на проверката въз
основа на представената разчетно-платежна ведомост за мес. 9.2019 г. е
установено, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си по
трудовия договор да заплати уговореното трудово възнаграждение на лицето за
извършената работа през мес. август 2019 г. Съставен е протокол №
1936063/15.11.2019 г. за резултатите от извършената проверка, с който е дадено
задължително указание на дружеството – жалбоподател да изплати на уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа през мес.юни 2019 г. съгласно чл. 128 т.2 от КТ, във вр. с чл. 270
ал.2 и ал.3 от КТ. на основание чл. 224 ал.1 вр. с чл. 128т.1 и т.2 от Кодекса
на труда, с посочен срок за изпълнение 08.03.2018 г.
При така установените факти е съставен АУАН
на дружеството-жалбоподател, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа
обстановка направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, видно
от заверено копие на заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ от 03.08.2010 г.
Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи
от правна страна следното:
Съгласно чл. 128
т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа.
По делото са
налице данни, които да сочат, че възнаграждението на работника за месец 8 на
2019 г., е било изплатено след извършване на проверка от страна на ДИТ Варна,
няколко месеца след установения срок за това в разрез с посоченото в
разпоредбата на чл. 270, ал.3 от КТ.
Поради
изложените съображения правилно е прието, че нарушението е извършено след
изтичане на срока, за заплащане на дължимото възнаграждение за мес. 8. 2019 г. , а
именно – на 27.09.2019 г.
Поради тази
причина, съдът намира, че правилно и
законосъобразно административно – наказващия орган е ангажирал
отговорността на въззивника за нарушение на чл. 128 т.2 във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ.
Датата
на извършване на нарушението е от съществено значение не само с оглед правото
на защита на нарушителя, а и с оглед
индивидуализацията на нарушението, като не посочването й или грешното й
посочване винаги съставляват съществено процесуално нарушение, което е
основание за отмяна на НП. Освен горното датата е и от съществено значение с
оглед задължението на съда да прецени дали не е изтекъл давностният срок,
визиран в чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление не е издадено при
спазване изискванията на чл.57ал.1 от ЗАНН, тъй като същото не съдържа
изискуемите реквизити. Съгласно цитираната
по-горе разпоредба, задължителните реквизити, които трябва да съдържа
наказателното постановление, посочени в т.5 са: описание на нарушението, датата
и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай в наказателното
постановление не се съдържат тези реквизити- датата на нарушението в НП не е
посочена правилно и по никакъв начин не съответства на тази изведена в АУАН и
на фактите по делото. Съобразно установеното по документи нарушение се доказва,
че действително заплатата на работника за месец август 2019г. не е била
изплатена в срок до 27.09.2019г.. Тези факти са правилно отразени в АУАН. Но в
обстоятелствената част на НП са изведени други дати на осъществяване на нарушението.
Там е посочено, че нарушението е извършено на 29.07.2019г., а това е в
противоречие с факта, че възнаграждението се дължи за м.август. На лице е
несъответствие между датите на извършване на нарушението посочено в НП и дата
на действително извършване на нарушението. На посочената дата в НП на която е
осъществено нарушението 29.07.2019г. работника все още не е отработил дължимото
трудово възнаграждение за месец август на същата година. На тази дата
въззивното дружество все още не е осъществило състав на адм.нарушение по отношение
дължимата заплата на работника за м.август на 2019г. налице е несъответствие на
фактическото описание на нарушението и определяне на дата на която то е
осъществено в АУАН и НП. Липсата на изискуем реквизит – посочване на коректна
дата на извършване на нарушението в обжалваният акт е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя да знае в какво точно е обвинен и да
организира защитата си, а така също препятства
възможността съда да издири обективната истина по делото и да
постанови законосъобразен акт.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН
(Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е
приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото,
което разглежда, когато страните са поискали това.
Искането за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено
своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора –
отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л. 26 договор за правна
защита и съдействие от 08.01.2021 г. и приложеното пълномощно се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат Таня Николова-Стоянова оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред
Районен съд Варна по обжалване на процеснотоя НП. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева и е заплатено в
брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно Постановление
№ 03-012095/27.11.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна,
с което на основание чл. 415в ал.1 от КТ на “К.м.“ АД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1500.00 лева, за нарушение на чл.128 т.2 , във вр. с чл. 270
ал.2 и ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА „Инспекция по труда” - Варна ДА ЗАПЛАТИ на
“К.м.“ АД ЕИК ********* сумата от 300.00
лева съдебно деловодни разноски по
настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна,
РАЙОНЕН СЪДИЯ: