Р Е Ш Е
Н И Е
№ _________/ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, ІХ-ти касационен състав
На трети септември две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Даниела Станева
Членове:
Кремена Данаилова
М.Иванова-Даскалова
Секретар: Нина
Атанасова
Прокурор:
Александър Атанасов
като разгледа докладваното от
административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №1300 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Електроразпределение север“АД-гр.Варна против Решение №629/16.04.2020г.
по НАХД №748/2020г. на РС-Варна, с което е потвърдено НП №**********-77/31.01.2020г.
на Директора на РИОСВ-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция от 2000лв. за нарушение на чл.166, т.3 във вр. с чл.155, ал.2 от Закона
за опазване на околната среда /ЗООС/.
В жалбата се
твърди, че Решението на ВРС е незаконосъобразно. Постановено било в
противоречие с материалния и при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Оспорват извода в Решението, че АУАН и НП отговарят на изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Поддържа се направеното в тази връзка оплакване за
нарушаване на правото на защита на дружеството и препятстване на съдебната
проверка. Изтъкват се съображенията и за нередовно връчване на АУАН на
дружеството, с оглед на което административнонаказващият орган нарушил чл.52,
ал.2 от ЗАНН като не го върнал за връчване на юридическото лице, а издал НП.
Поради това неправилно вместо да отмени НП, ВРС го потвърдил. Претендира се
отмяна на Решението на ВРС и отмяна на НП. Молят за присъждане на
възнаграждение в размер определен по реда на чл.37 от ЗПП. В съдебно заседание се
явява упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена и
отменени Решението на ВРС и НП като неправилни и незаконосъобразни. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., посочен в
списъка на разноските.
Ответната страна – Регионална
инспекция по околната среда и водите-Варна в съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена като
неоснователна и да бъде потвърдено Решението на ВРС като правилно,
законосъобразно и мотивирано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура–гр.Варна намира касационната жалба за допустима, а по
същество - за неоснователна. Предлага правилното и законосъобразно Решение на
ВРС да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена пред
компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да
оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.63 ал.1
от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в
чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата
оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон и за нарушение на
процесуалните правила.
Касационният състав
при извършената проверка достигна до следните изводи: Решението на ВРС е
валидно и допустимо.
При разглеждане на
делото и постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. За съдебното заседание са призовани страните, с
възможност за ангажиране на доказателства. В присъствието и с участието на процесуални
представители на страните е проведен разпита на свидетеля Д. И.- участник в екипа
на РИОСВ-Варна извършил проверката на място, при която е съставен КП от
18.10.2019г., с който на дружеството е дадено задължителното предписание със
срок за изпълнение - 13.11.2019г., която е лицето, извършило на 14.11.2019г. последващата
проверка, при която е констатирано, че предписанието не е изпълнено от
дружеството, за което нарушение му е съставила АУАН. В съответствие с чл.283 от НПК към доказателствата по делото са приобщени материалите приложени в административно-наказателната
преписка, каквото е било искането в жалбата на дружеството до ВРС. Правилно въззивният
съд отчел, че страните нямат други доказателствени искания, че делото е изяснено
от фактическа страна със събраните доказателства и дал ход по същество. ВРС
постановил мотивирано Решение, в което изложил установяванията си за
релевантните факти и обстоятелства и изводите си за законосъобразността на НП и
на производството по издаването му. Съгласно чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на
процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено –
т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната
инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. В конкретното
производство ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на
другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в
производството по което е постановено решението, нито то е постановено от
незаконен състав, поради което неоснователно в касационната жалба се твърди наличие
на това касационно основание за отмяна.
Проверката за
правилността на приложението на материалния закон бе извършена с оглед
фактическите установявания на ВРС, предвид забраната в чл.220 от АПК за нови
такива. В Решението е посочено
установеното от доказателствата, че при извършен последващ контрол на
14.11.2019г. в деловодната система на РИОСВ-Варна е установено, че „Електроразпределение
север“АД-гр.Варна не е изпълнило даденото му в КП №010607/18.10.2019г. предписание
да почисти допуснатото замърсяване с опасни отпадъци – белилна пръст, разстлана
директно върху почвата в двора на ползваното от него складово стопанство и да ги
предаде на лице по чл.35 от ЗУО в срок до 13.11.2019г., след което да уведоми
контролните органи. Неизпълнението на предписанието е констатирано по надлежния
ред – със съставен Констативен протокол №011341 от 15.11.2019г., който е първия
ден след деня на нарушението – 14.11.2019г., явяващ се първия ден след срока за
изпълнение на предписанието. Основателно ВРС заключил, че е доказано описаното
в АУАН и в НП нарушение, извършено от дружеството, изразяващо се в неизпълнение
на дадено задължително предписание в указания срок. АУАН е съставен от гл.
експерт в РИОСВ-Варна - Д. И., с оглед оправомощаването й със Заповед
№202/30.08.2019г. на директора на РИОСВ-Варна да съставя актове за
административни нарушения по ЗООС. Между страните не е имало спор и правилно
ВРС отчел като доказано описаното в АУАН от 05.12.2019г. и в НП от 31.01.2020г.
обстоятелство, че в писмо подадено на 19.11.2019г. дружеството уведомило
контролните органи, че в срок до 31.01.2020г. предвижда да бъде извършено
окончателното почистване на разстланата пръст, т.е. да бъде осъществено
изпълнението и предписанието. Правилно както административно-наказващият орган,
така и ВРС възприели заявеното намерение за изпълнение на предписанието в срок
до 31.01.2020г. като подкрепящо извода, че предписанието не е било изпълнено
нито в срока, нито няколко дни след срока.
При тези фактически
установявания, правилно ВРС потвърдил НП като издадено на основание правилно
преценената като приложима в случая разпоредба на чл.166, т.3 вр. чл.155, ал.2
от ЗООС. В чл.166, т.3 от ЗООС е предвидено наказване с наказанията по чл.165
се наказват на лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните
административни актове и констативните протоколи по чл.155 или чл.157б,
издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ,
директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от
упълномощени от тях длъжностни лица, а в чл.165, ал.2 от ЗООС на юридическите
лица и на еднолични търговци е предвидено налагане на имуществена санкция от
2000 до 20 000лв. Основателно въззивният съд заключил, че в съответствие със
закона на дружеството е наложена имуществена санкция в минималния предвиден размер
за осъщественото от него административно нарушение.
Касационният състав
споделя изцяло извода в Решението, че конкретното нарушение не съставлява
маловажен случай и не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. В случая се каса
за неизпълнение на предписание за почистване на констатираните отпадъци върху
почвата върху стопанисваната от него площ и предаването им на лице по чл.35 от
ЗУО, дадено с КП от 18.10.2019г. със срок за изпълнение до 13.11.2019г. КП с
предписанието е връчен още на 18.10.2019г. на пълномощник на „Електроразпределение
север“АД-гр.Варна, който го е получил без възражения, вкл. и за дадения срок за
изпълнението му. Това предписание не е оспорено от дружеството, вкл. в частта
на дадения срок за изпълнението му. В случая се касае за неизпълнение от
задължено дружество в срок на предписание за почистване на опасен отпадък.
Правилно е преценено, че обществената опасност на нарушението не е явно
незначителна и то не е маловажно. Основателно както при издаване на НП, така и
от ВРС е отчетено, че се касае за ангажиране на обективна отговорност на
юридическо лице, което няма налагани имуществени санкции. В случая се касае за
неизпълнение от дружеството на предписание за почистване на установен опасен
отпадък върху почвата на обща площ не по-малко 50кв.м, на пласт от 30-40см,
което няма твърдения и доказателства да е било изпълнено с минимално закъснение
от ден-два след срока - 13.11.2019г., а за което на 19.11.2019г. дружеството
заявило, че предвижда да го изпълни до 31.01.2020г. Поради това правилно и
законосъобразно ВРС намерил наложената с НП в имуществена санкция от 2000лв.,
която е минималната предвидена в закона за съответна на нарушението, на
обществената му опасност и достатъчна за постигане на целите на превенцията, за
които се налага.
Правилно ВРС
установил, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити; че в обстоятелствената
част на НП е възприета правилно установената и описана в АУАН фактическа
обстановка свързана с нарушението и в административно-наказателното
производство не са допуснати нарушения, които да са съществени. Не всяко
нарушение на процедурните правила са съществени, а само тези, които са довели
до ограничаване на правото на защита на лицето, срещу което се провежда производството
и тези, които водят до неправилно или непълно установяване на фактите и
обстоятелствата, които са от съществено значение за изясняване на случая и за правилното
прилагане на закона. Такива нарушения при провеждане на конкретното
административно-наказателно производство не се установяват, поради което
оплакванията в тази насока изложени в касационната жалба са неоснователни.
Крайният извод в Решението на ВРС, че НП е правилно и законосъобразно издадено
и следва да бъде потвърдено, тъй като не е налице основание за отмяната му е
направен при правилно приложение на съответните норми на ЗАНН и на ЗООС.
Съгласно чл.348 ал.2 от НПК, нарушение на закона е налице, когато той е
приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
В случая такова не правилно приложение на закона не се установи, нито
приложимост на чл.28 от ЗАНН, поради което не е налице основание по чл.348,
ал.1 т.1 от НПК за отмяна на Решението на ВРС.
С оглед изложеното касационната
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а Решението на ВРС - да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на
спора, своевременно направеното искането от процесуалният представител на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На
основание чл.143 ал.4 от АПК, приложим на основание чл.63, ал.5 във вр. с ал.3
от ЗАНН касаторът „Електроразпределение север“АД следва да заплати на ответната
страна РИОСВ-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция, определено с оглед чл.27а от НЗПП във вр. с чл.37 от ЗПП, при
отчитане на фактическата и правна сложност на спора.
Водим от това и на
основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №629/16.04.2020г. постановено
по НАХД №748/2020г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА
„Електроразпределение север“АД-гр.Варна с ЕИК ********* да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите - гр.Варна сумата от 80лв./осемдесет лева/
за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: