№ 6449
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100501742 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Р.К.“ ООД срещу решение № 20095977 от 03.07.2023 г., постановено по гр.
дело № 21283/2019 г. по описа на СРС, 113 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу
Адвокатско дружество „С., Д., П.“ осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата
от 15677,50 лв., представляваща задържана без основание сума, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2019 г., до окончателното й изплащане, като
погасен чрез съдебно прихващане с вземане на ответника до пълния предявен от ищеца
размер, представляващо неплатени адвокатски възнаграждения за правна защита и
съдействие по изпълнителни дела № 940/2011 г. и № 44/2014 г. по описа на ЧСИ Н.К. в
размер на 2000 лв. и 730 лв., за процесуално представителство по гр.д. № 15704/2011 г. по
описа на СГС в размер на 4100 лв., за процесуално представителство по гр.д. № 2478/2013 г.
по описа на САС в размер на 4100 лв., за процесуално представителство по гр.д. № 150/2013
г. по описа на СГС в размер на 4950 лв. и в размер на 90 лева, платена от името и за сметка
на ищеца такса в полза на ЧСИ.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за нищожност и за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
1
процесуалните правила и необоснованост, като въззивникът счита, че съдът недопустимо е
разгледал възражение за прихващане, заявено от лице, което не е страна в процеса. Счита, че
от събраните доказателства не се доказва наличие на сключени договори с адвокатското
дружество, както и възлагане на работа по посочените дела на адвокатите от ответното
дружество, поради което оспорва да дължи претендираните чрез възражението за
прихващане хонорари. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на предявения иск в цялост.
Въззиваемият Адвокатско дружество „С., Д., П.“ не е подал отговор на въззивната жалба. В
открито съдебно заседание, чрез упълномощения си процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В същото не се констатират пороци,
които да водят до неговата нищожност – решението е постановено в рамките на
правораздавателната власт на съда, в законен състав, в писмена форма, като волята на съда е
изразена ясно и разбираемо, поради което възраженията във въззивната жалба за нищожност
на акта са неоснователни.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е частично неправилно
поради следните съображения:
Предявената искова претенция касае възстановяване на неоснователно обогатяване,
настъпило в резултат от изплащане от ЧСИ Н.К. на парични суми в полза на адвокатското
дружество, което неоснователно ги е получило от името на ищеца и не му ги е предало. По
предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е получил без основание претендираните суми по посочените изпълнителни
дела, които е следвало да бъдат изплатени на ищеца в качеството му на взискател, респ.
ответникът трябва да докаже наличие на основание за задържане на полученото или
погасяване на паричното си задължение към ищеца.
2
Видно от изявленията на процесуалните представители на страните в първото открито
съдебно заседание пред първата инстанция, по делото е безспорно, че претендираната сума
от общо 15677,50 лв. е платена в полза на адвокатското дружество по цитираните в исковата
молба изпълнителни дела и не е предадена на ищеца, като между страните се спори дали
към датата на изплащане на претендираните суми от 5757,50 лв. по изп. дело № 940/2011 г. и
9920 лв. по изп. дело № 44/2014 г. – 14.04.2014 г. между „Р.К.“ ООД и Адвокатско дружество
„С., Д., П.“ са съществували договорни отношения по предоставяне на правна помощ във
връзка с изпълнителните производства. По делото не са представени сключени между
страните изрични договори за процесуална защита и съдействие по изпълнителните дела, а
единствено пълномощни (л. 50 и л. 58 от делото на СРС) за учредена от ищеца
представителна власт в полза на адвокатското дружество да образува от негово име
изпълнително дело срещу „Р.“ ЕООД за въвод във владение на присъдения имот по
уважения иск по чл. 108 ЗС, както и за събиране на дължимите по гражданските дела във
връзка с този спор разноски (за което е образувано изп. дело № 940/2011 г.), респ. за
учредена от ищеца представителна власт в полза на адвокатското дружество да образува от
негово име изпълнително дело срещу „Р.“ ЕООД за събиране на дължимите по посочените
дела за отмяна пред ВКС разноски (за което е образувано изп. дело № 44/2014 г.).
В пълномощното по изп. дело № 940/2011 г. изрично е посочено, че пълномощникът
осъществява процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, като
извършва всички необходими за това правни и фактически действия, като има право да
представлява „Р.К.“ ООД с всички права по чл. 34 ГПК, следователно и с правото по чл. 34,
ал. 3 ГПК да получи от името на взискателя постъпилите по делото суми, включително тези
за разноските по изпълнението, които са изплатени на адвокатското дружество с процесния
превод от 14.04.2014 г. за сумата от 5757,50 лв., включващ такси и разноски по сметките на
ЧСИ (л. 52 и л. 53 от делото на СРС) в общ размер от 3670,30 лв., както и разноски за
адвокат по изпълнителното дело в размер на 2000 лв. по двустранно подписаната фактура от
07.11.2011 г. От признатите в отговора на исковата молба факти обаче е видно, че
отношенията между страните са били прекратени в началото на 2014 г., като ответникът
заявява, че управителят на „Р.К.“ ООД г-жа К. е оттеглила пълномощията му по три висящи
граждански дела (с молби от 04.03.2014 г. – л. 42-43 от делото на СРС), без да го уведоми за
това, след което е иззела целия архив по делата на дружеството от адвокатската кантора. От
приложени по делото протоколи по гр.д. № 6322/2014 г. по описа на СГС, I-15 състав, и
показанията на адв. Д., представляваща ответното адвокатско дружество, е видно, че г-жа К.
е преустановила отношенията с кантората още през м. февруари 2014 г., когато е иззела
всички дела на дружеството й. Следователно, от съвкупната преценка на всички данни по
делото е видно, че към м. април 2014 г. пълномощията на адв. Д. и представляваното от нея
адвокатско дружество са били оттеглени от страна на ищеца, поради което ответникът не е
имал основание да получава събраните за разноски суми по изп. дело № 940/2011 г. Ето защо
с получената от съдебния изпълнител на 14.04.2014 г. сума от 5757,50 лв. ответникът се е
обогатил неоснователно, поради което следва да я предаде на ищеца.
3
С пълномощното по изп. дело № 44/2014 г. (л. 58 от делото на СРС) ответното адвокатско
дружество е упълномощено да осъществява процесуално представителство на ищеца по
изпълнителното дело, като извършва всички необходими за това правни и фактически
действия. В пълномощното не е включена клауза по чл. 34 ГПК, като липсват други
доказателства, от които да се установява, че ответникът е бил изрично упълномощен да
получава от името и за сметка на взискателя сумите по изпълнителните листа, за
принудителното събиране на които е образувано производството. Следователно,
адвокатското дружество не е имало право да получава по собствената си банкова сметка
събраните от съдебния изпълнител парични суми за удовлетворяване вземанията на ищеца
за разноски по трите дела пред ВКС в общ размер от 9100 лв., нито събраните парични суми
за възстановяване на направените от взискателя разходи по изпълнението в размер на 820
лв. Ето защо, без оглед на обстоятелството дали това пълномощно е било надлежно
оттеглено, към датата на извършеното плащане от 14.04.2014 г. ответникът е получил без
основание преведената сума от съдебния изпълнител в размер на 9920 лв. и следва да я
предаде на ищеца.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав приема, че е налице неоснователно
обогатяване, като ответникът е получил без основание от съдебния изпълнител
претендираната сума от общо 15677,50 лв., която следва да изплати на ищеца. Възражението
на ответника за погасяване на вземането по давност е неоснователно, тъй като за същото е
приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, като същият е започнал да
тече от датата на получаване на сумите от ответника – 14.04.2014 г., от когато вземането за
неоснователно обогатяване е възникнало (арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД), и е бил прекъснат, преди да
изтече, с предявяване на иска на 12.04.2019 г. Следователно, предявеният иск е основателен
и следва да бъде разгледано по същество наведеното от ответника при условията на
евентуалност възражение за прихващане.
По делото е прието възражение за прихващане с насрещни вземания на ответника
Адвокатско дружество „С., Д., П.“ към ищеца в общ размер на 15970 лв., както следва: за
възнаграждение за процесуално представителство по изп. дело № 940/2011 г. на ЧСИ Н.К. в
размер на 2000 лв., за възнаграждение за процесуално представителство по изп. дело №
44/2014 г. на ЧСИ Н.К. в размер на 730 лв., за възнаграждение за процесуално
представителство по гр.д. № 15704/2011 г. по описа на СГС в размер на 4100 лв., за
възнаграждение за процесуално представителство по гр. дело № 2478/2013 г. по описа на
САС в размер на 4100 лв., за възнаграждение за процесуално представителство по гр. дело
№ 150/2013 г. по описа на СГС в размер на 4950 лв., както и за платена от името и за сметка
на „Р.К.“ ООД такса по изп. дело № 44/2014 г. в размер на 90 лв., която не е възстановена от
ищеца. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че
наведеното възражение за прихващане не е недопустимо, тъй като касае насрещни
компенсаруеми парични вземания, страни по които са едни и същи лица, като кредитор по
активните вземания е адвокатското дружество, а не адв. Д. Д. в лично качество.
Ищцовото дружество оспорва да са били налице облигационни правоотношения между
4
страните, по които да са уговорени претендираните от ответника хонорари (видно от
изявлението на управителя Г. К. в открито съдебно заседание от 27.02.2023 г.), но от
приложената по делото фактура от 07.11.2011 г. (л. 341 от делото на СРС) се установява, че
между Адвокатско дружество „С., М., И., Д.“ и „Р.К.“ ООД е уговорено възнаграждение за
образуване на изпълнително дело за въвод във владение и процесуално представителство в
размер на 2000 лв. Фактурата е двустранно подписана от страните и не е оспорена от ищеца,
поради което следва да се приеме, че същата обективира сключен договор за образуване на
изп. дело № 940/2011 г. и процесуално представителство по него, по който е уговорен
хонорар в полза на адвокатското дружество в размер на 2000 лв. Посочено е, че същият е
платим по банков път („с платежно нареждане“), но не са представени доказателства за
погасяване на задължението, като същевременно е видно, че изпълнително производство за
въвод във владение е било образувано, взискателят е бил въведен в недвижимия имот и са
събрани всички суми в негова полза за разноски по делата. Следователно, в тежест на
ищцовото дружество е възникнало изискуемо вземане за възнаграждение към ответника в
посочения размер от 2000 лв., като при липса на данни за погасяването му възражението за
прихващане в тази част се явява основателно.
Ответникът претендира възникнало в негова полза вземане за възнаграждение за
процесуално представителство по изп. дело № 44/2014 г. в размер на 730 лв., но по делото не
се доказва, че такова действително е било уговорено между страните. Представена е фактура
от 17.03.2014 г. (л. 328 от делото на СРС) за уговорен хонорар от 730 лв. за образуване на
изпълнително дело срещу „Р.“ ЕООД за събиране на разноски по дела във връзка с имота на
бул. „Витоша“ № 52, но същата е подписана едностранно единствено от изпълнителя –
адвокатското дружество. За получателя на фактурата „Р.К.“ ООД не е положен подпис, като
ищецът изрично оспорва сключването на договор за процесуално представителство по това
изпълнително дело и уговарянето на възнаграждение в подобен размер, поради което, при
липса на други данни за реално постигнато между страните съгласие за това вземане, не
може да се приеме, че същото е възникнало в полза на ответника.
Изложеното се отнася и до останалите претендираните от ответника парични вземания. По
отношение на възнаграждението за процесуално представителство по гр.д. № 15704/2011 г.
по описа на СГС в размер на 4100 лв. е представена фактура от 09.04.2012 г., която също е
едностранно подписана само от адвокатското дружество и не доказва постигнато съгласие
между страните за заплащане на посочения хонорар. Същевременно, от постановеното по
това дело съдебно решение (л. 140-142) е видно, че на ищеца „Р.К.“ ООД са присъдени
разноски за частично уважения иск в размер на 9304,68 лв., като с оглед размера на
разноските следва да се приеме, че в тях е включен и претендираният по делото адвокатски
хонорар. Доколкото съдът дължи присъждане само на реално направени разноски по делото
(в този смисъл Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 1), то това адвокатско възнаграждение е било действително платено на
процесуалния представител преди приключване на делото, т.е. дори и да се приеме, че такъв
хонорар е бил уговорен между страните, то същият е бил платен от ищеца и към настоящия
5
момент не е налице непогасено вземане в полза на ответника.
По отношение на претендираното възнаграждение по гр.д. № 2478/2013 г. по описа на САС
не е представен какъвто и да било договор между страните, нито друг документ, от който да
може да се направи извод за съществувало между страните облигационно правоотношение,
по което да е постигнато съгласие за заплащане на възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 4100 лв. Приложен е единствено списък на разноските по чл.
80 ГПК (л. 154), но същият е подписан само от адв. Д. Д. и не обективира съгласие на
представляваната страна с посочения хонорар, а същата изрично оспорва дължимостта на
подобна сума. По гр.д. № 150/2013 г. по описа на СГС също е представен подписан от адв.
Д. списък по чл. 80 ГПК (л. 196) с посочено адвокатско възнаграждение в размер на 4950 лв.,
но по делото не са налице доказателства за действително постигнато между страните
съгласие за заплащане на този хонорар. Подобна уговорка не се съдържа в подписаното от
управителя на ищцовото дружество пълномощно за процесуално представителство по
делото (л. 167), като данни за такава не могат да бъдат извлечени и от постановеното по
делото съдебно решение на втора инстанция (л. 197-201), в което въпреки уважаването на
предявения иск единствено е посочено, че ответникът следва да плати разноски за платена
държавна такса от 1800 лв. и други разноски по делото в размер на 400 лв.
По делото не се установява и възникнало в полза на ответника вземане срещу ищеца за
възстановяване на платена от негово име и за негова сметка такса по изп. дело № 44/2014 г. в
размер на 90 лв. Приложеният приходен касов ордер № 2001/24.03.2014 г. (л. 330) е издаден
на името на „Р.К.“ ООД и удостоверява извършено от това лице плащане на таксата от 90
лв., като при липса на посочени данни за конкретното физическо лице, което е платило
сумата в брой, следва да се приеме, че това е бил управителят на дружеството и сумата е
погасена от самия взискател. Ответникът не е представил доказателства в подкрепа на
твърденията му, че плащането е било извършено от упълномощения процесуален
представител, поради което и в тази част предявеното възражение за прихващане се явява
неоснователно.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, по
делото се установява възникнало в полза на Адвокатско дружество „С., Д., П.“ срещу „Р.К.“
ООД парично вземане за възнаграждение за образуване и процесуално представителство по
изп. дело № 940/2011 г. по описа на ЧСИ Н.К. в размер на 2000 лв., с което следва да бъде
погасена чрез прихващане съответна част от вземането на ищеца, прието за основателно по
делото. Така сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил по изп. дело №
940/2011 г., следва да бъде намалена с 2000 лв. до сумата от 3575,50 лв., респ. предявената
претенция за сумата от 9920 лв. се явява изцяло основателна, поради което искът по чл. 59
ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 13677,50 лв., а за разликата до пълния предявен
размер от 15677,50 лв. следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане.
Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, обжалваното
решение следва да бъде частично отменено, като искът следва да бъде уважен за посочения
размер.
6
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът има право на
направените пред двете съдебни инстанции разноски съобразно уважената част от иска в
размер на 547,10 лв., платена държавна такса в първоинстанционното производство, както и
в размер на 273,55 лв., платена държавна такса за въззивното производство. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на направените разноски съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 614,89 лв., платени такси, възнаграждение за един адвокат в
първоинстанционното производство и адвокатски възнаграждения по ч.гр.д. № 15097/2021 г.
на СГС и по гр.д. № 1161/2022 г. на САС (т.е. решението на СРС следва да бъде отменено и в
частта, с която са присъдени разноски на ответника над тази сума), както и в размер на
102,06 лв., възнаграждение за един адвокат във въззивното производство. Въззивният съд
намира за основателно направеното от въззивника в хода на устните състезания възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу претендираните от насрещната страна разноски, като с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото уговореният и платен от ответника
хонорар за процесуално представителство във въззивното производство в размер на 4500 лв.
е прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 800 лв., а дължимата част от нея с оглед
отхвърлената част от иска се равнява на 102,06 лв. В полза на въззиваемия не се дължи
съответна част от разноските по ч.гр.д. № 2441/2020 г. на СГС и по гр.д. № 347/2021 г., тъй
като това частно производство не е завършило в полза на ответника – частната жалба на
ищеца е бил уважена, като прекратителното определение на първоинстанционния съд е било
отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20095977 от 03.07.2023 г., постановено по гр. дело № 21283/2019 г. по
описа на СРС, 113 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Р.К.“ ООД, ЕИК
****, срещу АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „С., Д., П.“, ЕИК ****, осъдителен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 13677,50 лв., представляваща получена без основание от
ответника сума, изплатена от съдебния изпълнител по изп. дело № 940/2011 г. и по изп. дело
№ 44/2014 г. по описа на ЧСИ Н.К., като погасен чрез съдебно прихващане с вземания на
ответника за неплатени адвокатски възнаграждения за правна защита и съдействие по изп.
дело № 44/2014 г. по описа на ЧСИ Н.К. в размер на 730 лв., за процесуално
представителство по гр.д. № 15704/2011 г. по описа на СГС в размер на 4100 лв., за
процесуално представителство по гр.д. № 2478/2013 г. по описа на САС в размер на 4100 лв.,
за процесуално представителство по гр.д. № 150/2013 г. по описа на СГС в размер на 4950
лв. и в размер на 90 лева, представляваща платена от името и за сметка на ищеца такса в
полза на ЧСИ, както и в частта, с която „Р.К.“ ООД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „С., Д., П.“, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разликата над сумата от 614,89 лв. до пълния присъден размер на разноските от
6935,30 лв. (т.е. за сумата от 6320,41 лв.), представляваща разноски в първоинстанционното
7
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „С., Д., П.“, ЕИК ****, с адрес на управление: гр.
София, ул. ****, да заплати на „Р.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД сумата от 13677,50 лв.,
представляваща получена без основание от ответника сума, изплатена от съдебния
изпълнител по изп. дело № 940/2011 г. и по изп. дело № 44/2014 г. по описа на ЧСИ Н.К.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
12.04.2019 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 547,10 лв., разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 273,55 лв.,
разноски във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20095977 от 03.07.2023 г., постановено по гр. дело №
21283/2019 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
„Р.К.“ ООД, ЕИК ****, срещу АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „С., Д., П.“, ЕИК ****,
осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата над уважения размер от
13677,50 лв. до пълния предявен размер от 15677,50 лв. (т.е. за сумата от 2000 лв.),
представляваща получена без основание от ответника сума, изплатена от съдебния
изпълнител по изп. дело № 940/2011 г. и по изп. дело № 44/2014 г. по описа на ЧСИ Н.К.,
като погасен чрез съдебно прихващане с вземане на ответника за неплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие по изп. дело № 940/2011 г. по описа на ЧСИ
Н.К. в размер на 2000 лв., както и в частта, с която „Р.К.“ ООД, ЕИК ****, е осъдено да
заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „С., Д., П.“, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 614,89 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Р.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****,
да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „С., Д., П.“, ЕИК ****, с адрес на управление:
гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 102,06 лв., разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8