Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,15.12.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ЩЕРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Т.В.,
като разгледа докладваното от съдия Щерева
гр.д. № 698 по описа за 2016г. на Софийски окръжен съд и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение №100 от 13.06.2016 г. постановено по гр.д.№653/2014 г. РС Самоков е отхвърлил предявения от „П.Б. (Б.)” ЕАД срещу Г.С.И. иск с правно основание чл.422 от ГПК – за признаване на установено задължение на ответника по заповед № 85/03.02.2014 г., постановена по ч.гр.д № 57/2014 г. по описа на Самоковски районен съд за заплащане на следните суми: сумата 4094.17 евро, равняващи се на 8 007.50 лв., от които: сумата 3 761.20 евро, равняваща се на 7 356.27 лв.- представляваща главница; сумата 20.43 евро, равняваща се на 39.96 лв. - представляваща дължими разноски – такса управление и такса ГП; сумата 240.05 евро, равняваща се на 469.50 лв.- представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 01.11.2013 г. до 08.01.2014 г.; сумата 72.49 евро, равняваща се на 141.78 лв.- представляваща просрочена лихва за периода от 09.10.2013 г. до 28.11.2013 г.; ведно със законната лихва от 23.01.2014 до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 616.42 лв., от които 160.15 лв. разноски по делото за държавна такса и 456.27 лв. с ДДС юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 13.09.2016 г.по гр.д.№563/2014 г. РС Самоков е отхвърлил искането на пълн. на Г.С.И.-М. адв.Г. за изменение на постановено по делото решение в частта относно разноските.
Решението се
обжалва от ищеца в първоинстанционното производство – „П.Б.(Б.)”ЕАД изцяло. Във
въззивната жалба се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди,
че по делото е безспорно установено наличието на Договор за банков кредит
№101-668154/11.03.2011 г., съгласно който Банката е отпуснала на ЕТ”Е.-444-И.М.”
за сумата от 20 000 евро, а И.А.М. и Г.С.И.-М. са се задължили да
отговарят солидарно за изпълнение на задължението на кретополучателя. Твърди и
че поради нередовно погасяване на кредита същият е обявен за предсрочно
изискуем, за което длъжниците ЕТ”Е.-444-И.М.” и И.А.М. са уведомени лично. До Г.С.И.-М.
е изпратено нарочно писмо на посочения в договора адрес, което не й е връчено
защото същата не е открита на адреса, въпреки, че е търсена на 11.12.2013 г.,
на 18.12.2013 г. и на 27.12.2013 г., а впоследствие писмото не е потърсено в
пощенската станция. Твърди, че в решение №40 от 17.06.2015 г. по т.д.№601/2014
г. на ВКС се развиват тълкуванията дадени в Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014 г. на ВКС, в което се приема, че когато длъжникът е търсен
многократно, но не е открит и не е потърсил пратката, следва да се приеме, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила независимо, че уведомлението за
това не е достигнало до длъжника, защото кредиторът е положил всички необходими
усилия за уведомяване на насрещната страна, а липсата на резултат се дължи
единствено на бездействието на длъжника. Счита,
че поради наличие на неизпълнение на договорно задължение и недобросъвестно
поведение от страна на длъжника, същият не може да се ползва от предимството на
договорения срок, а на кредитора не следва да бъде ограничена възможността да
иска предсрочно изпълнение. Твърди, че в случая длъжника е търсен три пъти на
посочения в договора адрес, но не е намерен, поради което пратката е доставена
до поискване в пощенската станция в гр.Самоков, но не е потърсена, което е
наложило да бъде върната на подателя в цялост, поради което следва да се
приеме, че кредиторът е изпълнил задължението си за уведомяване. По същество
искането е да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде
постановено друго по същество, с което да бъде уважен предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата Г.С.И.-М., чрез пълн.адв.Г., оспорва жалбата. Счита първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно, както и че районният съд е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и е изложил обосновани изводи. Счита, че преценката на първоинстанционния съд за отсъствие на изискуемост на вземането на ищеца , поради неизпълнение на задължението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е обоснована, защото представеното писмо от пълномощника на банката не може да бъде възприето като изявление за упражнено право да прекрати договора и обяви целия остатък от кредитора за предсрочно изискуем. По същество искането е да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение. Претендира разноски.
Г. М. е обжалвала с частна жалба определението на РС Самоков от 13.09.2016 г., с което молбата й по чл.248 от ГПК е оставена без уважение. Твърди, че същото е неправилно и необосновано, защото са предявени четири отделни иска и следва да бъде определено отделно адвокатско възнаграждение по всеки един от тях. Счита и че същото не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По същество искането е обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено решението на РС Самоков в частта относно разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2 300 лв.
Ответната страна „П.Б. ( Б.) ЕАД оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатските хонорари се определят в зависимост от интереса, като се има предвид сбора по всички искове. Счита, че първоинстанционният съд правилно е посочил, че производството не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, а претенцията на жалбоподателя не е съобразена с това и следва да бъде намалена.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „П.Б.(Б.)ЕАД иск, с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване на вземане, за което е издадена Заповед №85/03.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№57/2014 г. по описа на РС Самоков.
Ответната страна – Г.С.И.-М. е оспорила предявения иск.
След
самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, въззивната инстанция приема фактическа обстановка, идентична с
изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на
основание чл.272 от ГПК препраща
към нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Въззивната
жалба е допустима, депозирана в законовоустановения срок и отговаря на
изисквания на чл.260 и сл. от ГПК. С нея се обжалва решение на
първоинстанционен съд по съображения за неправилност.
С оглед
извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 ГПК настоящият съдебен
състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване
на въззивен контрол за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото във
въззивната жалба.
Настоящият
съдебен състав, въз основа на установената фактическа обстановка, достигна до
различни правни изводи от изложените в решението на РС Самоков-предявеният иск по чл.422 от ГПК е основателен.
По
силата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да са поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато "кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми (в този смисъл вж. мотивите към т.18
от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС).
Упражняването
на това право изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай,
че фактическо връчване не е осъществено (както е в настоящия случай), то
кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника - в този смисъл
Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК.Според
Решение на Съда на ЕС по дело С-327/10/17.11.11 г., при прилагане на нормите на
процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети
всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата
грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника,
съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да направи
преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от
обстоятелствата при всеки конкретен случай.
Представеното по делото писмо с обратна разписка е върнато с отметка
"пратката не е потърсена от получателя". Направените отбелязвания по
кореспондентската пратка не са оспорени от длъжника. Адресът на връчване е
посоченият в договора за кредит и е адрес на който въззиваемата живее /молба от
07.08.2014 г. стр.38/. Г.С.И.-М. е търсена три пъти на адреса в рамките на един
месец (от 11.12.2013 г. до 27.12.
По изложените съображения следва да се ангажира отговорността на солидарния длъжник по договора за кредит. В този смисъл установителният иск за сумата 4094.17 евро, равняващи се на 8 007.50 лв., от които: сумата 3 761.20 евро, равняваща се на 7 356.27 лв.- представляваща главница; сумата 20.43 евро, равняваща се на 39.96 лв. - представляваща дължими разноски – такса управление и такса ГП; сумата 240.05 евро, равняваща се на 469.50 лв.- представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 01.11.2013 г. до 08.01.2014 г.; сумата 72.49 евро, равняваща се на 141.78 лв.- представляваща просрочена лихва за периода от 09.10.2013 г. до 28.11.2013 г.; ведно със законната лихва от 23.01.2014 до окончателното изплащане на вземането следва да бъде уважен изцяло.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че уведомяването не е надлежно, защото писмото за това е от адв.Б. -Д. Видно от приложените пълномощни същата може да представлява Банката, включително и като подписва писма за уведомяване на длъжниците за обявената предсрочна изискумост на вземането.
При този изход от спора следва да бъде уважено искането на въззивника „П.Б. ( Б.) ЕАД за разноски както следва: за сумата 616.42 лв. разноски по заповедното производство, за сумата 1436 лв. разноски на производството пред РС Самоков и за сумата 1098.59 лв. разноски за въззивното производство/по приложените списъци по чл.80 от ГПК/, а частната жалба на Г.С.И.-М. против определение от 13.09.2016 г. по гр.д.№563/2014 г. по описа на РС Самоков оставена без разглеждане.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №100 от 13.06.2016 г. постановено по гр.д.№653/2014 г. по описа на РС Самоков и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че Г.С.И.-М. с ЕГН********** дължи в полза на „П.Б. (Б.)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** А.” №26, представлявано от П. С. С., М. Д. П.,Р. В. Т., Е. Х. Ц.-съвместно от всеки двама, сумата 4094.17 /четири хиляди деветдесет и четири евро и 17 евроцента/ евро, равняващи се на 8 007.50 лв., от които: сумата 3 761.20 евро, равняваща се на 7 356.27 лв.- представляваща главница; сумата 20.43 евро, равняваща се на 39.96 лв. - представляваща дължими разноски – такса управление и такса ГП; сумата 240.05 евро, равняваща се на 469.50 лв.- представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 01.11.2013 г. до 08.01.2014 г.; сумата 72.49 евро, равняваща се на 141.78 лв.- представляваща просрочена лихва за периода от 09.10.2013 г. до 28.11.2013 г.; ведно със законната лихва от 23.01.2014 до окон- чателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед №85/03.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№№57/2014 г. по описа на РС Самоков.
Солидарни съдлъжници са ЕТ”Е.-444-И.М.”, ЕИК ********* и И.А.М. с ЕГН **********.
ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на Г.С.И.-М. против определение от 13.09.2016 г. по гр.д.№563/2014 г по описа на РС Самоков.
ОСЪЖДА Г.С.И.-М. с ЕГН**********, на основание чл.78 от ГПК, да заплати на „П.Б. (Б.)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** А.” №26, представлявано от П. С. С., М. Д. П.,Р. В. Т., Е. Х. Ц.-съвместно от всеки двама, сумите 616.42 лв. разноски по заповедното производство, за сумата 1436 лв. разноски на производството пред РС Самоков и сумата 1098.59 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване/определение №117/ 12.02.2015 г. на ВКС по ч.т.д.№269/2015 г., ІІ ТО/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.