№ 8398
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря С. К. К.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110101522 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с първоначалните ответници К. Й. С. и С Д. С.
/починал в хода на производството и на негово място са конституирани наследниците
му по закон Д. С. С. и Р. С. С./ са в договорни отношения по повод доставка на
топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент 7, находящ се в
гр. /////. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответниците не са изпълнили
задължението си да заплатят потребеното от тях и доставено от ищеца количество
топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК ответниците са
депозирали възражения срещу издадената заповед за изпълнение, поради което съдът
му е указал да предяви установителен иск за установяване на претенцията си, което
обуславя правния му интерес от предявяване на исковете, с които се иска от съда да
признае за установено, че К. Й. С., Д. С. С. и Р. С. С. /в качеството им на наследници на
С. Д. С./ му дължат, както следва: К. Й. С. сумата от 4364,28 лв.– главница,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 год. за посочения по-горе
недвижим имот, сумата от 606,84 лв. – лихва за забава от 15.09.2020 год. до 14.06.2022
год., сумата от 40,48 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. и сумата от 7,44 лева-лихва за забава
върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 год.
до 14.06.2022 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.06.2022
1
год. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите, Д.
С. С. сумата от 1091,07 лв.– главница, представляваща стойността на потребена и
незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 151,71 лв. – лихва за
забава от 15.09.2020 год. до 14.06.2022 год., сумата от 10,12 лева, представляваща
такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год.
и сумата от 1,86 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 год. до 14.06.2022 год., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 21.06.2022 год. /датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите и Р. С. С. сумата от 1091,07 лв.– главница,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 год. за посочения по-горе
недвижим имот, сумата от 151,71 лв. – лихва за забава от 15.09.2020 год. до 14.06.2022
год., сумата от 10,12 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. и сумата от 1,86 лева-лихва за забава
върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 год.
до 14.06.2022 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.06.2022
год. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите.
Претендира и сторените разноски.
Ответникът-К. Й. С. е депозирала в срок отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове, като твърди, че не е потребител на топлинна енергия за
процесния имот, тъй като върху имота има учредено право на ползване на трети лица.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.
Ответникът-Д. С. С. е депозирала в срок отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове, като твърди, че наследодателят й и първоначален
ответник-С. Д. С. не е бил собственик на процесния имот. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на част от претенциите.
Ответникът-Р. С. С. е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове, като твърди, че наследодателят й и първоначален
ответник-С. Д. С. не е бил собственик на процесния имот. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на част от претенциите.
Третото лице помагач-„ТС” ЕООД не изразява становище относно
основателността на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
2
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми
за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящият случай
ответниците оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия за
апартамент № 7, находящ се в гр. /////, за който се претендират процесните суми. В
исковата молба ищецът твърди, че С. Д. С. /починал в хода на производството/ и К. Й.
С. са собственици на процесния имот, без да е посочил от какво произтича това им
право. От приетия като доказателство по делото нотариален акт за собственост на
недвижим имот прехвърлен срещу издръжка и гледане дело №4650/1979 год. е видно,
че ЙДВ е прехвърлил на дъщеря си К. Й. С. своята ½ идеална част от процесния имот
срещу задължението на последната да осигури на ЙДВ и ДИВа сносен и нормален
живот, докато са живи. От изложеното следва, че ответницата К. Й. С. притежава право
на собственост върху ½ идеална част от имота респ., че в качеството си на собственик
на ½ от имота е потребител на топлинна енергия за процесния имот и период. По
отношение на правото на собственост върху имота на С. Д. С. /наследодател на
ответниците Д. С. и Р. С./ съдът приема, че от страна на ищеца не бяха ангажирани
такива. Не беше установено и дали имота е прехвърлен по време на брака му с К. С.
или е придобил другата ½ идеална част на някакво различно придобивно основание. За
да установи право на собственост на С. С. върху имота обаче, ищецът е представил
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот дело
№21834 от 2093 год., който не установява право на собственост. С оглед изложеното и
доколкото ищецът не доказа качеството на С. Д. С. на потребител на топлинна енергия,
съдът приема, че само на това основание исковете спрямо ответниците Д. С. и Р. С. са
неоснователни и недоказан и не следва да се обсъждат останалите възражения за
недължимост на процесните суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
3
предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Ответникът К. Й. С. не оспорва исковете по размер, поради което настоящият
съдебен състав намира, че по делото е установено по категоричен начин потребената
топлоенергия в определеното количество и нейните стойности за исковия период, а
именно-за целия имот сумата от 6546,47 лева за периода 01.05.2019 год. до 30.04.2021
год. и 60,76 лева, представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение.
Както беше посочено по-горе, съдът приема, че ответникът К. С. е собственик на ½
идеална част от процесния имот, поради което исковете спрямо нея следва да се уважат
за сумата от 2182,14 лева и да се отхвърли до пълния претендиран, спрямо нея, размер
от 4364,28 лева, като неоснователен и за сумата от 20,24 лева, представляваща такса за
отчитане на уредите за дялово разпределение и да се отхвърли до пълния предявен
размер от 40,48 лева, като неоснователен.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период е частично основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
4
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая са начислявани лихва след издаване на общите фактури. Доколкото
ответникът не ангажира доказателства за погасяване на дължимото, в срок, то съдът
приема, че претенцията на ищеца за лихви претендирани върху сумата дължима за
топлинна енергия е основателен. На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че
размерът на дължимата лихва върху претенцията за потребена топлинна енергия е
303,42 лева, за периода от 15.09.2020 год. до 14.06.2022 год., като следва да се
отхвърли до пълния предявен, спрямо нея, размер от 606,84 лева.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и
се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е
депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 21.06.2022 год., от
което следва, че вземането на „ТС” ЕАД ще се погаси за периода предхождащ месец
06.2019 год., а претенцията на ищеца касае периода от месец 05.2019 год. до месец
04.2021 год., т.е. вземането е погасено по давност за м.05.2019 год., поради което
възражението на ответника за този период и за сумата от 92,44 лева е основателно, а
искът на ищеца следва да бъде уважен за сумата от 2089,70 лева и за периода от
м.06.2019 год. до 30.04.2021 год..
Възражението е неоснователно относно претенцията за лихва за забава, тъй като
обща фактура №**********/31.07.2020 год. е издадена на 31.07.2020 год., а
претендираната лихва се дължи от 15.09.2020 год. /45 дни след изтичане на периода, за
който се отнася/, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на
21.06.2022 год.
На основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът К. С. следва да бъди осъдена
да заплати на ищеца сторените в настоящото производството разноски в размер 100,24
лева и сумата от 64,30 лева, представляваща разноските по гр.д. №33267/2022 год.
съразмерно с уважената част от претенциите.
5
На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат И. А. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 207,66 лева.
На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат С. К. К. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника Р. С. сумата от 430 лева, представляваща сторените в производството
разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК /////,
със седалище и адрес на управление: гр. ///// против К. Й. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. /////, чрез адв. Н., че К. Й. С. дължи на „ТС” ЕАД на основание чл.
415 ал.1 от ГПК от сумата от 2089,70 лева /две хиляди осемдесет и девет лева и
седемдесет стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода от месец 06.2019 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабдяван имот-апартамент 7,
находящ се в гр. /////, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2022 г. до
окончателното и изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен
размер от 4364,28 лева, като неоснователен за сумата от 2182,14 лева и за сумата от
92,44 лева като погасен по давност и за периода м.05.2019 год., сумата от 20,24 лева
/двадесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща такса за услугата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год., като отхвърля
иска за разликата до пълния предявен размер от 40,48 лева, като неоснователен,
сумата от 303,42 лева /триста и три лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 15.09.2020 год. до 14.06.2022 год., като отхвърля иска разликата до пълния
предявен размер от 606,84 лева, като неоснователен и за сумата от 7,44 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение и за
периода от 01.07.2019 год. до 14.06.2022 год., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК /////, със седалище и адрес на
управление: гр. ///// против Д. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. /////, чрез
адв. С. К., искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1091,07 лв. – главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 год. за недвижим имот- апартамент 7, находящ се в гр. /////, за сумата от
151,71 лева, представляваща лихва за забава от 15.09.2020 год. – 14.06.2022 год., сумата
6
от 10,12 лева, представляваща дължима за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. и сумата от 1,86 лева, представляваща лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 год. до 14.06.2022 год.,
като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК /////, със седалище и адрес на
управление: гр. ///// против Р. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ////, чрез
адв. Д. Ч., искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1091,07 лв. – главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 год. за недвижим имот- апартамент 7, находящ се в гр. /////, за сумата от
151,71 лева, представляваща лихва за забава от 15.09.2020 год. – 14.06.2022 год., сумата
от 10,12 лева, представляваща дължима за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. и сумата от 1,86 лева, представляваща лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 год. до 14.06.2022 год.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА К. Й. С., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 100,24 лева /сто лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща сторените по настоящото делото разноски, съразмерно с
уважената част от претнциите и 64,30 лева /шестдесет и четири лева и тридесет
стотинки/, представляваща сторените разноски по гр.д. №33267/2022 год. по описа на
СРС, 75 с-в.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД да заплати на Р. С. С., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК сумата от 430 лева /четиристотин и тридесет лева/, представляваща
сторените в производството разноски.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД да заплати на адвокат И. А. Н., на основние чл. 38, ал.2 от
ЗА вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 207,66 лева /двеста и седем лева и шестдесет и
шест стотинки/, представляваща сторените в производството разноски.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД да заплати на адвокат С. К. К., на основние чл. 38, ал.2 от
ЗА вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
сторените в производството разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7