№ 3858
гр. София, 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:С. П. Г.А
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело
№ 20251110202305 по описа за 2025 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на П. Г. Р. от гр. София срещу наказателно
постановление (НП) №24-4332-030902/19.12.2024 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О
„ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в
размер на 300 (триста лева) за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че е имал СУМПС, което му било отнето, поради
нарушение по ЗДвП, заплатил глобата, но поради психически недостатък:
биполярно афективно разстройство, емоционално нестабилна личност, не
можел да представи медицинско свидетелство и заболяването не позволява
притежаване на СУМПС. Този факт не бил заявен пред актосъставителя.
Моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Прилага
епикриза от МБАЛНП „Св. Наум“ от 2016 г.
Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебните заседания. По
същество предоставя на съда.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител.
Депозирани са писмени бележки по същество, с които се претендират и
1
разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за
прекомерност на адвокатско такова.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 17.11.2024 г., докато свидетЕ.та С. И. М. осъществявала служебните си
задължения като полицейски служител, около 11:21 часа жалбоподателят П. Г.
Р. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДК № ***,
собственост на Р.К.Н., с посока от ул. „Луи Айер“ към ул. „Костенски
водопад“ в гр. София. По време на управление на МПС-то автомобилът бил
спрян за проверка от полицейски служители, сред които била свидетЕ.та М..
По време на извършената проверка жалбоподателят не представил СУМПС и
след проверка с ОДЧ се установило, че управлява без да притежава СУМПС,
т.е. същият е неправоспособен.
От писмо на О „ПП“-СДВР, с приложена справка за нарушител се
установява, че на жалбоподателят е издържал, съгласно протокол
№329/20.02.1999 г. изпит за категория „В“, но няма данни за издавано
СУМПС на същия на територията на Р България.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), серия „GA“, с № 1242389 на 17.11.2024 г., за
административно нарушение, с правна квалификация по чл.150 от ЗДвП. В
АУАН не е вписано възражение.
Изготвена била и докладна записка по случая от С. М..
Издадено е въз основа на акта атакуваното наказателно постановление от
съответното длъжностно лице, упълномощено въз основа на Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи да издава наказателни
постановления –началник група към СДВР, О „ПП” при СДВР, назначено на
длъжността със Заповед №8121К-12547/12.09.2024 г. на министъра на
вътрешните работи.
Съгласно справка на Дирекция „НС 112“, районен център 112 – София за
м. ноември 2024 г. са налични три звукозаписа от лице, което се е представило
за К.С., от което са постъпили обаждания от телефон с №***.
От справка на 07 РУ-СДВР се установява, че от служители на това
полицейско управление е бил посетен сигнал за спор на 24.11.2024 г. в ж. к.
2
*** като установили сигналистката К.В.С. и бившият й приятел П. Г. Р..
Установява се от заключението по изготвената съдебно психиатрична
експертиза (СПЕ), че лицето П. Г. Р. е с наличие на разстройство на личността
– емоционално нестабилна личност, със склонност към диссоциално
поведение, което състояние не се приравнява към разстройство на съзнанието
по смисъла на закона и не води до отпадане на базисните психични годности.
Твърди се, че в миналото е бил диагностициран с наличие на маниен епизод в
рамките на биполярно афективно разстройство, но диагнозата била
впоследствие отхвърлена, поради което към момента на деянието и към
настоящия момент е могъл правилно да възприема фактите, които имат
значение по делото и ако желае да дава достоверни обяснения, както и
пълноценно да участва в наказателния процес. Излага се, че поведението му е
било в известна степен улеснено от наличната лична дисхармония, която води
до отпадане на базисни психични годности на лицето.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства, както и СПЕ, които съдът ги цени. От показанията на
свидетеля М. се установява единствено, че тя е съставила акта, но липсват
други релевантни за предмета на доказване факти, които да излага по делото.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен
срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/
и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административно-наказателната процедура, като
съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези
административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите
не страдат от пороци и са законосъобразно издадени. Същите са издадени,
респ. съставени от надлежно компетентни длъжностни лица, чиито
правомощия са залегнали в приложената по делото Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за компетентност.
Обстоятелствено и пълно е описано, както нарушението, така и
3
обстоятелствата, при които същото е установено. Спазени са в хода на
административнонаказателното производство разпоредбите на чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
В преценката си дали да се издаде НП административно наказващият
орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.
14, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В
този смисъл, съдът е длъжен да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
По безспорен начин, въз основа на събраните и кредитирани
доказателства се установява, че жалбоподателя е осъществил визираното в
АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
административно нарушение, което е правно квалифицирано като такова по
чл.150 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.150 от ЗДвП: „всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач”.
Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда административно
наказание глоба от 100 до 300 лв. за водач, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4.
От събраните по делото доказателства се установи, че изложеното
нарушение в НП се явява правилно правно квалифицирано. По делото се
установи, че жалбоподателят към момента на проверката от контролните
органи е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление, тъй
като е бил неправоспособен водач. Предвид което се установи както
субективната страна на нарушението, а именно жалбоподателя е знаел, че
управлява МПС без да е правоспособен, така и обективната страна, че същият
е управлявал МПС без да притежава СУ на МПС. От заключението на
4
приетата СПЕ се установява, че жалбоподателят е могъл да разбира
свойството на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. касае за лице,
което може да формира умисъл за постъпките си и е вменяемо.
Поради което и правилно същият е привлечен към административно-
наказателна отговорност на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, а
именно за управление на МПС от неправоспособен водач. При определянето
на административното наказание са спазени изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2
от ЗАНН, като е наложено на жалбоподателя съответното на извършеното
нарушение, а именно глоба в рамките на предвиденото в закона, конкретно
300 лв. Наложеното наказание е съобразено с вида и тежестта на конкретното
деяние, като е отчетен факта, че независимо, че същият е неправоспособен
водач жалбоподателя продължава да управлява лек автомобил, за което видно
от справката за нарушител са му налагани множество санкции, включително и
за същото по вид нарушение с влезли в законна сила НП.
С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като законосъобразно.
Въззиваемата страна се е представлявала от юрисконсулт на СДВР, който
се е явил в едно от проведените съдебни заседания, както и е представил
писмена защита. Самото дело се преценя, че не е такова с фактическа и правна
сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет
лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по
делото.
Жалбоподателят следва да бъде осъден и относно сторените по делото
разноски за поисканата от него и допусната СПЕ, за което следва да бъде
осъден да заплати 603, 20 лв. в полза на СРС.
Относно вещественото доказателство по делото CD същото следва да
остане до унищожаване на делото по надлежен ред.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът,
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-4332-
030902/19.12.2024 г. на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА П. Г. Р., с ЕГН ********** от гр.София, ул. „*** да заплати в
полза на СДВР сумата от 80 (осемдесет лева) лв., представляващо
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред
СРС по делото.
ОСЪЖДА П. Г. Р., с ЕГН********** от гр.София, ул. „*** да заплати за
разноски по делото сумата в размер на 603, 20 (шестстотин и три лева и
двадесет стотинки)лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СРС.
Вещественото доказателство: CD следва да остане по делото до неговото
унищожаване.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6