Определение по дело №1666/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3078
Дата: 26 октомври 2022 г.
Съдия: Таня Райкова Димитрова Стоянова
Дело: 20227050701666
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

……………

гр. Варна, 26.10.2022 г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

           

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1666/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от Н.А.Н. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 39, ал. 1 Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) срещу Административен съд София – град (АССГ), с твърдения за нарушение на личните данни на оспорващия с обработването на личните му данни от служителя на регистратурата в АССГ на 18.07.2022 г. с действието по регистриране с вх. № 27032/18.07.2022 г. на материалите, изпратени от КЗЛД на АССГ по жалба на Н. ***, както и с действието на К.М.от АССГ по образуване на адм. дело № 6640/2022 г. на АССГ.

С Определение № 2593 от 09.09.2022 г. съдът е освободил Н.А.Н. от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в производството по адм. дело № 1666/2022 г. на АдмС – Варна до приключване на делото пред всички инстанции и при непромяна на обстоятелствата, послужили за освобождаване от държавна такса и разноски.

С Разпореждане № 12631/05.10.2022 г. съдът е оставил без движение жалбата на Н. и му е дал възможност да отстрани нередовността й, като представи в 7-дневен срок от получаване на разпореждането в АдмС – Варна писмено уточнение на жалбата, в което да посочи недвусмислено в какво се състои искането му до съда. Съобщението за разпореждането на съда е получено от оспорващия на 07.10.2022 г. (л. 119 от делото).

На 7-мия ден, в 14:41 ч., в последния ден, в който следва Н. да уточни жалбата, с молба с.д. № 15357/14.10.2022 г., постъпила на електронния адрес на съда, подписана с електронен подпис, Н. отправя искане за удължаване на срока за отстраняване нередовността на жалбата със 7 дни, както и искане за предоставяне на правна помощ, като сочи, че делото е сложно и иска адвокат да отстрани нередностите.

 

Съдът намира искането на Н.Н. за предоставяне на правна помощ за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Закона за правната помощ (ЗПП) правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в ЗПП и в други закони.

Основанията за предоставяне на правна помощ са регламентирани в чл. 23, ал. 1-3 ЗПП. Анализът на цитираните текстове обуславя извод, че правна помощ се предоставя в случаите, когато законът задължително предвижда такава и когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, като е уточнено, че по граждански и административни дела тази преценка съдът формира, като вземе предвид неизчерпателно посочени в закона обстоятелства – доходи, семейно положение, имуществено състояние, трудова заетост, здравословно състояние и др.

В случая безспорно не сме в хипотеза на задължително назначаване на правна помощ.

С оглед представената декларация от Н. и получените справки от различни органи и служби, във връзка с освобождаването на Н. от държавни такси и разноски (от които се установяват доходите на лицето, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства), съобразявайки и константната практика на ВАС, съдът намира, че Н.Н. няма достатъчно средства за заплащане на възнаграждение за адвокатска защита. Съдът вез предвид и че съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по процесното административно дело, което е без определен материален интерес, адвокатското възнаграждение е 500 лв. Предвид изложеното, безспорно се установява наличието на една от изискуемите предпоставки, визирани в чл. чл. 23, ал. 3 ЗПП.

Безспорно е налице и втората предпоставка за допускане на правна помощ, посочена в чл. 23, ал. 2 ЗПП – Н. желае да има адвокат.

Не е налице обаче третата предпоставка, визирана в чл. 23, ал. 2 ЗПП – интересите на правосъдието да изискват предоставянето в случая на правна помощ.

Съдебното производство, както се посочи е инициирано по жалба от Н., с която е предявен установителен иск по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, с конкретни твърдения на Н. за нарушаване от страна на АССГ на личните му данни.

Характерът на производството не изисква задължителна адвокатска защита, а исканата правна помощ се явява неоправдана с оглед предмета, очертан от твърденията в жалбата. Служебно известно е на съда, че Н. притежава добра правна култура и достътачно познания относно административния процес, правилата и възможностите за защита, както и че има инициирани множество съдебни производство и по ЗЗЛД. Налице са и множество постановявани вече съдебни актове по сезиране на Н. в материята по ЗЗЛД. Служебно известно е на съда и че по други дела, в случаите, когато е допускано предоставянето на правна помощ, Н. пренебрегва оказваното му съдействие от адвокатите и последните отправят молби за замяната им, като заявяват, че не могат да постигнат съгласие по отношение защитата на Н. и не могат да са му от полза.

Освен това, предвид опитът, който Н. има по подобни дела по ЗЗЛД, по които дела са и постановени съдебни актове, то изисканото конкретно от съда уточнение на жалбата – „в какво се състои искането му до съда“, не би следвало да затруднява Н..

Предоставянето в настоящия случай на правна помощ на Н., по аргумент от чл. 24, т. 1 ЗПП, се явява неоправдано и от гледна точка на ползата, която би му донесла, а и делото не се отличава с фактическа и правна сложност,. Следва да се има предвид и засиленото служебно начало в административния съдебен процес, поради което предоставянето на правна помощ не е съизмеримо с ползата, която би донесла на Н..

Молбата на Н. за предоставяне на правна помощ като неоснователна следва да се остави без уважение.

В този смисъл е и Определение № 9214 от 19.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9642/2022 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров, Определение № 9102 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2022 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева и др.

 

По искането на Н. за удължаване на срока за отстраняване на нередовността на жалбата, следва да се посочи, че подаването на молба за предоставяне на правна помощ прекъсва срока за отстраняване на нередовността на жалбата, определен от съда. Подавайки молбата за правна помощ следобеда на последния ден от изтичането на определения от съда 7-дневен срок, не представлява уважителна причина за продължаване на срока за отстраняване на нередовността на жалбата.

 

    На основание чл. 95, ал. 4 и чл. 63, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТКАЗВА предоставянето на правна помощ на Н.А.Н. по адм. дело № 1666/2022 г. на АдмС – Варна.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за продължаване на срока за отстраняване на нередовността на жалбата.

           

    Определението в частта, в която е отказано предоставянето на правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ :