РЕШЕНИЕ
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав,
в открито заседание на 28.06.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН Б.
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д. № 8676 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „БИК И.” ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, срещу
Д.З.Б., С.Б.З. /починал в хода на процеса и на негово място са конституирани Е.
И. З., М.С.З., Б.С.З./, Б.С.П., М.С.С. – Ц., Х.Д.П., Е.Д.П., Д.В.Б., К.Б.Г., Л.С.П.,
Л.Г.Б., И.Н.Х., Ч.Г.Б., А.С.П., Ю.Л.П., в която се твърди, че на 04.02.2008 г.
сключили предварителен договор с ответниците, по силата на който последните, в
качеството им на съсобственици на недвижим имот, представляващ дворно място,
находящо се в гр. София, ул. ********цялото с площ 620 кв.м. с идентифкатор №
68134.306.177 по КК и регистри на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-32/01.04.2016 г. на Изп. Дирекор на АГКК, при съседи -68134.306.180,
68134.306.178, 68134.306.167, 68134.306.166, след като взаимно си учредили,
запазали и приели правото на строеж, се задължили да му прехвърлят
собствеността върху 76% ид.ч. от дворното място, в срок до 30 дни от получаване
на разрешението за ползване на сградата. Последното разрешение било издадено на
25.01.2011 г., но въпреки многобройните покани до ответниците, последните не се
явили за сключване на окончателен договор. Тъй като ответниците не прехвърлили
имота с окончателен договор, ищецът прави искане съдът да обяви предварителния
договор за окончателен. Представя писмени доказателства, чието приемане иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото
са постъпили писмени отговори от ответниците Л.С.П. и А.С.П.. Оспорват иска
като неоснователен. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото са постъпили писмени отговори от
ответниците К.Б.Г., М.С.С. – Ц., Ч.Г.Б., Л.Г.Б., Д.З.Б., намират исковете за
основателни. Останалите ответници не вземат становище по исковете.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба
фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с конститутивeн иск с правна
квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази твърденията на
страните и данните по делото, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения нотариален акт за
учредяване на право на строеж № 89, том І, рег. № 887, дело № 89/2008 г. на
нотариус С.Т., рег. № 065 на НК, на 04.02.2008 г., същият в т. Х. 1 има характер
на предварителен договор, по силата на който последните, в качеството им на
съсобственици на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.
София, ул. ********цялото с площ 620 кв.м. с идентифкатор № 68134.306.177 по КК
и регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на Изп.
Дирекор на АГКК, при съседи -68134.306.180, 68134.306.178, 68134.306.167,
68134.306.166, след като взаимно си учредили, запазали и приели правото на
строеж, се задължили да прехвърлят на ищеца собствеността върху 76% ид.ч. от
дворното място, в срок до 30 дни от получаване на разрешението за ползване на
сградата, без приемателя да дължи на собствениците заплащане на цена или да
поема нови задължения км тях, извън посочените в настоящия договор.
От представеното разрешение за ползване на
сградата № ДК-07-ЮЗР-30 на ДНСК, същото било издадено на 25.01.2011 г.
За актуалния регулационен статут на имота е
представена скица на поземлен имот № 15-696056-03.08.2020 г., издадена от СГКК
гр. София.
На
23.12.2015 г. ищецът БИК И.” ООД изпратил нотариална покана до ответниците за
сключване на окончателен договор на 18.01.2016 г. в кантората на нотариус С.Т., рег. № 065 на НК, но същите не
се явили, видно от констативен протокол от 18.01.2016 г., въпреки, че били
редовно уведомени.
За установяване на собствеността на
прехвърлителя Д.З.Б. е представен нот. акт № 21, том І, рег. № 763, дело № 19 от
2006 г. на нотариус К. К. с № 064 по регистъра на НК, от който е видно, че
същата е призната за собственик на 400/641.75 ид.ч. от процесното дворно място,
на основание изтикла придобивна давност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правна
квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
За
да е основателен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен,
ищецът следва да докаже, че между страните е налице валидно правоотношение, че е
изпълнил задълженията си по договора, че е настъпил падежа на изпълнение, както
и че ответника е собственик на имота.
Ищецът установява наличието на договорно
правоотношение с ответниците, като в тази насока следва да се отбележи, че последните
не оспорват представения нотариален
акт за учредяване на право на строеж № 89, том І, рег. № 887, дело № 89/2008 г. на нотариус С.Т., рег. №
065 на НК, на 04.02.2008 г., имащ характер на предварителен договор в т.
Х. 1, както и че не е сключен окончателен договор за прехвърляне на
собствеността на 76% ид.ч. от несвижим имот, представляващ дворно място,
находящо се в гр. София, ул. ********цялото с площ 620 кв.м. с идентифкатор №
68134.306.177 по КК и регистри на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-32/01.04.2016 г. на Изп. Дирекор на АГКК, при съседи -68134.306.180,
68134.306.178, 68134.306.167, 68134.306.166, в срок до 30 дни от получаване на
разрешението за ползване на сградата, както и че такъв договор не е сключен и
към момента.
На следващо място съдът намира, че са
налице доказателства, че ищецът БИК И.” ООД е изпълнил задълженията си по т. 5
и сл. от договора, а именно да построи в съответствие със законите и
нормативните изисквания на Република България цялата сграда, включително обектите
на учредителите, като да последното обстоятелство, не е и налице оспорване от
ответниците. Съдът намира, че видно от уговорката цена не е уговорена, респ.
поемане на нови задължения км тях, извън посочените в договор.
На следващо място съдът намира, че за да
обяви един предварителен договор за окончателен, съдът следва да установи, че е
изтекъл срока за сключването на окончателния такъв, а в конкретния случай това
се установява. Видно от горецитирания нотариален акт срокът за подписване на
окончателния договор бил до 30 дни от получаване на разрешението за ползване на
сградата, което е било издадено на 25.01.2011 г., т.е. срокът е изтекъл, а
окончателен договор за покупко – продажба на процесните ид.ч. от дворното място
не е сключен. В тази насока следва да се има предвид, че ищецът е канил
ответниците да сключат окончателен договор, но видно от констативен протокол от
18.01.2016 г. ответниците
не са се явили.
По отношение собствеността на имота,
предмет на предварителния договор, в патримониума на ответниците, съдът намира,
че към момента такава се установява единствено по отношение на собствеността на
прехвърлителя Д.З.Б., съгласно представен нот. акт № 21, том І, рег. № 763,
дело № 19 от 2006 г. на нотариус К. К. с № 064 по регистъра на НК, от който е
видно, че същата е призната за собственик на 400/641.75 ид.ч. от процесното
дворно място, на основание изтикла придобивна давност. Затова и искът е
основателен единствено в тази част, а именно за 76% от собствеността –
304/641.75 ид.ч. В тази насока съдът намира,
че няма пречка да се обяви за окончателен предварителния договор за част от
имота, предмет на предварителния договор, в случай, че купувачът изрази желание
да придобие част от имота и не е прави волеизявление за цялостно разваляне на
сключения предварителен договор.
В останалата част искът е неоснователен
по следните съображения. На първо място съдът намира, че с оглед естеството на
иска и задължението в процесуалния закон съда да извърши проверка дали са
налице изискванията за прехвърляне на имота по нотариален ред, включително дали
отчуждителят е собственик на имота, според разпоредбата на чл. 363 от ГПК, признанието
на иска е ирелевантно за неговата основателност, освен при резглеждане на
въпроса за разноските по делото. Затова съдът намира, че не може да цени
признанието на иска по съществото на делото.
На следващо място съдът намира, че не
бяха представени доказателства за собствеността на имота на останалите
ответници, освен горецитирания нотариален
акт за учредяване на право на строеж № 89, том І, рег. № 887, дело № 89/2008 г. на нотариус С.Т., рег. №
065 на НК. Съдът намира, че извода на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост на посочените лица – учредители на правото на строеж не може да
обвърже настоящия състав, тъй като естеството на вещното право на строеж като
ограничено вещно право, предполага придобиването му и в полза на лица, които не
са собственици на земята, т.е. то може да се придобие по давност, чрез правна
сделка – продажба, дарание, замяна, делба и т.н. В тази насока следва да се има
предвид, че титуляра на правото на строеж може да не е собственик на земята.
Именно затова за уважаване на иска следваше ищецът да представи доказателства
за принадлежността на правото на собственост на дворното място, както беше
посочено и в доклада на делото и разпределението на доказателствената тежест,
които са необходими за проверката възложена на съда съгласно горецитираната
разпоредба на чл. 363 от ГПК.
На следващо място искът е неоснователен
спрямо ответниците Л.С.П. и А.С.П. на самостоятелно основание, а именно с оглед
направеното възражение за изтекла погасителна давност в отговора на исковата
молба. Това е така, защото искът
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е конститутивен и по отношение на него се прилага общата
погасителна давност от пет години. Според чл. 114 ЗЗД давностният срок започва
да тече от момента, в който се поражда правото на иск като всяка от страните по
предварителния договор – обещател и приемател може да предяви иск за сключване
на окончателен договор. Давностният срок за погасяване на правото да се иска
обявяване за окончателен предварителния договор за покупка на недвижим имот
започва да тече от момента на сключване на договора, ако не е уговорен друг
срок. В случая такъв срок е уговорен - до 30 дни от получаване на
разрешението за ползване на сградата, което е било издадено на 25.01.2011 г.
Затова и доколкото искът е предявен едва на 18.08.2020 г. е изтекъл петгодишния
давностен срок, поради което искът в тази част се явява неоснователен. В тази
част съдът намира за неоснователно възражението на ответника З., че връчената
нотариална покана до ответниците за сключване на окончателен договор на
18.01.2016 г. в кантората на нотариус С.Т., рег. № 065 на НК, е прекъснала давността, тъй като тя не попада в
хипотезите на чл. 116 от ЗЗД.
С
оглед изхода на делото и претенция на ищеца за присъждане на разноски по реда
на чл. 78, ал. 1 от ГПК, и направеното възражение на ответника Д.З.Б.
по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдът намира претенцията за неоснователна,
дококото от този ответник е налице признание на иска и не се установява да е
станала приина за завеждане на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, предявен от „БИК И.” ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,
против Д.З.Б. ЕГН **********, със съд. адрес ***, чрез адв. А., сключения на 04.02.2008
г. с нотариален акт за
учредяване на право на строеж № 89, том І, рег. № 887, дело № 89/2008 г. на нотариус С.Т., рег. №
065 на НК, на 04.02.2008 г., имащ характер на предварителен договор в т.
Х. 1, предварителен договор за прехвърляне на собствеността на 76% ид.ч. от
недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. София, ул. ********цялото
с площ 620 кв.м. с идентифкатор № 68134.306.177 по КК и регистри на гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на Изп. Дирекор на АГКК, при
съседи -68134.306.180, 68134.306.178, 68134.306.167, 68134.306.166, а именно за
собствените на ответника 304/641.75 ид.ч., като ОТХВЪРЛЯ иска спрямо Е. И. З. ЕГН **********, М.С.З. ЕГН **********,
Б.С.З. ЕГН **********, Б.С.П. ЕГН **********, М.С.С. – Ц. ЕГН **********, Х.Д.П.
ЕГН **********, Е.Д.П. ЕГН **********, Д.В.Б. ЕГН **********, К.Б.Г. ЕГН **********,
Л.С.П. ЕГН **********, Л.Г.Б. ЕГН **********, И.Н.Х. **********, Ч.Г.Б. ЕГН **********,
А.С.П. ЕГН **********, Ю.Л.П. ЕГН **********, за 183.73/641.75 ид.ч. като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 364, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 45, ал. 1, изр. 2 ЗМДТ и чл. 87, изр. 2 ЗННД, „БИК И.” ООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Столична
община, с адрес гр. София, ул.”********, сумата
604.75 лева, представляваща местен данък за придобиване на имота, както и
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 241.77 лева – такса съгласно
Тарифата за нотариалните такси, за които
суми служебно да се впише възбрана върху гореописания имот.
След влизане в сила на решението на ищеца да
се издаде препис от същото след представяне на доказателства за заплащане на
определените по-горе местен данък и нотариална такса, както и на декларации за
гражданство и гражданско състояние съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗННД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия: