РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Мирослава Пенева и в присъствието
на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 500
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.П.Й. от гр.Русе, против Наказателно постановление
№ 38- 0000144 от 20.02.2019 г. на Началник ОО „АА” Русе, с което за
административно нарушение по чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на
МТ, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението поради неправилно
приложение на закона в частта на наложеното наказание, както и поради
неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът по жалбата не се ангажира със
становище по същество.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните
фактически обстоятелства:
На 23.01.2019 г., около 10.20 ч., в
гр.Русе по ул.”Янтра” № 2, св.В.Д.- служител на ОО „Автомобилна администрация”
Русе спрял за проверка жалб.Й..При същата било
констатирано ,че лицето управлява лек таксиметров автомобил за обществен превоз
на пътници с рег. № Р 3519 ВР.В момента на инспектирането превозното средство
било с включен електронен таксиметров апарат с фискална памет и с открита
табела „Такси”.От прегледа на контролната лента било констатирано, че на същата
дата са извършени 6 броя превози, но лицето не разполагало с надлежно издадено
Разрешение за таксиметров превоз за 2019 г.Така, срещу жалбоподателя бил
съставен АУАН № 258290/23.01.2019 г., сочещ извършено административно нарушение
по чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТИТС.АУАН е предявен,
подписан с възражения, че водачът разполага с квитанция за платен патент.Въз
основа на акта, след извършване на проверка по обстоятелствата, било издадено
обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание –
глоба в размер на 2000 лв.Във въззивното производство
жалбоподателят възразява, че определената санкция е неправилно
индивидуализирана, като също сочи, че случаят е маловажен.
Изложеното се установява от приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 258290 от
23.01.2019 г., справка от Община Русе във връзка с издавани разрешения за
таксиметров превоз, справка за конкретното пътно превозно средство, Разрешение
от Община Русе № 571 от 2018 г., копия от фискални бонове.Приетите за
установени факти се потвърждават и от показанията на св.Д.- актосъставител.Тези
гласни доказателства следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като кореспондират
с писмените доказателства по делото и изхождат от очевидец на действията на соченото като нарушител лице,
независимо, че същият има качеството и на проверяващ.Актосъставителят
лично е възприел поведението на водача и непосредствено се е запознал с
представената му документация, която е послужила за установяване на фактите.
Жалбата е допустима, като изхождаща от
лице с процесуална легитимация.По същество същата се явява неоснователна.
На първо място, в производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.Съставеният акт за
нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от
закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.
Извършването на нарушението е правилно
установено и доказано.
Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 т.1
от Наредба № 34/ 1999 г., при управление на таксиметров автомобил водачът е
длъжен да носи разрешението за извършване на таксиметрови превози. По отношение
на жалбоподателя е безспорно установено, че не е носил този
документ.Констатирано е също така без противоречия, че към датата на
проверката, същият не е разполагал с редовно и надлежно издадено разрешение.
Според нормата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр, водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари, без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000 лв. при първо нарушение.
Посоченото налага извод, че
жалбоподателят е правилно, обосновано и законосъобразно санкциониран, като
оплакванията в жалбата за неправилно определяне на размера на административното
наказание, не са основателни.
Искането за преквалифициране на случая
като маловажен също не е основателно.Това искане не е обосновано с конкретни
факти.Ако се приеме, че то се базира на
тезата, че се касае до първо нарушение, съдът намира, че посоченото
обстоятелство не е достатъчно, доколкото и самият закон- ЗАвПр,
дава привилегия на водача в такава хипотеза.Няма други установени в хода на
производството факти, които да отличават конкретния случай на нарушение като
маловажен, поради което съдът намира, че правилно и законосъобразно е приложен
и материалния закон.
Мотивиран
така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
ПОТВЪРЖДАВА НП № 38- 0000144 от 20.02.2019
г. на Началник ОО „АА” Русе, с което на П.П.Й. с ЕГН **********,***, за
нарушение по чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34/1999 г. на МТ, на основание чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвПр, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред
Русенски административен съд.
Районен съдия: