№ 89
гр. Варна, 16.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора П. М. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
частно наказателно дело № 20233000600047 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К..
Подсъдимият Х. К. С., редовно призован, явява се лично и с адв.К. И. Г.
и адв.Г. Х. Г. от АК – Варна, редовно упълномощени.
Пострадалата Н. Х. Б., редовно призована, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
ПОСТРАДАЛАТА Б.: – Нямам адвокат, ще се представлявам сама. Да
се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.
АДВ.Г.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.Г.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на
Окръжна прокуратура - Варна. Безспорно по делото е установено, че
извършеното от подсъдимия Х. С. деяние на 01.12.2017 година в с.Звездица е
било по време на извършване на строително-монтажни работи. Издадени са
били в тази връзка три наказателни постановления.
1
След запознаване с решенията на съда е видно, че всички изготвени
актове за установяване на административни нарушения, въз основа на които
са издадени наказателните постановления, в административно наказателен
план, обвинението на С. е било за това, че като „работодател“ е допуснал
пострадалия А. Х. А. да престира труд в негова полза без сключен договор в
писмена форма.
Съгласно диспозитива на повдигнатото обвинение на С. по
наказателното производство обаче, същият е нарушил чл. 24, чл.26 и чл.61 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 год. в частта, касаеща минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, както и
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
качеството му в случая на „технически ръководител“ и нито едно обвинение
не е за действия или бездействия в качеството на „работодател“.
Споделям мотивите на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна,
изложени в протеста, както и мотивите на съда, че деянието за което е
санкциониран административно Х. С. не осъществява фактическия състав на
престъплението по чл.123 от НК, за което е образувано НОХД № 100/2022
година по описа на Окръжен съд - Варна по внесен обвинителен акт срещу
него.
Действително не е налице идентичност между фактите, касаещи
деянието, за което в административно-наказателното производство е
потърсена отговорност на Х. С. за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1,
ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ и тези по чл.123, ал.1 от НК, за което му е предявено
обвинение и започнало НОХД.
Както бе споменато по - горе административно наказателната
отговорност на С. е за извършено нарушение в качеството му на работодател,
а по наказателното производство същият е в качеството на технически
ръководител, а и двата предмета, за които са водени делата са коренно
различни. В единият случай се касае трудов договор, а в другият случай -
причинена на А. Х. А. смърт поради незнание или немарливо изпълнение на
занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник
на повишена опасност.
При така установеното считам, че са неприложими - Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. по ТД №3/2015 г. на ВКС, ОСНК и
Тълкувателно решение № 4 от 06.02.2018 година, по т.д. № 4/2017 година на
ВКС, ОСНК, тъй като става въпрос за различни обстоятелства по водените
две производства и не следва да се прилага в случая чл.24, ал.1, т.6 от НПК.
Моля да бъде отменено определението на ОС-Варна и делото да бъде
върнато на съда за продължаване на съдебното производство.
ПОСТРАДАЛАТА Б.: - Този човек трябва да си понесе отговорността,
защото брат ми в крайна сметка си замина, което доведе до много
2
последствия. Искам делото да продължи, а не да бъде прекратено.
АДВ.Г.: – Уважаеми Апелативни съдии, считаме, че обжалвания от
Окръжна прокуратура акт за прекратяване на наказателното производство е
правилен и законосъобразен.
Налице е идентичност между деянието като фактическа обстановка,
налице е идентичност в участниците. Наказателното производство и
административно-наказателното производство се припокриват в тази им част.
Без правно значение е правната квалификация, дадена в обвинителния акт и
съответно в наказателните постановления.
Тази идентичност обуславя правилността на обжалвания акт, с който
наказателното производство е прекратено.
В този смисъл Ви моля да потвърдите обжалваното определение, с което
е прекратено наказателното производство.
АДВ.Г.: – Уважаеми Апелативни съдии, депозирах и възражения пред
Вас писмено в срок, които поддържам изцяло.
Считам протеста за неоснователен, а отделно от това и за
нецелесъобразен макар, че това няма чак толкова голямо значение в случая.
Тук има изначална грешка в субекта на наказателното преследване, която
наистина е от инспекцията по труда и сега се мултиплицира в държавното
обвинение и именно поради тази причина стигнахме и до този момент. Този
текст изобщо не е приложим в конкретния случай, да не говорим, че не е
приложим спрямо този подсъдим, има категорична съдебна практика, не
изброената от представителя на обвинението, която е задължителна, има и
тълкувателно постановление от стария ВС.
Напълно неприемливо е, според мен, това, както каза и колегата тази
квалификация като какъв, в качеството на каква длъжност е бил към момента
на извършване на деянието, ако изобщо има деяние на първо място и второ,
ако е извършено от него е неотносима отговорността, която се търси е за
нарушаване на трудово законодателство. Това са все нормативни актове,
които са свързани с Кодекса на труда и тя може да бъде дирена от
работодател.
По тази причина, всъщност причините поради които бяха отменени НП-я
е по обща, че тези нарушения не са извършени, като се съобразява разбира се
и това, че по надлежния ред е обявено, че С. не е работодател, няма как да се
търси втори път за същото нещо отговорност.
Това, което се твърди в обвинителния акт като извършено и което
отхвърлено, както от наказателен съд - Районен съд, съответно после от
Административен съд е във връзка с трудовото законодателство и това са
задължения на работодател и те са точно тези деяния, това поведение
причината евентуално, всъщност причината, която твърди прокуратурата е
довела до този резултат. Това е твърдяното немарливо и некомпетентно
изпълнение на служебните задължения. Не бяха възобновени
3
административните дела, беше възобновено единствено това, което ние
поискахме, помолихме Апелативен съд да го включи, т.к. там имаше
прекратяване без отмяна.
Съответно трябва да се приложи закона, съгласно неговата буква и дух, в
закона изрично пише, че в този случай наказателното производство се
прекратява, което никак не е случайно, особено в конкретния случай.
Това, което имам да кажа е отразено във възражението ми.
ПОДС.С.: – Нямам какво да добавя към казаното от адвоката ми. Бих
искал всичко да приключи.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със
съдебен акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат
уведомени писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4