Решение по дело №167/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 127 от 15.03.2024г. по НАХД № 889/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № КГ - 2374/19.05.2021 г. на Председател на Д.А.М.Т.Н., с което на „ДАНЕКС ПЕТРОЛИУМ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл. 34, ал. 2, вр. ал. 7 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) и е възложено, на основание чл. 25, ал. 2 НИКТГУРНТК вр. чл. 25 от Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси, заплащане разходите по изпитване на пробата в размер на 720,00 лева, от които 340,00 лева за изпитване в Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГД ККТГ [населено място], 340,00 лева за изготвяне на експертиза и 40,00 лева за вземане на проба.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от „ДАНЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД, [населено място], [улица], чрез адв. В. Г. от САК, с което въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. По същество касаторът излага доводи, че РС бил обсъдил единствена част от доказателствата по същество на спора, като повърхностно бил приел съществените такива като незначими. Нямало нито едно становище или каквато и да е оценка на експертните изводи, методите и стандартите на изпитване (световни и европейски). Съдът, след забава от повече от една година, се бил задоволил с повърхностен анализ на относимите факти. В нарушение на процесуалните правила липсвали мотиви, не били обсъдени изводите на уважаван специалист, изготвил експертно заключение, прието от РС. Никъде не се споменавали изводите на разпитаните свидетели. Не били изпълнени указанията на касационната инстанция по КНАХД № 10094/2022г., върнала делото за ново разглеждане. Дори и да се изключат гласните доказателства, писмените такива водели до различни изводи и обосновавали допуснати съществени пропуски. С. Е. I се установявало, че резултатите за „сяра“ и „пламна температура“, получени от изпитването на пробата не са приемливи спрямо резултатите, получени в лабораторията на ГД ККТГ в тази ситуация, според критериите на стандарт БДС EN ISO не може да се премине към Етап II. В такъв случай и двете лаборатории – тази изпитала пробата на ДП и тази на ГД ККТГ следвало да направят по нови три изпитвания и отново да сравнят получените резултати. Това не било направено и е допуснато съществено нарушение. Изискването е изложено в стандарт БДС EN ISO 4259-2 на стр. 10, абзац 3 и този стандарт трябва да се спазва в пълен обем и да се направят нови три изпитвания, когато двата резултата не са приемливи един спрямо друг. Съдът не бил съобразил това обстоятелство, нито е обсъдил изискванията на стандарт БДС EN ISO 4259-2. В процедурата по установяване на съответствието на горивото с изискванията за качество ответната Дирекция била допуснала множество нарушения на императивни разпоредби, потвърдени от неоспорената и приета от съда СХЕ, която съдът не обсъждал и игнорирал. Съдът следвало да посочи критерий, по които е счел двата метода за близки по стойности. В стандарт БДС EN ISO 4259-2 липсвал термин „близки стандарти по стойност“. В материалните по делото никъде не се уточнявала причината, защо лабораторията към „СЖС България“ ЕООД не може да се използва за арбитражни изпитвания. Обективната истина в приключилото повторно съдебно производство пред ВТРС оставала неизяснена от фактическа страна. Поради липса на специални знания, решаващият състав бил достигнал не само до неправилни, но и до абсурдни изводи. Според игнорираната СХЕ в процедурата по установяване на съответствието с изискванията за качество на процесното течно гориво са допуснати слабости и пропуски, които се изразяват в неправилно вземане на пробата (не са предприети действия за охлаждане на пробата), неправилно осредняване на резултати от изпитвания и от там грешни стойности за възпроизводимостите и границите на съответствие на горивото с изискванията за качество. Когато се използвали два различни стандартни метода за изпитване е необходимо да се приложи формулата, изписана в т. 4.4.2. „Процес“ на БДС EN ISO 4259-2, а не средна аритметична стойност. Неправилно съдът не кредитирал заключението на СХЕ с мотива, че въпросите имат правен характер. Неоснователно не кредитира показанията на свидетелите. Неправилно ВТРС приемал, че законовата процедура по изпитване на горивото е спазена. Пробата следвало да бъде взета в съответствие с изискванията на стандарт БДС EN ISO 3170. Не са обсъдени всички доказателства, а доказателственото значение на обсъдените доказателства е неправилно възпроизведено и възприето. При повторното разглеждане на делото неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Вмененото нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин. По тези мотиви иска отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира разноски за адвокатски хонорар за касационната инстанция.

 

Ответникът по касация – председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, [населено място], в отговор на касационна жалба заема становище за неоснователност на жалбата. Некоректен намира възражението в жалбата за допуснато съществено нарушение на стандарт БДС EN ISO 4259-2. Броят и количеството на контролните и арбитражните проби бил ограничен. Пробата била изпитана в общо три независими кредитирани лаборатории по оспорения показател „Съдържание на сяра“. Средноаритметичният резултат от 10.4 mg/kg се основавал изцяло на изискванията на НИКТГУРНТК. Изчисленията са извършени с формулите за възпроизводимост и за двата метода, като е установено, че и при двата случая не може да се установи дали горивото съответства или не съответства на изискванията за качество по показател „Съдържание на сяра“. Неприложима намира формулата, изписана в т. 4.4.2. „Процес“ на БДС EN ISO 4259-2, която се използвала в условията на възпроизводимост при общ брой лаборатории по-голям от 20, неприложима в случая. По желание на заинтересованата страна било преминато към Етап II в независимо лаборатория към „СЖС България“ ЕООД. Изчисленията въз основа на възпроизводимостта и при двата метода водели до заключение за несъответствие на изискванията за качество по показател „Съдържание на сяра“. За неоснователно счита твърдението в жалбата, че неправилно за взети проби от течните горива. Намира процедурата по БДС EN ISO 3170:2006, доразвити с БДС EN ISO 14275-2013 за спазена в цялост и последователност. Моли да се остави в сила решенето на ВТРС. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

 

Представителят на ВТОП дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. ВТРС направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Обсъдил е всички направени възражения. Споделя доводите на съда. Предлага решението да се остави в сила.

 

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава 12 от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира жалбата за основателна.

 

Въззивният съд е установил при фактическата обстановка по делото,

че с Решение № 125 от 15.07.2022г. по КНАХД № 10094/2022г. по описа на ВАС е проведен инстанционен контрол по оспорване на Решение № 86по АНД № 856/2021г., с което е било потвърдено наказателно постановление №КГ-2374 от 19.05.2021 година на председателя на ДАМТН, налагащо на основание чл. 34, ал. 2 във връзка с ал. 7 от ЗЧАВ и §1, т.10 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /Наредбата за лаконичност/ имуществена санкция в размер от 20 000 лева и на „Данекс Петролиум“ ЕООД. Делото е върнато на друг състав на същия съд за ново произнасяне с мотиви, че в съдебното заседание е изслушано вещо лице и експертиза е приета. Тъй като процедурата по оспорване и тълкуване на резултатите се провежда по Приложението, но във връзка с описаното в БДС EN ISO 4259-2, то съдът следвало да съпостави изводите на вещо лице със съдържанието на този стандарт, който липсва по делото. При това положение съдът е следвало да изиска от Българският институт по стандартизация да му се предостави съдържанието на този стандарт, за да провери дали посоченото от вещото лице в заключението му при отговора на третия въпрос е вярно. Това не било сторено, като необосновано и безмотивно съдът не кредитирал допусната и приета от него като доказателство СХЕ, нарушавайки разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 5 от НПК.

Административнонаказателното производство е образувано във връзка с извършена на 08.09.2020 г. проверка от служители на ДАМТН в обект бензиностанция, находящ се в [населено място]. От бензиноколонка № 2 с обем 10 352 литра и налично количество 6 141 литра е взета проба, в присъствие на служител на въззивника, обслужващ проверявания обект, от течно гориво за дизелови двигатели. Преди вземане на пробата от служителите на ГД на ККТГ, са източени 4,51 литра от горивото през дозиращия накрайник, което е удостоверено с касов бон. За пробовземането е съставен Протокол № Рс091/08.09.2020 г. Взетата проба от течно гориво е разпределена в еднолитрови метални съдове по следния начин: 4 броя с контролна проба, от които три броя за ГД ККТГ и един брой за проверяваното дружество и 2 броя - с арбитражна проба за ГД ККТГ, което е отбелязано на етикета на всеки съд. В общото количество взета проба от 5, 4 литра, по касов бон, е било включено и горивото, изразходвано за промивка на всеки един от металните съдове за еднократна употреба, преди неговото запълване с гориво. Съдовете с контролната и арбитражната проби били затворени, етикетирани и пломбирани с еднократна пластмасова пломба с № 106701 и обозначение ГД ККТГ. При изпитването на контролната проба в стационарна акредитирана лаборатория ЛИ на ГСМП - ГД ККТГ, ДАМТН - София със Сертификат за акредитация от ИА БСА рег. № 35/26.11.2018 г., валиден до 30.09.2020г., е издаден Протокол от изпитване № С – 0439 - 2/14.09.2020 г. След експертиза на получените резултати е изготвен и Констативен протокол за съответствие на течното гориво с изискванията за качество № КП – 0642 от 14.09.2020 г., като протоколът от изпитването и констативния протокол са връчени на представител на касатора. От изготвения Констативен протокол за съответствие на течното гориво с изискванията за качество е установено, че разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията на чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, като полученият резултат от изпитването се отклонява от допустимите гранични стойности, както следва: по показател: "Съдържание на сяра" /mg/kg/ - Полученият резултат от изпитването е 12, 6 mg/kg, при максимална норма 10, 0 mg/kg, т. е. констатирано е отклонение от 2, 6 mg/kg над максимално допустимата стойност. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съобразно БДС EN 4259-2 - "Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване", при получен резултат от изпитването над 11, 8 mg/kg, какъвто резултатът е в случая, контролният орган е приел, че продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател. По показател: "Пламна температура" /°С/ - Полученият резултат от изпитването е 51, 5°С, при норма над 55, 0°С. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съобразно БДС EN 4259-2 и при получен резултат от изпитването под 52, 9°С /в случая 51, 5°С/, контролният орган е приел, че продуктът не съответства на изискванията за качество и по този показател. По искане на касатора и на основание чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК е стартирана Процедура по оспорване на резултати Етап І от Приложение № 12 - за показатели: "Пламна температура" и "Съдържание на сяра". Представени са Протоколи от изпитване № С0439-2/14.09.2020 на контролна проба в стационарна акредитирана лаборатория и Протокол за изпитване - Сертификат № 1373СН от 24.09.2020 г. на контролната проба, предоставена на проверяваното лице по чл. 20, ал. 1 от НИКТГУРНТК, като след прилагане на Етап І от процедурата по оспорване на резултати, с Експертиза № Ек – 001 и 002 от 08.10.2020 г., е достигнато до заключение, че при условията на буква "б" от Процедурата не може да бъде установено дали течното гориво Гориво за дизелови двигатели съответства или не, на изискванията за качество по оспорени показатели - "Съдържание на сяра" и "Пламна температура". Предвид установеното, заинтересованата страна е преминала към Етап ІІ от Процедурата, уведомявайки ГД ККТГ за решението си с писмо, вх. № 8401-691-4/22.10.2020 г. Проведено е Арбитражното изпитване в изпитвателна лаборатория за нефтопродукти [населено място], като е издаден Протокол от изпитване № 7151/06.11.2020 г. С Експертиза № Еа-003 и 004 от 13.11.2020 г. и след прилагане на Етап ІІ е направено заключение, че при условията на буква "б" от Процедурата течното гориво - Гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по оспорените показатели "Съдържание на сяра" и "Пламна температера". Заключението за несъответствие на изискванията по оспорените два показателя е прието за окончателно.

С обжалваното решение въззивният съд повторно е потвърдил НП, като е приел, че не са налице нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Издадени са в законоустановените за това срокове и от компетентни за това длъжностни лица, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила при тяхното връчване. Изложеното е мотивирало съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна. Нарушението е било установено при извършена проверка на 08.09.2020 г. в обект - бензиностанция, находящ се в [населено място]. Съдът е приел, че процесът по установяване на посочените по-горе несъответствия в качествените характеристики на горивото по двата показателя, е протекъл при спазване на разписаната в Наредбата процедура, осъществена от надлежно оправомощени съгласно чл. 14, т. 2 от Наредбата, вр. чл. 30б, ал. 1, т. 5 ЗЧАВ лица, съгласно приложената заповед. Съдържащото се в резервоара към колонка № 2 течно гориво за дизелови двигатели, проби, от който са били иззети в рамките на осъществения от служители на ДАМТН контрол, не е отговарял на изискванията за качество на течно гориво от съответния вид, установено с нормативните актове. На следващо място, съдът е намерил, че при вземането на пробите стриктно са спазени нормативните изисквания на НИКТГУРНТК (чл. 18), като взетата проба от течно гориво е разпределена, затворена, етикетирана и пломбирана съгласно чл. 20 от Наредбата. В този смисъл е отбелязано, че съставеният Протокол № Рс – 091/08.09.2020 г. е подписан от представителя на дружеството - В. Г. без възражения и забележки. Съставеният протокол е официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия, като неговата доказателствена сила не е оборена по делото. При вземане на решение по описаната процедура за разрешаване на спор участват резултатите на всички страни, а именно на контролния орган (ГДККТГ), на проверяваното лице с предоставената му контролна проба, както и резултата от трета акредитирана лаборатория. Видно било, че по направено от нарушителя искане е било проведено и арбитражно изследване, при което също е установено отклонение в посочените два показателя, което отново потвърждава констатациите на контролните органи. При това положение, за приложима е намерена разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ. Съобразно § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, дружеството - жалбоподател, в качеството си на краен разпространител и стопанисващ проверяваната бензиностанция, се явява субект на отговорността за извършено нарушение по чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, с оглед на което правилно била ангажирана административната му отговорност за извършено нарушение по ЗЧАВ, в съответствие с посочената норма. Предвид това, че нарушението е извършено от юридическо лице, не е изследвана субективната страна на деянието. Съдът е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като установеното нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, вр. чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай предвид засегнатите и охранявани обществени отношения, визирани с чл. 1 от ЗЧАВ, като не може този случай да се определи като такъв с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от този вид. С обжалваното НП е наложена имуществена санкция в размер от 20 000 лева, на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, който размер е определен в минимален размер при спазване нормата на чл. 34, ал. 7 от същия нормативен акт (нарастващ пропорционално спрямо минималния размер от 10 000 лева, в зависимост от броя на установените несъответствия с изискванията за качество, определени в НИКТГУРНТК – в случая по двата показателя "Съдържание на сяра" и "Пламна температура"), тоест не са налице основания за нейното изменение. На последно място, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата и чл. 25 от Тарифа № 11 разходите за вземане на пробите от горивото и тяхното изпитване в общ размер на 720, 00 лева са възложени в тежест на дружеството краен разпространител на течното гориво.

Настоящият състав намира решението за неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Вмененото нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е основателна.

Процесното решение е повторно, след като касационна инстанция по КНАХД № 10094/2022г. е върнала делото за ново разглеждане. Мотивите са, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от НПК, като не е приел и анализирал самостоятелно изслушаната по делото СХЕ и не е съпоставили и проверил изводите на това ВЛ с други доказателства, които е следвало да събере и анализира. Тъй като процедурата по оспорване и тълкуване на резултатите се провежда по Приложението, но във връзка с описаното в БДС EN ISO 4259-2, дадени са указания да се съпоставят изводите на ВЛ със съдържанието на този стандарт. Задължил е съдът да изиска от Българският институт по стандартизация да му се предостави съдържанието на този стандарт, за да провери дали посоченото от ВЛ в заключението му при отговора на третия въпрос е вярно. Като необосновано и безмотивно не е кредитирал допусната и приета от него като доказателство СХЕ, съдът е нарушил разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 5 от НПК. С тези мотиви, решението е отменено и делото върнато на друг състав на съда, който да постанови решение след като се запознае със съдържанието на БДС EN ISO 4259-2 и съпостави изискванията на стандарта и на Приложение 12 към чл. 22, ал. 9 от наредбата към събраните писмени доказателства и изслушаното заключение на експерта и посочи собствени аргументи дали и защо кредитира или не кредитира това заключение.

Настоящият касационен състав счита, че са изпълнени в цялост указанията на предходната касационна инстанция, върнала делото за повторно разглеждане от друг състав на ВТРС. Съдът не е анализирал изслушаната по делото СХЕ и не е съпоставили и проверил изводите на вещото лице с други доказателства, които е следвало да събере и анализира. Изслушаното при първото разглеждане на делото пред районният съд заключение на СХЕ вещо лице сочи, че взетите проби са изпитвани по три стандарта за показателя пламна температура и съдържание на сяра. Пробите са били взети в съответствие с изискванията на чл.18 от наредбата, като е спазен съответния БДС. Методите, за изпитване по трите стандарта по БДС, по които е изпитвана пробата в лабораторни условия, не допускат възможност тази проба да е взета по стандарт БДС EN ISO 3170. Налице е голяма разлика в лабораторните резултати, получени в София на 14.09.2020 година и тези, получени при провеждането на етап 1 от процедурата по оспорване, получени при изпитанията на 24.09.2020 година. Това според методика на стандарт БДС ISO 4259 прави и двата резултата са съмнителни. Според вещото лице това налагало да се проведе от всяка от лабораториите по още три изпитания върху материала от пробата и отново да се сравнят резултатите. Такива нови изпитания не са правени. Всъщност такива нови изследвания на пробите досежно съдържанието на сяра са били наложителни, за да се изчислят нови граници на съответствие, като R2 е неправилно изчислено и оттам цялата процедура по установяване на съответствието на горивото с изискванията за качество е опорочена. Вещото лице сочи в този контекст и, че при липсата на такива нови три изпитания в първите две лаборатории, изчисленията за R2 са погрешни, а посочената стойност участва във формулите за изчисление на R3 и R4 и изчислената въз основа на тях стойност за А1 (граница на съответствието) е погрешна. Вещото лице е посочило и, че в арбитражната експертиза са посочени стойности на А1 и R4, без са е ясно как са получени. Поради липса на данни не може да се проследи пътят, по който експертите в ГД ККТГ са достигнали до публикуваните стойности но според експертиза Ек - 001/8.10.2020 г. (обобщаваща резултатите от изпитанията в лабораторията на ГДККТГ и в лабораторията на „Сейболт“) границата на съответствие на горивото с изискванията за качество А1 е преизчислена на база на средната стойност на резултатите от двете лаборатории. С помощта на този осреднен резултат най-вероятно са изчислени стойностите за възпроизводимостите от R1 до R4 и оттам новата граница за съответствие. Стандартът БДС EN ISO 4259-2 е този, който описва последователно процедурите, които следва да се извършат при оценка на съответствието на горивото, като именно този стандарт е в основата на прилагането на изискванията на посоченото Приложение. Вещото лице е констатирало и т.н. неприемливост на резултатите от изпитанията, извършени в лабораторията към ДАМТН - ГД ККТГ и в изпитателния център на „Сейболт“ при провеждането на Етап 1 от описаната в Приложението процедура по оспорване на резултатите, тъй като ако два резултата, получени в две различни лаборатории, в различно време и от различен оператор, се различават повече от възпроизводимостта за метода, то и двата резултата са съмнителни.

Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона и същото следва да бъде отменено. Съдът намира, че е налице приложното поле на чл. 227, ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество при повторно отменяне на решението на първоинстанционния съд. НП като процесуално незаконосъобразно следва да бъде отменено. Механично и неправилно са осреднени резултатите от изпитанията, повторяемост и възпроизводимост по двата метода на изпитване, при което нарушението не е доказано по безпорен начин. Тежесттта за това лежи върху АНО, който не се е справил с тази си задача.

 

При този изход на делото на основание чл. 63д от ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие (л. 44 от делото), заплатено с преводно нареждане по банков път на сумата 1200лв. (л. 45 от делото)

 

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 127 от 15.03.2024г. по НАХД № 889/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ - 2374/19.05.2021 г. на Председател на Д.А.М.Т.Н., с което на „ДАНЕКС ПЕТРОЛИУМ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл. 34, ал. 2, вр. ал. 7 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) и е възложено, на основание чл. 25, ал. 2 НИКТГУРНТК вр. чл. 25 от Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси, заплащане разходите по изпитване на пробата в размер на 720,00 лева, от които 340,00 лева за изпитване в Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГД ККТГ [населено място], 340,00 лева за изготвяне на експертиза и 40,00 лева за вземане на проба.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – София да заплати на ДАНЕКС ПЕТРОЛИУМ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]направени разноски по делото в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.