РЕШЕНИЕ
№ 2984
гр. Б. , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
Секретар:Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20201200501070 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 5545 от 09.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1173, РС Б. е
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че К. В. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „...“№ 2, ет. 3, ап. 5 дължи на БНП ППФ С.А., Париж,
рег. № *********, чрез БНП ППФ С.А., клон България, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: град С., ж.к. „..“, Бизнес парк С., сгр. 14, представлявана от Д.Д. –
Заместник управител и пълномощника Н.А.М. – юрисконсулт, следните суми, които са
предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1738 от 21.02.2019г., издадена
по ч. гр. д. № 445/2019г. по описа на Районен съд – гр. Б., произтичащи от Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-../09.01.2018г., както следва: сумата от
1803, 70 лв. /хиляда осемстотин и три лева и седемдесет стотинки/ – представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-../09.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2019г. до окончателното
погасяване, сумата от 464, 96 лв. /четиристотин шестдесет и четири лева и деветдесет и
шест стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2018г. до
20.05.2019г., КАТО ОТХВЪРЛИЛ исковете за главница за разликата над уважената
част от 1803, 70 лв. до пълния претендиран размер от 1863, 20 лв. и за сумата от 170, 44
лв.- мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.03.2018 г. до
11.02.2019г. като неоснователни.
1
БлРС ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. В. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. „...“№ 2, ет. 3, ап. 5 ДА ЗАПЛАТИ на БНП ППФ С.А., Париж, рег. №
*********, чрез БНП ППФ С.А., клон България, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: град С., ж.к. „..“, Бизнес парк С., сгр. 14, представлявана от Д.Д. –
Заместник управител и пълномощника Н.А.М. – юрисконсулт сумата от 90, 77 лв.
/деветдесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща разноски по
заповедното производство по ч.гр.д. № 445/2019г. по описа на РС-Б. съобразно
уважената част от исковете и сумата от 889, 32 лв. /осемстотин осемдесет и девет лева
и тридесет и две стотинки/, представляваща разноски в исковото производство
съобразно уважената част от исковете.
Срещу това решение в установителната му част и присъдените разноски е
постъпила въззивна жалба от особения представител на ответника в
първоинстанционното производство адвокат С.А..
Жалбоподателят моли съда, да се отмени решението като неправилно, поради
нарушаване на материалния закон и необоснованост. Навеждат се конкретни
оплаквания за недоказаност на исковите претенции. Желае, съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от БНП ППФ
С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП ППФ С.А., клон България, ЕИК .., чрез
юрисконсулт П.П., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Иска се
решението на БлРС да бъде потвърдено. Претендира сторените разноски.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните,
както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите
действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Б. в обжалваната
му част е валидно, допустимо и правилно. Съдът не констатира пороци, които могат да
обусловят нищожност или недопустимост на решението.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното:
Предявени са искове както следва:
По чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за главница, ведно
със законната лихва, считано от 20.02.2019г. до окончателното погасяване;
По чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно вземането за сумата от 464.96 лева-
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.02.2018 г. до
20.05.2019г.
2
По чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД –
относно вземането за сумата от 170.44 лева - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.03.2018 г. до 11.02.2019г.
Ответната страна е направила възражения по чл.26, ал. 1 ЗЗД - относно
нищожност на клаузи от договора, поради противоречие със закона и добрите нрави.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 445/2019г. по описа на Районен съд-Б., въз
основа на заявление, подадено от „БНП ППФ“ С.А Франция, рег. № *********, чрез
„БНП ППФ СА", клон България е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1738/21.02.2019г., с която е разпоредено длъжникът К. В. И., ЕГН
**********, от гр. Б., ул. „...“, № 2, ет. 3, ап. 5 да заплати на кредитора „БНП ППФ“
С.А Франция, рег. № *********, чрез „БНП ППФ СА", клон България, с ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. .., Бизнес Парк С., Сгр. 14,
представлявано от Д.Д. – заместник-управител, чрез юрисконсулт Цветомира
Седянкова, следните суми:
- 1863,20 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и три лева и двадесет стотинки/ -
представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-.. от
09.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението /20.02.2019г./ до окончателното погасяване;
- 464,96 лв. /четиристотин шестдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки /
- представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.02.2018г.
до 20.05.2019г.;
- 170,44 лв. /сто и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ -
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.03.2018г. до
11.02.2019г.;
- 49,97 лв. / четиридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ -
представляваща разноски за заплатена държавна такса по делото, и
- 50 лв. /петдесет лева/ - представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от
Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Заповедта е връчена на длъжника на 28.03.2019г., като в указания срок на
28.03.2019г. е подадено възражение от длъжника, че не дължи сумите по заповедта. На
осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е разпоредено на заявителя да предяви претенциите си чрез
подаване на искова молба по реда на чл. 422 ГПК и такава искова молба е предявена в
срок.
Видно от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-.. на 09.01.2018г.
между „БНП ППФ“ ЕАД, ЕИК .. като Кредитор и К. В. И. с ЕГН ********** като
Кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредит, при следните
параметри и условия на договора: размер на кредита за потребителски цели – 1700 лв.;
размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ – 163, 20 лв.;
общ размер на кредита – 1 863.20 лв.; такса ангажимент – 59, 50 лв.; брой погасителни
вноски – 16 броя; месечна погасителна вноска – 145, 51 лв.; обща стойност на
плащанията – 2328, 16 лв.; годишен процент на разходите – 43.08%; лихвен процент –
31.52%. В договора е инкорпориран погасителен план, видно от който първата
3
погасителна вноска е с падежна дата 20.02.2018г., а последната 16-та погасителна
вноска е с падежна дата 20.05.2019г. В чл. 1 от Договора за кредит, е посочено, че
договорът за кредит влиза в сила при подписване на настоящия документ от
Кредитополучателя и от оторизирано лице, представител на кредитора към датата на
получаване на размера на заем по банковата сметка на и предоставена от
Кредитополучателя. Кредитополучателят е декларирал, банковата си сметка, както и
че същата е лично негова, има достъп до средствата по нея, продиктувана е и е
записана вярно. Декларирал е също, че му е известно, че „БНП ППФ“ ЕАД не носи
отговорност след превеждане на сумата: в случай на грешка при записването й; за
предварителни или последващи взаимоотношения с трети лица, във връзка и/или по
повод разпореждането със средствата по банковата сметка.
Съгласно чл.2 от Договора, размерът на предоставения заем е равен на сумата,
посочена в поле „Общ размер на кредита“. Размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя.
Кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът фиксира
лихвения процент за срока на договора. Таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „такса
ангажимент“ от общия размер на кредита.
Според чл. 3 от Договора, предоставянето на посочената сума съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение
на кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.
Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заем и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Плащането ще се извършва
по банковата сметка на кредитора, посочена в договора. Според чл. 4 от договора,
погасителните вноски, посочени в полетата „месечна погасителна вноска“ и „брой
погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не по-късно от определените дати,
наречени „падеж“ и посочени в групата „погасителен план“. Според уговореното
между страните в чл. 5 от Договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Според чл. 9 от Договора, всички изявления на Кредитора, отправени
към Кредитополучателя, се считат узнати от Кредитополучателя, ако бъдат доставени
на адрес, съответно изпратени по факс или до адрес на електронна поща, или
съобщени по телефон, посочени в този документ, в съответните полета, посочени от
Кредитополучателя при кандидатстване/усвояване на кредита. Посочено е още, че
Кредитополучателят удостоверява чрез подписването на настоящия договор изричното
си съгласие за получаване на съобщенията, отправени от Кредитора по начините и чрез
средствата, описани в предходното изречение. В чл. 10 е упоменато, че договорът се
прекратява с изпълнението му от страните, или при упражняване на правото на отказ
от договора.
Посочено е, че с полагане на подписа си върху договора кредитополучателят
удостоверява, че е получил посочената в група „параметри и условия“ сума по
4
посочената в чл.1 банкова сметка, преддоговорна информация в съответствие със
Закона за потребителския кредит и екземпляр от договора за кредит.
Към договора са приложени и Сертификати, издадени на 09.01.2018
удостоверяващи, че между ответника, от една страна, като застрахован, и
застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“, е сключен договор за застраховка „Защита на
плащанията“, при упоменати застрахователни рискове. Като трето ползващо се от
договора лице е посочено ищцовото дружество.
По делото са приети като писмени доказателства и: извлечение по кредит,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити.
От доказателствата по делото се установява, че до длъжника е изпратено писмо
наименовано „Последна покана“ от 09.08.2018 година, в което е посочен размер на
дълга както следва: главница – 1863, 20 лева, договорна лихва – 464, 96 лева, такса
обработка – 0,00 лева, обезщетение за забава – 73, 79 лева – общ размер – 2 401,
95лева. В същото писмо е обективирано изявление на кредитора, че вземането на
кредитора е обявено за предсрочно изискуемо. Това изявление на кредитора се
установява, че е изпратено с куриер и е връчено на 15.08.2018 година на В.И., като от
разписката за връчване е видно, че същата е изпратена на адреса на длъжника, с който
същият е индивидуализиран в сключения между страните договор за кредит.
Събрани са от първоинстанционния съд допустимите доказателства и е изслушана
и приета ССчЕ.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от
първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани
по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически
констатации. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства,
то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл.
272 от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд.
Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на установените
по делото факти и събрания доказателствен материал.
Районният съд е дал отговор на всички направени с писмения отговор възражения,
които се преповтарят с въззивната жалба. Правните изводи на първостепенния съд, са
правилни и законосъобразни.
Доводът, развит с въззивната жалба, че първоинстанционния съд се е произнесъл
свръхпетитум, тъй като не е съобразил, че ищецът се е позовал единствено на
предсрочна изискуемост на вземането, а не на падежиралите вноски - е неоснователен.
Първостепенният съд правилно и законосъобразно е съобразил в случая т. 1 от ТР 8/
2019 г. по т.д.8/2017 г. , като е приел, че исковете са основателни за размера на
падежиралите вноски за главница и възнаградителна лихва.
По делото е представено заверено копие на процесния договор и Условия към
договора, подписани от двете страни по него, вкл. подписана всяка страница от
заемателя К. В. И., поради което възражението на въззивника, че условията по
договора са неподписани е неоснователно.
5
Поради това съдът приема, че между страните е възникнало валидно заемно
правоотношение, породено от сключен между тях договор за потребителски паричен
кредит. В договора е отразено, че с полагане на подписа си под договора
кредитополучателят удостоверява, че е получил сумата по кредита по посочената
банкова сметка. Договорът за заем е частен документ, който в тази част удостоверява
неизгоден за подписалата го страна-заемател факт – че е получил заемната сума,
поради което се ползва с доказателствена сила заради съдържащото се в него
признание. Освен това, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че в деня на сключване на договора, усвояването е извършено по следния
начин:- платена покупка на застраховка „Защита на плащанията” - 163,20 лева; -банков
превод на дата 09.01.2018г по банкова сметка № .. в Първа инвестиционна банка АД, с
титуляр К. В. И. - преведени от „БНБ ППФ” ЕАД 1 640.50 лева (размера на кредита за
потребителски цели от 1 700,00 лева минус еднократна такса ангажимент в размер на
59,50 лева) Установява се, че за погасяване на задълженията по този договор,
ответникът не е направил нито едно плащане.
Установено е по делото, че договорения между страните ГПР от 43,08% не
надхвърля петкратно размерa на законния такъв за времето на сключване на договора
/в каквато насока е и допълнителното заключение на вещото лице/. Възнаградителната
договорна лихва обхваща печалбата на търговеца. Към датата на сключване на
договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера
на възнаградителната лихва. Правилно е възприетото от първоинстанционния съд, че
договорната лихва не надхвърля драстично трикратния размер на законната лихва. При
това положение възражението на особения представител на ответницата, че клаузата
за възнаградителна лихва накърнява добрите нрави е неоснователно. Изводът, който
се споделя и от въззивния съд е, че няма нарушение на добрите нрави, поради носенето
на по-висок риск от кредитодателя от необезпеченото кредитиране.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че исковете са основателни за размера
на падежиралите вноски за главница и възнаградителна лихва. Видно от договора
крайния падеж е настъпил на 20.05.2019г. и всички вноски са дължими. Искът за
главница е основателен до размера на сумата от 1803, 70 лв.. Възнаградителната лихва
за периода от 20.02.2018г. до датата на падежа на договора 20.05.2019г. се дължи в
пълен размер от 464, 96 лв. Следва да бъде уважен и искът за установяване на
дължимостта на законна лихва върху главницата от 1803, 70 лв. от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК-20.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Не са налице посочените от въззивника нарушения на материалния закон,
допуснати от първоинстанционният съд, поради което въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение в атакуваната част на РС Б. на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
В отхвърлителните му части, решението на БлОС не е обжалвано.
С оглед изхода на спора се дължат разноски на въззиваемата страна.
Юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, като не
може да надвишава максималния размер за съответния вид дело предвид чл.37 Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лева. Предвид фактическата и правна сложност на правния спор, както и извършените
6
от процесуалния представител на въззиваемия процесуални действия по делото,
настоящата въззивна инстанция определя 100 (сто) лева за тази инстанция като размер
на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът следва да заплати и
сторените от тази страна разноски за особен представител във въззивната инстанция, в
размер на 276.12 лв. или общо дължимите разноски са в размер на 376.12 лв.
Жалбата е подадена от особен представител на ответника. Особеният
представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която
представлява, поради което не е задължен за заплащане на държавната такса за
предприетото действие по обжалване на неизгоден за представляваното от него лице
съдебен акт. С оглед посоченото в т.7 от тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013
год. по тълкувателно дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, дължимата държавна такса
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да
бъде присъдена от съда с настоящото решение и се възложи на въззивника с оглед
изхода по спора. Същата е в размер на 61.07 лв. и е платима по сметка на ОС Б..
С оглед цената на предявените искове и на основание чл.280, ал.3 от ГПК,
настоящото решение се явява окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Окръжен съд Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5545 от 09.07.2020 г., постановено по гр.д. №
1173, в частта, в която РС Б. е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
ГПК, че К. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „...“№ 2, ет. 3, ап. 5 дължи на
БНП ППФ С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП ППФ С.А., клон България, ЕИК
.., със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „..“, Бизнес парк С., сгр. 14,
представлявана от Д.Д. – Заместник управител и пълномощника Н.А.М. –
юрисконсулт, следните суми, които са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 1738 от 21.02.2019г., издадена по ч. гр. д. № 445/2019г. по описа на Районен
съд – гр. Б., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
../09.01.2018г., както следва: сумата от 1803, 70 лв. /хиляда осемстотин и три лева и
седемдесет стотинки/ – представляваща главница по Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-../09.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 20.02.2019г. до окончателното погасяване, сумата от 464, 96 лв.
/четиристотин шестдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2018г. до 20.05.2019г, както и в частта, в
която БлРС е ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. В. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. „...“№ 2, ет. 3, ап. 5 ДА ЗАПЛАТИ на БНП ППФ С.А., Париж, рег. №
*********, чрез БНП ППФ С.А., клон България, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: град С., ж.к. „..“, Бизнес парк С., сгр. 14, представлявана от Д.Д. –
Заместник управител и пълномощника Н.А.М. – юрисконсулт сумата от 90, 77 лв.
/деветдесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща разноски по
заповедното производство по ч.гр.д. № 445/2019г. по описа на РС-Б. съобразно
уважената част от исковете и сумата от 889, 32 лв. /осемстотин осемдесет и девет лева
7
и тридесет и две стотинки/, представляваща разноски в исковото производство
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „...“№ 2, ет. 3, ап. 5 ДА
ЗАПЛАТИ на БНП ППФ С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП ППФ С.А., клон
България, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „..“, Бизнес парк
С., сгр. 14 , сумата от 376.12 лв. направени общо пред въззивния съд разноски.
ОСЪЖДА К. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „...“№ 2, ет. 3, ап. 5 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОС Б. сумата от 61.07 лв. – дължима държавна такса.
В отхвърлителната му част решението не е обжалвано.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8