№ 854
гр. София, 28.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500704 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК и е образувано по частна жалба от „Сано и
Пи Си“ ЕООД /н./ чрез синдика В. Б. против определение № 265237 от 12.11.2021 г.,
постановено по т. д. № 475/2021 г. по описа на СГС, с което е прекратено производството по
делото поради направено от ответника „Бара Груп“ ЕООД /в срока за отговор на исковата
молба/ позоваване на наличие на арбитражна клауза, която изключва компетентността на
общите съдилища за разглеждане на правния спор и е осъдил дружеството-частен
жалбоподател да заплати разноски в размер на 1 642.90 лв.
В частната жалба се настоява, че преграждащото по-нататъшния ход на делото определение
е незаконосъобразно, като се моли САС да го отмени.
Насрещната страна в производството „Бара Груп“ ЕООД - с писмен отговор по реда на чл.
276, ал. 1 ГПК - оспорва частната жалба като неоснователна, а атакуваното с нея
определение на градския съд намира за правилно. Претендира разноски с представен списък
по чл. 80 ГПК и доказателства за извършване на разходите.
Частната жалба е процесуално допустима в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, но
неоснователна по следните съображения:
„Сано и Пи Си“ ЕООД /н./ чрез синдика В. Б. излага доводи пред САС, че не се съгласява с
извода на първоинстанционния съд, че всички спорове за валидността на арбитражна клауза
следва да се разрешават от арбитраж. Сочи практика на ВКС, а именно - Определение № 224
от 30.05.2016 г., постановено по ч.т.д. № 481 по описа за 2016 г., която практика следвало да
се тълкува, в контекста на настоящето дело, че при изрично заявено твърдение за
невалидност на арбитражна клауза поради противоречието й с императивна законова норма
- чл.621а, ал.2 ТЗ /каквото било сторено/, това твърдение, следвало да бъде разгледано по
съществото на спора, а не при разглеждане на въпроса за допустимостта на претенцията.
1
Счита се в жалбата още, че споровете по попълване на масата на несъстоятелността не
отговарят на критерия „имуществен спор", доколкото производствата по тях целят и
„оздравяване на предприятието на длъжника" (чл.607 ТЗ).
САС в настоящия си състав намира следното:
За да постанови обжалваното определение, СГС е установил, че е сезиран с осъдителен иск
за изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор за спогодба между две
търговски дружества.
Установил е също и че е договорена между страните арбитражна клауза в т. 11 от договора
за спогодба, по силата на която всички спорове по договора, в т.ч. за неговата валидност,
нарушението, прекратяването или недействителността, ще бъдат окончателно разрешавани
от арбитраж, провеждан съгласно Правилата на Международната търговска камара от трима
арбитри, назначени в съответствие с посочените правила.
С оглед на това че правният спор, с който СГС е сезиран, попада в обхвата на чл. 19, ал. 1
ГПК, като същевременно не са налице изключенията по същата разпоредба, а арбитражното
споразумение е договорено в писмен вид, като клауза от договор между страните, с което са
изпълнени изискванията за формата му по чл. 7 ЗМТА, СГС е приел, че арбитражната клауза
е валидна, произвежда действие и поради това и на основание чл. 15 вр. чл. 8, ал. 1, изр. 1
ЗМТА е прекратил производството пред себе си.
СГС е аргументирал още и че повдигнатите оплаквания за относителна недействителност
първо, вече са отхвърлени със сила на пресъдено нещо с влезли в сила решения по т.д. №
488/2018 г. на Варненски окръжен съд, и второ, не се намират в никаква връзка с
валидността на самата арбитражна клауза.
В допълнение, СГС се е мотивирал и че спогодбата е сключена във връзка с договора между
страните от 05.05.2014 г. за строителство на централа за топлинна енергия чрез газификация
от биомаса, по който също е налице арбитражно споразумение, предвиждащо решаване на
спорове отново от арбитраж и при същите условия.
Апелативният съд изцяло споделя вижданията на първата инстанция, изложени в
атакуваното определение /чл. 272 ГПК/, като следва да се отговори на оплакванията в
частната жалба на „Сано и Пи Си“ ЕООД /н./, както следва:
Никъде в обжалваното определение СГС не приема, както твърди жалбоподателят, че
споровете относно валидността на арбитражната клауза следвало да се решават от арбитраж.
Напротив - в определението си СГС ясно се е мотивирал, че всички спорове относно
валидността на спогодбата са възложени на арбитраж, а не на съд. Ясно е, че съдът е имал
предвид спогодбата относно материалните права между страните и тези мотиви са изложени
в отговор на доводите на жалбоподателя, развити и пред първата инстанция, че т. 7 от
спогодбата била недействителна. Дали е недействителна тази уговорка или не, страните са
възложили да реши арбитраж и точно това е разяснил СГС в определението си. Поради
относителната самостоятелност на арбитражната клауза спрямо останалата част на договора,
твърдението за потенциалната недействителност на материалноправна уговорка не влече
2
след себе си като необходима последица недействителност на арбитражната клауза.
Валидността на арбитражната клауза е изрично проверена от съда, който в определението е
изложил цитираните по-горе подробни, логични и последователни мотиви по чл. 19, ал. 1
ГПК, чл. 7 и чл. 8 ЗМТА.
Твърдението на жалбоподателя, че на основание чл. 621а, ал. 2 ТЗ настоящото дело е
подсъдно на държавния съд, понеже предявеният иск бил обусловен от иск по чл. 646 или
чл. 647 ТЗ, не се споделя, тъй като предмет на производството по т.д. № 475/2021 г. на СГС
е иск е за реално изпълнение на договор. Осъдителният иск няма за свое необходимо
основание уважаването на който и да е от исковете по чл. 646 или чл. 647 ТЗ, нито такъв е
бил предявен по делото или пък да се намират в състояние на обусловеност от изхода в
производството по делото в Софийския градски съд.
Не може да се сподели и поддържаното от жалбоподателя твърдение, че при „твърдение за
невалидността" на арбитражната клауза, съдът решавал въпроса с решение по същество.
На първо място, твърденията на жалбоподателя за невалидността на клаузата са подробно
обсъдени, но и аргументирано отхвърлени от СГС в обжалваното определение. Така, СГС е
процедирал правилно в съответствие със закона - при направен отвод по чл. 8, ал. 1 ЗМТА и
при наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да прекрати делото.
Преди да се произнесе, е дал възможност да се защитят и е обсъдил аргументите и на двете
страни. Що се отнася до практиката на ВКС, посочена в частната жалба до САС, то тя се
цитира избирателно, тъй като касационното обжалване по това определение е било
допуснато по въпроса „При предявен установителен иск за обявяване на нищожност на
арбитражна клауза обусловено ли е произнасянето по допустимостта на иска от преценка
валидността на оспорената арбитражна клауза?"
Този въпрос обаче е неотносим към настоящия случай, понеже ищецът не е предявил
установителен иск за обявяване на нищожност на арбитражната клауза. И не на последно
място, следва да се споделят изцяло вижданията на първоинстанционния съд, че дори и
теоретично арбитражната клауза да е недействителна, то не държавният съд, а арбитражната
институция е тази, която може да се произнесе по своята компетентност да разгледа и реши
спора, след като бъде сезирана с него. Съответно, ако арбитражът е приел, че е компетентен
да разгледа делото и е постановил решение по повдигнатия пред него правен спор, но това е
станало въз основа на недействителна арбитражна клауза /така, както счита синдик Б. като
представител на дружеството-частен жалбоподател/, то може да се иска отмяна на
решението на арбитража от ВКС на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 или т. 5 ЗМТА, а не вместо
това да се сезира съответния общ първоинстанционен съд за разглеждане на спора.
Поради неоснователността на частната жалба, следва да се присъдят в полза на „Бара Груп“
ЕООД сторените пред настоящата инстанция разноски /заплатено адвокатско
възнаграждение/ в размер на 704.10 лв. /седемстотин и четири лева и десет стотинки/
3
съгласно искането на ответника по жалба и приложените доказателства за направата на този
разход.
При тези мотиви, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 265237 от 12.11.2021 г., постановено по т. д. № 475/2021 г.
по описа на СГС.
ОСЪЖДА „Сано и Пи Си“ ЕООД /н./ да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Бара
Груп“ ЕООД сумата от 704.10 лв. /седемстотин и четири лева и десет стотинки/ разноски във
втората инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4