Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260160
гр. Пловдив 03.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОРЯЗОВА
при
участието на секретаря ТИХОМИРА КАЛЧЕВА , като разгледа докладваното от
съдията дело съдията АНД 6987/20г по описа на ПРС-XVІІ н.с, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 3484028,
издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1 т. 4 ЗДвП на Й.Ч. е наложена
глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се навеждат конкретни доводи за
незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като е формулирано искане за
неговата отмяна.
Въззиваемата
страна е
представила писмено становище по допустимостта и основателността на
жалбата. С него иска потвърждаване на електронния фиш.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен
ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакувания Електронен фиш намери,
че са налице основания за неговата отмяна, поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че
на 19.03.2020г. в 11.52 ч.в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ срещу номер 1,в посока
Асеновград при максимална разрешена скорост за движение в населено място
- 50 км/ ч, лек автомобил с рег. № ***
при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се движел с установена
наказуема скорост от 83 км/ ч, тоест с превишение на скоростта от 33 км/ч.
Видно от приложената по делото справка
за регистрация на МПС собственик на автомобила е санкционираното лице – Й.Ч..
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди
принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично
да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да
дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно
уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по - конкретно, за да е законосъобразно
използването на мобилно средство за видео контрол, следва да са налице следните
условия:
-
използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в
Българския институт по метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени
в удостоверението за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото
за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта - чл. 8 от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.като надлежно е попълнен Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система;
С
оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко
едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им
наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от
изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.
В конкретния случай, според съда не е
спазено изискването на чл. 10, ал.1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Действително, по делото формално е
представен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство, който
обаче не е надлежно попълнен. В същия не е попълнен номера на лекия
автомобил/служебен автомобил/към който е прикрепено АТСС,на следващо място под № на първо статично изображение е посочен
№ 71045 , а като последно статично изображение е посочен №71118.Като
приложената снимка с посочена дата-19.03.2020г. и час 11.52 ч. е под №
0273777.Тоест снимката не попада въобще в обхвата на посочените в протокола и в
този смисъл констатираното се равнява се на липса на Протокол по чл. 10 от
Наредбата за нарушението, за което е издаден обжалвания ЕФ.
В аспект на гореизложеното следва да
се отбележи, че несъставянето на
Протокол за използване на АТСС представлява особено съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото съгласно трайната съдебна практика Протокола
по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който
удостоверява използването на АТСС съобразно нормативните и техническите
изисквания. Така изрично
Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив.
При липса на надлежно попълнен
протокол само може да се предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от
Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите
нормативни и технологични изисквания, а както е добре известно
административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.
Налице е и допълнителен аргумент
обосноваващ особена същественост на допуснатия порок в дейността на наказващия
орган. Това е така доколкото заснемането на водачите на МПС с АТСС представлява
аналога в административно-наказателния процес на използването на специални
разузнавателни средства по НПК.
Ноторно известно е, че при този
метод за събиране на доказателства се нарушават основни конституционно
закрепени права и свободи на гражданите /чл. 32 от Конституцията/. Поради
това и с оглед гарантиране баланса между интереса на обществото от разкриване
на извършените престъпления/нарушения и интереса на гражданите от
неприкосновеност на личната им сфера, законодателят е предвидил строга
процедура по прилагане на тези доказателствени способи, всяко нарушение на
което безусловно води до процесуална негодност на извършеното заснемане. Това е
и сред възраженията на пълномощника на жалбоподателя,което е напълно
основателно.
С оглед пълнота на произнасянето от
страна на пълномощника е представена снимка за използване на АТСС от дата
10.03.2020г.която е представена от административно наказващия орган и по
АНД6983/20г.,и се твърди ,че е идентична със снимката представено по настоящето
дело от дата 19.03.2020г.Съдът действително констатира такава идентичност,но
нито има достатъчна информация дали в АНД 6983/20г се твърди,че това е на друго
място ,нито пък разполага с технически умения да прецени това
категорично.Описаното по-горе като допуснато
процесуално нарушение в достатъчна степен е основания за отмяна на
електронния фиш.В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН
допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните
права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е издаден ЕФ, който
съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест той представлява
едновременно процесуалния документ, с който се повдига административното
обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за саниране на
пороците в административния процес е неприложим.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна,
чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която
оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно
наказващият орган, а това е ОДМВР-Пловдив.
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на искането за
присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за правна защита е
сключен на 23.09.2020г./л.11 от делото/ на основание чл.38ал.1т.2 от Закона за
адвокатурата/материално затруднено лице/.Впоследствие от приложения списък с
разноските от адв.М.Б. е видно,че същата иска да и бъде присъден минималния
размер от 300 лева на основание чл.36ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.18ал.2вр.чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1\2004
г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения .В този смисъл искането
и е основателно ,поради което и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3484028, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 4 ЗДвП на Й.Ч. е наложена глоба в размер на 400,00
/четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА –ОД
на МВР-Пловдив да заплати адв.М.И.Б. ***,служебен адрес-*** сумата от
300/триста/ лева,представляваща адвокатско възнаграждение на основание
чл.38ал.2 от ЗА,за процесуално представителство на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И. Й.