ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 347
гр. Велико Търново, 24.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Милена Ас. Карагьозова
Пенко Цанков
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Въззивно частно
наказателно дело № 20224100600397 по описа за 2022 година
I
Произнасяне по реда на чл.243 ал.8 от НПК.
Производството е образувано по подадена в срок жалба на ощетеното юридическо Л. „Е М"
ЕООД, с ЕИК , с процесуален представител адв. В. Ф. от ВТАК, срещу Определение № 470 от
17.08.2022г., постановено по ЧНД № 844/22г. на ВТРС, с което е потвърдено Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 24.06.2022 г., по ДП № ЗМ-З/2019 г., пр. преписка №
2294/2018 г. по описа на РП - Велико Търново.
Съдът, след като се взе предвид материалите по делото, намери за установено следното:
Досъдебното производство е образувано за това, че през 2015 г. в гр. Велико Търново с цел
да се набави за себе си имотна облага било възбудено заблуждение у И. А. К. от с.А и с това била
причинена имотна вреда на „Е М“ ООД - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
С постановление в качеството на обвиняем е привлечен А. Д. В., за това, че в периода от
22.03.2015г. до 29.04.2015г. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у И. А. К. от с.А - управител на „Е М“ ООД, че срещу възнаграждение ще изкупува
за сметка на „Е М“ ООД живи охлюви и с това причинил на „Е М“ ООД, имотна вреда в общ
размер на 20 хил. лева, представляваща преведената му по банков път сума необходима за
изкупуване на охлюви - престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
В постановлението си прокурорът е приел следната фактическа обстановка, която е възприета
и от първостепенния съд, а именно :
Св. И. К. е собственик и управител на „Е М“ ЕООД с ЕИК1045963 81 и седалище в град Я.
Основен предмет на дейност на дружеството е търговия с охлюви. През ранната пролет на 2015
година, К. се свързал с обвиняемия А. В., който му бил препоръчан от Л., което събирало охлюви
за него. Целта била да се намери човек, който да извършва изкупуване на охлюви за дружеството.
След проведени преговори между В. и К., като представител на дружеството, на 22.04.2015 г., бил
сключен договор, съгласно който обвиняемият се задължавал по поръчка на доверителя да
извърши срещу възнаграждение от свое име, но за сметка на доверителя сделки по изкупуване и
заготовка на охлюви при цени от 1,20 лева. Срокът на договора бил уговорен до 30.07.2015 г. На
29.04.2015г. К. превел по сметка на обв. В. в клон на „У Б“ АД сумата от 20 000 лева за
извършване на договорената дейност. В. изтеглил парите, като 18 000 лв. още на 30.04.2015 г. и
1
1950 лв. - на 11.05.2015 г. Първоначалното намерение на К. било да му предостави пет-десет
хиляди лева за тази дейност, но обв. В. го убедил, че разполага с мрежа от хора и ще развие
мащабна дейност по предаване на охлюви, поради което тези средства щели да са недостатъчни.
Ето защо К. му превел 20 000 лв. В постановлението на ВТРП е обърнато и специално внимание на
обстоятелството, че не е ясно предназначението на преведената сума, извън договорката за
комисионно възнаграждение, както и дали се включва сума за регистриране, оборудване на
помещение и пр. Дружеството наело 2 бр. хладилни помещения в гр. М, обл. Р, за да съхраняват в
тях охлювите обвиняемия и св. А Ф И. В. извършил две доставки на охлюви на дружеството - на
03.05.2015г. доставил 1061 килограма бели охлюви, изкупени от дружеството на цена 1,20 лева и
на 10.05.2015г. - 133 килограма бели охлюви, изкупени на 1,40 лева за килограм. И двете доставки
са извършени в склада на дружеството в гр. Г О, същите са приети от св. А П, която работела като
касиер в „Е М“ ЕООД. За приемането им били изготвени стокова разписка №02/03.05.2015г. с
получател „ Е м“ ЕООД гр. Я и изпълнител обв. А. В. от В на стойност 1274,00 лева и стокова
разписка №.../10.05.2015г. с получател „ Е м“ ЕООД гр. Я и изпълнител обв. А. В. от В на стойност
186,00 лева. На 22.05.2015 г. същият отново посетил склада, за да получи заплащане на
доставените охлюви, а именно сумата 1460 лева. Бил съставен разходен касов ордер №
..../22.05.2015г. на „Ем“ ЕООД гр. Я. В. закарал и предал и 1238 кг. в базата на дружеството в гр. Р
/съгласно твърденията на Ив. К. на очната ставка/. До края на договора се твърди други охлюви да
не са доставяни. По време на договора св. Г. Д. посещавал наетите складове на обвиняемия и на св.
А Ф И като констатирал, че в склада на А. Д. В. нямало изкупени охлюви, а И работел регулярно.
Същото твърди да е констатирал и св. Х Г М, посетил двата склада в началото на м. юни 2015 г.
Но И. К. посочва, че е разбрал от лица, посетили складовете, че В. изкупувал в наетия за него
склад охлюви, но не ги предавал на дружеството. По повод непредаването на охлюви многократно
били провеждани разговори с В. от Д. от управителя на дружеството и неговия син. Първоначално
В. се оправдавал с липсата на дъжд, ниска цена и др. и обещавал да започне регулярно да
извършва сделки. Д. се срещнал с В. по повод нерегулярното изпълнение на договора и твърди да
го е мотивирал да признае, че похарчил парите след превеждането им и нямал средства да закупува
охлюви за дружеството. Св. И обаче посочва, че е виждал по това време, че В. кара охлюви в
наетото за него хладилно помещение, но не виждал как се разпорежда с тях. Потвърждава В. да му
е споделял, че предавал охлюви и в складовото помещение в гр. Г О. Впоследствие В. спрял да
вдига телефона си и до края на кампанията през юли 2015 г. не доставил повече охлюви. Поради
това св. И. К. и сина му посетили бащата на обвиняемия в с. В и той им обещал, че семейството ще
върне 20 000 лв. на дружеството. Тъй като парите не били върнати, през пролетта на 2016 г.
последвала нова среща с В. и баща му, като те обещали, че ще работят през новия сезон за
дружеството и ще възстановят парите. От 2016 г. до 2018 г., обв. В. и баща му обещавали, че ще
работят, за да предадат охлюви за тези пари или да върнат парите, но не сторили нищо в тази
насока. Управителят св. К. решил да подаде жалба през 2018 г. Твърди, че тогава разбрал, че е
измамен.
Въз основа на установената фактическа обстановка, прокурорът е заключил, че в хода на
наказателното производство не са събрани категорични доказателства, които да обосновават
извода, че обв. А. Д. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК и на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прeкратил наказателното
производство. Тази фактическа обстановка е възприета и от ВТРС, а също така по нея няма
възражения в жалбата пред ОС-В.Търново. Централен момент в същата заема доводът, че в хода
на производството са събрани ясни и категорични доказателства, че обвиняемият още при
сключване на договора не е имал цел и дори намерение да го изпълни.
С оглед на установеното, се налагат следните правни изводи :
В ревизираният акт на ВТРС е направен задълбочен анализ на поставените от жалбоподателя
въпроси и е очертана приложима и относима константната съдебна практика на ВКС.
Настоящата инстанция споделя и извода, че в разглеждания случай са извършени всички
възможни процесуално-следствени действия, като извеждането на фактическите констатации е
дейност по същество, която следва да се осъществи от органа по ръководство и решаване.
Споделим е и доводът, че прокурорът е приел фактически констатации, които се подкрепят от
събрания доказателствен материал. След като не може съдът да заменя фактическите и правни
изводи на прокурора, следва контролната дейност да се ограничи само до проверка на
процесуалната законосъобразност на проведеното производство и обосноваността на
2
постановлението – т.е доколко фактическите констатации са подкрепени с доказателства, и
кореспондират ли с изведените правните изводи.
Изводът за недоказаност на обвинението от субективна страна по чл.209, ал.1 от НК е
надлежно аргументиран и обоснован. Според настоящия състав прокурорът е направил пълен
анализ на събраните доказателства, извел е фактическите си констатации и е мотивирал обстойно
правните си изводи, като това е подробно обсъдено и в оспореното Определение на ВТРС.
Извършен е анализ на показанията на св. Д. и св.М, като са съпоставени с показанията на други
свидетели по делото – св.И, св.М и на св.К.. Доказването в наказателното производство на
доставено количество по договор зависи единствено от отчетността на дружеството и
представените от него писмени доказателства в тази връзка, като обвиненото Л. не е длъжно да
доказва какво количество охлюви е предавал, тъй като тежестта на доказване е на органите на
досъдебното производство. В тази връзка обоснован е направения от прокурора извод, че при
наличните доказателства не може да се направи извод за доказаност на обвинението с изискваната
от закона категоричност.
Според съда изводите, които са направени за неизпълнение на задължения, поети по правна
сделка, по отношение на която не са наЛ. достатъчно доказателства, от които да се направи
еднозначен извод, че представителят на юридическото Л. „Е М“ ООД е бил въведен в
заблуждение относно действителната воля на другата страна по сделката – обв.А. В., са правилни.
Не са наЛ. безспорни доказателства, от които да се заключи, че поради това заблуждение е
извършен акт на имуществено разпореждане и че обв.А. В. е действал изначално с измамлива и с
намерение по време на сключване на сделката – без воля реално да се задължи и да изпълнява
задълженията си по договора. Всъщност инициатор на взаимоотношенията между двете страни по
сделката е св.К., а не обв. А. В.. Правилно е обсъдено в оспорения съдебен акт, че съдебната
практика приема за възможно осъществяването на измама посредством сключването на правна
сделка / Решение № 728 от 30.01.2003 Г. по Н. Д. № 612/2002 Г., I Н. О. НА ВКС/, като следва да са
наЛ. неоспорими доказателства, че е деецът е използвал договорните отношения с измамлива цел,
като е нямал изобщо намерение да изпълни задълженията си. Относно субективната страна на
деянието се съди по действително проявеното в поведението на дееца отношение към признаците
на престъплението. Това поведение, установено от събраните доказателства действително не дава
възможност да се направи категоричен извод за наличието на намерение за възбуждане на
заблуждение или поддържане на вече създадено такова. Изтеглянето на голяма част от преведената
по сметка на обв.В. сума е индиция за евентуалното наличие на измамни намерения, но не се
намира в причинна връзка с останалите обстоятелства, от които да се направи недвусмислен извод
за изначално такива намерения. Като заместими вещи изтеглените пари в тяхната конкретика
могат да бъдат заместени и от други парични средства на дееца за изпълнение на поетите
ангажименти по договор. Относно доводът за мострени доставки, според жалбоподателя, нямащи
общо с договора, се споделя изцяло обосновката по потвърденото с обжалваното определение на
ВТРС прокурорско постановление/л.4 от същото/ и не следва да бъде преповтаряна.
Ето защо, според съда оспорваното определение, с което е потвърдено постановление за
прекратяване на наказателното производство е обосновано и законосъобразно, поради което
следва да се потвърди.
Водим от горното и на осн. 243, ал.8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 470 от 17.08.2022г., постановено по ЧНД № 844/22г. на
ВТРС, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателно производство от
24.06.2022 г., по ДП № ЗМ-З/2019 г., пр. преписка № 2294/2018 г. по описа на РП - Велико
Търново.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4