О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2251
06.08.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на шести август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова частно гражданско дело № 1657 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279
вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 5ЗЕ, вх. В, представлявано от Светослав
Николаев Николов и Цветелина Георгиева Станева, чрез юрисконсулт Радина Илиева,
против Разпореждане № 9680 от 11.06.2020 г. по ч. гр. д. № 2821/2020 г. на
Районен съд – Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение против длъжника Ц.Р.М., с ЕГН **********, за следните вземания
по договор за потребителски кредит от 25.08.2017г.: 344, 29 лв. – договорна лихва, 945,
42 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 166, 87 лв. – лихва за забава, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 03.09.2019г., както и за
претендираните съдебни разноски над сумата от 75 лв. до предявения размер от
195,86 лв.
В частната жалба се излагат доводи, че сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е било задължително за
отпускането на кредита, а е било по избор на потребителя, поради което тези
разходи не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Твърди се, че
потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по договора за кредит,
включително за закупения пакет от допълнителни услуги. Счита, че допълнителните
услуги не представляват действия по отпускане и усвояване на кредита. Поддържа
се, че размерът на договорената възнаградителна лихва не противоречи на
добрите. Излагат се и съображения за дължимост на претендираната лихва за
забава.
Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното разпореждане
и вместо него да постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички
вземания, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. Моли за присъждане на разноски в размер на 15 лева за заплатената
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен
акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано
лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на закона и събраните доказателства по делото
съдът намира от фактическа и правна страна следното:
По отношение на възнаградителната лихва:
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави. Липсва законово основание за ограничаване на
свободата на договаряне на страните по отношение на размера на
възнаградителната лихва до размера на трикратния размер на законната лихва. В
съдебната практика (Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005
г., II г. о.) също не е изведено подобно ограничително правило, а е прието (по
конкретен казус), че противоречи на добрите нрави да се уговаря възнаградителна
лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
Процесният заем е необезпечен и освен това е предоставен от небанкова финансова
институция, която отпуска заеми при различни условия от тези, при които
действат банките. Освен това уговорената възнаградителна лихва в размер от 41,
17 % не надвишава петкратния размер на законната лихва, установен като максимум
в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК по отношение на годишния процент на
разходите, който включва и разходите по възнаградителната лихва.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че не са налице основания за отказ за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 344, 29 лева, представляваща незаплатено
договорно възнаграждение за периода от 20.01.2018 г. до 03.09.2019 г. (датата
на предсрочната изискуемост).
По отношение на възнаграждението за пакет от
допълнителни услуги:
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК е посочено, че страните по процесния договор за потребителски
кредит от 25.08.2017 г. са сключили споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, разсрочено за срока на договора, като неизплатеното
възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги в размер на 945, 42
лева,
Видно
от представения по делото договор за потребителски кредит от 25.08.2017 г., в
Раздел VI, озаглавен „Параметри“, между страните е
уговорено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1080, 48 лева без да е посочен видът на включените в този пакет услуги и
единичната им цена.
По
делото е представено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 25.08.2017 г., в което е посочено, че кредиторът се задължава да
предостави на кредитополучателя по негово искане и при изпълнение на посочените
в ОУ изисквания една или повече от посочените услуги, изразяващи се в: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно т. 15 от
представените по делото ОУ за фактическото използване на всяка от услугите
трябва да са налице съответните специфични условия, описани в т. 15.1 – т. 15.
5 от ОУ. В постъпилото заявление за издаване на заповед за изпълнение не се
твърди длъжникът да е поискал и да се е възползвал от някоя от посочените допълнителни
услуги.
Съгласно
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Въззивният съд намира, че клаузата от договора за
потребителски кредит, в която е предвидено заплащане на възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги противоречи както на добрите нрави, така и на императивната
разпоредба на 10а, ал. 4 ЗПК, а освен това е и неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП. Уговореното в договора за потребителски кредит възнаграждение е
дължимо за възможността за предоставяне на изброените в допълнителното
споразумение услуги, независимо дали някоя от тези услуги ще бъде реално
предоставена на кредитополучателя по време на действието на договора. Подобна уговорка
е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и
потребителя. Уговореното възнаграждение за възможността за използване на
допълнителни услуги в размер на 1080, 48 лева сочи и за нееквивалентност на
престациите не само поради възможността посочените услуги никога да не бъдат
използвани, но и с оглед на това, че
надвишава заемната сума, чийто размер е 900 лева. Съгласно чл. 10а, ал.
4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В
процесния случай допълнителните услуги не са изброени изчерпателно в договора
за потребителски кредит и не е формирана цената за всяка една от тях поотделно.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че са налице предвидените в чл. 411, ал. 2,
т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 945, 42 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
По отношение на мораторната лихва:
В процесното заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е посочено, че длъжникът по договора е направил две
погасителни вноски и е изпаднал в забава на 21.10.2017 г. Твърди се, че за
периода от 21.10.2017 г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 03.09.2019
г. длъжникът дължи лихва за забава в размер на 166, 87 лева.
Видно от клаузата на т. 12.1 от общите условия,
представени към процесния договор за потребителски кредит, в случай, че
длъжникът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за
забава в размер на основания лихвен процент плюс 10 % годишно, изчислена за
всеки ден забава върху размера на просроченото плащане, като задължението за
заплащане на лихви по договора става изискуемо към датата на начисляването им. Посочената
клауза не е неравноправна и не е уговорена в противоречие със закона и добрите
нрави.
Въз основа на изложеното съдът намира, че не са налице
основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 166, 87 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2017 г. до 03.09.2019 г.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлено
заявлението на ,,Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение против длъжника Ц.Р.М. за сумата от 344, 29 лв., представляваща
дължима възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 03.09.2019 г. по
договор за потребителски кредит от 25.08.2017г., както и за сумата от 166, 87 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.10.2017 г. до
03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.09.2019 г. до
окончателното изплащане, като вместо него следва да бъде постановено за тези
суми да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В останалата част
разпореждането се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Съразмерно
на уважената част от заявлението заявителят има право на разноски пред първата
инстанция в общ размер от 67, 10 лева – за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 50 лева съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочената сума от 67, 10 лева обаче не следва да се присъжда, доколкото
заповедният съд е уважил искането за разноски за сумата от 75 лева, за която е
издадена заповед.
Съразмерно на уважената част от жалбата жалбоподателят
има право на разноски пред въззивната инстанция в общ размер от 29, 90 лева – за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер
на 50 лева съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, поради което за сумата от 29, 90 лева също
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Съгласно
т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на обжалване, поради което е
окончателно.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 9680 от 11.06.2020 г. по ч. гр. д. № 2821/2020 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА,
с която е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на ,,Профи
кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 5ЗЕ, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов и
Цветелина Георгиева Станева, за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу длъжника Ц.Р.М., с ЕГН
**********, за сумата от 344, 29 лева,
представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до
03.09.2019 г. по договор за потребителски кредит № ********** от 25.08.2017г.,
както и за сумата от 166, 87 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 21.10.2017 г. до 03.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 03.09.2019 г. до окончателното
изплащане,
като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДЕ в
полза на ,,Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 5ЗЕ, вх. В, представлявано
от Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева Станева, заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ц.Р.М., с ЕГН **********, за сумата от 344, 29 лева, представляваща дължима
възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 03.09.2019 г. по договор
за потребителски кредит от 25.08.2017г., както и за сумата от 166, 87 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 21.10.2017 г. до 03.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 03.09.2019 г., както и за сумата от 29, 90 лева, представляваща сторени
разноски пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9680 от 11.06.2020 г.
по ч. гр. д. № 2821/2020 г. на Районен съд – Бургас в останалата част.
ВРЪЩА делото
на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.