Р Е Ш Е Н И Е
№
05.12.2023 година, гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Шумен в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Бистра Бойн
при секретаря Св.Атанасова, като разгледа
докладваното от съдията АД № 325 по описа за 2023г. на Административен съд Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по реда на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.27
ал.6 и чл.30 ал.2 от Закона за закрила на детето ЗЗД/ по жалба с вх. №
ДА01-264/22.11.2023г. на В.Д.И. и Н.Е.И. ***, представлявани от адв.М. от ШАК
против Заповед № ЗД/Д-Н-051/06.11.2023г. на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" гр.Нови Пазар, с която на осн. чл.29 т.9 от ЗЗД е било прекратено настаняването на детето Г.А.И.в професионалното приемно
семейство на жалбоподателите и същото е било настанено временно в
професионалното приемно семейство на С.П.Г.от гр.Нови Пазар. В жалбата се
поддържат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспорената
заповед. Жалбоподателите считат, че не са налице предпоставките, на основание
на които е било прекратено настаняването на детето в тяхното приемно семейство,
понеже липсват доказателства за упражнено насилие, не са посочени фактическите
и правни основания за постановяване на заповедта и не са били съобразени
интересите на детето и целта на закона. Направено е искане съдът да отмени в
цялост оспорения административен акт. В съдебно заседание се явяват
жалбоподателите лично и с процесуален представител адв.М. като поддържат
жалбата и искането за отмяна на Заповедта и сочат доказателства, които бяха
допуснати от съда.
Ответникът–
Директор на Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Нови Пазар, в открито съдебно
заседание се явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата,
като моли същата да бъде отхвърлена. Не представя доказателства.
Заинтересованата
страна- майка на детето А.А.И. е нередовно призована, предвид неизвестното
ѝ местоживеене и не се явява в съдебно заседание.
Шуменският
административен съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Детето Г.А.И.е на
десет години, с майка, чието местоживеене е неизвестно и баща- неизвестен. С Решение № 274/19.10.2022г. постановено по
гр.д.№807/2022г. на РС- Нови Пазар детето е било настанено в професионалното
семейство на жалбоподателите за срок от две години, като се отглежда от тях от
2016г. на адрес в гр.Каспичан, ул.Любен Каравелов № 20. В семейството се
отглеждат и две биологични деца на приемните родители. От няколко години в
жилището живее и бащата на жалбоподателя Н.И.- св.Е.Ю. Г.посещава СУ „Васил
Левски“ в гр.Нови Пазар и учи в 4-ти клас.
На 02.11.2023г. служител
на ДСП– Нови Пазар получил анонимен сигнал по телефона за упражнено физическо
насилие над детето от бащата на приемния родител- свидетеля Е.Ю., извършено на
обществено място, за което бил изготвен формуляр от 03.11.2023г., по който била
предприета незабавна проверка. Бил проведен разговор с детето на същия ден, в
който то споделило, че е изтървало автобуса за гр.Каспичан и св.Е.Ю., който я
чакал след училище, започнал да ѝ крещи и ѝ ударил два шамара. След
намесата на други хора, двамата тръгнали пеша за гр.Каспичан.
На 03.11.2023г. бил проведен
Координационен механизъм в Отдел „Закрила на детето“ към АСП по отношение на
случая, обективиран в Протокол, приложен по делото, на който било взето решение
детето да бъде изведено от приемното семейство и да бъде настанено в друго
подходящо. Било решено да бъде уведомена РП Шумен за възникналия инцидент.
Била издадена Заповед
№ ЗД/Д-Н-051/06.11.2023г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр.Нови Пазар, с която било прекратено настаняването на
детето Г.А.И.в професионалното приемно семейство на жалбоподателите, същото е
било настанено временно в професионалното приемно семейство на С.П.Г.от гр.Нови
Пазар, вписана в Регистъра със Заповед №ЗД/ЗДПГ01/19 от 12.03.2014г., като е
разпоредено да се сключи договор с
приемния родител, да се ползва социална услуга от детето „заместваща приемна
грижа“ и е разпоредено на осн.чл.60 ал.1 от АПК предварителното изпълнение на
заповедта. За да постанови мярката с процесната Заповед, административния орган
е приел, че сигналът за упражнено физическо насилие представлява промяна в
обстоятелствата, свързани с детето по смисъла на чл.29 ал.6 от ЗЗДетето и е в негов
интерес прекратяването на настаняването в семейството на жалбоподателите.
На 06.11.2023г.
детето Г.било предадено на социални работници, оформено с протокол. На
следващия ден отново с протокол били предадени документи, дрехи и лични вещи на
детето от приемния родител В.И.. Била извършена проверка чрез посещение на
адреса на новия приемен родител, която установила добри условия в дома.
Към административната
преписка са представени съдебно решение, сигнал, подробен социален доклад, Доклад
за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, Протокол от
разговор с детето и приемните родители от работни срещи, План за действие и др.
писмени доказателства, от които се установява безспорно, че за детето Г.са били
полагани грижи в семейна среда, в която е било упражнено насилие. Писмените
доказателства се подкрепят от разпита на свидетеля- социалния работник Н.Р.,
която свидетелства, че детето е било стресирано и напрегнато при разговора с
нея в деня след инцидента, като е разказало, че е било удряно, едва след като е
било уверено, че приемните родители няма да влязат в затвора. В момента детето
се чувства добре в новото семейство. Видно от актуалния социален доклад, на
28.11.2023г. в ДСП Нови Пазар бил проведен разговор с класния ръководител на Г.-
г-жа И.Петкова, която споделила, че има наблюдения по отношение на ученичката
още от първи клас, когато забелязала, че идва гладна, без храна в училище и
очаквала храна от другите деца. На въпроса защо няма пари, с които да си купи
храна, получила отговор, че джобните ѝ пари се събирали за децата в
Африка. Разказала още, че детето било с мръсни дрехи и по време на пандемията
никога не се включила в часовете он-лайн. Г.не посещавала следобедни занятия,
като всеки ден излизала в двора на училището и чакала дядо си Е. да я прибере,
независимо от метеорологичните условия.
Детето беше
изслушано, съгласно чл.15 ал.1 от ЗЗДетето в специално помещение в „Зона
ЗаКрила“ в гр.Шумен, за което беше изготвен съдебен протокол, както и видео
запис. Г.разказа спокойно и последователно както за инцидента, при който е била
ударена с шамар от „дядо Е.“ и са вървели пеша по пътя за дома, където били
настигнати от автомобил на социалните служби, така и за живота си в приемното
семейство на жалбоподателите. Сподели, че е била наказвана, като ѝ бил
даван избор между различни наказания, от които се избирала да стои „като
щъркел“. Случвало се да ѝ се карат и да я удрят, обикновено по лицето.
Разказва, че се чувства добре в новото приемно семейство, в което реди пъзели и
има котка.
Съдът събра и
гласни доказателствени средства посочени от жалбоподателите, като разпита
свидетелите Е.Ю. и Л.Е.- съсед на приемното семейство, чиито показания не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото, понеже той не
знае за случая. Първият свидетел Е.Ю.разказа, че е бил ангажиран с прибирането
на Г.от училище, което ставало с автобус. На процесната дата детето се забавило
и изтървали автобуса. Той ѝ обяснил, че трябвало да каже на госпожата, че
не трябва да закъснява, когато към тях се приближил непознат човек и му казал
да не се кара на детето, след което тръгнали да се прибират пеш.
В обяснения на
страна по реда на чл.176 от ГПК, жалбоподателката В.И. разказва, че е узнала за
случилото се веднага, след като свекър ѝ и Г.се прибрали в къщи, като
отрича да е имало упражнено насилие. Споделя, че е силно привързана към Г.,
която приема като свое дете.
По делото е
приобщено писмо от Районна прокуратура-Шумен, от което е видно, че е постъпил
сигнал от ДСП-Нови Пазар, който е бил заведен като преписка под номер №
5025/2023г., разпределена на прокурор в ТО- Нови Пазар.
В хронология
събитията отразени в документите и представляващи промяна на обстоятелствата,
обосновали прекратяване на настаняването в приемното семейство е следната: На
02.11.2023г. класният ръководител на класа, в който учи Г., завела децата в
читалището на град Нови Пазар, където имали извънкласно занятие, Г.била
наградена и били направени снимки. Мероприятието било причината Г.да са забави
и да пропусне автобуса за гр.Каспичан. Св.Е.Ю., който я чакал, решил да отидат
на пътя извън града, с надеждата да бъдат взети от друг автобус или кола.
Докато чакали свидетелят се карал на висок тон на Г.заради закъснението и я
ударил по лицето със шамари. Виждайки случващото се, се намесил свидетел,
неустановен по делото, с думите, че Е.Ю.няма право да удря детето, което е
„приемно“. На мястото спрял и автомобил, чийто водач също се включил в спора,
заради което свидетелят Ю. тръгнал с Г.пеша по пътя, като след като минали
половината от него, били настигнати от служители на социалните служби, които ги
закарали в град Каспичан.
Съдът приема от правна страна
следното: Предмет на оспорване е индивидуален административен акт- Заповед №
ЗД/Д-Н-051/06.11.2023г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр.Нови Пазар, с която е било прекратено настаняването на
детето Г.А.И.в професионалното приемно семейство на жалбоподателите и същото е
било настанено временно в професионалното приемно семейство на С.П.Г.от гр.Нови
Пазар. Актът е оспорен от приемното семейство, в частта му за прекратяването на
настаняването на детето, което е надлежната страна с право и интерес от
обжалване. Видно от самата Заповед, същата е
съобщена на жалбоподателката на 06.11.2023г., поради което жалбата,
подадена на 20.11.2023г., се явява депозирана в срок и същата е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от Директора
на ДСП- Нови Пазар, разполагащ с териториална и материална
компетентност. Съгласно чл.30 ал.2 от ЗЗДетето, прекратяване на
настаняването може да се извърши временно от Дирекция "Социално подпомагане"
до произнасянето на съда, като в този случай Дирекция "Социално
подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и
възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този
начин се осигурява най-добрият интерес на детето. В случая това е осъществено
със Заповед на Директора на дирекция "Социално подпомагане" по
настоящия адрес на детето, който в процесния казус е в гр.Нови Пазар.
Заповедта е в писмена форма и
съдържа посочване на правното основание, от което административният орган черпи
правомощието да се произнесе. Като фактическо основание е посочена разпоредбата
на чл.30 ал.2, във връзка с чл.29 т.9 от ЗЗД, съгласно която настаняването
извън семейството се прекратява при промяна в обстоятелствата, свързани с
детето, ако е в негов интерес. Конкретното проявление на промяната се изразява
в приетото от органа обстоятелство, че спрямо детето е било упражнено физическо
насилие от лице, живеещо в едно домакинство с него. С оглед изложеното, съдът
приема, че обжалваният акт отговаря на изискванията на ЗЗДетето и е издаден при
спазване на установената форма.
Административният акт е издаден
при спазване на административно производствените правила. До произнасяне на съда, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия
адрес на детето извършва временно прекратяване на настаняването по административен ред. Действително, административният орган е разпоредил
прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство като постоянна
мярка, а не временна, което представлява пропуск понеже съгласно закона,
прекратяване на настаняването може да се извърши само временно от дирекция
"Социално подпомагане" до произнасянето на съда. Предвид факта, че с
последващ диспозитив в Заповедта е разпоредено временно настаняване в друго
приемно семейство, съдът намира, че нарушението не е съществено и е ясна волята
на решаващия административен орган, като съобрази практиката на ВАС в Решение № 5894 от 5.06.2023 г. на
ВАС по адм. д. № 2759/2023 г., VI о. Освен това, видно от приложения План за
действие на стр.44 от делото, предстои изготвяне на молба до Районен съд Нови
Пазар, с оглед съдебно обезпечаване на предприетата мярка за закрила. Горното мотивира извода, че в
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Обжалваната заповед е в
съответствие с целта на закона. Законът за закрила на детето регламентира
специфични обществени отношения, при които интересите на децата са от водещо
значение. Съгласно чл.1 ал.1 от ЗЗД, този закон урежда правата,
принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и
тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето.
Според чл.1 ал.2 от ЗЗД, държавата защитава и гарантира
основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи
деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо
състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна
среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Съгласно т.1 на чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето, висшите интереси на детето са с преоритет при всички действия, отнасящи се
до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи. Чл.10 ал.1 от ЗЗДетето, прогласява правото на всяко дете на закрила за
нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита
на неговите права и интереси. Нормата на чл.29 т.9 от ЗЗДетето е диспозитивна
по своя характер, като чрез нея законодателят регламентира правна възможност, като
предоставя на административния орган да извърши преценка за всеки конкретен
случай дали е налице промяна в обстоятелствата, свързани с детето и дали тази
промяна в мярката е в интерес на детето. В административната преписка в
настоящия казус, както и в изслушването на Г., се съдържат множество данни, че
поведението на приемното семейство, включително делегирането на част от поетите
задължения за отглеждането му на трето лице- техен роднина, създава вероятна
опасност от увреждане на физическото и психическо развитие на малолетното дете и
тя е "дете в риск" по смисъла на §1 т.11 б. "в" от ДР на
ЗЗДетето.
От правно значение в случая е
само и единствено дали временната мярка, изразяваща се прекратяване на
настаняването на детето в едно приемно семейство и настаняването на детето в
друго такова, осигурява най-добрият интерес на детето. Съгласно § 1 т.5 от
Закона за закрила на детето "най-добър интерес на детето" е преценка
на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други
обстоятелства, имащи отношение към детето. За да се прекрати настаняването извън семейството, съгласно
чл.29 т.9 от ЗЗДетето следва да е налице промяна в обстоятелствата, свързани с
детето и това да е в негов интерес. Наличието на тези два факта по аргумент от
чл.30 ал. 2 от Закона за закрила на детето и чл.24 ал.2 от Наредбата за
условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства
и настаняване на деца в тях/ предпоставят промяна в мярката за закрила на
детето. Оспорената в настоящото съдебно
поризводство Заповед съдържа обосноваване на тези релевантни факти от
фактическа и правна страна. По делото е установено към правнозначимия момент на
издаване на оспорваната заповед, че са налице данни за упражнено насилие по
отношение на детето Г., което е поставило в риск нейната сигурност. Като орган
по провеждането на държавната политика в областта на закрила на детето Дирекция
"Социално подпомагане" Нови Пазар е била длъжна да осигури
сигурността на детето, поради което с издаването на процесната заповед за прекратяване
на настаняването, целта на закона е била реализирана.
С оглед изложените съображения
съдът счита, че Заповед № ЗД/Д-Н-051/06.11.2023г. на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" гр.Нови Пазар, е издадена от компетентен орган
съобразно неговите правомощия, в установената от закона форма и без да са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Оспорваният административен акт, е издаден при наличие на материалноправните
предпоставки за това и е съобразен с целта на закона. По изложените съображения
съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, а жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на В.Д.И. и Н.Е.И. *** против Заповед №
ЗД/Д-Н-051/06.11.2023г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр.Нови Пазар, с която е било прекратено настаняването на
детето Г.А.И.в професионалното приемно семейство на жалбоподателите и същото е
било настанено временно в професионалното приемно семейство на С.П.Г.от гр.Нови
Пазар.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: