РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2257
гр.Пловдив, 18.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и
девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря Марияна Георгиева
Като разгледа докладваното АД № 1815
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
228 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /.
Образувано е по жалба на Н.Л.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед № РД-17-379 от 24.04.2017г. на на Кмета на район
„Централен” при община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.223,
ал.1, т.8 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването
на незаконен строеж: стопанска постройка с приблизителна площ 12.00кв.м,
намираща се в югоизточната част на ПИ 818, вкл. в УПИ II-818,815, кв. 468-стар,
по плана на Трета градска част с административен адрес: ул. „Г. ***, изграден
от Н.Л.П., с ЕГН **********, в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ-без одобрени
проекти и без надлежно издадено разрешение за строеж.
В жалбата се инвокират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Излагат се подробни
писмени съображения в тази посока.
Претендира се отмяната на Заповед № РД-17-379 от
24.04.2017г. на на Кмета на район „Централен” при община Пловдив. В съдебно
заседание, процесуалният представител на жалбоподателката своевременно
претендира и разноските по делото.
Ответникът – Кметът на район „Централен” при община
Пловдив, чрез процесуалния си представител, в становище от 27.11.2017г /л.63 по
делото/ намира жалбата за неоснователна. Не се претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок /заповедта е връчена на 02.06.2017г.-л.11
по делото/, а жалбата е подадена чрез административния орган на 15.06.2017г./ и
от имаща правен интерес от оспорването страна.
Като съобрази доказателствата,
становищата и доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна
проверка на основание чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт
и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК Съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Извършена е проверка от специалисти при
район „Централен” община Пловдив, която е обективирана в Констативен акт № 86
от 29.11.2016г. Установен е незаконен строеж: стопанска постройка с
приблизителна площ 12.00кв.м, намираща се в югоизточната част на ПИ 818, вкл. в
УПИ II-818, 815, кв. 468-стар, по плана на Трета градска част с административен
адрес: ул. „Г. ***. Имотът е съсобствен на лицата изброени в КА, включително и
на жалбоподателката Н.П., съгласно НА № 162, т.17, рег.5003, дело № 5706 от
23.06.1992г , РС-Пловдив.
Констатирано е, честроежът на стопанската
постройка с приблизителна площ 12.00 кв.м, намираща се в югоизточната част на
ПИ 818, вкл. в УПИ II-818,815, кв. 468-стар, по плана на Трета градска част с
административен адрес: ул. „Г. ***, е собственост ½ ид.ч на Н.П..
Установено е, че в югоизточния ъгъл на ПИ
56784.523.818 на границата с ПИ 56784.523.815 и ПИ 56784.523.814, са изградени
две стопански постройки с обща площ 12.00 кв.м, обединени в общо обемно
–пространствена структура като една сграда. Сградата представлява видимо старо
строителство, с тухлени ограждащи стени, тухлени колони и покрив-СБ плоча.
Изработена е окомерна скица относно
разположението на строежа, но не са посочени отстояния до границите на имота,
до съществуващите жилищни сгради.
В хода на проверката не са представени
строителни книжа /одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж,
протокол за откриване на строителна линия и ниво/.
Проверката е извършена в отсъствието на Н.П.,
подписан е от извършилите проверката специалисти при Район «Централен, община
Пловдив и е съобщен по реда на §4, ал. 1 от ДР на ЗУТ с писмо с изх. №54012-17250
от 02.12.2016г.
Извършено е съобщаване по реда на §4, ал.1 от
ДР на ЗУТ чрез залепване на съобщението на проверявания строеж, което се
установи от служебна бележка от 24.01.2017г /л. 16 по делото/. На 27.01.2017г Н.П.
е получила КА. В указания срок не са депозирани възражения срещу КА №86 от
29.11.2016г., а срещу КА №87, който касае др. обект.
Последвало е издаването на оспорената Заповед
№ РД-17-379 от 24.04.2017г. на Кмета на район „Централен” при община Пловдив, с
която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено
премахването на незаконен строеж: стопанска постройка с приблизителна площ
12.00 кв.м, намираща се в югоизточната част на ПИ 818, вкл. в УПИ II-818,815,
кв. 468-стар, по плана на Трета градска част с административен адрес: ул. „Г. ***.
Заповед № РД-17-379 от 24.04.2017г. на
Кмета на район „Централен” при община Пловдив е издадена в изпълнение на правомощията, предоставени със Заповед №
13ОА556 от 05.03.2013г. на Кмета на Община Пловдив /л.24 по делото/.
В мотивната част административният орган
приповтаря констатациите изложени в КА № 86 от 29.11.2016г. Приема, че строежът
е шеста категория съгласно Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата на
видовете строежи на Министерството на регионалното развитие благоустройството
/МРРБ/ и чл. 137 от ЗУТ като не излага съображения в таи посока. Възложител на
строежа е Н.П..
Административният орган е посочил, че
извършеното строителство не попада в хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ като отново не са посочени мотиви, обосноваващи този извод.
Приета
по делото е Декларация от К.К. и от Р.С. с нотариална заверка от 04.10.2016г.,
която съдът намира за неотносима към настоящия правен спор.
В хода на съдебното производство са събрани
гласни доказателства. По делото е
изслушан свидетелят К.И.К., без родство със страните, който твърди, че през
1960г е построена 3-етажната сграда заедно с бараките, като тогава е бил малко
дете. Бараките са построени от собствениците на трите етажа: от А.П., Л.П.и П.К..
Когато са строени бараките си спомня, че от неговите родители е искано
съгласие. По-късно и от свидетеля К.И.К. е поискано съгласие и са получили от
него подпис. Скоро са подписали декларация за съгласие-нотариално заверена.
Съдът кредитира свидетелските показания на
свидетеля К.И.К., тъй като същите се подкрепят и от останалите писмени
доказателства, приети по делото и от СТЕ, кредитирана от съда.
В хода на съдебното производство е
назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Я.Р.,
неоспорена от страните, която Съдът кредитира като обективно и безпристрастно
изготвена, ведно с приложенията към същата.
Вещото
лице посочва, че в имота е изпълнена 4-етажна жилищна сграда - основно
застрояване, реализирано през 1959г. - 1960г. В имота са застроени още стопански постройки, които са били обща
сграда с 3 самостоятелни помещения, а сега са останали само 2 от помещенията.
От третото са запазени само основите и цокъла над терена, като са премахнати
ограждащите зидове от двете страни и покрива. От другите две страни са останали
ограждащата стена на запазената стопанска постройка от югоизток и плътната
ограда към съседния имот от изток. Когато стопанската постройка е имала 3
помещения, в план те са имали размери б,7бм./3,02м., а сега, след премахване на
част от сградата, останалата постройка има размери 4,42м./3,00м. Сградата няма
строго правоъгълна форма и в различни нейни части размерите се променят с по
няколко сантиметра поради изкривяването. В имота има монтирани и две гаражни
клетки, като видимо гаражните клетки са били 3 броя, но едната е демонтирана.
От нея са запазени основите и цокъла над тях.
Процесната
стопанска постройка е изпълнена от тухлена зидария от плътни тухли, без стоманобетонови
колони и греди и е покрита със стоманобетонова плоча с дебелина 6 см. Плочата е
в много лошо състояние - и от горната страна и отдолу бетонът е изцяло обрушен,
армировката е оголена, обхваната в значителна степен от ръжда. Поради
сериозните течове вътре в постройката, в следствие на проникване на дъждовни
води през бетона, собстениците са положили върху плочата лист от битумно
покритие. Постройката е била с външна мазилка в една част, но в момента тя е
останала само частично. Запазената част от старата стопанска постройка, която
се ползва, има размери в план 4,42м./3,02м., а съборената е 2,34м./3,02м.
Съществуващата на място сграда има една фасадна стена от югозапад откъм двора и
две стени - перпендикулярно на нея. Едната е външна от северозапад, а другата е
преградна между двете помещения в сградата. От североизток, за ограждане служи
плътната ограда с дебелина 25см. към съседния имот от тази страна /ПИ
56784.523.515/, а от югоизток, за ограждане служи плътната ограда към съседния
имот от тази страна /ПИ 56784.523.814/ с дебелина 12см. Всички стени в
постройката са с дебелина 12см. На ограждащата стена от югозапад са оставени
два отвора. На единия има монтирана врата с размери 0,80/1,80м., а на другия
отвор не е монтирана врата и достъпът до помещението вътре е неограничен.
Прозорци няма. Няма захранване с ел. енергия, няма водопроводна инсталация и
канализация. Височината на постройката е 1,85м. в предния край към двора и
1,95м. в задния край. И двете помещения в постройката се ползват за складиране
на дърва за огрев от двама от собствениците в имота.
Технически
данни за строежа са: застроена площ на процесната стопанска постройка -13,26
кв.м., от които: северното помещение в сградата е с площ 7,00 кв.м.; южното
помещение в сградата е с площ 6,26 кв.м.
Експертът
пояснява, че по действащ ПУП за територията на процесния строеж е ПУП - ЗРП,
одобрен със Заповед №617/ 21.06.1984г. Процесният имот има № 818 е отреден за
УПИ II - 815,818 от кв.468а по плана на Трета градска част. В кадастралната
основа на плана на мястото на процесната стопанска постройка, с почти същата
конфигурация и размери, с които се установява на място в момента, е отразена
сграда със сигнатура "кл".
Предходен
/обезсилен/ план на действащия ПУП за територията на процесния строеж е ПУП -
РП, одобрен със Заповед №322/31.05.1972г. Процесният имот има № 818 и е отреден
за УПИ II - 815, 818 от кв. 468 по плана на Трета градска част. В кадастралната
основа на плана, на мястото на процесната стопанска постройка, с почти същата
конфигурация и размери, с които се установява на място в момента е отразена
сграда със сигнатура "кл".
Предходен /обезсилен/ план на действащия ПУП
за територията на процесния строеж е ПУП - РП, одобрен със Заповед
№1396/31.05.1965г. Процесният имот има № 818 и е отреден за УПИ I - 815,818 от кв.468а
по плана на Трета градска част. В кадастралната основа на плана, на мястото на
процесната стопанска постройка, с почти същата конфигурация и размери, с които
се установява на място в момента е отразена сграда със сигнатура
"кл".
Със Заповед №РД-18-64/05.10.2006г. на ИД на
АГКК - София е одобрена кадастрална карта за територията, в която се намира
процесният строеж. Поземленият имот, в който е изпълнена сградата има
идентификатор 56784.523.818 и данните за този имот са следните: вид собственост
– частна; вид територия – урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10,00м./; площ - 363 кв.м.; стар № 818, кв.468а; п. II -
815,818.
Тъй като
не са изпълнени условията на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ за съответствие на
строежа с определените като строежи от Шеста категория, строежът се
категоризира като строеж от Пета категория съласно чл.137, ал.1, т.5, буква
"в". Съгласно чл. 10, ал.З от "Наредба №1/30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи, строежът също се класифицира като строеж от
пета категория.
Според
експерта общият вид на постройката и физическото състояние на конструкцията,
предполагат изпълнение преди десетки години. Такава амортизация на бетона на
плочата, която е довела до намаляване на нейната дебелина, оголване на
армировката и значителна корозия, предполагат многогодишно излагане на
конструкцията на дъждове и снегове. Тухлената зидария е от вид, който се
използва от много години в страната назад във времето и сама по себе си с вида
на материалите си не дава информация за времето на изпълнение. Но видът и
степента на разрушаване на разтвора между тухлите също говорят за много години
използване. Тези констатации от
огледа на място дават основание на експерта да
предположи време на изпълнение на процесната стопанска постройка преди
30-40 години, а дори и повече.
За строежа
няма строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж.
По
отношение годината на изпълнение на постройката, тя очевидно отговаря на
изискванията за време на изпълнение преди годините, определени в ЗУТ за
изследване допустимостта на строежите и тяхната търпимост. Степента на
амортизация предполага построяване както преди изискванията на §127, ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ за строежи, изградени без строителни книжа преди 31.03.2001г.,
така и преди изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ за строежи, изградени до
07.04.1987г.
И към годината на
построяване и при сегашната нормативна уредба, постройката е можело да бъде
разрешена като допълващо застрояване в имота, след като вече е била изпълнена
жилищната сграда от основното застрояване през 1958г.-1960г. И от двете страни
тя е долепена до плътни огради, което предполага нейната нормативна
допустимост. Видно от извлеченията от плановете, одобрени през 1965г., 1972г. и
1984г. /Приложения №2, 3 и 4 към СТЕ/, постройка на мястото на сегашната
процесна сграда е имало още през 1965г. и то с конфигурация и размери мого
близки със сегашните. Сигнатурата на постройката е "кл" и вероятно
същата сграда сега се ползва за складиране на отоплителни материали.
Съгласно ППЗПИНМ /отм./, постройката е можело да бъде
допусната с ЧКЗР. Следвало е след одобряването на такава разработка да се
изготвят инвестиционни проекти и да се издаде разрешение за строеж по реда на
§190 от ППЗПИНМ /отм./.
В момента, при действащите правила на ЗУТ, допълващото
застрояване се разрешава по Раздел VII - чл.41 - чл.47. От техническа гледна
точка, процесната постройка е допустима и спазва изискванията, дадени за
второстепенни постройки на допълващото застрояване.
Вещото лице посочва, че по делото са приложени 3 броя нотариални акта.
На л.7 е приложен НА №162, т.17, д. №570б/1992г. за придобиване на собственост
от жалбоподателката Н.Л.П., на л.29 по делото е приложен НА №7, T.VI,
рег.№8077, нот.дело №971/2008г. за придобита собственост по дадвност на К.А.А.
и Х.О.И.; на л.32-33 е приложен НА №172, т.VI, д.№1862/1958г. От последния акт
става ясно, че през 1958 г. няколко лица са учредили взаимно суперфиция в
празно дворно място за бъдещо строителство на жилищна сграда и са разпределили
плодоползването. Към момента собственици са техните наследници и собственици,
придобили имот чрез продажба след построяване на жилищната сграда. Видно от
вписването на дяловете на собственост в имота в кадастралния регисър към
кадастралната карта /л.31 по делото/, приложените по делото документи за
собственост не представляват всички такива за изчерпване пълната собственост в
сградата и дворното място. Няма приложени удостоверения за наследници на всички
собственици по НА от 1958г., за да се изследват наследствени дялове.
Жалбоподателката Н.Л.П. не разполага с друг документ за
собственост в имота, освен приложения по делото на л.7, повтарящ се на л.14,15
и л.34. Освен 4/5-ти идеални части от апартамент на втория етаж от жилищната
сграда, жалбоподателката придобива такива дялове на собственост на други обекти
също вътре в сградата - избено помещение, идеални части от общите части на
избата и тавана с право на реално ползване на преградена част от тавана, както
и 1/3 идеална част от общите части на сградата и 3/26-ти идеални части от
цялото дворно място. В н.а. не се описват сгради, построени в дворното място,
освен триетажната със сутерен жилищна сграда. Съгласно този н.а. жалбоподателката
не е придобила собственост върху допълнителни постройки в имота, освен
апартамента и другите обекти вътре в сградата. Разликата между цитирания н.а.
за собственост на Н.П. и сега съществуващите постройки в имота е в установяване
собствеността на процесната стопанска постройка в дворното място. Описание за
нея няма в н.а. на жалбоподателката, такова няма и в другите два нотариални
акта, приложени по делото, които обаче не изчерпват цялата собственост в имота.
В обжалваната
заповед се твърди, че Н.Л.П. е собственик на 1/2 ид.ч. от постройката, без да
става ясно от какви документа за собственост се извежда такова твърдение. В
уточнението на органа, издал заповедта на л.45 по делото, отново не се
аргументира такъв извод с анализ на налични документи за собственост.
По информация на жалбоподателката и съсобственика в имота С.А.К.,
присъствал при огледа от страна на експерта на място на 10.11.2017г., двете
помещения на процесната постройка са тяхна съсобственост, ползваща се по
споразумение помежду им така: помещение №1 по означението на СТЕ в Приложение
№1 - на С.А.К., помещение №2 - на Н.Л.П., а третото, съборено помещение с №3 е
било за ползване от К.А.А. и Х.О.И., като те сами са го съборили. Твърдението
си за разпределение ползването на помещенията в стопанската постройка съсобствениците
в имота обосновават с наследствените дялове на цялата собственост в имота, без
да са налични отделни документи за собственост на всеки от тях за това. При
липсата на всички документи за собственост и удостоверения за наследници,
експертът не може да установи дали собствеността върху процесния строеж би се
разпределила в дяловете, твърдени от отделни съсобственици.
Вещото лице изрично посочва, че в кадастралната карта процесната
постройка не е отразена.
С оглед на
установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 225 а, ал.1 от ЗУТ
(Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях. В конкретния
случай от приетата по делото СТЕ се установи, че процесният строеж е от пета
категория, съгласно чл. 137,
ал.1 т.5 б. »в» от ЗУТ, следователно заповедта е издадена от компетентен
административен орган-кметът на район «Централен» при община Пловдив, съгласно
упълномощителна Заповед №13ОА556 от 05.03.2013г на Кмета на община Пловдив.
При издаването на обжалваната
заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дадена е
възможност на оспорващата страна да участва пълноценно в административното
производство. Уведомявана е своевременно за всички действия по движението на
преписката, констативният акт е надлежно съобщен по реда на §4, ал.1 от ДР на
ЗУТ.
Извършени са проверки на място, съставен е
констативен акт в режима на чл. 225а, ал. ал. 2 от ЗУТ.
Констативният акт е предвидено от
специалния закон на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ доказателство /огледен протокол/ за
съществуването и вида на строежа. В случая актът е редовно съставен, подписан е
от извършилите проверката, съобщен е на извършителя на строежа по
горекоментирания ред. Констативният акт е императивна процесуална предпоставка
за законосъобразен фактически състав на крайния акт на процедурата по ЗУТ -
заповедта за премахване на строеж, която в случая е изпълнена.
Констатациите по КА следва да се оборят от
жалбоподателя в хода на съдебното производство, което в настоящия случай бе
сторено.
Нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ
забранява съществуването на строежи, които не са разрешени съобразно
изискванията на закона. Наличието на предвидените по закон строителни книжа е
абсолютна предпоставка за законността на един строеж.
Но в случая от приетите по делото
документи за собственост и от приетата СТЕ не става ясно защо административният
орган е приел, че жалбоподателката е собственик на ½ ид.ч от процесния
строеж. В тази посока административният орган не е изложил подробни мотиви, не
е изследвал на кого принадлежи другата ½ част от обекта и при това
положение само жалбоподателката ли следва да бъде адресат на процесната заповед.
Освен това, с оглед приетите факти от административния орган, жалбоподателката
трябва да премахне само ½ ид.част от процесната постройка.
Не са изложени подробни мотиви защо се
приема в оспорения административен акт,
че процесният строеж е от шеста категория.
Съгласно
чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, строежи от шеста категория са строежите по чл. 54,
ал. 1 и 4 и чл. 147.
Чл.54,
ал.1 и 4 от ЗУТ урежда временни строежи за нужди, свързани с организация и
механизация на строителството и строежи за нужди, свързани с осъществяване на
мероприятия по възстановяване и рекултивация на нарушени територии. Процесният
строеж няма такъв характер.
Строежите
по чл.147 от ЗУТ са стопанските постройки по ал.1, т.1, които са със
селскостопанско предназначение или представляват строежи от допълващото
застрояване по чл.44 и по чл.46, ал. 1 от ЗУТ.
От
СТЕ се установи, че процесната постройка не е със селскостопанско
предназначение. Тя може да се третира като строеж от допълващото застрояване,
но изискванията на чл.44 и чл.4б, ал.1 от ЗУТ я правят недопустима по този ред,
като постройка в град, която не е за отглеждане на домашни животни и като
второстепенна постройка за отоплителни материали, която не е лека /например
дървена/, а е постройка с тухлени стени
и стоманобетонова покривна плоча.
При това положение, след като процесната
постройка не отговаря на изискванията на чл. 137, ал.1, т.6 от ЗУТ следва да се
приеме, че е от пета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б. «в» от ЗУТ.
Налага се изводът, че административният орган не е определил законосъобразно и
категорията на процесния строеж.
Въобще
не са изложени мотиви за годината на построяване на процесния строеж и мотиви
за приложението на §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ и на §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Не е изследвано от административния орган
изпълнението на основното застрояване, наличието на плътна ограда и
отразяването на процесната постройка в отменените планове-ПУП-ЗРП и КП и
действащите планове.
След като административният орган не
се е мотивирал, то следва изводът, че са нарушени изискванията на чл. 59 ал.1 и ал.2 от АПК. Липсата
на мотиви е в нарушение на изискванията на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК, което
възпрепятства съдебния контрол и рефлектира върху правото на защита на адресата
на акта и при всички случаи е предпоставка за отмяна на административния акт.
От приетата
по делото СТЕ се установи, че процесният строеж е изпълнен през периода
1958-1960г., а се приема в КА № 86 от 29.11.2016г., че възложител на строежа е Н.П., което е явно
невъзможно, тъй като същата е родена през 1962г.
Съгласно
СТЕ и към годината на
построяване и при сегашната нормативна уредба, постройката е можело да бъде
разрешена като допълващо застрояване в имота, след като вече е била изпълнена
жилищната сграда от основното застрояване през 1958г.-1960г. И от двете страни
процесната постройка е долепена до плътни огради, което предполага нейната
нормативна допустимост. Освен това от проследените от вещото лице планове,
одобрени през 1965г., 1972г. и 1984г. /Приложения №2, 3 и 4 към СТЕ/, постройка
на мястото на сегашната процесна сграда е имало още през 1965г. и то с
конфигурация и размери мого близки със сегашните.
Към
годината на построяване на процесния строеж са действали правилата на Закон за
планово изграждане на населените места в сила от 03.01.1950 г., отм. ДВ.
бр.29/10.04.1973г. и Правилник за приложение на Закона за планово
изграждане на населените места / ППЗПИНМ / ПМС № 194 от 22.08.1960 г./
Съгласно §118 от ППЗПИНМ
/отм./ при наличност на влязъл в сила /улично- и дворищнорегулационен план и на
одобрен идеен застроителен план кварталнозастроителен план се съставя, когато
това се налага във връзка с необходими отклонения от строителните правила и
норми. При липса на идеен застроителен план и ако не се допускат отклонения от
строителните правила и норми, строителството в квартали за малоетажно
застрояване (с градски или вилообразен характер), както и във вилните зони се
извършва по начало въз основа на цялостни или частични кварталнозастроителни
разработки.
Било е възможно след одобряването на ЧКЗР, да се изготвят
инвестиционни проекти и да се издаде разрешение за строеж по реда на §190 от
ППЗПИНМ /отм./.
От приетата СТЕ се установи, че процесният строеж отговаря
и на изискванията за допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 и сл. от ЗУТ с
оглед параметрите и разположението му спрямо основното застрояване, като са
изпълнени техническите изисквания.
Съгласно чл. 41 ал.1 от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) допълващото
застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни,
обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното
застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план.
Разпоредбата на чл.
42 ал.1 (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) определя, че постройките
на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в
съседен имот.
Постройки на
допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за
търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или
между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото
застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания
поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или
новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради,
съгласно чл. 42, ал.2 от ЗУТ (Предишна ал. 1, изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003
г.).
В случая са изпълнени тези изисквания, тъй като процесният строеж,
установено от приетата по делото СТЕ, се намира в югоизточния ъгъл на имота с идентификатор 56784.523.818, на
границата на два други имота. От изток процесната постройка използва за стена плътната ограда с имот с
идентификатор 56784.523.818, с който заедно образуват УПИ II-815.818. От юг – стена е плътната ограда с ПИ с идентификатор 56784.523.814.
Според чл. 42, ал.3 от ЗУТ (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр.
65 от 2003 г.) при свободно разполагане постройките на
допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните
граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до
2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към
съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45
градуса.
Тези изисквания са изпълнени. От кредитираната
от съда СТЕ се установи, че размерите на процесната постройка са 3,00м/4,42м,
застроена площ 13.26 кв.м, височини: 1,85м и 1,95м, съответно при фасадната
стена и при западната стена.
Налага се изводът, че процесният строеж
отговаря и на изискванията на § 127 ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на ЗУТ, според която норма строежи, изградени до
31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване.
Съдът намира, че в случая оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като не се установи незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ и следва да бъде отменена.
Процесуалният представител на жалбоподателката
своевременно е претендирал съдебни разноски, които се установиха така: 300лв.
изплатено адвокатско възнаграждение /л. 53 по делото/, 250лв. - внесен депозит
за вещо лице и 10лв.- ДТ или общо в размер на 560лв. /петстотин и шестдесет
лева/, дължими от ответника в полза на жалбоподателката.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХV административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-17-379 от
24.04.2017г. на на Кмета на район „Централен” при община Пловдив.
ОСЪЖДА район „Централен” при община
Пловдив да заплати в полза на Н.Л.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 560лв. /петстотин и шестдесет лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Административен съдия: /П/