№ 29
гр. София , 21.05.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и първи
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН Л. ПЕТКОВ
Членове:полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ
полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20216000600026 по описа за 2021 година
с участието на военния прокурор полк. Нивелин Начев,
образувано по протест на прокурор от Военно-окръжна прокуратура С. и по
жалба от адвокат Г. С. С. от ВАК, в качеството му на защитник на обвиняемия
..... Б. Г. И. от ...., срещу определение № 31/14.05.2021 г. по чнд № 189/2021 г.
по описа на Софийския военен съд.
Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 от НПК.
С обжалваното определение състав на Софийския военен съд е изменил
мярката за неотклонение на обвиняемия ..... Б.И. от „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“, която да се изпълнява на адрес: С. кв. „......“, ул. „......“ № ....
В протеста се твърди, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, а подадената жалба неоснователна. В подкрепа на
твърденията си прокурорът изтъква, че по делото са събрани безспорни и
категорични доказателства, че обвиняемият е участвал в извършването на
престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. В тази насока сочи
обясненията на обвиняемия В.П.; разпечатки от мобилните телефони;
разпитите на свидетелите А.Т. и В.С. и С.Б.; намерените наркотични вещества
и боеприпаси в дома на обвиняемия. Сочи, че по делото не е изтекъл
предвидения в закона максимален срок за задържане под стража, както и че е
налице реална опасност И. да се укрие, да извърши и друго престъпление -
такова срещу правосъдието като прикрие и укрие доказателства и склони
свидетели към лъжесвидетелстване. Предлага атакуваното определение да
бъде отменено, като спрямо обвиняемия остане в сила мярката за
неотклонение „Задържане под стража“.
1
В жалбата се навеждат доводи, че към настоящия момент не е налице
опасност И. да се укрие или да извърши друго престъпление. Този извод се
базира на обстоятелствата, че същият има постоянен адрес в гр. С. не е
осъждан и срещу него не се водят други наказателни производства. Твърди се,
че до настоящия момент не е събрано нито едно ново доказателство в
подкрепа на обвиненията срещу И., което да подкрепи обоснованото
предположение, че е извършил престъпленията, в които е обвинен. Адвокат
С. заявява, че с оглед продължителността на задържането на подзащитния му,
както мярката за неотклонение „Задържане под стража“, така и взетата му от
първоинстанционния съд мярка „Домашен арест“, не осъществяват своите
функции, а имат характер на изтърпяване на неналожено наказание. Моли
съдът да му определи по – лека мярка за неотклонение от „Домашен арест“.
В съдебно заседание представителят на Военно-апелативна прокуратура
поддържа протеста по изложените съображения.
В съдебно заседание защитниците на обвиняемия поддържат жалбата,
като адвокат С. иска мярката му за неотклонение да бъде изменена в
„Подписка“..
Обвиняемият поддържа защитата си и иска мярката му за неотклонение
да бъде изменена в по-лека.
Военно-апелативният съд, като взе предвид изложените от страните
доводи, материалите по делото и атакувания първоинстанционен съдебен акт,
намира за установено:
Протестът и жалбата са допустими като подадени в законоустановения
3-дневен срок чрез съда, който е постановил първоинстанционния съдебен акт
и от лица, които има право на протест и жалба.
Разгледани по същество са е неоснователни.
Досъдебно производство № ...../2020 г. по описа на Военно-окръжна
прокуратура - С. е образувано с постановление от 20.05.2020 г. на прокурор
от Военно-окръжна прокуратура - С. с което е прието по компетентност ДП
№ ..../2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. ..../2020 г. по описа на
Специализираната прокуратура, образувано и водено във връзка с извършено
на 10.10.2019 г. в гр. С. престъпление по чл. 116, т. 6, вр. с чл. 115 от НК.
С постановление от 20.05.2020 г. ..... Б. Г. И., служител от ...., е
привлечен в качеството на обвиняем за това, че:
1. От началото на месец януари 2019 г. до 10.10.2019 г., в съучастие с
И.А.М. – подбудител, подбудил и помогнал на извършителя П.П.К. на
10.10.2019 г. около 19.35 ч. в гр. С. кв. ....., умишлено да умъртви С.К.М. с три
изстрела с огнестрелно оръжие, като деянието /убийството/ е извършено
предумишлено – след предварително взето решение и след предварителна
2
подготовка и по поръчение на И.А.М. - престъпление по чл. 116, ал.1, т. 9 и
10, вр. с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, както и че
2. За времето от началото на м. януари 2019 г. до 19.05.2020 г. в гр. С. и
на територията на страната, ръководил организирана престъпна група –
структурно трайно сдружение от три и повече лица с членове П.П.К. и В. И.
П., създадена с цел да извършват съгласувано в страната престъпления, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,
като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпление
по чл. 354 от НК – престъпление по чл. 321, ал. 1, ал. 3, алт. 2 и 3, вр. с ал. 2 от
НК.
С определение № 13/22.05.2020 г. по чнд № 64/2020 г. по описа на
Военен съд - С. на ..... Б.И. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Определението е обжалвано пред Военно-апелативния съд, който с
определение № 10/29.05.2020 г. по вчнд № 15/2020 г. по описа на съда го е
потвърдил.
С определение №76/29.05.2020 г. по чнд № 158/2020 г. състав на
Софийския военен съд /СВС/, по реда на чл. 65 НПК е оставил без уважение
искането на обвиняемия ..... И. за изменение на мярката му за неотклонение в
по-лека. Определението е потвърдено с определение № 131/02.10.2020 г. по
вчнд № 39/2020 г. от състав на ВАпС.
С определение № 85/12.12.2020 г. по чнд № 219/2020 г. на СВС,
потвърдено с определение № 149/18.12.2020 г. по вчнд № 56/2020 г. на ВАпС,
искането на обвиняемия за изменение на мярката му за неотклонение в по –
лека, отново е оставено без уважение.
С определение № 5/25.02.2020 г. по чнд № 33/2021 г. на СВС,
потвърдено с определение № 7/04.03.2021 г. по вчнд № 8/2021 г. на ВАпС,
искането на обвиняемия за изменение на мярката му за неотклонение в по –
лека, е оставено без уважение.
За да се произнесе, настоящият състав, взе предвид следното:
За престъпленията, за които на обвиняемия ..... Б.И. са повдигнати
обвинения се предвиждат наказания „лишаване от свобода от 15 до 20
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна“ и „лишаване от
свобода от 3 до 10 години“ и са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Първоинстанционният съд е направил актуална преценка на събраните
до този момент в 96 тома доказателствата и е дал правилен отговор на
въпроса относно наличието на достатъчно събрани по предвидения в НПК ред
фактически данни, даващи основание да се направи обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на
престъпленията, за които е обвинен, което предположение не е отпаднало или
разколебано към настоящия момент. Този извод се споделя и от настоящия
3
състав. В тази насока са обясненията на другите двама обвиняеми В.П. и П.К.;
приложените по делото разпечатки от мобилните оператори за проведени
телефонни разговори и разпечатки от технически средства на АПИ; докладни
записки от 16.12.2019 г. и от 21.01.2020 г.; протокол за оглед на
местопроизшествието, албум и др.
Съдът законосъобразно е изложил аргументи, че от събраните гласни и
писмени доказателства по делото не е отпаднала реалната опасност
обвиняемият ..... И. да се укрие - незаловен член на групата, техническите му
познания, приятели с престъпни наклонности, които са на свобода и
установените широки връзки на членовете на групата със служители в
държавната администрация. Тази опасност се обосновава и от тежестта на
престъпленията, в извършването на които е обвинен ..... И. съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, тъй като от събраните по делото
данни не се установява противното.
От образуването на делото във Военно-окръжна прокуратура С. е
изтекъл срок от една година, в който срок обвиняемият е с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”.
Правилно и обосновано съдът е приел, че е отпаднало другото
кумулативно изискване на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НК –
съществуването на реална опасност ...... И. да извърши друго престъпление,
включително такова против правосъдието, тъй като по делото са разпитани
другите двама обвиняеми П. и К. и всички възможни свидетели във връзка с
повдигнатите му обвинения. От материалите е видно, че разследването
продължава за престъпления, които касаят дейността на всякакви други лица,
но не и тази на Б.И., и в които той очевидно няма участие.
Мярката за неотклонение не е способ за събиране на доказателства.
Вярно е, че съгласно чл. 63 ал. 4 от НПК, за престъплението по чл. 116, ал.1,
т. 9 и 10, вр.чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, в което е обвинен ......
Б.И., задържането под стража в досъдебното производство може да продължи
до една година и шест месеца, но това не означава, че обвиняемият трябва
непременно да бъде задържан под стража за такъв срок. Мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ не е и вид наказание, за да се прилага
по отношение на лица, които не са осъдени с влязла в сила присъда. Съгласно
чл. 5 ал. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
всяко арестувано лице трябва да бъде своевременно изправено пред съдия
или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни
функции и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на
освобождаване преди гледане на неговото дело в съда. Именно в съдебната
фаза, в рамките на един състезателен процес, страните могат да осъществят в
пълна степен своите процесуални права. С оглед обстоятелствата по
настоящото наказателно производство, невнасянето на делото в съда в
разумен срок, води до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
4
При преценка на всички относими обстоятелства по чл. 65, ал. 4 НПК,
въззивният съд намира, че определението на Софийския военен съд е
правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено, а
протестът и жалбата срещу него оставени без уважение.
В обстоятелствената част на определението си съдът е приел, че взетата
от него мярка за неотклонение „Домашен арест“ следва да се контролира чрез
средства за електронно наблюдение, но е пропуснал да посочи това в
диспозитива на опредлението си, което налага въззивната инстанция да
извърши това.
По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 9 от НПК
Военно-апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 31/14.05.2021 г. по чнд № 189/2021
г. по описа на Софийския военен съд, с което на обвиняемия по досъдебно
производство № ...../2020 година ...... Б. Г. И. от ...., с ЕГН **********, е взета
мярката за неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълнява на адрес: С.
кв. „......“, ул. „......“ № ....
На основание чл. 62, ал. 6, вр. ал. 1 НПК мярката за неотклонение да се
контролира и чрез електронно наблюдение по реда на част пета от ЗИНЗС.
Препис от настоящото определение да се изпрати на началника на 02
РУ - СДВР и на началника на областна служба „Изпълнение на наказанията“ -
С. за изпълнение по реда на чл. 62, ал. 5 НПК и чл. 274 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5