Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 23.12.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на петнадесети
декември две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
893 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата Д.Р.С. с ЕГН ********** със
съгласието на майка си В.С.К., с ЕГН **********,*** твърди, че е родена от
съвместното съжителство на В.С.К. с ЕГН ********** *** и Р.С.С. с ЕГН ********** от адрес: *** и че след раздялата на
родителите й, живее със своята майка, а бащата се е задължил да плаща издръжка
в размер на 60 лева, която с определение по гр. дело № 1221/2016 г. по описа на
КрлРС е била изменена до размера от 130 лева месечно.
Към настоящия момент, през учебната 2019-2020 г., ищцата била редовна ученичка
в СУ „П.К.Я.“ гр. П.в IX клас, дневна форма на обучение, видно от приложеното
към исковата молба уверение с изх. № 839/09.03.2020 г. Ответникът, към
настоящия момент, вече няколко месеца бавел полагащата й се и определената
месечна издръжка от 130.00 лева. Други средства не й предоставял, както и не
полагал грижи за нея, въпреки нуждите й. Когато се налагало да се закупуват по-скъпи
неща, като учебници, помагала, дрехи, обувки и др., майката В.С.К. му искала
средства, но бащата не се отзовавал, като казвал, че ще дава на дъщеря си само
тази сума, която е определена по закон и нито стотинка повече. Тъй като вече
била в IX клас, на Д.Р.С. й били необходими повече ежедневни средства за храна,
за тетрадки, учебници и учебни помагала, дрехи и обувки, но също така й били
необходими и средства за уроци, интернет, както и средства за транспорт до училище.
Съгласно чл.143 от сега действащия СК, всеки родител бил длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Нямало легално определение за понятието
„съобразно своите възможности“, но всъщност като се имала предвид същността на
издръжката, под това понятие се разбирало задължение за доставяне на средства
за съществуването на нуждаещия се независимо дали родителите са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. То следователно разходите на
ответника за издръжка към момента били само в размер на 130.00 лева за дъщеря
му Д.Р.С., предвид доходът, който ответникът Р.С.С.
получавал и предвид увеличените нужди на дъщеря му, било резонно месечната и
издръжка да бъде увеличена. Детето било ученичка в ІХ клас, дневна форма на
обучение в град П.. То не можело да упражнява трудова дейност, нямало никакви
доходи и имущество, от ползването на което да се издържа. Живеело при майка си В.С.К.,
в жилище, което майката държала под наем. Ищцата не получавала стипендия.
Единствено и само за нея се грижела майка й, която макар и да полагала всички
усилия, не й достигали средствата да осигури на дъщеря си всичко, което й е необходимо,
с оглед на обстоятелството, че Д.Р.С. вече била млада жена, имаща допълнителни
потребности, освен тези за обикновено потребление.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
измени издръжката, постановена с определение № 158 от 22.02.2017 г. по гр. дело
№ 1221/2016 г. по описа на КрлРС, като я увеличи от 130 лева месечно на 250 лева
месечно, считано от предявяване на иска – 29.07.2020 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за
разноските по делото.
Ответникът Р.С.С.
с ЕГН ********** *** признава иска до размера от 152.50 лева и го оспорва за
размера над тази сума. Ответникът сочи следното: въпреки, че след раздялата с
майката, контактите на ответника и дъщеря му практически липсвали, то той
винаги заплащал дължимата издръжка, като не били предявявани претенции и не
било правено искане за увеличаване на издръжката, както не било направено и
изявление в исковата молба, че са имали такива искания. Това водело до извода,
че ответникът не е ставал повод за завеждане на делото. Безспорно с възрастта
се увеличавали социалните контакти и нуждите на детето, но би следвало бащата
да има възможност да осъществява контакти с дъщеря си Д. и да има възможност
като родител пряко да участва в разходите за детето. От години майката не
позволявала никакъв контакт на ответника ми с дъщеря му, като криела и къде
живее, и телефонния номер на детето. Това се виждало и от посочения за съда
адрес. Посочен бил адрес в гр. К., а в действителност детето и майка и живеели
някъде в гр. П.на квартира. Натрапчиво се налагал изводът, че търсеното
увеличение на издръжка е злоупотреба с правата на детето и се иска от майката,
а не за вече порасналата им дъщеря. До момента ответникът не само заплащал
редовно присъдената издръжка и то на майката (което се надявали, че не се
оспорва от нея), но и правил множество опити да открие дъщеря си, за да може да
прекара поне малко време с нея, да разбере лично за нуждите й, както и да се
погрижи за тях с общата преценка с дъщеря си, а не просто да предоставя
допълнителен доход на майката. Прави признание на иска до размер 152.50 лева месечна
издръжка с оглед нормативно определеното задължение и въпреки липсата на
средства у ответника, като счита претенцията над тази сума за неоснователна. Счита,
че е цинично от страна на майката да доказва, че ответникът не контактува с
дъщеря си, което било заслуга именно на майката и не било спорно. Твърди, че
няма необходимите доходи да издържа майката на дъщеря си чрез издръжката на
детето.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска за разликата над 152.50 лева, като неоснователен. Претендира
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори и
се установява от представеното удостоверение за раждане, както и от приетото
като доказателство гр. дело №
1221/2016 г. по описа на КрлРС, че непълнолетната ищца Д. е с родители В.С.К. и Р.С.С.. С определението
по посоченото гражданско дело, ответникът се задължил да плаща на дъщеря си
месечна издръжка в размер на 130 лева, считано от 09.11.2016 г. до настъпване
на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска. От
определяне на предходната издръжка, към датата на предявяване на настоящия иск
са изминали почти четири години. Установява се от писмените доказателства по
приетото гр. дело № 1221/2016 година, че с решение № 110 от 15.03.2012 г. по
гр. дело № 1428/2011 г. по описа на КрлРС, на
ответника е бил определен режим на лични отношения с ищцата всяка първа и трета
неделя от месеца, с преспиване, както и 20 дни през летния сезон. Доходите на
ответника при предходното разглеждане на делото са били в размер на 1037 лева
средно месечно, изчислени на база шест месеца, установено с представеното удостоверение
от работодател. Трудовото възнаграждение на майката на ищцата към 15.06.2016
година е било в размер на 440 лева месечно, установено с представения трудов
договор. Не се спори и се установява от представеното удостоверение, че през
учебната 2019/2020 година Д. е била ученичка в девети клас, към датата на
устните състезания – в десети клас. Установява се от представеното
удостоверение за доходи, че майката получава средно месечно брутно трудово
възнаграждение (БТВ) в размер на 1052.38 лева, изчислено на база 12 месеца, а
нетния доход на майката, изчислен на база 12 месеца възлиза на 821.42 лева
месечно. Брутният доход на бащата, изчислен на база шест месеца е в размер на 1 614.48
лева средно месечно. Не се спори, че и двамата родители нямат задължение за
издръжка на други ненавършили пълнолетие деца. От приетия социален доклад на
ДСП К. се установява, че ответникът живее в село С.в жилище, собственост на
неговата майка. По негови данни, жилището представлява двуетажна къща, като
всеки етаж се състои от три стаи и санитарни помещения. Няма данни за
взаимоотношения между ответника, детето и широкия му роднински кръг. Ответникът
живее в едно жилище със своята майка. От приетия социален доклад на ДСП П.се
установява, че непълнолетната ищца живее със своята майка в град П.. Основни
грижи за детето полага майката, която осигурява личните, здравните и
образователните потребности на дъщеря си. Двете живеят в жилище под наем,
представляващо гарсониера. Домът е обзаведен с всичко необходимо за едно
домакинство. На Д. е осигурена сигурна и безопасна жилищна среда. Основна
подкрепа на майката за отглеждането и възпитанието на детето, осигуряват бабата
и дядото на Д. по майчина линия, които живеели в град К., имали къща в село В.и
двете често им гостували. Д. споделила, че не поддържа контакти с баща и и
неговите роднини. Посочила е, че те не се интересуват от нея и не са я търсили.
Заявява пред социалния работник, че няма желание да се вижда с баща си. Установява
се, че родителите не си сътрудничат и не общуват помежду си. В показанията си
св. К., баба на ищцата по майчина линия сочи, че Д. ***. В началото пътувала до
К., но после майка й се принудила да отиде заради детето да живее в П.. Д.
имала нужда от повече финансови средства, защото посещавала частни уроци.
Понастоящем майката на Д. работела в матраци „Т.“ и получавала около 900 лева
месечно. Средствата не били достатъчно за покриване на разходите им. През
годините бащата не давал повече средства от определената издръжка. Детето не
посещавало баща си, той не я търсил, в началото си определил, че ще плаща по 60
лева издръжка и не давал повече, докато не било заведено дело. Изборът на
училище бил на детето. Майката на Д. нямала друго дете или нов партньор. В
показанията си св. Г., майка на ответника сочи, че бащата плащал издръжката
редовно. Не правил допълнителни разходи за детето, нямали връзка с него. Нямал
друго семейство, не съжителствал с друга жена. Изслушана лично в съдебно
заседание, непълнолетната ищца заявява, че е поискала по-голяма издръжка от
баща си. заявява, че не желае да го вижда и е благодарна на майка си, че са се
разделили. сочи, че е преживяла стрес и не желае да се връща към миналото и да
се разстройва. Не била ограничавана от майка си да се среща с баща си, но и той
и родителите му не са я търсили. Знаели в кое училище учи, къде живее, къде
работи майка й, но никога не потърсили контакт с нея. Това било докато живяла в
К.. След седми клас Д. ***, понастоящем била в десети клас, а баща си и
неговите родители не виждала от десет години. Седем години живяла в К. преди да
се премести в П.и той нито веднъж не я потърсил.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността
на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието
на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на член 143, ал.
2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният
размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите,
залегнали в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе
предвид възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както
и разходи по обучението му. В настоящия процес е въведен един довод – увеличена
възраст на детето във връзка с което са нараснали нуждите му.
ОТНОСНО
нуждите на детето:
Съдът намира,
че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето единствено във връзка с
обичайния растеж през последните четири години. Понастоящем Д. е ученичка в
десети клас (към постановяване на решението). Към датата на предявяване на иска
по гр. дело № 1221/2016 г. ищцата е била на навършени 12 години, учила е в град
К. и е живеела с майка си и своите баба и дядо по майчина линия, т.е. към
момента на разглеждане на предходното дело, следователно – настъпила е
значителна промяна в живота на Д. с оглед промяната на местоживеенето и
избраното училище, а на отглеждащия родител при предявяване на предходния иск не
са били известни всички разходи, свързани с образованието на ищцата след 7
клас. Понастоящем Д. е навършила 16 години, ученичка в десети клас в град П..
По делото е установено, че всички разходи на ищцата, извън заплащаната от
ответника издръжка в размер на 130 лева, се поемат от майката, която е
подпомагана от своите родители. Ищцата е на 16 години, в тинейджърска
възраст и това предполага и нужди свързани с възрастта й, извън училищните и
здравословните – обичайни нужди като козметика, дребни развлечения, ползване на
мобилен телефон и Интернет, които през 2020 г. не представляват лукс, а
ежедневие за децата. Растежът винаги предопределя и повече средства за издръжка
за обичайните нужди. Фактите, че нуждите са се увеличили, от една страна са
обичайните такива във връзка с растежа, от друга – установени с показанията на
св. К., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, и които възприема като
изцяло обективни, житейски логични и правдиви, поради което ги кредитира
изцяло. По отношение на здравословното състояние на детето не се твърдят и
установяват специални нужди. Конкретни факти за увеличени нужди, респективно –
изменени обстоятелства, извън обичайния растеж на детето, не са доказани в
процеса. Дори да страда от сезонни заболявания, те са обичайни и не предполагат
завишени средства за издръжка.
ОТНОСНО
възможностите на родителите:
В
производството са доказани промените, които са настъпили с доходите на
родителите през изминалите четири години. Доходите на бащата са се увеличили
приблизително с 60% спрямо предходно установените, доходите на майката – повече
от два пъти, но и понастоящем са доста по-ниски от тези на бащата. Към момента
са установени доходи на майката около 1050 лева месечно и доходи на бащата около 1600
лева месечно, в брутен размер и за двамата родители. Установено е, че майката
се понастоящем не се подпомага по чл. 7 от ЗСПД. Бащата разделя разходите си за
домакинството със своята майка, а майката на Д. поема изцяло сама разходите по
общото им домакинство. Липсват данни някой от родителите на Д. да упражнява
търговска дейност, т.е. не се твърдят и установяват доходи от такава. Не се
твърдят и установяват доходи на родителите от наем, рента, аренда и други. Не са налице данни същите да притежават
недвижими имоти. При изследване на възможностите на едно лице не се търсят
единствено удостоверените доходи, получени по трудово или служебно
правоотношение, или от собствена търговска или стопанска дейност, а съдът
изследва за наличието на всякакви източници на доходи, включително такива,
получени чрез полагане на труд, без да са удостоверени по някакъв начин или в
натура.
В хода на
процеса е настъпила нормативна промяна в размера на минималната работна заплата
за страната и понастоящем минималният възможен размер на издръжката възлиза на
152.50 лева.
При това
положение съдът приема нарасналите нужди на Д. за установени и доказани, както
във връзка с обичайния растеж за изминалите четири години, така и в настъпилата
промяна в местоживеенето й. Съдът преценява като напълно неоснователни доводите
на ответника, че с поисканото увеличение, би издържал майката на дъщеря си.
Средствата за издръжка на всеки човек, включително на децата, покриват всички
нужди – облекло, храна, битови сметки, защото те разходват ток, вода, гледат
телевизия и ползват телефони. Отделно, налага се да се купуват на учащите и
учебници, помагала, да им се дават джобни средства, да се осигуряват
транспортни разходи, да се осигури социалния живот на детето в училищната му
среда, като се покриват разходи за екскурзии и неучебни училищни мероприятия.
Всички тези разходи са част от издръжката, като отглеждащия детето родител е
този, който следва да прецени каква част от средствата, за какво да бъде
ползвана. В процеса нито се спори, нито се твърди, че ответникът не е покрил
нито един извънреден разход на ищцата, дори подаръци за празници не е правил,
т.е. същият не разполага с обективна информация за реалните ежедневни нужди на
детето си и свързаните с тях разходи. Що се касае до доводът, че досега
издръжката била плащана на майката, то това негово задължение е възникнало при
постановяване на предходното съдебно решение, когато детето е било малолетно и
всички правни действия са били осъществявани от неговата майка и законен
представител. Напълно неотносими са доводите му, че
след като няма контакти с дъщеря си (твърдейки, че е по вина на майката), не
следва да осигурява средства за издръжката й в необходимия и възможен според
доходите размер. Осъществяването на лични отношения между неотглеждащия родител
и детето е право на родителя, което последният следва да упражни сам – да отиде
в установеното време, да вземе детето си и да го върне. Задължението на
отглеждащия родител се свежда само до това детето да се намира на мястото, от
което другия родител следва да го вземе. Ответникът голословно твърди, че е
направил множество опити да вземе дъщеря си, но реални доказателства
действително това да се е случило не са ангажирани в процеса. Доведената
свидетелка заяви, че ответникът не е ходил на адреса в дните, които са му
определени, контактували само по телефона с дъщеря му, а сега номерата били
променени. Изявлението на майката на детето, дори да е било направено, не би
могло да спре ответника да упражни правото си, ако е искал то да бъде
упражнено. Законът е дал достатъчно правни способи за това. Самото дете,
изслушано в съдебно заседание заяви, че не е виждало баща си от десет години и
седем от тях е живяло в К., на адрес, на който и бащата е живял. Зави, че нито
веднъж баща й не я е потърсил. Дори фактите, че ответникът неправомерно е бил
лишен от контакти с дъщеря си от нейната майка, да бяха установени, то те нямат
отношение към необходимостта на детето от издръжка, тъй като неположената грижа
едно право да бъде осъществено, не освобождава ответника от задълженията му. Искът
е основателен и следва да се уважи, но не в претендирания
размер. За да определи размера на увеличението, съдът отчита, както нуждите на Д.,
които са обичайните за дете на нейната възраст, така и доходите на родителите й.
Съдът взема предвид факта, че ответникът не е посрещнал нито един извънреден
разход на детето си, не полага преки грижи за него, получава значително
по-високи от доходи от майката, надвишаващи средната работна заплата за област П.за
трето тримесечие на 2020 г., която по данни на НСИ е в размер на 1 208
лева. Напълно немотивирано е искането на ответника съдът да присъди издръжка в
минималния определен размер. Касае се за млад, трудоспособен мъж, който
получава над средните доходи за областта, няма задължения за издръжка към други
ненавършили пълнолетие. В същото време законът не освобождава от задължение
отглеждащия родител да поеме своята част от издръжката на детето, но неговият
дял следва да е по-малък, тъй като посреща ежедневните нужди през по-голямата
част от времето. Отделно, доходите на майката са под средните за П.ска област,
поема всички разходи за детето. За да определи конкретния размер на
увеличението, съдът взе предвид, че с постановление Постановление № 275 на МС
от 01.11.2019 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2020
г., е определен, считано от 1 януари 2020 г. размер на линията на бедност за
страната 363 лева. Издръжката, която съдът определя за Д. е в общ размер на 370
лева месечно, като от тази сума 200 лева, следва да поеме бащата, а разликата
от 170 лева се поема от майката, която полага непосредствените грижи. Искът
следва да се уважи до размера от 200 лева, а за разликата над 200 лева, до
пълния претендиран размер от 250 лева – да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО
разноските:
Ищцата
претендира разноски и такива се следват с оглед уважената част от иска. Неоснователен
се явява доводът на ответника, че с поведението си не е давал повод за
предявяването му, издръжката не е изменяна от четири години, всяка година е
настъпвала нормативна промяна в минималния дължим размер, като понастоящем
предходно присъдената издръжка е под този размер.
Ищцата е
реализирала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.
Съразмерно с уважената част от иска й се следват разноски в размер на 87.50 лева.
Ответникът не претендирал
и такива не му се присъждат
На основание
член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати държавна
такса по сметка на КрлРС върху увеличената издръжка в
размер на 72.80 лева, изчислена върху 26-месечните платежи.
На основание
член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на
основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, постановена с определение № 158 от 22.02.2017 г. по гр.
дело № 1221/2016 г. по описа на КрлРС,
която Р.С.С. с ЕГН ********** *** заплаща на детето Д.Р.С. с ЕГН ********** със съгласието на
майка си В.С.К., с ЕГН **********,*** като я УВЕЛИЧАВА от 130 (сто и тридесет)
лева на 200 (двеста) лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 29.07.2020
г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на
плащане до окончателното плащане, като за разликата над 200 лева до пълния
предявен размер от 250 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.С.С. с ЕГН **********
***
да заплати на детето Д.Р.С. с ЕГН **********
със съгласието на майка си В.С.К., с ЕГН **********,*** разноски на
42.86 лева (четиридесет и два лева осемдесет и шест стотинки)
ОСЪЖДА МИРОСЛАВ ФРАНЦОВ ПАШКУЛОВ с ЕГН **********
адрес: *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КрлРС
държавна такса върху увеличението в размер на 87.50 лева (осемдесет и седем
лева и петдесет стотинки).
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., на основание чл.315, ал.2 от ГПК
в двуседмичен срок, считано от 29.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.