№ 11539
гр. С, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110147016 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ****, срещу Л. С.
Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. ББ, бл.35, вх.А, ет.4, ап.11, общ. С, обл. С
(столица), с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания за сумата 1292,14 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. ББ, бл.35, вх.А, ет.4, ап.11, аб.№ 256731, ведно със
законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 155,22 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2022 г., сумата 73,08
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 13,62 лева, представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2019 г. до 17.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28887/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
1
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за битови нужди, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор. По реда на чл. 414 ГПК в
рамките на заповедното производство по ч. гр. д. № 28887/2022 г. ответникът – длъжник в
заповедното производство, е навел възражения, които поддържа в настоящото исково
производство.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК *********
не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 28887/2022 г., че по депозирано на 31.05.2022 г. заявление
на „Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.06.2022 г. срещу ответника в настоящото производство – длъжник в заповедното. В срока
по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви установителни искове в едномесечен срок, което последният е сторил
предявявайки исковете, по които е образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.
150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е
собственик на процесния топлоснабден имот. От писмо от С община, Дирекция
„Инвестиционно отчуждаване“ от 02.01.2020 г. и Заповед № РД-41-1375/11.11.1985 г. на
Столичен Народен съвет – Изпълнителен комитет се установява, че процесният недвижим
имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. С, ж.к. „ББ“, бл. 35, вх. А, ет. 4, е
предоставен като обезщетение на Л. С. Д. срещу отчужден имот. Не се твърди и не се
установява да е налице обстоятелство, изключващо придобиване на имота като еднолична
2
собственост от Л. С. Д. и/или разпореждане със същия след придобиването му преди или в
рамките на процесния период. Ето защо съдът намира, че ответникът в рамките на
процесния период – от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., е бил собственик на процесния
топлоснабден имот - апартамент № 11, находящ се в гр. С, ж.к. „ББ“, бл. 35, вх. А, ет. 4, с аб.
№ 256731.
Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника като титуляр на
правото на собственост върху имота и топлопреносното предприятие, е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение на процесния обект, без да е необходимо изричното им приемане.
Неоснователно с оглед установеното право на собственост и разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ е възражението на ответника за липса на облигационна връзка с ищцовото дружество.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства от третото лице помагач и
заключение на съдебно-техническата експертиза. От отговора на задача 2 от заключението
на вещото лице се установява, че в рамките на процесния период за имота е доставена
топлинна енергия само за БГВ, като е извършвано начисление на топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация. За имота в рамките на процесния период топлинната
енергия е изчислявана на основата на реален отчет по показанията на два броя технически
изправни и сертифицирани водомери за топла вода. Вещото лице е установило, че за
процесния период ФДР е съставила изравнителни сметки, като дяловото разпределение и
остойностяване на потребена ТЕ за процесния имот са в съответствие с действащите
нормативни изисквания и цени на ТЕ. Според вещото лице общият разход за топлинна
енергия за процесния имот за процесния период е в размер на 1306,78 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и изчислено
коректно. Неоснователни са оспорванията на процесуалния представител на ответника по
отношение размера на доставената топлинна енергия и нейното остойностяване, тъй като
видно от заключението на вещото лице извършените отчитания и начисления са извършени
надлежно. При определяне дължимата цена следва да се съобразят не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите
по изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът
кредитира данните на СТЕ, според която стойността на потребената топлинна енергия за
процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е 1306,78 лева. Ищецът претендира от
3
ответника по – ниска обща стойност на доставената ТЕ за процесния период, поради което
при съблюдаване диспозитивното начало съдът приема, че неизпълнените задължения за
заплащане на топлинна енергия възлизат на стойност 1292,14 лева за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г. Възникналите в полза на ищеца вземания не се твърди и не се установява
ответникът да е изплатил изцяло или частично.
По възражението за изтекла погасителна давност:
В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е релевирал възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
Доколкото по делото не е депозиран отговор на исковата молба, а в подаденото по реда на
чл. 414 ГПК в рамките на заповедното производство по ч. гр. д. № 28887/2022 г. възражение
срещу издадената заповед за изпълнение такова липсва, то въведеното от ответника в
настоящото производство едва в първото по делото открито съдебно заседание възражение
за изтекла погасителна давност се явява преклудирано като подадено извън срока по чл. 131
ГПК, поради което и не следва да бъде съобразено.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори релевирано
своевременно, възражението за погасяване по давност на процесните вземания е по
същество неоснователно. Това е така, доколкото с оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл.
156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г.
на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл.
111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма
кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за
плащане е започнал да тече давностният срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020
г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от 31.05.2022 г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК се
счита предявен искът.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска не
е погасено по давност, тъй като най-старото месечно задължение от процесния период /това
за месец май 2019 г./ е било дължимо до 15.07.2019 г. вкл., поради което до подаване на
4
заявлението не е изтекъл тригодишният давностен срок. Следователно вземанията за
процесния период не са погасени по давност и са дължими в установения размер от 1292,14
лева, до който размер следва да бъде уважен искът за стойност на ТЕ.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава в плащането на стойността й:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
5
подходящ начин на Клиентите.
Предвид посоченото и с оглед установеното извършване на услугите по дялово
разпределение от третото лице помагач, то ответникът дължи заплащане на предоставената
услуга, чиято стойност за процесния период на основание чл. 162 ГПК съдът определя на
73,08 лева.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 383,28 лева от общо 430,68
лева (30,68 лева за държавна такса, 300 лева за депозит за вещо лице и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение) и в размер на 71,80 лева за заповедното производство от
общо 80,68 лева /30,68 лева – д.т. и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
На адвоката, предоставил на ответника безплатна адвокатска помощ в исковото
производство, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за исковото производство в
размер на 33,02 лева от общо определено на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. възнаграждение
в размер на 300 лева съобразно фактическата и правна сложност на делото и действително
реализираната от адвоката работа /явяване в едно от две проведени заседания, без
депозиране на отговор на исковата молба/, без съдът да дължи определянето му при
съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС,
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената
разпоредба от ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното
възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
На адвоката, предоставил на ответника безплатна адвокатска помощ в заповедното
6
производство, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за исковото производство в
размер на 5,50 лева от общо определено на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. възнаграждение в
размер на 50 лева съобразно фактическата и правна сложност на делото и действително
реализираната от адвоката работа при посочените по-горе аргументи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Л. С. Д. с ЕГН:
********** и съдебен адрес: гр. С, ул. „ТУ“ № 1, ет. 1, офис 2, чрез адв. НК, дължи на „Т
С” ЕАД с ЕИК **** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1292,14
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „ББ“,
бл. 35, вх. А, ет. 4, ап. 11, аб. № 256731 и сумата от 73,08 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземанията, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 28887/2022 г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 155,22 лв. за периода от 15.09.2020 г.
до 17.05.2022 г. върху главницата за топлинна енергия и за мораторна лихва в размер на
13,62 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 17.05.2022 г. върху главницата за стойност на
услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Л. С. Д. с ЕГН: ********** и съдебен
адрес: гр. С, ул. „ТУ“ № 1, ет. 1, офис 2 да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ****, сумата 383,28
лева – разноски за исковото производство и 71,80 лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 28887/2022 г. на СРС, 118 –ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата „Т С“
ЕАД, ЕИК **** да заплати на адвокат НК - САК с л. № **** и адрес: гр. С, ул. „ТУ“ № 1,
ет. 1, офис 2 сумата 33,02 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на Л. С. Д. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата „Т С“
ЕАД, ЕИК **** да заплати на адвокат Д. Ц. С. - ВрАК с БУЛСТАТ ********* и адрес: гр.
С, ул. „В“ № 1, офис 3 сумата 5,50 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на Л. С. Д. в заповедното производство по ч. гр. д. №
28887/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ООД с ЕИК *********
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8