Р Е Ш Е Н И Е
№ , 01.2023г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд- двадесет и втори състав,
в публично заседание на десети януари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: ЯНКА
Г.А
при секретаря Анна Димитрова и при участието на прокурора
Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от съдията Г.а адм. дело N 413 по описа за 2022 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда
на Глава Единадесета от АПК, във връзка с
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Депозирана е искова
молба от О.Х.М.,***, против Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" гр. София.
В исковата молба се
поддържа, че длъжностни лица от затвора Варна нарушават човешките права и
законни интереси на М.. С действията и бездействията си лекаря в
затвора Варна нарушава правата на ищеца, тъй като не му издава
направление за „очен ТЕЛК“, налице са три
отказа. Първия отказ е от 28.09.2018 г., втория от 1.10.2021 г., а третия от
6.10.2021 г. М. имал издадено предложение от д-р Б., работещ в ЗО Разделна,
макар и да бил конвоиран до Затвора - Варна, не му били издадени исканите
документи. Ищеца претърпял две поредни операции, едната докато бил настанен в
ареста в гр. Силистра, а втората в Затвора – Варна. Докато бил настанен в
Белене се разболял от питейната вода от експлозивен пангастрит, твърди, че има
епикризи за всичките операции. След настаняването на ищеца в ОЗ – Варна
зрението му се влошило. Доктора в затвора не съдействал на М. и с
некомпетентността си му нарушил правата. Предвид изложеното предявява иск
против ответника за сумата от 20 000 лв.
В уточняваща молба вх.
№ 6611/26.04.2022 г. адв. И. сочи, че претенцията на ищеца е за
незаконосъобразни бездействия от страна на служители на ГДИН, които не допускат
М. до очен лекар и не му дават направление за ТЕЛК, въпреки установените му
заболявания: спукан апендикс, преплитане на червата, експлозивен панкриатит. В
уточняваща молба вх. № 7240/9.05.2022 г. адв. И. поддържа, че претенцията на
ищеца е за незаконосъобразни бездействия от страна на служители на ГДИН, които
не допускат М. до очен лекар, не му дават направление за ТЕЛК, въпреки
установените му заболявания, вкючително загуба на зрението с лявото око и
частична загуба на зрение на дясно око. От 2013 г. М. имал проблеми със
зрението, имал отлепена ретина, правена му е неуспешна операция при доц. Г..
Към момента има напълно загубено зрение на лявото око. Състоянието му се влошило
след престоя му в ареста в гр. Силистра и затвора в Разделна. Въпреки, че
затворническата администрация е знаела за заболяването, дълго време му е
отказван достъп до специалист, а когато е получил такъв не са му предоставяни
изписаните му капки за очи и крем за мазане, което води до постоянна
температура на очите и високо очно налягане. Заболяването му прогресирало и има
вероятност ищеца да ослепее с двете очи. За спукан апендикс на ищеца е правена
операция. През 2021 г. М. е получил преплитане на червата и е необходимо да
бъде на специална нискокалорична диета, която не му е осигурена, поради това на
два пъти е получил кръвоизливи в стомаха. Многократно е искал да бъде изпратен на
преглед от специалист, но лекарят на затвора не го допускал до такъв и му
изписвал лекарства, от които състоянието на М. се влошило. Ищеца отслабнал,
изпитвал страх и безпокойство от това, че може да получи пореден кръвоизлив и
загуба на живот. От тези незаконосъобразни бездействия ищецът е претърпял
имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лв., които са
негова пряка и непосредствена последица, чието обезщетяване ищецът претендира
по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, както следва:
Неимуществени вреди в размер на 12000 лв.,
изразяващи се в претърпените от ищеца притеснения и неудобства, че не може да
получи нужното лечение, чувство на несигурност и обида, че с бездействието си
администрацията на затвора показва грубо незачитане на конституционното
гарантирано му право на живот, разпределени както следва:
- 5000 лв. обезщетение за претърпени физически и
психически болки и страдания, загуба на телесно тегло в резултат на недовършено
лечение, непровеждани контролни прегледи и неосигуряване на подходяща,
предписана от лекар храна след претърпяна операция за преплитане на червата
през 2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на ищеца в Разделна 22.03.2018 г.,
до датата на предявяване на исковата молба 13.10.2021 г. ,
- 5000 лв. обезщетение за отказ от лечение във
връзка с нарушеното зрение от 2019 г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на ищеца в Разделна 22.03.2018 г
до 13.10.2021 г., датата на предявяване на исковата молба.
- 2000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди с траен характер и висок интензитет /болки, страдания,
депресия, гавра, страх за живота му, усещане за непълноценен и нездравословен
живот, унижение на човешкото достойнство в резултат на условията на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в ОЗ – Разделна от датата на постъпване на
ищеца в Разделна 22.03.2018 г до
13.10.2021 г. – датата на предявяване на исковата молба.
В с.з процесуалния
представител на ищеца поддържа исковата молба. Моли да се постанови решение, с
което да се уважи иска. Въпреки многократните решения на ТЕЛК, документите не
са били придвижени до НОИ за отпускане на пенсия, поради което иска е
основателен. Счита, че и останалите искове са доказани по основание и размер.
Ответника ГДИН -
София, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. счита, че жалбата е
неоснователна и недоказана. Не са налице незаконосъобразни действия, извършени
от служители на ответника, които да са били в нарушение на забраната, визирана
в чл. 3 от ЗИНЗС. Действията на специализирания орган по изпълнение на
наказанията кореспондират с нормалния процес на работа в местата за лишаване от
свобода и се ръководят от интересите на задържаните лица, от тяхното еднакво
третиране в изпълнение на правно-регламентирана дейност, каквато е дейността по
изпълнение на наказанието. Забраната на чл.3 от ЗИНЗ касае съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Законът забранява
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или унизително отношение,
като задължава държавата от една страна да осигури на лишените от свобода –
условия, съобразени с уважение на човешкото достойнство, от друга – начинът на
изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание, а здравословното и
физическото им състояние да бъдат адекватно гарантирани. На ищеца при престоя
му в затвора – Варна е била осигурена такава среда. Не се установяват
противоправни фактически действия и бездействия от страна на служители на
ответника, с които да са нарушени разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Твърденията
на ищеца не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и
че са нарушени правата му. Няма надхвърляне на минималния предел на
ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за
извършеното престъпление. Престоя на лицата в затворите на територията на
страната е под ограничителен режим. Обстоятелството, че на лишените от свобода,
вкл. ищеца в посочения исков период са осигуряват оптимални условия, при пълно
съобразяване с личностовите особености, осигуряване на необходимата медицинска
грижа, води до извод, че спорното отношение не е достигнало минимално
изискуемата сериозност, за да попадне в обхвата на чл. 3 от ЕКПЧ. Отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Задължително
участващият по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище
за недоказаност на исковата претенция.
По делото не са събрани категорични доказателства установяващи
незаконосъобразни действия на служители на ответника, които могат да послужат като основание за
ангажиране отговорността на Държавата. Съгласно чл. 137, ал.1 от ЗИНЗС, при
несъгласие с определена диагноза или назначено лечение, лишения от свобода може
за своя сметка да поиска консултация с специалист от друго лечебно заведение.
Административният съд,
като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно справка от
Началника на Затвора – Варна, М. изтърпява наказание лишаване от свобода в
затвора – Варна от 7.10.2021 г. до
15.09.2021 г. кумулирано наказание в размер на 6 г., по ННД № 5857/2012 г. по
описа на РС-Варна, от 22.05.2017 г. до 28.07.2018 г. и от 22.03.2018 г. до
26.08.2019 г. е изтърпял на осн. чл. 70,
ал.7 от НК остатък от УПО в размер на 1 г. и 8 месеца, лишаване от свобода по
НОХД № 7779/2021 г. по описа на РС – Варна и кумулирано наказание в размер на 1
година лишаване от свобода по ЧНД № 561/2017 г. на РС – Тутракан, и от 24.06.2021
г. до настоящия момент търпи наказание лишаване от свобода в размер на 3
години, по НОХД № 294/2020 г. на РС – Тутракан. При извършена проверка в
затворническото досие на М. не е установено наличие на подадени от него молби
за ТЕЛК в периода от 1.10.2021 и
5.10.2021 г. Такива е възможно да са подавани до ТЕЛК, чрез лична
кореспонденция.
Съгласно справка от
26.07.2022 г. М. е настанен в ЗО Разделна за времето от 18.04.2018 г. до 6.03.2019 г. От 7.07.2021 г. М. е настанен
в ЗО Разделна на трети жилищен етаж. Назначено е лечение, съгласно изписана
лекарствена терапия по амбулаторните листи. Лекарствата са предоставяни от
медицински център – затвора Варна, респективно от медицински кабинет в
Разделна. На 3.11.2021 г. в ЗО Разделна е заведено предложение изготвено от д-р
Б. с рег . № 2938/3.11.2021 г. за конвоиране на М. за преглед при ОПЛ и
изготвяне на нуждите документи за ТЕЛК. На 14.03.2022 г. в деловодството на ЗО
Разделна е регистрирана молба от М. с рег. № 905/14.03.2021 г. относно
представяне на ТЕЛК. На 18.03.2022 г. в деловодството на ЗО Разделна е заведено
предложение изготвено от д-р Б. рег. № 665/18.03.2022 г. за конвоиране на М. на
28.04.2022 г. за явяване на комисия за ТЕЛК.
Съгласно епикриза от
гръдна хирургия – МБАЛ „Св. Анна“ – Варна М. е приет през 2008 г. в болничното
заведение с диагноза контузио тороцис, фрактура костарум, емфизема субкутанеум,
контурио капитис, контузио коли, контузио абдоминис, хематома ретроперитонеале.
От анамнезата е видно, че М. е получил побой, при което е получил наранявания
на главата, шията, дясната гръдна половина, корема и поясната област
Видно от амбулаторен лист от 23.10.2017 г., М. е с
гастроезофагиална рефлукса болест без езофагит, изпратен е на изследване за
ФГС, изписана му е медикаментозна терапия.
От представено фиброгастроскопия от 23.10.2017 г. е
видно, че на ищеца е установена еритематозно-ексудативен пангастрит.
На 27.02.2018 г. е депозирана молба от М. до Министъра на
околната среда и водите, сочи, че водата в Затвора Белене е с мазут и мътилка,
не се мият филтрите.
Във връзка с жалба на М. за качеството на водата в
Затвора Белене, от Директора на затвора Белене е изискано от РЗИ - Плевен съдействие за извършване на
изпитания на автономен водоизточник, предназначен за питейно-битови цели в
затвора белене и преценка на здравния риск.
Съгласно амбулаторен
лист от 30.05.2018 г. на М. е извършен преглед от ОПЛ, отразени са оплаквания
за намалена зрителна острота, размазване, парене сърбеж. Като основна диагноза
е вписан астигматизъм. Издадено е направление за преглед.
С молба от 21.08.2018 г., депозирана от М. до д-р Златева
е поискал да се реши проблема, като се
уточни диагнозата му, макар и лекарствата да му помагат, но получавал хълцане,
което му заглушава говоренето, заеква, не може да се изразява правилно. Моли да
се предприемат необходимите мерки, да му се насрочи фиброгастроскопия
На 25.09.2018 г. е депозирано становище за лишения от
свобода М. и е преведен в затвора на 22.03.2018 г. с диагноза гастроезофагиална
рефлуксна болест без езофагит, като изписаните лекарства се осигуряват от
затвора, назначена е диета №1.
Към досието на М. е приложена и експертиза от 21.12.2018 г. изготвена от д-р Г.,
съгласно която, след анализ на представена медицинска документация е
установено, че М. страна от еритемо-ексудативен гастрит /възпаление на
стомашната лигавица, което се характеризира с микрокръвоизливи и възпалителен
секрет/. Налице е хронично заболяване, лечението на което е комплексно
медикаментозно и диетолечение. Заболяването протича с периоди на обостряне и
ремисии, заболяването е съществувало преди пребиваването на М. в затвора –
Белене.
Видно от амбулаторен лист на 19.04.2019 г. М. е прегледан
от ОПЛ, установени са оплаквания от намалена зрителна острота, издадено е
направление за консултация.
На 15.05.2019 г. е извършен преглед на М. от ОПЛ,
поставена е основна диагноза – други остри гастрити. Установени са палпаторни
болки ниско долу в корема, около пъпа, обложен език, палпаторно болезнен при
палпация на ниво аднекси. Назначена е терапия
- креон, алмагел, спазмалгон, еспумизан.
Видно от амбулаторен лист от 19.06.2019 г. от ОЛП е
извършен преглед на М., установена е намалена зрителна острота, издадено е
медицинско направление за преглед при специалист
Съгласно епикриза от МБАЛ – Силистра на 30.11.2020 г. М.
е настанен в болничното заведение, като е отстранен апендикса му.
Представен е лист за преглед на пациент в спешно
отделение на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ съгласно което М. е прегледан на 6.08.2021
г.
На 20.07.2021 г. е депозирано заявление от М. до д-р Б.,
с искане да му бъде дадена възможност да извърши преглед при очен лекар.
Видно от амбулаторен лист от 6.08.2021 г. М. е прегледан
от ОПЛ, поставена е основна диагноза астигматизъм, отразени са оплаквания –
намалена зрителна острота, особено при оскъдно осветление, контурно виждане,
МПНБ, НУ, КМС и др., издадено е направление за преглед.
Видно от амбулаторен лист от 19.08.2021 г., издаден от
специалист офатлмолог, на М. е поставена диагноза блефароконюктивит,
астигматизъм, страбизъм, извършени са изследвания, като е определена терапия
тобрадекс капки на 4 ч. по 2 капки, макситроп очен унгвент.
Съгласно предложение от 24.08.2021 г. изготвено от д-р Б.
е поискано М. да бъде конвоиран на 31.08.2021 г. до ВМА – Варна, където да бъде
извършен вторичен преглед при очен лекар.
Видно от амбулаторен лист от 31.08.2021 г., издаден от
специалист офталмолог, на М. е поставена е основна диагноза:
блефароконюктивит., астигматизъм, стабизъм, извършени са изследвания:
биомикроскопия, офталмоскопия, изследване на зрителна острота. Изписана е
терапия – абовезин.
От д-р Б. е изготвено предложение на 6.10.2021 г. М. да
бъде конвоиран до затвора Варна, където на 6.10.2021 г. да се проведе консултативен
преглед със служебно назначения ОПЛ и издаване на направление за ТЕЛК.
На 3.11.2021 г. е изготвено предложение от д-р Б.,
лишения от свобода М. да бъде конвоиран
до затвора Варна, където да се проведе консултативен преглед със служебноназначение
ОПЛ и издаване на документи, направление за ТЕЛК. По делото е
представено писмо изх. № 410/19.10.2021 г. от БЛС – РК – Варна, с което М. е
уведомен, че в деловодството на БЛС е депозирано писмо от М. с искане да бъде
предоставена информация за д-р Р., образование, специалност, наложени
наказания. Посочено е, че тази
информация е публикувана в регистър на лекарите на територията на Варненска
област.
На 5.10.2021 г. е депозирано заявление от М. до директора
на УМБАЛ – Плевен с искане да му бъде предоставена епикриза.
До Началника на затвора – Варна е изготвено уведомително
писмо от доц. Ц. управител на ДКЦ – Плевен, с което е предоставена налична
медицинска документация за извършени прегледи и изследвания.
Съгласно становище за лишения от свобода М., при
превеждането му в Затвора Варна на 22.03.2018 г. същия е бил с диагнози –
гастроезофагиална рефлуксна болест без езофагит – изписани лекарства, видно от
рецепта от 27.10.2017 г., които се осигуряват от Затвора Варна. Назначена му е
диета № 1. Друг уточнен стабизъм, афакия, други травми на окото и орбитата.
Видно от медицинска
справка, изготвена от д-р Р., служебно избран общопрактикуващ лекар в МЦ при
Затвора Варна М. *** на 24.06.2021 г. за пореден път, при постъпването М. е бил
без собствени медикаменти и медицинска документация. Към момента на справката е
налична документация за многократни извеждания към външни специалисти във
връзка с негови оплаквания, най-вече към офталмолог във връзка с тежко
заболяване на очите, както и гастроентеролог , последното извеждане на М. към
офталмолог е на 26.01.2022 г. По време на престоя в затвора
М. не е бил в контакт със заразно болни, вкл. с болни от туберкулоза и
коронавирус.
Съгласно епикриза от
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ М. е настанен в болничното заведение в периода от
26.06.2021 г. до 1.07.2021 г. с диагноза чревни сраствания с непроходимост.
В писмо изх. №
92-31-5/20.01.2022 г. от РЗИ – Варна по повод постъпило писмо от М., с молба за
преосвидетелстване и приложени медицински документи е посочено, че е необходимо
документацията да се изпрати чрез лицензиран пощенски оператор в РЗИ-РКМЕ –
Варна, приемна медицинско направление от личния лекуващ лекар по образец – приложение
№ 8 от ПУОРОМЕРКМЕ или медицински протокол на ЛКК по образец №9 от ПУОРОМЕРКМЕ,
за да се стартира процедура за преосвидетелстване от ТЕЛК на М..
Видно от амбулаторен
лист от 26.01.2022 г. М. е прегледан от ОПЛ, констатирана е намалена зрителна
острота, цветоусещане – нормално , двойно контурно виждане, обилно сълзене и
сърбеж на двете очи, болка, парене, дразнене в зачервеното око. В графа терапия
М. е насочен за оперативно лечение на дясно око.
Изготвено е
предложение от д-р Б. М. да бъде конвоиран през м.02.2022 г. до Очна клиника –
Варна за преглед от очен лекар. На предложението е налице резолюция за
организация.
На 14.03.2022 г. е
депозирана молба от М. до д-р Б. за съдействие за изпълнение на указанията на
председателя на ТЕЛК
На 18.03.2022 г. е
изготвено предложение от д-р Б., М. да бъде конвоиран до МБАЛ „Св. Анна“ на
28.04.2022 г.
На 9.05.2022 г. е
депозирана молба от М. до д-р Б., в която прави искане да получи лекарства –
цикатридина опозитори, спрей, визиозон – 30 кампули, за зрение – хранителни
добавки. Моли медикаментите да се закупят за сметка на Затвора Варна.
По делото е
представено експертно решение № 1475 от 28.04.2022 г., видно от което е
извършена оценка на работоспособността на М., при което е определена 75% трайно
намалена работоспособност. Като дата на инвалидизацията е посочена 13.06.2013
г. Водеща диагноза вторична катаракта,
оперативно безлещие и дивергентен стабизъм след травма на ЛО. Незряла старческа
катаракта на дясно око. Практическа слепота на ляво око.
От Амбулаторна книга
за 2018 г. се установява, че М. е прегледан на 18.05.2018 г. и е назначена
терапия, налице са и три последващи
прегледа – на 15.10.2018 г., на 12.11.2018 г., на 22.11.2018 М. е прегледан и му е назначена терапия. В последствие са
извършени още два прегледа на М.. На 18.02.2019 г., 25.02.2019 г. М. е
прегледан отново, назначена е терапия. В последствие е отразен още един
преглед.
От приложената книга
за прегледи е видно, че М. е прегледан на 14.07.2021 г., с оплаквания за
хроничен гастрит, в последствие е прегледан на 13.08.2021 г. и насочен към очен
лекар. На М. е извършен преглед и на 1.09.2021 г., на 28.09.2021 г., на
15.11.2021 г., на 8.12.2021 г.
Съгласно справка
изготвена от Затвора – Варна през 2019 г. М. е конвоиран двукратно за
извършване на преглед във външно болнично заведение, през 2021 г. е конвоиран
седемкратно, а през 2022 г. е конвоиран три пъти, от които един път до ЛПЛ, а
два пъти за извършване на очен преглед..
От представена справка
от Началника на затвора Варна се установява, че за периода от м.03.2018 г. до
13.10.2021 г. М. е извеждан на преглед от гастроентеролог, за което е издаден
амбулаторен лист от 15.05.2019 г
Със заявление от
12.08.2021 г. М. е поискал международна правна помощ. С писмо от 19.08.2021 г. М.
е уведомен, че правната помощ в рамките на наказателни дела пред всички съдебни
инстанции в България се предоставя по реда на ЗПП. От Националното бюро за
правна помощ М. е уведомен, че искането за правна помощ по нак.дело във Франция
и осигуряването на такава не е в правомощията на НБПП да предостави такава. Със
заявление до Министерство на правосъдието М. е поискал разяснение може ли
индивидуално да кореспондира със съда във Страсбург. С писмо от 8.10.2021 г. на
М. е предоставен адреса на ЕСПЧ. Със заявление от 29.09.2021 г. от М. до
Министерство на правосъдието е поискал изготвянето на съдебна поръчка по чл.
471 от НПК. С писмо от 14.10.2021 г. М. е уведомен за реда по който се
предоставя международна правна помощ.
По делото е назначена
съдебномедицинска експертиза, изготвена от гастроентеролог се установява, че
след запознаване с медицинската документация и преглед на М. е установено, че
пациента в миналото е диагностициран с хроничен еритемо-ескудативен гастрит,
установен с фиброгастродуоденоскопия през 2017 г. През 2018 г. е извършена
повторна фиброгастродуоденоскопия, която потвърждава диагнозата. Установени са
ерозии без наличие на активно кървене. М. страда от хроничен гастрит, който е в
период на ремисия на фона на диета 1 и към момента не налага медикаментозно
лечение. Това е хронично заболяване, налагащо комплексно лечение –
медикаментозно и диетолечение. Медикаментозно лечение е необходимо в периодите
на обостряне. Заболяването на е животозастрашаващо. Усложненията, които биха
могли да настъпят са най-често свързани с язвена болест на стомаха, при
неспазване на хранителен режим – диета 1, при неприемане на назначеното лечение
в период на обостряне, при продължителен прием на кафе и тютюнопушене. През
м.10.2020 г. М. е опериран по повод перфорация на апендицит, гноен перитонит и
илеус – животозастрашаващо заболяване при ненавременно лечение. Проведено е
навременно оперативно лечение, с гладък постоперативен период и напълно
възстановяване. Амбулаторно продължително лечение не се изисква. През м.06.2021
г. по спешност е опериран по повод срастване на червата с последваща чревна
непроходимост – животозастрашаващо заболяване при ненавременно лечение. Този
вид заболявания често е свързан с преходно оперативно лечение. Извършено
навременно оперативно лечение с гладък постоперативен период и възстановяване.
Амбулаторно продължително лечение не се изисква. В нито един момент пациентът
не е имал кървене от стомаха както и експлозивен панкреатит. При пребиваването
в затвора М. многократно е получавал достъп до медицинска помощ, преглеждан е
от лекаря на затвора, получавал е адекватно медикаментозно лечение, осигурен му
е диетичен режим – диета 1. Хроничния гастрит не е заболяване даващо основание
за намалена работоспособност. Извършените две оперативни интервенции през
м.10.2020 г. и м.06.2021 г. са основание за намалена работоспособност, но само
във възстановителния период, който трае от 15 до 30 дни. В с.з. в.л. поддържа
заключението, като сочи, че предвид заболяването на ищеца , следва да се спазва
диета 1.
От приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, изготвена от офталмолог се установява, че на
лявото око на М. е установена безвъзвратна липса на зрение, поради отлепена
ретина. Установена е нуклеарна катаракта на дясно око, процес нормален за
възрастта, който се лекува единствено оперативно в болнични условия, с
отстраняване на помътнената леща на пациента и имплантиране на изкуствена леща.
Ангиосклерозата на съдовете в конкретния случай не влияе на зрението. Всички
посочени признаци с течение на времето имат тенденция да стават по-зле. В с.з.в.л.
поддържа заключението. Сочи, че установените заболявания не се нуждаят от
постоянно медикаментозно лечение, възможното лечение на дясното око е само
оперативно.
В с.з. е разпитан Н.К.,
лишен от свобода, който е настанен на етажа, на който е и спалното помещение на
М. в ЗОО Разделна. К. сочи, че ищеца е
сам в стая. М. споделил, че има операция заради преплитане на червата, гастрит.
След като консумирал храна от столовата ищеца се превивал около час. В
столовата имало черен хляб. Свидетеля знаел, че ищеца приема медикаменти, но не
знае какви. Чувал, че М. си осигурявал
медикаментите отвън, от цивилизацията. Д-р Б. също му изписвал лекарства.
Обикновено лекаря изписвал лекарства, но началниците ги стопирали. М. имал
проблем с очите, не виждал хубаво, не знае дали са му осигурявани капки за очи.
Дюшеците и одеялата в затвора миришели на котешки изпражнения и плъхове.
От показанията на
свид. К.Б., който е бил в една килия с М. се установява, че ищеца нощно време
не може да си поеме въздух, задушавал се. Няколко пъти е ходил за направления
за ТЕЛК и са му отказали. Ищеца бил на специална диета, която му се осигурява
от затвора, давали му кисело мляко, черен хляб и др. Свидетеля не е виждал М.
да получава лекарства. Имал проблеми с докторите, в продължение на 5 месеца не
му давали направление за ТЕЛК, връщали го. Това се отразило на психиката на
ищеца, това се случило през 2020 г., но не през цялата.
По делото са
представено медицинското експертно досие на М.. Видно от същото на ищеца е
издадено медицинско направление за ТЕЛК от 14.02.2022 г., амбулаторен лист от
3.02.2022 г. На 28.04.2022 г. е изготвено експертно решение № 1475 от Първи
състав на ТЕЛК – общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, съгласно
което М. е със 75% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизация от
13.06.2013 г., с водеща диагноза вторична катаракта, оперативно безлещие и
дивергентен страбизъм след травма на ляво око, незряла старческа катаракта на
дясно око. Съгласно Амбураторен лист от 13.06.2013 г. ищеца е със установено
заболяване страбизъм, афакия, травми на окото и орбитата. С медицинско направление № 18 от 2013 г., издадено
от доктор Ч., с адрес на практиката –
затвора Варна, М. е изпратен за освидетелстване на ТЕЛК. Съгласно експертно
решение № 3788 от 28.11.2013 г. О.М. е с 52% инвалидност, с водеща диагноза:
други видове катаракта, артефакия, катаракта, сабизмус видергент ет регинопатия
труматика. Видно от експертно решение № 2874/12.10.2015 г. ищеца е със 56%
инвалидност, с водеща диагноза: други видове катаракта, представено е и
направление за ТЕЛК, етапна експертиза
от 21.06.2019 г. Видно от експертно решение № 1804/27.06.2019 г. М. е с
инвалидност 50% с водеща диагноза – вторична катаракта
Представена е
епикриза, видно от която М., съгласно която е постъпил в МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ на 26.06.2021 г. и изписан на 1.07.2021 г., с диагноза чревни сраствания с
непроходимост. Съгласно епикриза
издадена от МБАЛ – Силистра, М. е постъпил за лечение на 22.11.2020 г. и е
изписан на 30.11.2020 г. с диагноза Хроничен гнойно изострен апендицит,
извършена е фиброгастроскопия.
Съгласно амбулаторен
лист от 19.08.2021 г. на ищеца е извършен преглед от офталмолог, с основна диагноза блефароконуктивит,
изписано е терапия -Тобрадекс и Макситрол.
Видно от справка,
изготвена от Началника на затвора – Варна М. обитава 314 спално помещение, в ЗО
Разделна, в което е настанен само той. Помещението разполага с прозорци,
самостоятелен санитарен възел, чиста жилищна площ от 16.08 кв.м., достъп до
студена течаща вода и директна дневна светлина. Всички спални помещения,
включително и № 314 са оборудвани с маса, два стола, легла, постелъчни
принадлежности, шкафчета. Приложена е и
скица на спалните помещение, включително и за това, в което е настанен М.. От
справка депозирана на 16.11.2022 г. се установява, че М. е постъпил по предходна
присъда на 22.03.2018 г. в затвора – Варна, преместен е в ЗО Разделна на
18.04.2018 г. до 6.03.2019 г. По настояща присъда е постъпил в затвора – Варна
на 24.06.2021 г., като е преместен в ЗО Разделна на 7.07.2021 г.
М. е получавал
необходимите медикаменти, които са предоставяни от медицинско лице от затвора.
Диета № 1 се предоставя на лишени от свобода за възникнали хронични възпаления
на стомаха и дванадесетопръстника. Храната се приготвя, чрез хидротермична
топлинна обработка или печене, не се пържи. Месото се дава смяло, варено,
задушено или печено. Маслото не се запържва. Дадено е описание на диета № 1,
като се сочи, че на М. е предоставяна тази диета, коригирана от специалист. На
14.07.2021 г. М. е посетил медицински кабинет в ЗО Разделна, прегледан е от д-р
Б. и му е предложена диета № 1 със срок до изтърпяване на наказанието. По
делото е приложено приложението на медицинския специалист. Последното решение на ТЕЛК от 2022 г. е
издадено на база на предходни извеждания във външни болнични заведения,
попълнени са документи за ТЕЛК от д-р Р.. При преглед осъществен в медицинския
център на Затвора – Варна е установено, че към 28.09.2018 г. не е представено
ТЕЛК решение от М..
Изготвена е справка от
д-р П. в ЗО Разделна, който след преглед на медицинската документация е
установил, че М. редовно е пращан на конвой във Варна за очни прегледи,
попълване на документи за пенсия през 2021 г. Лишения от свобода е на диета №
1, получава 2 кофички кисело мляко дневно, сезонни салата, има разрешение да
внася храна в килията. М. е посочил, че не е получавал хранителни добавки за
очите, за които е гледал по телевизията.
Приложени са пет броя
предложения за изпращане на лишен от свобода във външно болнично заведение,
всичките от 2021 г., върху които е отбелязано, че са изпълнени. Приложена е и
справка за диета № 1., както и извадка от дневник за прегледи, видно от който
са записани прегледи на ищеца.
От книга за вписване
на получени лекарства е видно, че на 12.10.2021 г. М. е получил опаковка
„Тобрадекс
С оглед така
събраните доказателства, съдът прецени следното: по допустимостта на исковете:
По аргумент от чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС по предявеният иск родово и местно
компетентен е да се произнесе Административен съд – Варна. По аргумент от чл.
205 от АПК вр. с чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно
легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към който
са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто
длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от Главна
Дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ – юридическо лице към
министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите, поправителните
домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са
териториални служби на ГДИН. Дейността
на администрацията на затвора, респективно – на затворническото общежитие към
него, е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за
изтърпяване на наказанията "лишаване от свобода" и по своя характер
представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са
предоставили административни правомощия. Предвид горното разглеждания в
настоящото производство исков период ГДИН притежава необходимата пасивна
процесуална легитимация. Предявените искове са процесуално допустими.
По основателността на исковите претенции:
Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за
ищеца, регламентирани в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са: 1. нарушения на чл. 3 от
страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2. вреди,
причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на
наказанията, които вреди са в резултат на нарушенията на чл. 3. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 на същия член е посочено,
че за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима
презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода", изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Условията и редът за медицинското обслужване на лишените от свобода в
затворите се урежда от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.
Съгласно Наредбата медицинското обслужване на лишените от свобода се
осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в
местата за лишаване от свобода, по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения. Приемът в медицинския център се извършва по график, утвърден от
началника на затвора или поправителния дом. Прегледът се осъществява от
медицинския специалист. Амбулаторният прием се извършва от медицински
специалист в медицинския център, като при необходимост може да присъства и
служител от надзорно-охранителния състав.
Ищеца сочи, че е лишен от възможност да се яви на ТЕЛК и да получи пенсия
за инвалидност, поради което е претърпял имуществени вреди в размер на 8000 лв.
От събраните по делото доказателства се установи, че М. до завеждане на
делото има издадени три експертни решения от ТЕЛК, като повечето от тях са
издадени по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора –
Варна. Посочените решения не са били представени при постъпването на М. ***. Отделно
от това на 14.02.2022 г. е издадено и ново решение на ТЕЛК. От представените от ответника дневник на
нуждаещи се от медицинска помощ лишени от свобода е видно, че на М. многократно в процесния период е извършван
преглед от лекар в медицински кабинет в ЗО Разделна. В част от случаите
медицинския специалист е изготвял предложения за изпращане на лишения от свобода
М. за преглед при общопрактикуващ лекар за
издаване на предложение за ТЕЛК. Във връзка с оплакванията на ищеца са
налице предложения от д-р Б. за конвоирането на М. до Военна болница за
извършване на очен преглед. От резолюциите положени в исканията е видно, че
същите са изпълнени, което се потвърждава и от представените медицински
направления и амбулаторни листи за извършени прегледи на ищеца от различни
специалисти.
Съгласно чл. 23 ал.2 от Правилника
за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи личният лекар, а за лицата, които нямат личен лекар -
лекуващият лекар, насочва болния към ТЕЛК с медицинско направление по образец
съгласно приложение № 8, когато приеме, че е налице: 1. трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане, която не е предшествана от временна
неработоспособност; 2. вид и степен на увреждане; 3. промяна на датата на
инвалидизирането, срока на инвалидизирането, противопоказните условия на труд
или причинната връзка; 4. необходимост от преосвидетелстване поради влошено или
подобрено състояние; 5. необходимост от преосвидетелстване по други поводи,
предвидени в нормативни актове. Съгласно нормативната уредба преценката за
насочване на болно лице към ТЕЛК се извършва от лекар, а не от служителите на
ответника. При наличие на депозирани предложения от лекар, М. е конвоиран до
болнично заведение, а в някои от случаите до общопрактикуващия лекар към
Затвора – Варна. Предвид изложеното, съдът приема, че в настоящото производство
не се доказа бездействие на специализираните органи по изпълнение
на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС, респективно с което е
препятствано правото на М. да се яви на ТЕЛК. Затворническата администрация
няма правомощия да извършва преценка на здравословното състояние на лишените от
свобода, нито да преценява дали същите следва да се насочат към ТЕЛК, това е
предоставено в правомощие на общопрактикуващите лекари. От събраните доказателства
се установи, че след депозиране на молба от М., за преглед и подготвяне на
документи за ТЕЛК е налице депозирано предложение от д-р Б. за конвоирането му,
за преглед и явяване на лекарска комисия. Съдът не споделя доводите на ищеца,
че документите му не са изпратени до НОИ, в настоящото производство се
установи, че при постъпването в затвора ищеца не е представил медицинска
документация, вкл. налични решения на ТЕЛК.
Отделно от това твърдяните от ищеца имуществени вреди не са пряка и непосредствена
последица от неявяването му на ТЕЛК. Пряка означава непосредствено, директно
въздействие върху правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена
връзка между вредата и твърдяното бездействие на администрацията. От значение е
връзката между незаконните бездействия на органа или длъжностното лице, и
вредата. Наличието на тази причинна връзка е важна, защото при липсата на
доказателства за наличието на такава, отговорността не може да бъде ангажирана.
В случая тази връзка е опосредена, освен издаването на експертно решение на
ТЕЛК, следва да е налице издаден и последващ административен акт, по силата на
който на ищеца да се определи пенсия за инвалидност.
По претенциите за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., в
резултат на претърпени от ищеца неудобства, че не може да получи нужното
лечение, чувство на несигурност, обида, в резултат на недовършено лечение,
непроведени контролни прегледи, неосигуряване на подходяща храна, отказ от
лечение във връзка с нарушеното му зрение, както и във връзка с условията на
изтърпяване на наказанието, съдът прецени следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че във връзка с
оплакванията на ищеца за наличие на проблеми с очите, същия многократно е изпращан
на преглед при офталмолог. От приетата СМЕ изготвена от офталмолог, се
установи, че на
лявото око на М. е установена безвъзвратна липса на зрение, поради отлепена
ретина. Установена е нуклеарна катаракта на дясно око, процес нормален за
възрастта, който се лекува единствено оперативно в болнични условия, с
отстраняване на помътнената леща на пациента и имплантиране на изкуствена леща.
В.л. сочи, че установеното заболяване не
се нуждае от медикаментозно лечение, а единствения начин за отстраняване на
катарактата е по оперативен път. Ищеца изрично в с.з. заяви, че всички лекари,
които са го преглеждали са му предлагали операция на очите, но М. поради
опасения, че ще изгуби и второто си око се страхува да се оперира, Агенция за
социално подпомагане е изразила готовност да
предостави финансова помощ във връзка с операцията на М..
Предвид събраните
доказателства съдът приема, че в производството по делото не се установи отказ
на ответника от лечение във връзка с нарушеното зрение, напротив ищеца
многократно е конвоиран за прегледи при специалисти – офталмолози, но същия е
отказал оперативно лечение, поради опасения да загуби зрящото си око. От
приетите по делото доказателства се установи, че изписаните капки за очи са
предоставени на ищеца, което е отразено в книга за вписване на получени
лекарства на 12.10.2021 г. Съдът взе
предвид и заявеното от д-р М., че лечението на перде се осъществява не с капки
и мехлеми, а само по оперативен път.
По изложените доводи
претенцията за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. е неоснователна и
недоказана.
По претенцията за
неимуществени вреди в размер на 5000 лв.
в резултат на претърпени физически и психически болки и страдания,
загуба на тегло, в резултат на недовършено лечение, непровеждани прегледи,
неосигуряване на подходяща храна, предписана от лекар, съдът прецени следното:
От събраните по делото
доказателства се установи, че през 2017 г. М. е диагностициран с заболяване –
хроничен гастрит. Видно от приетата СМЕ през 2018 г. е извършена фиброгастродуоденоскопия, която е потвърдила
диагнозата. Вещото лице сочи, че
медикаментозно лечение е необходимо само в периоди на обостряне на
заболяването, като в периоди на ремисия се налага диетолечение, спазване на
диета № 1. От представените от ответника доказателства се установи, че при постъпване
на М. в затвора, след извършената му операция,
лишения от свобода е прегледан от лекар и му е определена диета №1,
която му се предоставя. На М. се предоставя ежедневно и кисело мляко, черен
хляб , което се потвърди и от разпитаните по делото свидетели. От приетата СМЕ, изготвена от гастроентеролог
се установи, че за констатираните заболявания на ищеца е извършено навременно
оперативно лечение, с гладък постоперативен период. Извършените оперативни интервенции през
м.10.2020 г. и м.06.2021 г. са основание за намалена работоспособност, но само
във възстановителния период, който трае от 15 до 30 дни. По изложените доводи, съдът приема, че не се
доказаха твърденията на ищеца, за недовършено лечение, както и неосигуряване
на подходяща храна.
По претенцията за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв., в резултат
на лоши условия на изтърпяване на наказанието в ОЗ „Разделна“, съдът прецени
следното.
В случая ищецът е предявил претенция, основана на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наложеното му наказание лишаване от свобода, уронващи човешкото му
достойнство, причиняващи му болки и страдания. Твърдените неблагоприятни
условия се сочи, че са вследствие противоправното бездействие на
затворническата администрация.
Незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно
лице има във всички случаи на неизпълнение на задължение за фактическо
действие, произтичащо пряко от нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ
в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4
кв.м. Съответно съобразно § 167 от Пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. за
условията в българските затвори по делото „Н. и други срещу България“, всяко
задържано лице трябва да има индивидуално място за спане и най-малко три
квадратни метра жилищна площ. Съгласно същото решение, счита се, че
пренаселеността е толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от
други фактори, до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, когато затворниците имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищеца е настанен сам
в спално помещение № 31. Помещението разполага с прозорци, самостоятелен
санитарен възел, чиста жилищна площ от 16.08 кв.м., достъп до студена течаща
вода и директна дневна светлина, в помещението има маса, два стола, легло,
постелъчни принадлежности, шкафчета.
оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е налице
нарушение на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС , чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, съгласно което на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода. Не се доказаха твърденията на ищеца за поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наложеното наказание, поради което и исковата претенция за
неимуществени вреди в размер на 2000 лв. е недоказана по основание и размер.
С оглед на изложеното,
съдът приема, че ищецът не е бил подлаган на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, с което да са нарушени човешките му права според чл. 3 от ЕКЗПЧОС и
чл. 3 от ЗИНЗС. Не са налице твърдените от ищеца имуществени и неимуществени
вреди, които да са му причинени, още по-малко такива, причинени от действия или бездействия на затворническата
администрация. Не са доказани обстоятелствата по чл. 3 във връзка с чл. 284 от ЗИНЗС, въз основа на които да се приеме, че са налице незаконосъобразни
действия или бездействия на затворническата администрация по отношение на
ищеца, които са уронили човешкото му достойнство или породили страх и
незащитеност като пряка последица. Не може да се приложи презумпцията за вреди
по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, доколкото липсва незаконосъобразна дейност на
администрацията.
По тези причини, искът
за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 20
000 лева, предявен срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията",
гр. София, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Като
неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната претенция за лихва върху
претендираната сума за обезщетение.
Неоснователно е
направеното от процесуалния представител на ГДИН искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, приповтаряща разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и
ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива
разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника
в производството по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС да бъдат присъдени суми за
възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието
на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице
неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в
ГПК и АПК.
Мотивиран от
изложеното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иск, депозиран от О.Х.М.
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, с правно основание чл.
3 от ЗИНЗС и чл. 284 от ЗИНЗС, за присъждане на сумата от 20 000 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2021 г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на
ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: