РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Благоевград, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500592 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба с вх.№
61590/11.03.2021 г. е подадена от ЕТ „Г.М.“, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.Х., ул.“С.“ №*, срещу Решение № 6581 от 17.02.2021
г., постановено по гр.д.№171/2019 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с което е
признато за установено, че ответника ЕТ „Г.М.”, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. Х., ул. С. № * дължи на „П.“ ***, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Г.Д., обл. Б., ул. Х.Б. № *, следните суми:
1. сумата от 1542.47 / хиляда петстотин четиридесет и два лева и четиридесет
и седем стотинки/ лева с вкл. ДДС - главница, представляваща неизплатена
сума по фактура № ********** от 31.10.2014 г. за извършена доставка на
материали; 2. сумата от 104.70 /сто и четири лева и седемдесет стотинки/
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
01.11.2014 г. до 28.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
1542.47 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда - 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
1
Твърди се, че решението на РС е неправилно и постановено при съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Акцентира се
върху това, че неправилно районния съд е приел, че приложената по делото
фактура е годна да обоснове извода за дължимост на посочената в нея сума.
Поддържа се, че фактурата не е редовна от външна страна, тъй като не носи
задължителните в конкретния случай подписи на получател и приемател,
няма посочен и начин на плащане. По делото нямало и данни това вземане да
е било уговаряно като лихвоносно, нито да се е трансформирало в
последствие като такова, затова и същото се оспорва и в частта на
присъдената лихва. Искането е за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се отхвърли исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната
страна. В писмено становище по съществото на спора се твърди, че жалбата е
неоснователна и се оспорват твърденията в нея. Искането е за оставянето й
без уважение и потвърждаване на решението на районен съд.
Жалбата е допустима, подадена е в срок, от процесуално легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка настоящият съдебен състав
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на
обжалваното съдебно решение, съдът, след преценка на събраните от първа
инстанция доказателства, счита, че обжалваното решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
При преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 235 ГПК,
въззивният съд приема за установено следното:
В производството пред Районен съд – Гоце Делчев са предявени искове по
чл.422 ГПК от „П.“ *** гр. Г.Д. срещу ЕТ „Г.М.” гр. Х., за установяване
съществуването на парично вземане, произтичащо от сключени между
страните договор за доставка на материали, за което вземане в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №
1263/2018 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев.Претендира се дължимост
на сумата от 1542.47 лева главница, с вкл. ДДС, представляваща неизплатена
сума по фактура № ********** от 31.10.2014 г. за извършена доставка на
2
материали и сумата от 104 лева и 70 ст., представляваща лихва за забава
върху главницата, считано от следващия ден на датата на падежа на
задължението - 01.11.2014 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК - 28.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на
вземането. Иска се също така заплащане на сторените съдебни и деловодни
разноски в исковото и заповедното производство.
По заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради
което са предявени настоящите искове пред РС.
Ответната страна е депозирала отговор срещу предявения иск, чрез който
изцяло оспорва исковата претенция, излагайки доводи в тази насока.
След служебна преценка на приложеното заповедно производство съгласно
т.10а от т.р.4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира производството за
допустимо: налице е издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
1263/2018г. по описа на PC Гоце Делчев, постъпило в срок възражение от
длъжника по чл. 414 ГПК, както и упражнено от заявителя право да предяви
иска по чл. 422 ГПК в срока по чл. 415 ГПК.
Уважаването на иск по чл.422 ГПК предполага доказване кумулативното
наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните през процесния
период да е съществувало валидно договорно правоотношение; ищецът да е
изправна страна по последното и да е изпълнил своите задължения;
ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация, в твърдения
размер и вземането да е изискуемо.
От представените доказателства се установява, че процесната фактура е
приета от ответника, отразена е в счетоводството му като задължение и е
включена в дневника за покупките за съответния данъчен период - м. 10.2014
г. и за нея ответника е ползвал данъчен кредит, издадена е за материали на
стойност 1285,39лв., с начислен данък в р-р на 257,08 или общо дължима
сума от 1542,47лв., като същата не е подписана от ответника по делото.
При така установената по делото фактическа обстановка, БлОС от правна
страна приема следното:
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка и събрания
доказателствен материал се установява, че е съществувало облигационно
3
правоотношение между страните.
Представената 1 бр.фактура не съдържа подпис на ответника, вземането е
оспорено от него, но облигационната връзка между страните и задължението
по нея са подкрепени с други доказателства събрани в процеса – писмени,
гласни /св. Табутов/ и експертно счетоводно заключение, поради което
фактурата е годна да удостовери доставката на стоката/материали/ и нейната
цена.
Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответника –
купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване /решение № 42/10 на ВКС, ІІ т.о./ В настоящия казус
фактурата може и следва да се приеме като доказателство за сключен договор
за търговска продажба и да установи задължението, ако отразява съществени
елементи от съдържанието на сделката. Процесната фактура съдържа
необходимите реквизити, доколкото в нея са посочени продавача и купувача,
мястото и датата на съставянето й, цената на стока и вещите които са родово
определени – материали. Установеното, че спецификацията не носи подпис на
купувача е без правно значение, тъй като в самата фактура е отбелязан рода.
Индивидуализацията е съществен елемент само при индивидуално
определените престации. Т.е. освен, че съдържа всички необходими
реквизити, обективиращи съществените елементи на сделката, фактурата е и
двустранно осчетоводена и по нея е ползван данъчен кредит по ЗДДС. При
родово определени вещи, правото на приспадане на данъчен кредит възниква
и е законосъобразно упражнено при постигнато от страните определяне на
вещите / определяне им от рода / или с фактическото им предаване, поради
което упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача,
при доставката на родово определени вещи има правното значение на
признание за получаването на стоката/ решение по т.д. 2741/14г. на ВКС, І
т.о./. Следователно с ползване на данъчен кредит по ЗДДС по процесната
фактура е налице и установеност на предаване на стоката. Затова, съобразно
вече изложеното, претендираното вземане е валидно установено. Не се спори,
че ответника не е заплатил цената на стоката, поради което иска следва да
бъде уважен.
Поради изложеното въззивният състав достига до извод за основателност на
4
иска, поради което решението на районен съд следва да бъде потвърдено.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от Районен съд Гоце Делчев.
Не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който трябва да
бъде потвърден.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и предвид
неоснователността на ВЖ, въззивника дължи на въззиваемата страна
сторените от нея разноски в размер на 300,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното, окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6581 от 17.02.2021 г., постановено по гр.д.№
171/2019 г. по описа на РС – Гоце Делчев.
Осъжда ЕТ „Г.М.”, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Х.,
ул. С. № * да заплати на „П.“ ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Г. Д., обл. Б., ул. Х.Б. № ** сторените в настоящото
производство разноски в размер на 300,00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5