Присъда по дело №1495/2019 на Окръжен съд - Пловдив

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№  260030

Гр. Пловдив, 08.12.2020 година

 В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета  година, в състав:  

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

                                 ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА

                                                                 ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА

 

при участието на секретаря Христина Николова

и прокурора Димитър Махмудиев

като разгледа докладваното от съдия Роглекова ВНОХД № 1495 по описа за 2019 година, след тайно съвещание

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 На осн. чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК  ОТМЕНЯ присъда № 93/ 22.03.2019 г. на Районен съд- Пловдив, постановена по НОХД №  363 по описа на същия съд за 2017 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:    

 

ПРИЗНАВА подсъдимата С.С.М., ЕГН **********, родена на *** ***, българска гражданка, българка, адрес ***, омъжена, образование – висше, безработна, неосъждана ЗА ВИНОВНА в това, че за времето от неустановена дата през м. октомври 2011г. до 25.09.2014г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Н.П.Б. *** и с това й е причинила имотна вреда в особено големи размери - 660 050 (Шестстотин и шейсет хиляди и петдесет) лева и така извършеното представлява особено тежък случай, поради което и на основание  чл. 211, вр. с чл. 209, ал. 1 вр. чл. 54 ал.1 от НК я осъжда на ШЕСТ ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимата С.С.М. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОСЪЖДА подсъдимата С.С.М., ЕГН **********, с установена по делото самоличност, да заплати на гражданския ищец Н.П.Б. с ЕГН **********  сумата от 660 050 (шестстотин и шейсет хиляди и петдесет) лева обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на довършване на деянието – от 25.09.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско представителство в размер на 3000лв.

 

 ОСЪЖДА подсъдимата С.С.М., ЕГН **********, с установена по делото самоличност,  да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 701,64лв - направени разноски в хода на досъдебното производство; в полза на ВСС, по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 2174 лв.- направени по делото разноски в хода на съдебното производство, както и сумата от 26 402лв (двадесет и шест хиляди четиристотин и два лева) лв.- държавна такса върху уважения размер на гражданския иск .

 Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Върховен касационен съд на Република България.

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                                                              ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви към присъда  по ВНОХД № 1495/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на частния обвинител и граждански ищец по делото – Н.П.Б..

По делото против първоинстанционния акт е бил подаден и протест на Районна прокуратура гр. Пловдив, оттеглен на основание чл. 324 ал.1 от НПК.

С присъдата подсъдимата С.С.М. с ЕГН ********** е била призната за невинна в това, за времето от неустановена дата през м. октомври 2011г. до 25.09.2014г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудила и поддържала заблуждение у Н.П.Б. *** и с това да й е причинила имотна вреда в особено големи размери – 660 050 (шестстотин и шестдесет хиляди и петдесет) лева и така извършеното да представлява особено тежък случай, поради което е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.

С оглед изхода на делото е отхвърлен и предявения от гражданския ищец и частен обвинител Н.П.Б., срещу подсъдимата С.С.М. граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 660 050 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението до окончателното й изплащане, като недоказан по основание и размер.

Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.

С въззивната жалба на частното обвинение се претендира за това, че атакуваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, поради което се желае отмяната й и постановяване на нова, с която М. да се признае за виновна, да се накаже и да се уважи в цялост предявения граждански иск.

В съдебното заседание по делото, представителят на държавното обвинение предлага жалбата да бъде уважена, като се отмени оправдателната присъда от Районен съд - Пловдив и се постанови нова осъдителна за извършено престъпление по чл.211 от НК от страна на подсъдимата С.М.. Становището си прокурорът от Окръжна прокуратура гр. Пловдив застъпва въпреки оттегления протест, като приема при задълбочен анализ на доказателствата по делото, че в хода на съдебното следствие пред първата и втората инстанция са събрани достатъчно такива за авторството на деянието от страна на подсъдимата. По отношение на наказанието прокурорът предлага това да е лишаване от свобода, определено над средния размер и тъй като деянието и деецът са с висока степен на обществена опасност, а инкриминираната сума няколко пъти надхвърля изискването на съдебната практика за особено големи размери. Счита се, че законосъобразно ще е то да е 8 години лишаване от свобода и да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим.

Поверениците на пострадалата граждански ищец и частен обвинител Б. молят за уважаване на въззивната жалба.

Повереникът адв. П. пледира в насока, че първостепенната присъда следва да се отмени, поради неправилното приложение на материалния закон, до което се е стигнало при съществен порок на съда при формиране на вътрешното му убеждение. След детайлно и подробно обсъждане на доказателствената съвкупност – гласни и писмени доказателства, се моли въззивния съд да признае М. за виновна по обвинението, за което е предадена на съд, като й се наложи максимално наказание, а гражданският иск да се уважи изцяло.

Повереникът адв. Р. от своя страна също моли да се уважи въззивната жалба, да се постанови нова осъдителна присъда и да се уважи изцяло предявения граждански иск.

Адв. Р. акцентира над заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, които според нея удостоверяват по безспорен начин, че фирмите на тяхната доверителка, в едно с личните й спестявания са давали възможност да даде претендираната сума, мислейки си, че помага на подсъдимата. Същата прави свой анализ на доказателствата по делото и приема, че са налице достатъчно такива за признаването на подс. М. за виновна и наказването й.

Гражданският ищец и частен обвинител Н.Б. е съгласна с изложеното от нейните адвокати.

При пледоариите, защитникът на подсъдимата – адвокат К., моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и неправилна и първостепенната присъда да се потвърди. Същият не възприема тезата на частното обвинение, че в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, при което са изискани нови доказателства и са разпитани нови свидетели, се е променила фактическата обстановка, при която първата инстанция е решила делото и са събрани категорични доказателства за вината на неговата клиентка. Обсъждайки инкорпорирания доказателствен материал в детайли, защитникът категорично стига до заключението, че няма установено каквото и да е  доказателство, което да посочва, че С.М. през инкриминирания период, въвеждайки в заблуждение пострадалата е взела процесната сума. Пледира се, че отсъстват писмени доказателства в тази насока, оборва се доказателствената стойност на вещественото доказателство – тефтер, представен от пострадалата, изразява се становище, че експертизите по делото не водят на извод пострадалата да е разполагала с претендираните пари. Адв. К. предлага на съда версията, според която пострадалата Б. е знаела за воденото срещу М. прекратено досъдебно производство от икономическа полиция гр. Пловдив, разполагала е с постановлението за прекратяване и е изградила въз основа на фактите в него своя разказ за отношенията й с М..

Въз основа на изложеното се моли съда да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимата М. дава подробни обяснения по случая, не се признава за виновна, подкрепя заявеното от защитника си, излага своя прочит за изследваните събития и желае да бъде оправдана.

В последната си дума подсъдимата заявява, че е невинна и иска да се потвърди присъдата на Районен съд гр. Пловдив.

Въззивният съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като подложи на анализ доказателствените материали, събрани по делото, както в рамките на съдебното следствие пред първата инстанция, така и във въззивното съдебно следствие и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира, че първоинстанционният съд, в хода на проведеното пред него съдебно следствие, не е събрал всички необходими за правилното решаване на делото доказателства. Настоящият въззивен състав счита, че са налице основания за ревизиране на фактологията, приета за установена от първия съд. Отделно, при решаващата дейност на съда, обективирана в мотивите към проверяваната присъда, събраните доказателства са били подложени на неправилен анализ, в резултат на което първата инстанция е направила погрешни фактически изводи. При неправилно изяснената фактическа обстановка, първата съдебна инстанция естествено е достигнала и до грешни крайни изводи от правна страна.

В съответствие с правомощието си по чл. 315 от НПК въззивният съд допусна провеждане на съдебно следствие и извърши разпит на нови свидетели, преразпит на подсъдимата, допусна и назначи ДССЕ, приобщи писмени доказателства. 

От фактическа страна, въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция приема за установено следното:

Подсъдимата С.С.М., ЕГН **********, е родена на *** ***, българска гражданка, българка, живуща ***, омъжена, с висше образование, безработна, неосъждана.

           По данни в делото, подсъдимата С.М. е работила в периода от 2000 – 2001 година в Община Родопи, от 2002г. до 2009г. към Община Куклен и в определен период от време през 2008г. в средно училище „О. П.” в гр. Куклен като служител в администрацията / справка ТД НАП, въззивно производство том 1, л 100/. След 2009г. подс. С.М. не е упражнявала трудова дейност, за която да е получавала доходи, а съгласно приложената справка от НАП гр. Пловдив /въззивно производство том 1, л 99/, за същата, както и за цялото й семейство, няма подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за годините 2000 до 2013г. включително. От 2009г. подсъдимата е безработна.

Пострадалата Н.Б. и семейството й били в строителния бранш, като двамата със съпруга й св. К. Б. са строителни инженери по образование. В инкриминирания период св. К. Б. работил по изграждането на Автомагистрала Тракия по участъка на гр. Ямбол – гр. Карнобат и често отсъствал от гр. Пловдив. През това време със семейния строителен бизнес в гр. Пловдив се занимавала приоритетно пострадалата Н.Б..

Дружеството „П. ***” ЕООД е било образувано през 2007г. с основен предмет на дейност ново строителство на жилищни сгради и е било представлявано от Н.Б. до 17.06.2014г., от когато се представлява от сина й – И. Б.. За периода 2011г. – 2014г. основна дейност на „П. ***” ЕООД е било строителство на жилищни сгради.

Дружеството „Н. К.” ЕООД е било образувано през 1999г. с основен предмет на дейност строителен надзор в строителството и проектирането, което в периода 2011-2014г. е било представлявано и управлявано от К. Б.. От своя страна пострадалата Н.Б. е притежавала пълномощно за дружеството „Н. К.” ЕООД с дата 10.04.2012г., с което пълномощно е теглила и внасяла суми от и в банковите сметки на това дружество.

Н.Б., която е била управител и/или упълномощено лице в двете дружества е имала възможност да разполага с наличните парични средства от касите им като със свои, без ползваните от нея суми да бъдат осчетоводявани на разход.

Свидетелката освен това е имала и пълномощно от 27.10.2011г., подписано от св. К. Б. като физическо лице, да го представлява изцяло пред банка „Юробанк България”АД, като от негово име и за негова сметка да осъществява всички законови действия, свързани с откриване, закриване, теглене и внасяне на пари по банкови сметки на негово име – левови или валутни. За внасянето и тегленето на пари в брой от Н.Б. за периода 01.01.2011г. – 31.12.2014г. по делото са били приложени и приети от съда копия-извлечения от банковите сметки на К. Б.. /ДССЕ, първоинстанционно производство, том 3, л.431-432/.

Предвид ангажираността си в строителството, през 2009г. Б. построили жилищна кооперация в гр. Пловдив, ул. «А. К.» № ***, където на последния етаж се обособило помещение, използвано от семейството и по-точно от пострадалата като фирмен офис.

През месец юли 2011 г. в посочената сграда, като наематели се нанесли сем. М., в ап. 12, ет. 4, точно под офиса на Б., като по този начин св.Б. се запознала с подсъдимата С.С.М.. Конкретен повод за това бил належащ ремонт на терасата на апартамента, в който се били нанесли М., а св. Б. имала разрешение от собственика на имота В. Н. за достъп до имота.

Подс. М. при запознанството си със св. Б. преценила, че същата е доверчива и наивна по характер, както и че разполага с големи парични суми, поради което решила да я въведе в заблуждение, с цел по този начин да си набави имотна облага. По същото време, както бе посочено и по-горе, подс. М. била безработна, но за да заблуди св. Б. решила да използва измислена история, с която да оправдае постоянната си нужда от пари и в същото време - възможността да спечели значителни суми, с които в бъдеще да се обогати. В изпълнение на намисленото подсъдимата започнала да се държи със св. Б. изключително любезно, като постоянно я ласкаела, споделяла, че семейството й има проблеми, че свекърът й има кредит, че е имала бизнес, но се е провалил.

На неустановен ден през м. октомври 2011 г. С.М. решила да действа и отишла в офиса на св. Б., като й дала подробности за своята фалшива версия и предприела конкретни действия по начертания си предварително план.

Измислената история, която била много емоционално пресъздадена и дълбоко трогнала св. Б., била, че подс. М. имала моден бизнес в Италия, а средстава за бизнеса си тя осигурявала чрез продажба на имоти и вземане на кредити от Банка ДСК, обезпечени с къщата на подсъдимата в гр. Куклен и тази на свекър й в с Руен. Подс. М. претендирала, че получавала някакви средства, но не работела със своя фирма, а за целта ползвала фирма на нейна позната с малко име А., която имала фирма в София. Пред св. Б. подс. М. наричала въпросната и несъществуваща А. «съдружничката ми».

Подс. М. казала на св. Б., че А. живее в Италия и нейната дъщеря е омъжена за италианец. Те били станали близки в периода 2005-2008 г. и дъщерята на А. и италианският й съпруг станали кръстници на внучката на подсъдимата.

Подс. М. продължила разказа си с това, че е уж е закупила стока - дрехи, и тази стока се намира в складовете на 15 италиански фирми, с които е работела и с кредитите от двете къщи е наела магазин в София, на бул. «Витошка», като била заплатила предварителен едногодишен наем в размер на 120 000 лева. След това подс. М. продължила да мами св. Б., че е започнала ремонт на магазина, но се оказало, че магазинът е ипотекиран и банка е започнала продажбата, което принудило подсъдимата да прекрати ремонта и да напусне магазина, без да й бъдат върнати платените от нея 120 000 лева. Според подсъдимата това се случило през 2008 г. Поради невъзможност да си изплащат кредитите, банката продала къщата в Куклен и С.М. съобщила на св. Б., че към момента проблемът е къщата на свекър й, която тя иска да запазят, като плащат кредита. Подсъдимата  представила историята силно драматично, като съобщила на св. Б., че свекър й е разбрал, че може да му вземат къщата и е казал, че ако това се случи, той ще се самозапали.

Отново през месец октомври 2011 г. подс. М. съобщила на св. Б., че е получила обаждане, от което разбрала, че италианските фирми разпродават нейната стока, за която тя щяла да си получи парите. Стойността на стоката била 56 000 лева. Няколко дни по-късно подс. М. казала на св. Б., че за да си получи парите е необходимо да направи разходи, свързани с наемането на адвокат, който да движи нещата в Италия. За целта възнамерявала да наеме българин, който да пътува за Италия. През месец октомври 2011 г. подс. М. започнала да иска от св. Б. редовно суми от по 200-300 лева във връзка с нейните дела по връщането на дължимте й пари, които суми св. Б. й предавала.

За да продължи да взема пари от Н.Б., в един момент подс. М. съобщила на пострадалата, че е наела адвокат. В разговорите си с Б., подс. М. винаги избягвала каквато и да е било конкретика и изрично я предупредила, че всичко което тя върши трябва да остане тайна от съпруга на подсъдимата, защото бил много депресиран и дори заплашвал със самоубийство. По тази причина подс. М. помолила св. Б. да не споделя нищо на никой във връзка с разговорите им, което тя и сторила.

Подс. М. споделила със св. Б., че е запознала съдружничката си А. с адвоката, тъй като стоката била на името на фирмата на А., и в последствие адвокатът се влюбил в А., поради което се отказал да работи за подсъдимата. Това наложило подс. М. да намери друг адвокат, за който казала на св. Б., че е препоръчан от нейна счетоводителка, която междувременно подсъдимата била изпртила в Италия, за да разучи нещата на място. Тази счетоводителка обаче също предала подсъдимата, защото останала в Италия и не свършила никаква работа. Подс. М. наричала втория адвокат „Д.“ и казала на св. Б., че той е работел в Германия, от София е и бил доста ценен човек. Този адвокат заминал за Италия и казал на подс. М., че ще стои там, докато не свърши работа.

В последващи разговори, които двете провеждали ежедневно, подс. М. казала на св. Б., че адвокатът разбрал, че дължимата й сума била не 56 000 лева, а към 80 000 лева, тъй като тя имала щендери, които също се осребрявали. Според подсъдимата, адвокатът не можел да получи парите за нея, тъй като фирмата на А. била тази, която по документи трябвало да получи парите. По тази причина подс. М. съобщила на св. Б., че ще са нужни допълнителни пари, за да отдели бизнеса си от този на А., тъй като за това били необходими пълномощни и изготвяне на договори на адвоката с всяка една от италианските фирми. В последващи разговори, отново с цел св. Б. да й даде още пари, подс. М. заявявала, че се налагало тези договори да се подновяват по няколко пъти, пълномощните също, като всичко това струвало пари, респективно при всеки такъв разговор подсъдимата молела св. Б. да й дава суми от порядъка на 1000-2000 лева, което свидетелката изпълнявала.

Когато сумата, която св. Б. дала на подс. М. надминала 14 000 лева, свидетелката я помолила да й подпише запис на заповед. Подсъдимата отвърнала, че парите, щели да преминават през границата в нейната чанта, т.е. тя ще пътува до Италия и ще носи парите, поради което ако нейните кредитори научат за тези пари и за записа на заповед, щели да изпреварят св. Б. и тя нямало да получи никакви пари. Под този предтекст подсъдимата отказала да подпише запис на заповед.

Междувременно подсъдимата била обяснила на Б., че общата сума, която очаквала да получи от Италия е голяма, като продължавала ежедневните си срещи с пострадалата, на която разказвала затрогващата си история. Б. по човешки приела за верни твърденията на М., която дори демонстрирала пред нея един вид „боязън“, който пострадалата си обяснявала с това, че са я смазали и мачкали в живота, не търсила толкова подробности за случващото се, колкото искала да помогне. В един момент Н.Б. започнала да се „вживява“ в „живота“ на подсъдимата С.М. и продължила да дава пари – по 1200лв., 2000лв, 2500лв. и др.

В периода, в който св. Б. се запознала с подсъдимата, управляваното от нея дружество започнало строителството на кооперация в ***. получавала пари за апартаменти на зелено, както и имала и собствени средства, разполагала и с тези от сметката на съпруга си и имала възможност да предава на подсъдимата редовно исканите от последната суми. Междувременно св. Б., в резултат от създадените близки отношения с подсъдимата безпрекословно вярвала, че помага на човек, изпаднал в беда. За да затвърди вярата й в нея, подсъдимата излъгала Б., че ще и върне всички пари, при това в двоен размер.

Св. Б. и подс. М. се виждали всеки ден рано сутринта, при които срещи подсъдимата й разказвала как се „движат делата й“ и респективно искала поредната сума пари.

Около април 2012 г. подс. М. казала на св. Б., че очаква да излезе решението за получаване на парите. До този момент парите, които подсъдимата си измисляла, че със сигурност щяла да получи надминали сумата от 200 000 лева, тъй като се „добавяли“ допълнителни суми, включително около 48 000 лева от представител на италианските фирми, който „издал информация“ за взаимоотношенията между подсъдимата и фирмите и те го глобили с 48 000 лева, които той трябвало да внесе в сметката на подс. М.. Пострадалата не разбрала каква точно информация бил изнесъл този човек, но М. заявила, че той оспорва тази глоба и трябва да се съди и с него. Освен това подсъдимата уточнила, че именно това издаване на информация е довело до завеждането на съдебни дела между нея и италианските фирми.

Св. Б. почти всекидневно давала пари на подс. М., като тези суми описвала подробно в ползвания от нея тефтер. За всички предадени суми никога двете не съставяли документи и се избягвало да има свидетели на предаването им. Те били от порядъка на 2 800лв, 4 700лв, 5 300лв., 4 000лв и др.

В началото подс. М. получвала сумите на вратата на офиса на св. Б., като вдигала роклята си и слагала парите в бельото си, за да не я види семейството й в вкъщи, защото всичко било в тайна от тях. Случвало се св. Б. да дава пари и на дъщерята на подс. М., като в тези случаи подсъдимата изрично предупреждавала св. Б. да казва на дъщеря й, че това са пари, които подс. М. е заработила в София, без да се дават други обяснения.

През лятото на 2012 г. в провежданите между двете разговори подс. М. развила своята измамна история, като започнала да твърди, че съпругът й е започнал друга работа във фирма, в която работодателят му от Велинград дълбоко го цени. Подсъдимата съобщила още на св. Б., че успяла да получи финансова помощ от работодателя на съпруга й и с тези пари е финансирала делата си в Италия. Подсъдимата наричала работодателя на мъжа си «Е.». Св. Б. съобщила на подсъдимата, че при това положение тя се оттегля, и че след като този човек е с възможности, да се уповава на него за парите си, като поискала от подсъдимата да започне да й връща парите. На следващата сутрин след този разговор подс. М. занесла на св. Б. сумата от 5000 евро. Два дни по-късно подс. М. отново разговаряла със св. Б. и й казала, че спешно й трябват пари във връзка с адвоката в Италия, поради което св. Б. й върнала сумата от 5000 евро, която само два дни преди това получила от нея.

Подс. М. успокоила все пак св. Б., че оттук нататък нещата за нея се облекчават, защото „Е.“ ще се включи в помощта за подсъдимата. Дори й казала, че много са се харесали с „Е.“.

Нуждите от плащания за документи и адвокат обаче не преставали — подс. М. продължила да иска парични суми от св. Б. по най-различни причини – уж за подновяване на пълномощни, договори, за изкарване на удостоверения за фирми, адвокатът не знаел италиански, което довело до плащането на сума от св. Б. за това, да бъде изкарано удостоверение за адвоката, че знае италиански, за да може да му бъде разрешено оставането в Италия. Използвала се и лъжливата версия за откриването на три пъти на банкови сметки на името на подсъдимата в италиански банки, по които сметки фирмите трябвало да внесат дължимите пари и подс. М. да отиде в Италия, за да изтегли парите и да ги пренесе в България. В резултат на тези разговори св. Б. продължила почти ежедневно в инкриминирания период да дава суми на подсъдимата от порядъка на 1000, 2000, 3000, 5000 лева.

Към края на 2012 г. подс. М. излъгала св. Б., че „Е.“ заминава да работи в чужбина и съпругът й оставал да работи в България като заместник на „Е.“. През това време тя била запознала адвоката /Д./ и „Е.“ по скайп. Междувременно, за да подсили лъжовните представи на пострадалата, подс. М. си измислила, че „Е.“ е усетил, че Д. е стъпил накриво, т.е. че не работи съвестно за интересите на подсъдимата. „Е.“ искал документи за това по какъв начин се изразходват неговите пари, а адвокатът му изпращал по факс необходимите документи.

Подс. М. в последващи разговори съобщила на св. Б., че „Е.“ бил хванал натясно адвоката и му били запорирани сметките и имуществото, като „Е.“ е поел издръжката на адвоката - седмичните хонорари и хотела му в Италия.

През 2013 г. подс. М. напуснала квартирата си и съобщила на св. Б., че отива да живее при майки си в гр. Куклен. Впоследствие обаче се оказало, че майка й живее в с. Брестник.

След като подс. М. се преместила, срещите й със св. Б. спрели. Двете започнали да говорят само по телефона, като св. Б. я набирала на тел. ***. В провежданите телефонни разговори подс. М. продължила да иска пари от св. Б., като за целта й изпращала СМС-и. Когато трябвало да каже стойността на сумата, която иска, подс. М. я прошепвала тихо по телефона и предупреждавала св. Б. да няма никой, когато говори с нея.

Подс. М. започнала да изпраща при св. Б. св. Н. К. - таксиметров шофьор от «***», на който св. Б. давала паричните суми, предназначени за подсъдимата. Св. К. се срещал със св. Б. най-често на Четвъртък пазара, до денонощната аптека, до пазара в ж.к. Тракия или там, където на свидетелката й е удобно за момента. Когато се виждали, св. Б. му давала парите през прозореца. Първият път, когато му дала пари, те били в отворен плик, след което св. Б. получила обаждане от подс. М., която й се скарала, тъй като пари така не се давали, а вместо това св. Б. трябвало да ги завива плътно с тиксо, тъй като подсъдимата заявила на пострадалата, че била казала на шофьора - св. К., че това са факсове от Италия. Срещите на св. Б. със св. К. били уреждани от подсъдимата и св. Б. нямала никаква връзка с него.

За да се свързват св. Б. получвала кодирани СМС-и от подсъдимата, които гласяли конкретни цифри и знаци, например 56*&. В този случай, съгласно уговореното между подсъдимата и св. Б., последната знаела, че това е сума от 5600 лева. След получаването на всеки CMC, св. Б. го изтривала от телефона си съгласно „указанията на подсъдимата. В тези случаи св. Б. връщала на подс. М. CMC с текст «G», което значело „Готово“, т. е. има възможност да й даде пари. Тази система на комуникация била предложена от подс. М. с цел никой да не разбере какво правят.

За да убеди пострадалата да действат по този начин, подс. М. многократно заблуждавала св. Б., че са говорели по този начин с адвоката, който й бил обяснявал, че нещата, които се вършат не са за по телефона, а отделно от това й казвала, че не иска домашните й да чуят разговорите им. След като св. Б. пишела CMC с текст "G", подс. М. й отговаряла с „?“, което означавало къде и в колко часа да изпрати таксиметровия шофьор за парите. В тези случаи св. Б. отново пишела CMC с мястото и часа на срещата й с таксиметровия шофьор. След това подсъдимата организирала шофьора и до половин час св. Б. също получавала CMC с "G", което означавало, че срещата е уредена. Св. Б. се срещана с шофьора и му предавала парите, а подс. М. й се обаждала и й казвала, че всичко е оправено. На въпросите на св. Б. дали това е за последно и дали има още нещо, подсъдимата отговаряла, че не трябва свидетелката да го мисли и че имало кой да мисли и това е „Е.“.

В един момент парите, които св. Б. дала на подс. М. станали доста повече, от това което тя трябвало да получи от италианците. В тази ситуация обв. М. започнала да заблуждава св. Б., че последната ще си получи всички пари, като разликата ще бъде доплатена от „Е.“, тъй като „Е.“ бил човек, който много обичал да помага, но искал да види, че помага на сериозни хора.

Така преминала цялата 2013 г. В края на 2013г. св. Б. поискала да се срещне с подсъдимата й и написала CMC, че ще й отиде на гости в Куклен и в нейно присъствие, и в присъствието на мъжа й ще иска да поговорят. Подсъдимата М. обещала на св. Б., че ще намери начин двете да се видят. Един ден св. Б. била много настоятелна и звъннала по телефона на подсъдимата няколко пъти, при което телефонът й бил вдигнат от съпруга на подсъдимата, който казал на св. Б., че М. е болна и да не я безпокои, като допълнил, че като се оправи, ще пият кафе.

В края на 2013 г. подс. М. съобщила на св. Б., че уж всички документи са събрани и по Нова година трябва да си получат парите. Съобщила й още, че решение № 1 на италиански съд е излязло и съгласно него трябва италианските фирми да й преведат парите до 6 месеца. След това подсъдимата отново поискала пари от св. Б., за решение № 2, което да скъси срока до 3 месеца, а веднага след решение № 2 поискала пари от свидетелката и за решение № 3, съгласно което парите трябвало да бъдат преведени до един месец. Подс. М. продължавала да измисля най-различни поводи, за да иска нови парични суми от св. Б. - за да се плати данък за получените от италианските фирми пари в България и в Италия. Трябвало да се платят и данъци за хонорара на адвоката. Междувременно подсъдимата успокоявала св. Б., че по-голямата част от тези разходи се поемат от „Е.“.

На 30.12.2013 г. подс. М. поискала от св. Б. сумата от 5000 лева във връзка със спешен разход с делата. Св. Б. не успяла да й даде тези пари и след Нова година подс. М. й съобщила, че заради това, че не й е дала тази сума, нещата са се провалили и решенията са отпаднали, отпаднали са договорите и пълномощните. Подсъдимата заявила на св. Б., че тя е дотук и да не я търси повече. До този момент св, Б. била дала на подсъдимата около 400 000 лева.

Св. Б. продължила да звъни на подс. М., но тя спряла да си вдига телефона. Тогава св. Б. написала CMC на телефона на дъщерята на подсъдимата. Последвало обаждане от подс. М., при който тя обвинила св. Б. има намерение да разруши семейството й, поради което след този разговор двете не контактували в продължение на един месец.

Междувременно парите на св. Б. свършили. За да дава исканите от подсъдимата почти ежедневно пари, св. Б. се наложило да изтегли кредити от "Пощенска банка" и "БНП Париба". Св. Б. помолила и сина си - св. И. Б. да изтегли 10 000 лева от "БНП Париба", вземала заеми от нейни познати, за които подписвала записи на заповеди, продавала апартаменти на зелено, продала и офиса на ул. "А. К." № 17, както и апартамент на ул. "Я. С." № ***, за да може да продължи да дава исканите пари от подсъдимата.

След като „отпаднали“ решенията на италианския съд, според лъжливата версия на подсъдимата, в последващи разговори тя казала на св. Б., че трябва да съберат пари, за да изпратят адвоката отново в Италия, а „Е.“ е поел всички разходи по стопиране на нещата, в смисъл по „запазване валидността на дължимите суми“ към подсъдимата и „всички разноски след това“. Така св. Б. продължила да дава пари на подс. М. посредством таксиметровия шофьор св. К.. Подсъдимата продължила да си измисля най-различни причини, за да иска парични суми от св. Б. – отново в размер на 1 500лв, 500лв, 2 000лв, 1 500лв., включително си измисляла, че изготвените от адвоката и неговия нотариус в София пълномощни се оказали „фалшиви“, и „Е.“ отказал поемането на разноските по издаването на нови пълномощни, защото бил приятел на И. - съпругът на подсъдимата. Връзката била следната - част от пълномощните били от името на И., а И. не знаел за тези пълномощни. Така подсъдимата обяснила на св. Б., че тя трябва да даде пари за тези пълномощни.

В последствие подс. М. казала на св. Б., че „Е.“ бил платил отново за трите решения на съда, но адвокатът не си бил свършил работата и таксите за тези решения изгорели. Така продължила да говори за драмите между нея и „Е.“ и за нуждата от нови разходи, парите за които трябвало св. Б. да осигурява.

В един момент, когато вече отново нещата били към края си и парите били приготвени за внасяне в банковата сметка на подсъдимата,  М. измислила „поредната изненада“. Подсъдимата казала на св. Б. по телефона, че съдружничката й А. и съпругът й трябвало да се подпишат в някакъв документ, с който да освободят парите, като А. била поставила условие да получи 10 % от сумата и след това ще подпише, т. е. че искала въпросните десет процента от сумата предварително. Това обстоятелство подсъдимата съобщила на св. Б. през лятото на 2014 г . Сумата, която А. искала от подсъдимата била 30 000 лева. В тази връзка подс. М. поискала от св. Б. - 9000 лева, като й казала, че останалата сума ще я даде „Е.“. Св. Б. взела пари на заем от св. Н. Б. — приятел на сина й, ползвала и нейни лични пари и предала тези 9000 лева на таксиметровия шофьор К.. След това подсъдимата съобщила на св. Б., че А. е подписала.

Подс. М. продължила да провежда разговори със св. Б., като я лъжела, че „Е.“ е спрял да плаща хонорарите на адвоката и за някои от сумите, макар и малки, „Е.“ е започнал „да натиска“ адвоката и той да внася суми за делата, тъй като и адвокатът имал да получава средства - от около 40 000 лева, от италианските фирми във връзка с работата му по казуса и подписаните договори. Подсъдимата твърдяла пред св. Б., че адвокатът нямал пари и съответно искала тези пари от нея, а св. Б. продължила да й дава парични суми. В един от разговорите подсъдимата, за да е по-убедителна в измислените си истории споделила, че адвокатът се принудил да си продаде скъпия часовник. Това се случвало в края на лятото на 2014 г. Почти ежедневно в този период св. Б. давала пари на таксиметровия шофьор К., който да ги занесе на подс. М..

През лятото на 2014 г. подс. М. сменила тактиката си на измама, като в провежданите разговори започнала да иска все по-настоятелно суми от св. Б., като постоянно я заплашвала, че ако изпуснат срока и не се преведат парите, „Е.“ щял да дойде веднага със самолета, за да види кой дърпа конците. В тази връзка дори подсъдимата съобщила на св. Б., че трябва да е благодарна, че тя й пази гърба.

В последвалите разговори подсъдимата започнала все по-често да заплашва св. Б. с „Е.“, започнала да се държи отчуждено с нея, съобщила й, че адвокатът се е отдал на пиене и заявил, че подсъдимата ще загуби всичко именно заради хората около нея.

В периода от м. юли до м. септември 2014 г. напрежението между св. Б. и подсъдимата силно се повишило, като в един момент подсъдимата директно заявила на св. Б. да не си търси парите и че ако много знае, няма да види бизнес в гр. Пловдив.

На 22.09.2014 г. св. Б. звъннала на подсъдимата, която й съобщила, че има рожден ден и „да не мисли за нищо и имало кой да мисли за всичко“. Няколко дни след това рано сутринта св. Б. получила CMC, с който подсъдимата искала 5 600 лева, които св. Б. събрала и отново ги предала на таксиметровия шофьор. Св. Б. продължила да дава различни парични суми на подсъдимата, като последната предадена сума била в размер на 500 лева - на 25.09.2014г. Общо в периода от неустановената дата през м. октомври 2011г. до 25.09.2014г., вследствие на  възбуденото и поддържано от страна на подсъдимата заблуждение у св. Б., чрез разказаните по-горе измислени и лъжливи истории, мамейки я, че ще й върне всички пари, че и с печалба, последната й дала сумата от 660 050 лева.

Когато подс. М. разбрала, че Б. вече няма възможност да й дава пари, й заявила да не й се обажда и че тя „повече не я познава”. На въпроса на пострадалата, кога ще си получи парите, подсъдимата отвърнала „Какви пари?”. В този момент Б. решила да подаде жалба в прокуратурата, за да потърси помощ, което и сторила на 30.09.2014г. Въз основа на същата било образувано и процесното досъдебно производство.

По време на разследването, с молба от 26.07.2015г. пострадалата Б. приложила до разследващите в Икономическа полиция към ОД на МВР гр. Пловдив, копие от Постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура гр. Пловдив /л.176 и сл., том 6 от досъд.пр-во/, водено срещу С.М. за престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 вр. чл. 209 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 от НК, с пострадали И. М., Т.Д., А.В., Е. К., П.Т., М.Т., И.К., З.М., В. Т. – Б., И.С., Ю.Б. и А. А., с инкриминиран период от време – 29.04.2008г. – 02.10.2009г. и място – гр. Пловдив, като общата причинена вреда е описана да е в големи размери – 63 074.36лв. Делото е било прекратено, като наблюдаващият прокурор е приел, че деянието не е осъществено от субективна страна от обвиняемата С.М. и отношенията между лицата са гражданско правни.

С протокол за доброволно предаване от 22.02.2016г. св. Б. предала личния си тефтер, в който отбелязвала сумите, които е предала на подс. М..

По делото е изготвена съдебна комплексна психиатрична и психологична - експертиза, видно от заключението на която, св. Б. не страда от психично заболяване, могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в инкриминирания период, може да участва в наказателния процес и да дава достоверни показания.

В хода на досъдебното производство е била назначена и в последствие приета от първата инстанция ССЕ, съгласно чието заключение общо плащанията от клиенти за периода 2011г. – 2014г. към фирмите „Н. К.“ ООД и „П. “ЕООД възлизат на 953 526.82лв. На експерта е бил зададен въпрос, дали съобразно данните за търговските операции на търговските дружества, които е представлявала Н.Б. по закон и пълномощие, може да се приеме съвпадение  по дати, суми и основания с твърдяните от Б. плащания. Вещото лице приема, че е възможно част от тези постъпили суми по банковите сметки на двете дружества да са предадени на подс. М., съгласно данните от тефтера на Б.. В заключение се прави извод, че е вероятно твърдението на св. Б., че е дала парите, отбелязани в тефтера й на подсъдимата М., предвид изтеглените от Б. от различни банкови сметки суми и постъпленията от продажби на свързаните с нея фирми, като остава въпросът с какви оборотни средства са работили двете строителни дружества през инкриминирания период.

Съгласно назначената в хода на първоинстанционното производство ДССЕ – л. 317 и сл., том 2, вещото лице пояснява следното :

След проверка на банковата поща на „П. ***“ ЕООД и „Н. К.“ ООД за периода м. 10.2011г. – 25.09.2014г., респективно в Банка ДСК и Пощенска банка се е установило, че тегленията от банковите сметки на двете дружества са осъществявани предимно от Н.П.Б..

Изтеглените суми от банковите сметки на двете дружества са осчетоводени като приход на касата и представляват разход на разплащателната сметка. Съставените счетоводни операции са Дебит сметка 501 Каса Кредит сметка 503 – Разплащателна сметка.

По поставената задача за установяване задълженията на двете дружества за периода м. 10.2011г. – 25.09.2014г., вещото лице ги описва на л. 318 гръб, том 2 от първоинстанционно производство, като заключва, че задълженията на двете фирми са към бюджета – за неплатен ДДС, социални и здравни осигуровки. Задълженията на двете дружества са се увеличавали през годините, въпреки, че са на печалба, като в такъв случай би следвало да е налице свободен паричен ресурс в резултат на дейността, с който да погасяват месечните си вноски – т.е. налице е било отклонение на паричните потоци, или по - точно са били налични парични плащания, които не са били свързани с дейността на фирмите.

Вещото лице С. потвърждава извода си, че дружествата „П. ***“ ЕООД и „Н. К.“ ООД през периода 2011г. – 2015г. сумарно са формирали печалба от 542 964лв., а като се прибави заемът от 100 000лв., предоставен на „П. ***“ ЕООД през 2013 г. от „Г. П. г.“ ООД, би следвало да са налице свободни парични средства в размер на 642 964лв., с които да се погасяват краткосрочните задължения към бюджета. В тази връзка и след като това не е направено, а задълженията нарастват, свободните парични средства са отклонени. Вещото лице е установило общ размер на описаните пари в тефтера на пострадалата – 640 350 лв., както и тегления от личната й сметка в размер на 69 533лв. и 10 000лв. потребителски кредит, предоставен от сина й – св. И. Б.. Свободните парични средства на двете фирми, с които разполагала Н.Б. – 642 964лв., тегленията от личната й сметка в размер на 69 533лв. и 10 000лв. потребителски кредит формират сумата от 722 497 лв. – т.е. същата е разполагала с парите, които са описани в тефтера, приложен по делото.

В хода на първоинстанционното съдебно производство е била допусната и назначена ДССЕ, приета от съдебния състав, изготвена от вещото лице М. А. – л.428 и следващите, том 3 от съдебното производство.

В заключителната част на същата са направени следните експертни изводи:

1.Н.Б. и „П. ***“ ЕООД и „Н. К.“ ООД са свързани лица, ползват един и същи офис и паричните средства на дружествата се съхраняват на едно място, поради което и Б. като управител и/или упълномощено лице е имала възможност да разполага с наличните пари в касите на двете дружества, да ги ползва без тези суми да бъдат осчетоводявани на разход. За това, че от касите на дружествата са ползвани парични средства без същите да бъдат осчетоводявани на разход според вещото лице говори факта, че по счетоводни данни дружествата са имали сравнително голяма касова наличност, а в същото време са теглили от банковите си сметки пари в брой.

 От колона „Обща разполагаема сума на таблицата в т.10 от констативно-съобразителната част ( л.142-168 от номерацията на експертизата), сравнени с колона „дадени по тефтера на Б.” се заключава, че наличните средства в брой, с които Н.П.Б. е разполагала, са били достатъчни, за да се дадат сумите по „тефтера” на Б..

2. Експертът дава становище, че дружествата са разполагали със средствата, необходими им за извършване на плащанията си в брой и общата касова наличност е позволявала да бъдат предоставени средства от Н.Б. на С.М.  - видно от последната колона „разлика наличност на каса минус дадени” от таблицата в т.8

3. Според заключението в счетоводството на двете дружества „П. ***” ЕООД и „Н. К.” ЕООД за периода 01.01.2010 г. до 25.09.2014 г. не са осчетоводявани липси на пари от касите им.

4. Вещото лице не е установило суми с неустановен получател. За всички изтеглени и внесени суми от/по банковите сметки на двете дружества „П. ***” ЕООД и „Н. К.” ЕООД са били съставени съответни касови ордери на името на лицата извършили операцията.

5. Посочено е кой в периода 01.01.2010 г. до 25.09.2014 г. е бил управител на двете дружества.

6. Описани са в таблица изтеглените пари от банковите сметки на двете дружества по дати, изтеглените суми от личната банкова сметка *** Н.Б. по дати, както и сумите изтеглени от Б. от личната сметка на съпруга й К. Б. по дати. В същата таблица са посочени по дати и сумите по „тефтера на Б.”

В таблицата на точка 9 от констативно-съобразителната част са посочени по дати  имената на лицата изтеглили суми от банковите сметки на двете дружества. Изяснено е, че за всички суми, които Б. е внасяла в брой по банковите сметки на двете дружества, както и за всички изтеглени от нея суми от банковите сметки на двете дружества има издадени касови ордери на нейно име, които касови документи са осчетоводени в съответното дружество. Н.Б., не е била управител на дружество „Н. К.” ЕООД , но е била упълномощено лице в него и е теглила и внасяла пари по банковата му сметка.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие е допусната и приета още една ДССЕ - л. 306 и сл. от въззивно производство. Според същата :

Н.Б., „П. ***“ ЕООД и „Н. К.“ ООД са свързани лица, ползват един и същи офис и паричните средства на дружествата се съхраняват на едно място, поради което и Б. като управител и/или упълномощено лице е имала възможност да разполага с наличните пари в касите на двете дружества, да ги ползва без тези суми да бъдат осчетоводявани на разход - т.е. налице са били свободни парични средства от стопанския оборот на свързаните с нея фирми.

Плащанията на дружествата „П. ***” ЕООД и « Н. К.” ЕООД са осчетоводени по Кредита на сметка 501 Каса лева и сметка 502 Разплащателна сметка в лева, а за „Н. К.” ЕООД и по сметка 504 Разплащателна сметка във валута.

След като са осчетоводени плащания от свързаните дружества, следователно същите са разполагали със средствата за извършването им.

По делото няма данни за осчетоводени по Кредита на сметка 501 Каса лева, получени суми от Н.П.Б. от касите на двете дружества .

Н.П.Б. в качеството си на управител и/или упълномощено лице на „П. ***” ЕООД и „Н. К.” ЕООД е имала възможност да ползва налични парични средства от касите на двете дружества, без ползваните от нея суми да бъдат осчетоводявани т.е да е отбелязано за какво точно ги е ползвала.

В двете дружества „П. ***” ЕООД и „Н. К.” ЕООД не са осчетоводявани липси на пари от касите им. В единични случай има отрицателни наличности - червена каса.

Вещото лице не е открило суми с неустановен получател.

Всички изтеглени суми от банковите сметки на двете дружества са изтеглени от упълномощени за това лица с нотариално-заверени пълномощни, получените от тях суми са били осчетоводени като приход по сметка № 501 Каса в левове на съответното дружество.

Посочени са управителите на двете дружества.

Въззивният съдебен състав прие заключенията на тези експертизи като пълни, точни и ясни, обосновани и отговарящи на поставените въпроси, изготвени от компетентни лица, поради което и ги кредитира в цялост.

Описаната и възприета фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство в качеството на свидетели лица – Л. Б., Е. П., К. Т., М. В., Л. Н., Н. Б., И. Б., С. С., К. Б., М. Б., А. М., П. П., С. Г., С. С., Е. Я., Е.В.М., М.И.Т., Т.С.Д., И.Н.К., П.И.Т., А.И.В., З.С.М., В.Г.К.,  В.Х.Т., И.И.С., Ю.С.Б., Ф.А.И., Д.Д., чиито показания се възприеха изцяло, като правдиви, точни, безпристрастни и съответни едни на други и на писмените доказателства по делото, както и въз основа на тези, депозирани от страна на пострадалата Н.Б. в съдебно заседание и в досъдебното производство – прочетени в хода на проведеното първоинстанционно следствие, като същата е потвърдила напълно заявеното от нея в хода на разследването. Показанията на свидетелите Б. и С. от досъдебното производство също са били прочетени в цялост и приобщени към доказателствената маса. Съдът се довери на изложеното от тях в съдебна зала и в досъдебното производсто, като Б. и С. не са си спомняли определени събития и са потвърдили напълно заявеното пред разследващите. Фактическата обстановка бе установена отчасти и от показанията на свидетелите Д. М., Н. К. и отчасти от обясненията на подсъдимата М. – от кредитираната им от съда част, както и от приложените по делото писмени доказателства ССЕ, ДССЕ, СПЕ, характеристична справка, свидетелство за съдимост, извлечения от Журнал – сметки, копие от Постановление за прекратяване на наказателното производство по дознание № 217/2010г. по описа на ИП при ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверения от агенцията по вписванията, копие от нотариален акт – л. 130-139 дос.пр-во, том 6, копия от фактури и квитанции,  покани за доброволно плащане, копие от нотариален акт – л. 92 от ъвззивното следствие, писмо от НОИ, ведно със справки – л. 96-106, справки от Районна и Окръжна прокуратура гр. Пловдив, справка от камарата на частните съдебни изпълнители с удостоверения – л. 314-324 въззивно пр-во.

В началото е нужно да се посочи кои фактически изводи на проверявания съд настоящата инстанция възприема за действително доказани. Това е : познанството между пострадалата Н.Б. и подс. С.М., как и къде е станало това, поводът и наличието на отношения помежду им през изследвания инкриминиран период от време.

Въззивният съд не се съгласява с друго прието от фактическа страна от първостепенния съд, както и с финалното заключение, че вмененото във вина на подс. М. престъпление не се е доказало по безспорен и категоричен начин.

За този си извод първата инстанция е счела, че не е било установено, че в инкриминирания период от касата на дружеството, управлявано от Б. е имало изтичане на парични средства, които да не са по предназначение. В мотивите си съдът посочва, че според обвинителната теза от масата на цялата „имуществена вреда” най- значителен обем се пада на средствата, които са били теглени от частния обвинител именно от касата на управляваното от нея дружество и то без знанието на нейния съпруг. Според първата инстанция обаче, приетото заключение на счетоводната експертиза сочи, че от счетоводна гледна точка, при направената проверка, в касите на дружествата не са установени липси. Касателно останалата заемна маса от средства, съдът е намерил, че единствено доказано даване на парични суми от Б. към М. е в размер на 2500лв., предадени опосредено чрез свидетелката М. Б.. За предаване на останалите суми се твърди, че липсват доказателства, поради което и подсъдимата е призната за невинна и оправдана, а гражданският иск отхвърлен като недоказан по основание и размер.

Тези фактически положения не почиват на доказателства по делото, явяват се необосновани и поради това неправилни, направени са при непълнота на доказателствения материал.

   За яснота на изложението, въззивният съд намира за необходимо да посочи следните добре известни, застъпени и отдавана развити в теорията и практиката тези :

Обект на наказателно правна закрила на престъплението „измама” са обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или недвижимо имущество, като въздействието над пострадалия се осъществява по един измамлив начин, така че да се създадат или да се затвърдят вече създадени неверни представи относно факти и обстоятелства от обективната действителност. От обективна страна, изпълнителното деяние може да бъде осъществено в две форми -  първата е възбуждане на заблуждение, т. е. създаване на неверни представи у пострадалия относно съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Ако не се създаде тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си.

Втората форма е поддържане на заблуждение, т. е. затвърждаване на подобни неверни представи, които са съществували изначално в съзнанието на жертвата или са били създадени от подсъдимия или от друго лице.

При измамата винаги се мами, лъже друг човек, за да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение – да извърши нещо – напр. да плати нещо недължимо; - да пропусне някаква полза – да не потърси вземането си в срок; - да претърпи загуба.[1] Заради това, при измамата се очертават причинни връзки между заблуждаването на конкретно лице, неговото поведение и настъпването на имуществената щета. Тези причинни връзки се изразяват в това, че вследствие на заблуждаването у адресата на заблудата се формират или затвърждават неверни представи за гражданско правно релевантните обстоятелства, от значение за осъществяване на имуществено разпореждане, вследствие на тези създадени неверни представи адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане. Така че, вследствие на посоченото въздействие от страна на дееца измаменият осъществява акт на имуществено разпореждане. Измамата е резултатно престъпление – вследствие на въздействието върху пострадалия, той извършва акт на имуществено разпореждане, което не би направил, ако имаше верни представи относно действителното положение на нещата. От субективна страна е характерно, се деянието се извършва при пряк умисъл, като деецът трябва да съзнава, че възбужда или поддържа заблуждение, че използва незнанието, неопитността или неосведомеността на пострадалия.

И така, въз основа на изложеното по-горе, може ясно и точно да се формулират изискванията, за да бъде квалифицирано едно деяние като измама и така да се очертае основният фактически кръг от въпроси, на които ПОС дължи аргументиран отговор:

-На първо място, от обективна страна, въздействала ли е подсъдимата М. пряко и непосредствено върху Н.Б., в чиято фактическа власт да се е намирало инкриминираното имущество – в конкретния казус пари.

- Изградила ли е в съзнанието на пострадалата Б. подсъдимата М. погрешни и лъжливи  представи.

- Притежавала ли е фактическата власт върху инкриминираната сума пострадалата Н.Б..

- В резултат на създаденото и поддържано заблуждение от страна на подсъдимата ли е последвало противоправното разпореждане с това имущество от Б. в полза на М..

- На последно място, действала ли е с пряк умисъл и користна цел подсъдимата.

За да отговори положително на всеки един от посочените въпроси, въззивната инстанция обсъди в цялост и поотделно инкорпорираната доказателствена маса, като ще съпостави своите доводи с тези, направени от контролираната инстанция. Първите два пункта, описани по-горе – налице ли е въздействие над пострадалата пряко и непосредствено от М. и създала ли е подсъдимата у Б. неверни и измамни представи относно съществуването и естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, могат да бъдат обединени в едно и анализирани заедно. Относно тези въпроси, настоящата инстанция прецени като относими следните доказателства – показанията на св. Н.Б., И. Б., Т., В., С., С., М., Е.М., М.Т., Т.Д., И.К., П.Т., А.В., З.М., В.К., Ю.С.Б., Ф.А.И., Д.Д., отчасти и в кредитираната им от съда част от обясненията на подс. С.М. и св. Д. М..

Според пострадалата Б., след запознанството й със С.М. през лятото на 2011г., по повод ремонт на терасата в обитаваното от подсъдимата жилище в гр. Пловдив  ул. «А. К.» № ***, в сграда, където бил и офисът на свидетелката, двете започнали да се виждат по-често и да споделят житейските си истории. Самата подсъдима потвърждава, че е разказала на Б., че в следствие на различни несполуки е на път да загуби цялото си имущество, както и че имала планове да развие бизнес с дрехи от Италия.

В този аспект изложените факти от страна на пострадалата и подсъдимата съвпадат, поради което и заявеното от тях в тази насока следва да бъде кредитирано като безспорно.

Коренното разминаване във версиите на подсъдимата и пострадалата започва от началото на инкриминирания период  - неустановена дата през месец октомри 2011г.

Н.Б. подробно и изключително детайлно пресъздава измислената история, в която емоционално и драматично я въвела С.М., а именно – че имала моден бизнес в Италия, как осигурявала средствата, че не работела със своя фирма, а за целта ползвала фирма на нейна позната с малко име А., която наричала «съдружничката ми» и която живее в Италия. М. твърдяла, че е закупила стока - дрехи, и тази стока се намира в складовете на 15 италиански фирми, с които е работела и с кредитите от двете семейни къщи е наела магазин в София, на бул. «Витошка», като била заплатила предварителен едногодишен наем в размер на 120 000 лева. Лъжовната история била продължена с разказ как М. започнала ремонт на магазина, но се оказало, че магазинът е ипотекиран и банка е започнала продажбата, което я принудило да прекрати ремонта и да го напусне, без да й бъдат върнати платените от нея 120 000 лева. Според подсъдимата това се случило през 2008 г., а в следствие на това тя загубила имущество, предстояло да се вземе и къщата на свекър й. В следващите месеци, подсъдимата разкрасила и доразвила разказа си с истории за съдебни дела в Италия, адвокати, разпродажби на стоката й, нужда от пълномощни, разкриване на сметки, очакване на големи суми пари, предателства и необходимост от ускоряване получаването на италиански съдебни решения. Всичко това било съпроводено с постоянно искане Б. да дава пари, с които да помага на М. във връзка с изложеното по-горе, която в последствие щяла да се отблагодари, като й върне сумата двойно. Във възприетата фактическа обстановка въззивният съд посочи подробно измамната версия, създадена от подсъдимата, първоначално за да въведе в заблуждение Б., а в последствие и да го поддържа, за да се облагодетелства с пари.

От своя страна подсъдимата М. категорично отрича да е излагала пред Н.Б. подобни факти, освен посочените в началото на запознанството им, като твърди, че всъщност тя е давала пари на пострадалата през цялото време.

Поради причината, че разговорите между подсъдимата и пострадалата, през целия инкриминиран период от време, са се водили единствено на четири очи, заради предупрежденията на М., че никой не трябва да разбира, в това число и семейството й, че е от изключително значение да се запази пълна тайна, както и че липсват други доказателства за измамните разкази, т.к. св.Б. не е споделила с друг в детайли, първата инстанция не е могла да обоснове доказаност на обвинението. Действително, трудно може да се приеме за несъмнено и достоверно заявеното от Н.Б., при условие, че са липсвали каквито и да са свидетелски показания или писмени доказателства, пряко доказващи изложеното от нея и отречено категорично от подсъдимата. В такъв случай, описаното от пострадалата, касаещо истории на М. за бизнеси в Италия, закупуване на маркови дрехи, магазини в гр.София на бул. „Витошка”, съдебни дела и адвокати, споД.и през дълъг времеви период и нужда от финансови средства за „оправяне“ на тези проблеми, изглежда на пръв поглед недоказано, странно и непонятно, противопоставено на коренно различната версия за случилото се на С.М..

Именно в тази насока показанията на допуснатите нови свидетели пред въззивната инстанция - Е.В.М., М.И.Т., Т.С.Д., И.Н.К., П.И.Т., А.И.В., З.С.М., В.Г.К., Ю.С.Б., Ф.А.И., Д. Д., допринесоха съществено за разкриване на обективната истина по делото.

Както вече бе посочено, по делото е приложено Постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура гр. Пловдив по дознание № 217/2010г. по описа на ИП при ОД на МВР гр. Пловдив, /въззивната инстанция изиска и самото досъдебното производство/, водено срещу С.М. за престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 вр. чл. 209 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 от НК, с пострадали И. М., Т.Д., А.В., Е. К., П.Т., М.Т., И.К., З.М., В. Т. – Б., И.С., Ю.Б. и А. А., с инкриминиран период от време – 29.04.2008г. – 02.10.2009г. и място – гр. Пловдив, като общата причинена вреда е описана да е в големи размери – 63 074.36лв. Делото е било прекратено, поради недоказаност на обвинението от субективна страна и гражданско – правни отношения между страните.

С оглед  пълно изясняване на всички релевантни факти, подлежащи на доказване и събиране на характеристични данни за подсъдимата, въззивният съд призова и допусна до разпит в качеството на свидетели лицата Е.В.М., М.И.Т., Т.С.Д., И.Н.К., П.И.Т., А.И.В., З.С.М., В.Г.К., Ю.С.Б., Ф.А.И., В. Т. – Б. и И.С..

Разбира се, настоящата инстанция надлежно констатира, че досъдебно производство № 217/2010г. по описа на ИП при ОД на МВР гр. Пловдив, по което те са били разпитвани е било прекратено, като изслушването им бе проведено единствено с цел уточняване на няколко факти – познавали ли са подс. С.М., кога и какъв е бил поводът за отношенията им, ако е имало такива.

В показанията си пред съда, св. М. разказа, че се е запознала с подс. М. ***, чрез св. Т.. Подсъдимата търсила пари на заем, като предложила на М. да изтегли кредит в размер на 5 000лв., от които М. да вземе 4000лв. и тя лично да изплаща пълния заем, а за свидетелката да остане сумата от 1000лв. С.М. обяснила, че имала магазин в гр. София на бул. „Витошка”, работила с италианци и се нуждаела от пари, за да зареди стока. М. приела, като я свързала и с други свои познати, пред които подсъдимата споделила същата история. Впоследствие свидетелката разбрала, че М. е „взимала пари от много хора със същата версия за магазина на „Витошка”, а лично пред нея споделяла, че очаква „кораби със стока, свързани с магазина на „Витошка”. Подсъдимата внасяла известно време вноските по кредита, след което спряла.

Е.М. посочи, че не е познавала пострадалата Н.Б. и я вижда за първи път в съдебната зала. Същата уточни, че Б. се е свързала с нея по телефона, може би в началото на 2020г. и я уведомила, че ще води дело срещу М..

Свидетелят М.Т. поясни, че е виждал подсъдимата С.М. един – два пъти през 2008г. Първият път, когато я срещнал, тя му разказала своята житейска история, въз основа на която търсила финансова помощ. Думите на подсъдимата били, че ще започва бизнес с дрехи, който ще се развива в магазин в гр. София на бул. „Витошка”, както и че очаква „голям кредит”, но към този момент й трябва малка сума, която ще се върне при отпускане на „големия кредит”. Бизнесът на М. щял да е съвместен с италианци. Свидетелят решил да помогне и изтеглил кредит от 5000лв., които предоставил на подсъдимата, а тя от своя страна се ангажирала да погасява заема и на по-късен етап му дала 1000лв. Подсъдимата внасяла известно време вноските по кредита, след което спряла.

Св. Т. посочи, че не познава пострадалата Н.Б., единствено бил чувал за нея при коментари от другите свидетели по делото.

Свидетелката Т.Д. разказа пред въззивния съд, че познава подс. С.М., т.к. двете работили заедно в ОУ „О. П.” в *** обл. Пловдив – Д. като ***, а М. – ***. Според Д. към 2008г. подсъдимата била съкратена и останала без работа, но малко по-късно се свързала с нея и й предложила да изтегли кредити, които да и даде, единият от които от 5000лв., който тя ще изплаща изцяло, а на Д. ще даде 1000лв. С.М. обяснила, че се нуждае от пари,  защото иска да отвори магазин в гр. София на бул. ”Витошка” и споменала  „нещо за някакви връзки в чужбина, за италиански приятели, познати”. Подсъдимата внасяла известно време вноските по кредита, след което спряла.

Д. обясни, че се е запознала с пострадалата Н.Б. от месец март 2020г., когато Б. я потърсила и двете си споделили своите истории, свързани със С.М..

Свидетелят И.К. изложи пред съда следното – през 2009г. като военен бил в командировка в гр. Пловдив, където неговата колежка св. Е.М. го запознала с подс. С.М. и му обяснила, че същата има нужда от пари, за да отвори магазин в гр. София на бул. „Витошка” и споменала „нещо за връзки с Италия и внос на дрехи”. К. се съгласил и изтеглил кредит от 5000лв., които М. обещала да връща и му дала от тези пари сумата от 1000лв.

При последваща среща на свидетеля с подсъдимата, за която тя го потърсила, С.М. му поискала още 3000лв., като изяснила, че с тях ще закупи микробус, „защото някакъв кораб спрял с дрехите във Варна, дрехите били там и нямало с какво да ги закара в магазина в София”. Според К., С.М. говорила убедително и сериозно, била с дъщеря си - облечена „доста добре”. По-късно подсъдимата му писала с СМС и го попитала дали няма познат, който да й помогне, защото бизнесът й се разраства, но й се бавили кредитите. Свидетелят К. е категоричен, че комуникацията с подсъдимата била трудна, протичала предимно с СМС –и, трудно се откривала за разговор.

Кредитът се изплащал от подсъдимата няколко месеца, след което М. спряла да плаща. И.К. предприел мерки, за да я открие и говори с нея, като един ден отишъл в дома й. М. от своя страна заявила, че е дала пари, за да вземе под наем магазин на бул. „Витошка” в София и свидетелят поискал адреса му, но няма спомен дали същата го е посочила.

К. свидетелства, че не познава пострадалата Н.Б..

Пред въззивната инстанция бе разпитана и св. П.Т.. Същата посочи, че е присъствала  4 – 5 пъти в съдебните заседания по настоящето дело, проведени в Районен и Окръжен съд гр.Пловдив, защото искала лично да се срещне с подсъдимата, но М. не й е обърнала внимание. Познавала подсъдимата от гр. Куклен, от където е и тя, и я знаела като ***. Свидетелката не посочи точна дата и година, но от показанията й става ясно, че някъде преди 2009г.,  М. се срещнала с Т. и и поискала помощ – Т. да изтегли кредит от 5000лв., М. да го изплаща и да даде на свидетелката 1000лв. Като мотив за нуждата от пари, подсъдимата разказала, че има „италианска фирма на Витошка”, че е „счетоводител и води много фирми.....че има магазин за чанти на Витошка, с пробни, магазинерки, с голям офис....със стая, която се посещава само от фолк певици....”. М. показала и албум със снимки, твърдяла, че е кума на италианско семейство, но не е заявявала на Т., че бизнесът й е с италиански партньори. Свидетелката посочи, че М. имала „личен шофьор” от с. Войводиново, който разкарвал „всички до банки и обратно”.

Т. изтеглила въпросния кредит, от който М. изплатила 2 вноски и спряла. На въпросите на Т. какво се случва, М. обяснявала, че няма проблеми, че е в София, че е на митницата или има италианци на гости.

След като получила пари от Т., М. я помолила да и намери друг човек, който да вземе кредит и да и го даде, защото имала нужда от микробус, с който да превозва стока до София, а и й „трябвали за бизнеса на Витошка”. Свидетелката Т. заяви пред въззивния състав, че е разбрала от М., че тя „получава стока от Италия, за това и трябва микробус, за да я взима от митницата, имала две коли, но те работили като таксита и не можела да ги ползва”. П.Т. свързала подсъдимата М. със св. Е.М., като тя самата теглила  още бързи кредити, които предоставила на М.. Парите по тези кредити не били възстановени от подсъдимата.

Свидетелката изясни, че познава пострадалата Н.Б., която била отишла в кметството на гр. Куклен, за да търси С.М.. Според Т. служителите в кметството заявили на Б., че има много потърпевши от М. и й дали нейния телефон, за да се срещнат.  Т. се срещнала с Н.Б. и двете споделили за отношенията си с подсъдимата. На Т. пострадалата разказала, че е дала на С.М. много пари, но не уточнила защо точно – „Каза ми, че й е дала 500 000лв. и аз щях да припадна.” П.Т. от своя страна споделила, че 14 души са подали жалба срещу М. в Икономическа полиция, но делото е било прекратено.

Свидетелят Ю.Б. сподели пред съда, че също познава подсъдимата С.М., с която бил запознат през 2009г. от неговата позната св. И.. И. обяснила на Б., че М. имала нужда от пари – около 3-4 000лв.,  за да направи сватба на дъщеря си. Б. предоставил парите в заем, но вместо връщане, М. поискала среща. На нея тя му поискала още 2000лв. за ремонт, след което „се покрила”." Била облечена добре, „направена, накипрена, с едни шапки, все едно гледаш холивудска звезда”.

Свидетелят я търсил, като при срещите си с него, М. обяснявала, че чака преводи на пари от Италия, тогава разбрал, че тя има бизнес с италианец, който й докарвал стока за магазин в гр. София на бул. „Витошка”, че предстои обзавеждане на магазина и за това са й нужни пари. За цялата сума свидетелят Б. съставил запис на заповед, подписана от М., с която си потърсил правата, както пред прокуратурата, така и пред съда.

Същият посочи, че се е запознал с Н.Б.. С нея го свързала „П. от Куклен”, докато търсел къде живее М. *** и П. му казала, че подсъдимата е „запалила една жена от Пловдив”. Така свидетелят Б. се срещнал с Б., която му споделила, че е давала пари на М. – без да уточни колко, но разбрал, че е „за същия случай с италианците и магазина на бул. „Витошка”.

Свидетелката З.М. също посочи, че познава подс. С.М. от 2009г., с която я запознала св. М.. Подсъдимата М. предложила на М. да изтегли кредит и и даде сумата, а тя ще погасява месечните вноски и ще й предостави известна сума пари. М. изтеглила два кредита – единият за 6000лв., а другият за 7000лв., предоставила парите на М., но подсъдимата не й дала нищо и след като обслужвала няколко месеца кредитите, спряла. На М. подсъдимата обяснила, че има магазин в гр. София на „Витошка”, чака доставки на дрехи и парите й трябват за стока. Свидетелката я възприела като човек, на когото може да се има доверие – била „представително облечена, с прическа, с грим”.

Свидетелят В.К. разясни на въззивната инстанция, че познава подс. С.М., защото и двамата са от гр. Куклен, а същата е била *** в училището. Свидетелката Е.М. му е дъщеря и същият присъствал на среща с нея и подсъдимата, уговорена от П.Т.. Тогава М. разказала, че се нуждае от пари, защото щяла да прави магазин в гр. София на бул. „Витошка” с италианци. М. изтеглила пари и ги дала на подсъдимата, която плащала известно време, но после спряла и дъщеря му изплатила кредита си в цялост.

Свидетелката Ф.И. разказа, че познава подсъдимата М. от около 20 години. И. работила като кредитен консултант към „Изи кредит” и редовно обслужвала С.М., която имала кредити към институцията, но ги плащала редовно. Същата свързала св. Б. с подсъдимата и й предала от същия 3000лв., но твърди, че единствено му казала, че на нейна клиентка от „Изи кредит” й е необходима по-голяма сума пари. Доколкото свидетелката знае, на М. й били нужни средства за бизнес, защото отваряла магазин в гр. София на бул „Витошка”. И. приема за некоректно поведението на св. Б. – по повод заем взет и от нейното семейство - и свидетелства, че познава С.М. като коректен платец. Разбрала, че подсъдимата не му е върнала парите.

Свидетелят В. посочи, че познава подсъдимата от гр. Куклен, където в магазин работила съпругата му. Именно там се запознали с М., която му споделила, че ще отваря магазин за чанти в гр. София на бул. „Витошка” и са и необходими пари. В. изтеглил кредит в размер на 5 000лв, предоставил й сумата, получил срещу това 100лв. /сто лева/, а подсъдимата изплащала известно време заема и спряла. Същият не познава други пострадали от С.М., не познава св. П.Т. или Н.Б., не е подавал жалби в полицията.

Свидетелките С. и Б. не изложиха данни, които да спомогнат за изясняване на обективната истина по настоящето дело. И двете са дали определени суми пари в заем на подс. М., като за целта са съставили необходимите документи и са потърсили правата си по надлежния ред.

В хода на проведеното въззивно следствие бе допуснат до разпит още един нов свидетел  - св. Д.Д..

Същият разказа, че познава подс. С.М. от 2016г. С нея го запознал негов приятел от детинство и съсед в с. Войводиново обл. Пловдив – свидетелят Н. К., работещ като таксиметров шофьор. Т.к. двамата играели на карти всеки петък и събота, св. К. споделил на Д. за своя „ВИП” клиентка, която се казвала С.М., оставяла големи бакшиши и на която съпругата му приготвяла срещу заплащане храна за семейството й. Един ден св. К. му споделил, че М. има нужда от 10 000лв., защото срещу нея е образувано дело от някаква жена, „която искала да й вземе бизнеса” и следва да си плати гаранцията. Д. не се съгласил, защото не познавал подсъдимата, но св. К. започнал да го моли и увещава, гарантирал, че познава М. още от 2008г., че е добра жена и следва да се види лично с нея, за да се убеди. Д. се съгласил и двамата отишли на гости на С.М. ***, който свидетелят Д. възприел като много луксозно обзаведен. Подс. М. му се оплакала, че сметките й са запорирани и няма как да се снабди с пари, а и не можела да иска от познати – била бизнес – дама и щяло  „да й падне реномето”. Тя убеждавала Д. да й помогне и той се съгласил. Веднага след това подс. М. поискала освен 10 000лв. още 20 000лв. на заем, защото имала разходи за адвокати. Уверила Д., че ще отидат пред нотариус, за да оформят съответните документи, ще му даде и „горница”, и свидетелят обещал да помисли.

На връщане приятелят му – св. Н. К. също го уговарял да се съгласи, молил Д. да даде исканата сума на подсъдимата и заявил, че той лично гарантира за нея и тя няма да го излъже. В крайна сметка Д. се съгласил и дал 30 000лв. на подс. М..

След няколко дни тя се свързала с Д. и отишла до дома му с таксито на св. К., като му казала, че има спешна нужда от още 6 000лв., защото трябвало да освободи дрехи от Софийската митница. Подсъдимата пояснила на Д., че ако й услужи, по-бързо ще му върне и заетото преди това. Д. приел и дал на М. 6 000лв., а тя обещала да върне 30 000 –те хиляди лева , като продаде дрехите.

След време М. се свързала отново с Д. и го уведомила, че пак й трябват пари. Същата му разказала, че внася дрехи от Италия и поискала от свидетеля да й помогне да осъществи продажбата им – „тази бизнес сделка”. Така Д. започнал да дава на подсъдимата редовно суми от порядъка на 4 000лв., 5 000лв., 3 000лв., 7 000лв. Обясненията на подсъдимата за необходимостта от пари били, че й трябват за дрехи, за да наема помещение, за склад, за щендери, където да се наредят дрехите, за химическо чистене и гладене. Събитията се случвали от месец февруари 2016г. до края на годината. По този начин Д. предал на подс. М. към 65 000лв., когато С.М. поискала още 20 000лв., за да организира ревю в гр. София, да наеме зала и кетъринг, да украси и да покани ВИП – персона. Подсъдимата заявила на Д., че по този начин половината от дрехите ще се продадат още на самото ревю. Т.к. Д. вече нямал толкова пари, помолил свой близък да даде на М. 20 000лв. Свидетелят посочва, че през цялото време св. Н. К. го е уверявал, че кара М. до гр. София и дрехите вървят добре. Д. от своя страна му имал пълно доверие, защото двамата били отраснали заедно и били приятели, въпреки че на няколко пъти искал също да отиде до гр. София, но все изниквали пречки.

Ревюто на дрехите според М. и св. К. следвало да се състои през м. декември 2016г. След датата на ревюто, К. информирал свидетеля, че всичко преминало перфектно, но когато разговарял с М., същата му заявила, че продажба не е могла да реализира, защото сметките й са били запорирани и така пари не трябвало да влизат по тях, а Д. ще следва да се въоръжи с търпение. Причина за запорите било делото, което се води срещу подсъдимата, но то щяло да приключи бързо и всичко да се уреди.

Междувременно Д. накарал съпругата си да изтегли кредит, а той заложил автомобила си, за да даде още пари на подсъдимата и сам да върне заема от 20 000лв., който неговият приятел бил дал на М..

Впечатленията на св. Д. от подсъдимата М. били, че същата е много убедителна, постоянно разказвала, че прави сделки със земи, с черешови градини, през цялото време му благодаряла, че й е спасил живота, убеждавала го, че е много добър човек. Същият не се съмнявал в нея, до момента, когато през лятото на 2020г. попаднал на публикация в новинарския интернет сайт „Трафик нюз”, че жена от Пловдив е измамена от подс. С.М.. Д. силно се притеснил, обадил се на подсъдимата, която го призовала да не вярва на измислици. Свидетелят обаче се свързал с редакцията на сайта и оставил телефона си за връзка. 3-4 седмици по - късно с него се свързала пострадалата Н.Б. и двамата се срещнали, като до този момент не се познавали. Установили, че подс. М. им е разказвала една и съща история. Д. отново потърсил подсъдимата и заявил, че ако не му върне парите, не само ще свидетелства по делото на Б., но и лично ще подаде жалба срещу М.. Същата му заявила, че той не знае с кой си има работа, че никой не можел да „я барне с пръст” и го призовала да не стъпва в съдебната зала.

Д. от своя страна решил да даде показания, а на 22.09.2020г. подал и сигнал до Районна прокуратура гр. Пловдив, твърдейки, че е измамен от подс. С.М.. Според него, притежава документ, съгласно който е дал на подсъдимата 125 000лв. и претендира още 6 000лв., за които нямал писмени доказателства.

Съдът даде пълна вяра на изложеното от посочените по-горе свидетели относно това, че са познавали подсъдимата, поводът за запознанството им и еднотипният разказ на същата пред всеки един от тях, в най-общи линии - че има бизнес с дрехи, магазин на бул. „Витошка” в гр. София, както и че работи с италианци, като именно в тази връзка има нужда от пари. Кредитираха се и показанията на св. Т., независимо от възраженията на защитата, че същата е присъствала в някои от проведените съдебни заседания, т.к. същата изложи фокти и обстоятелства относно събития, развили се далеч преди настоящите и предмет на доказване по това дело, като разказът й, съпоставен с останалите свидетелства бе напълно подкрепен и поради това възприет за достоверен.

Относно тези свидетели въззивният съд няма да взема, а и не следва,  становище налице ли е или не осъществено престъпление от страна на М. – за всички тях, освен за св. Д. съществува Постановление за прекратяване на наказателното производство, а Д. тепърва заяви, че ще търси своите права пред компетентните органи. Но - всеки един от тях, под страх от наказателна отговорност пресъздаде какво им е разказвала за себе си С.М., как им се е представяла, с какво е твърдяла, че се занимава, както и искала ли им е финансови средства.

Според въззивният състав обсъдените свидетели са незаинтересовани от изхода на настоящето дело, не може да се обвинят в пристрастност, пресъздават точно и ясно какво им е станало достояние за изследваните събития, твърденията им се потвърждават съпоставени едни с други, както  от останалите гласни и писмени доказателства, малка част от тях са се познавали, или се познават към настоящия момент. Както с част от първата група свидетели - Е.В.М., Т.С.Д., П.И.Т., К. и Ю.С.Б., така и със св. Д. Д. пострадалата Б. се е запознала, след като отношенията й със С.М. са приключили и вече е била подала жалба в Икономическа полиция гр. Пловдив. За този факт съдът взема предвид, както заявеното от страна на пострадалата Б., така и изложеното от цитираните свидетели, но и датата на депозиране от страна на Б. на молба по досъдебно производство, въз основа на което е образувано и настоящето съдебно такова, с която прилага копие от Постановлението за прекратяване на наказателното производство по дознание № 217/2010г. -  26.07.2015г.  /л.176 и сл., том 6 от досъд.пр-во/. Т.е. – доказва се, че същата е разбрала именно в този период от време, че срещу подсъдимата М. се е водило друго наказателно производство и издирвайки я къде живее, се е запознала с част от цитираните по-горе свидетели. Има още един факт, от който въззивната инстанция направи това  заключение – преди 26.07.2015г. нито в молба, нито при разпита си в досъдебното производство – надлежно прочетен в хода на проведеното първоинстанционно производство, пострадалата Н.Б. не е споменала да знае за случилото се през 2008-2009г. между подс. М. и свидетелите Е.В.М., М.И.Т., Т.С.Д., И.Н.К., П.И.Т., А.И.В., З.С.М., В.Г.К., Ю.С.Б. и Ф.А.И..

Ето защо и не се уважи възражението на защитата разказаното то тях да не взема предвид, като нямащо общо с настоящия казус.

Така направеният анализ е необходим и за да се обори заявеното от страна на подсъдимата и възраженията на адвокатите й, че тя е споделила с пострадалата, че срещу нея се води наказателно производство и е прекратено още когато поддържали добри отношения, като Б. по този начин се запознала с Постановлението за прекратяване и решила да използва данните от него, за да обвини в последствие несправедливо М.. Тезата на подсъдимата в тази насока е нелогична и неподкрепена от доказателствата по делото, обсъдени по-горе. Напълно абсурдно звучи идеята Н.Б. да е разбрала още 2013г. за проблемните отношения на множество лица със С.М., за това че М. им е разказвала, че има бизнес с магазин за италиански дрехи на бул. «Витошка» в гр. София, че делото е прекратено, но пострадалата да е решила да използва това години по-късно срещу подсъдимата. Именно въз основа на изложеното и наличните доказателства, настоящата инстанция не даде вяра на обясненията на М. в тази им част, като кредитира напълно заявеното от страна на пострадалата Б.. Констатираното важи за свидетелите Е.В.М., М.И.Т., Т.С.Д., И.Н.К., П.И.Т., А.И.В., З.С.М., В.Г.К., Ю.С.Б. и Ф.А.И..

Касателно Д. – същият не познава предходно описаните лица, нямал е връзка с тях и няма каквато и да е причастност към събитията от 2008г. – 2009г., нито със случилото се между М. и Б.. Свидетелят подробно разказа как е разбрал за настоящето дело и как е стигнал до решението да поиска да свидетелства по същото. Д. не отрича да се е срещал с Б. – едва лятото на 2020г. – когато всъщност за първи път разбрал за съществуването й. Д.Д. даде подробни, точни, ясни и хронологични показания, които съпоставени с останалите доказателства по делото оборват напълно версията на М., че още при първата им среща му разказала подробно за проблемите си с правосъдието, че никога не му е твърдяла, че има бизнес с дрехи, като той просто я въвел в една измамлива схема, т.к. тя имала нужда от пари. 

Интересно е обстоятелството, че защитната позиция на С.М. е почти същата и по отношение на пострадалата Б. – според нея тя е давала пари на пострадалата, за да си купи апартамент, но Б. я е измамила, и за да се защити е решила да я злепостави, твърдейки, че е давала пари на М. по повод бизнес с дрехи, италиански дела и др.

Същото заявява подсъдимата и за св. Б. –  парите му били върнати, че и отгоре, но той все пак предявил записа на заповед, твърдейки, че нищо не му е изплатено. Подобни са и обясненията за св. Т. – че тя е искала пари от М., че тя й предложила да я запознае с лица, които да теглят кредити и да й ги дадат. М., Т., Д., К., В. и М., обаче  се оказали злонамерени към подсъдимата и всички започнали да я рекетират, като искали още и още пари, поради което семейството й изпаднало във финансова криза.

Няма как съдът да кредитира горните твърдения на подсъдимата, според които пострадалата Н.Б. и свидетелите Е.В.М., М.И.Т., Т.С.Д., И.Н.К., П.И.Т., А.И.В., З.С.М., В.Г.К., Ю.С.Б. и Д.Д., имащи отношение с нея в различни периоди от време и независимо едни от други, до един да са искат да й навредят и да я злепоставят. Всяко едно от посочените лица дава подробни показания в съвсем друга насока, които са логични и непротиворечиви, поради което и достоверни.

Особено внимание заслужават показанията на св. В. и Ф.А.И..

Свидетелят А.В. не познава никой от свидетелите, не познава пострадалата Б., не е подавал жалба в полицията, а пресъздава пред съда същото, което бе изложено и от тях, досежно историята на М. за това, че са й нужни пари за търговия в магазин в гр. София. За него подсъдимата отново заяви, че я заплашвал и изнудвал.

Това е казала подсъдимата и на св. И., която единствена изрази положителното си отношение към М., но и на нея  е разказала, че отваря магазин на бул. «Витошка» в София, поради което се нуждае от финанси.

Тук е моментът да се обсъдят и показанията на свидетелите, разпитани в първата инстанция, досежно изложеното от тях конкретно за обсъждания въпрос – въвела ли е ли е М. и поддържала ли е в заблуждение пострадалата.

Св. К. Т. посочва, че при въпрос защо Б. дава пари на М., пострадалата й е обяснила, че й помага, защото семейството й било разорено и имали бизнес в Италия, който бил пострадал много.

Пред св. М. В. Б.  споменала, че иска пари, защото ставало въпрос за много важен семеен проблем, без да навлиза в по-големи подробности и без да споменава, че са предназначени за трето непознато лице. Когато дошъл на дневен ред въпросът за връщането им, Б. обяснила, че е в невъзможност, тъй като парите били предназначени за семейство в тежко здравословно състояние,  че всички от това семейство си били рязали вените.Малко по-късно обяснила на Т., че ги била дала на подс. М., представена само с малкото й име - С..

На св. С. С. през 2011г. Б. споделила, че някаква жена е едва ли не на път да изгуби живота си поради финансови затруднения,  като имала бизнес в чужбина, без да конкретизира име.

В показанията си св. И. Б. – син на св. Б. – твърди, че неговата майка му била обяснила, че живеещата на квартира в кооперацията на ул. „А. К.”№*** С.М. е във финансово затруднение и се нуждаела от пари, като семейството на подсъдимата е в много тежко състояние.

Свидетелят С. С. разказва, че от Б. разбрал, че тя има проблем с някаква жена, което и било причината да не може да му върне парите, които му била взела.  Също така му била споделила, че й помага, тъй като се очаквало подсъдимата в по-късен момент да получи някакви пари от Италия, т.к. имала бизнес в тази държава.

Свидетелят А. М. изрично заявява, че Б. лично му е казала, че му е искала пари, за да помогне финансово на някаква жена, която живеела под наем на ул. „А. К.” № *** в гр. Пловдив, която имала да взима пари от чужбина.

Св. Б. разказа, че е дала пари на заем на Б., която посочила, че са й необходими защото помага на някакви хора, които банката ги била изгонила от жилището им и са много добри.

Фактите, дадени от тези свидетели са на пръв поглед твърде общи, за да приеме първата инстанция, че действително С.М. е мамила пострадалата. Обсъдени обаче поотделно и съвкупно със свидетелските показания на Е.В.М., М.И.Т., Т.С.Д., И.Н.К., П.И.Т., А.И.В., З.С.М., В.Г.К., Ю.С.Б., Ф.А.И. и Д.Д., както и с тези на Н.Б., разказите на  Т., В., С., И. Б., С., Л. Б. и М. се оказват напълно достоверни, взаимно подкрепящи се и хронологични, макар и оскъдни – напълно достатъчни, за да се изведе заключение, че подсъдимата е пресъздавала пред Б. своята измислена история, за да се облагодетелства.

Този извод може да бъде потвърден и от обясненията на самата подсъдима. С.М. заяви, че през 2006г. тя и семейството й имали действително намерение да осъществяват бизнес с внос на дрехи от Италия, поради което предприели стъпки за кредитиране със сумата от 40 000лв., но поради кризата банките спрели финансиране. Концепцията била следната – дали пари на посредник, който да наеме магазин на бул. „Витошка” в гр. София, като тя и семейството й не били представители на италианска марка, но хора от София, с които имали отношения имали връзки в Италия. /Подсъдимата при всичките си разпити не дава имената на тези лица, нито документи, удостоверяващи наемане на магазин./ Нещата не потръгнали, магазинът се наел, М. дала пари -  120 000лв. за наем, но всичко спряло и установила, че нищо няма да се получи, когато разбрала, че „човекът имал държавни вземания”.  Отрича да е чакала дрехи от Италия, отрича да е разказвала на свидетелите, че има нужда от пари заради магазин в София и търговия с италиански дрехи. Зявява, че не е разказвала на Б. ***, просто и споделила какво се е случило с делото й в ИП гр. Пловдив. М. отрича да е убеждавала св. Д., че има нужда от финансиране на бизнес, свързан с дрехи от Италия и магазин, но му била споделила за идеите си преди години.

По този начин, подсъдимата дори пред въззивната инстанция пресъздаде в общи линии своята лъжлива история. За такава съдът я приема поради няколко основни причини – въпреки дългия период на разследване, подсъдимата никога не посочва кои са лицата, на които е дала 120 000лв. за наем на магазин на „Витошка”, или тези с които е щяла да развива бизнес проекта си, не дава адрес на магазина, не представя документ за дадените пари или наем на помещение, няма свидетели, които да потвърдят думите й. Те очевидно не отговарят на истината и поради още няколко обстоятелства:

Като се съпостави внимателно казаното от подсъдимата – че е развивала този проект 2006-2008г., с показанията на свидетелите е видно, че на Е.В.М., М.И.Т., Т.С.Д., И.Н.К., П.И.Т., А.И.В., З.С.М., В.Г.К., Ю.С.Б. и Ф.А.И. е разказвала същото, но в периода 2008-2009г. /че й предстои тепърва да развива бизнес в София/, на св. Н.Б. – в периода 2011 – 2014г., а на св. Д.Д. – през 2016г. Т.е. използвана е една и съща измамна версия, сътворена от подсъдимата, която не е била истина и няма как да бъде, щом около 8 години пред различни лица твърди, че ще наема магазин в София, че чака пратки с дрехи от Италия, че води дела за парите си за стока и др.

Въпреки че обсъдените свидетели никога не са били преки очевидци на отношенията между подсъдимата и пострадалата, то техните показания са косвени доказателства за измамливите действия на М., които са достатъчни на брой, хронологични и взаимнодопълващи се, водещи на единствения възможен извод, че св. Б. казва истината.

Въз основа на изложеното и съдът прие, че версията на пострадалата Н.Б., относно това как е била въведена в заблуждение и е поддържано същото от М. – с лъжлив разказ за бизнес с дрехи, за магазини в София, италиански партньори, адвокати и дела в чужбина, очакване постъпване на значителни финанси и съответно нужда от пари – е доказано по безспорен начин, поради което и вярно и отхвърли възраженията на защитата и подсъдимата в противната насока.

За да се довери на пострадалата, съдът взе предвид и още едно косвено по своето естество доказателство, но приобщено към преките такива, разкриващо в пълнота картината на случилите се събития и влиянието, което подсъдимата е имала над пострадалата – показанията на редица свидетели за промяна в поведението на Н.Б. в инкриминирания период от време. Те я описват като замислена, притеснена, нервна, започнала да пуши, изглеждала като «обсебена», в «по-особено психическо състояние» – в тази насока – св. Т., М. В., Н. Б., Ив. Б., С. С.,  К. Б. и С. Г..

Следващият въпрос, на който съдът дължи отговор в настоящия процес, е :

 Притежавала ли е фактическата власт върху инкриминираната сума пострадалата Н.Б..

И тук отговорът е положителен, за което се възприеха най-вече заключенията на приетите по делото няколко съдебно – счетоводни експертизи и допълнителни такива, като не се сподели противното становище на защитника на подс. М., според който липсват доказателства в тази насока, както и подобното заключение на първата инстанция.

/Още в началото следва да се подчертае, че за изводът си съдебният състав не взе предвид неприетата от страна на първата инстанция допълнителна съдебно - счетоводна експертиза, находяща се на лист 217 и следващите том І от първоинстанционното производство и ССЕ, находяща се на л. 364 и следващите, том ІІ от първоинстанционното производство, за която първостепенния съд не е постановил определение дали я приема или не, като от волята му, обективирана при обсъждането й става ясно, че не я възприема./

Въззивният съд даде вяра на заключенията на приетите съдебно – счетоводни експертизи, както следва: находящата се на л. 111 – 113, т. VІ от досъдебното производство, допълнителна съдебно – счетоводна експертиза том ІІ, първоинстанционно производство л. 317 и сл., допълнителна съдебно – счетоводна експертиза том ІІІ, първоинстанционно производство л. 317 и сл., съдебно – счетоводна експертиза – л. 246 и сл., том І въззивно производство. Същите са компетентно изготвени, пълни, ясни и обосновани, отговарящи на поставените въпроси, поради което и се кредитираха.

В мотивите си първата инстанция приема, че както в хода на досъдебното производство, така и в съдебната фаза, въпреки сериозния труд, положен от вещото лице, както и справянето с огромен обем счетоводни записи, предоставени от дружествата „П. ***” ЕООД и „Н. К.” ЕООД, не е било установено непротиворечиво и категорично дали св. Б. изобщо е разполагала със сумата от около 600 000 лева и то за целия инкриминиран период. Според проверявания съд посоченото заключение твърди, че от счетоводна гледна точка в касите на дружествата не се установяват липси. Логиката при това положение изисквала да се приеме, че при стриктно спазвана счетоводна дисциплина, частният обвинител не би разполагала с каквито и да били средства, още повече в такъв размер, който се твърди да е бил предаден на различни траншове на подс. М. за да се стигне до крайния резултат от 660050лв.

Нещо повече, застъпва се тезата, че не е било установено, че в инкриминирания период от касата на дружеството, управлявано от Б. е имало изтичане на парични средства, които да не са по предназначение. Счита се, че според обвинителната теза от масата на цялата „имуществена вреда” най-значителен обем се пада на средствата, които са били теглени от частния обвинител именно от касата на управляваното от нея дружество и то без знанието на нейния съпруг. Въпреки това, в касите на дружествата не са установени липси.

В тази насока са възприети и показанията на св. К. Б. и св. Н. – счетоводител на дружеството.

Изводите на първоинстанционния съд са направени при неточен анализ на заключенията на съдебно – счетоводните експертизи и доказателствената съвкупност, поради което и са неправилни.

Както бе посочено, в хода на досъдебното производство е била назначена и в последствие приета от първата инстанция ССЕ, съгласно чието заключение общо плащанията от клиенти за периода 2011г. – 2014г. към фирмите „Н. К.“ ООД и „П. ***“ ЕООД възлизат на 953 526.82лв. На експерта е бил зададен въпрос, дали съобразно данните за търговските операции на търговските дружества, които е представлявала Н.Б. по закон и пълномощие, може да се приеме съвпадение  по дати, суми и основания с твърдяните от Б. плащания. Вещото лице приема, че е възможно част от тези постъпили суми по банковите сметки на двете дружества да са предадени на подс. М., съгласно данните от тефтера на Б..

В заключение се прави извод, че е вероятно твърдението на св. Б., че е дала парите, отбелязани в тефтера й на подсъдимата М., предвид изтеглените от Б. от различни банкови сметки суми и постъпленията от продажби на свързаните с нея фирми, като остава въпросът с какви оборотни средства са работили двете строителни дружества през инкриминирания период.

Съгласно назначената в хода на първоинстанционното производство ДССЕ – л. 317 и сл., том 2, вещото лице пояснява следното :

След проверка на банковата поща на „П. ***“ ЕООД и „Н. К.“ ООД за периода м. 10.2011г. – 25.09.2014г., респективно в Банка ДСК и Пощенска банка се е установило, че тегленията от банковите сметки на двете дружества са осъществявани предимно от Н.П.Б..

Изтеглените суми от банковите сметки на двете дружества са осчетоводени като приход на касата и представляват разход на разплащателната сметка. Съставените счетоводни операции са Дебит сметка 501 Каса Кредит сметка 503 – Разплащателна сметка.

По поставената задача за установяване задълженията на двете дружества за периода м. 10.2011г. – 25.09.2014г., вещото лице ги описва на л. 318 гръб, том 2 от първоинстанционно производство, като заключва, че задълженията на двете фирми са към бюджета – за неплатен ДДС, социални и здравни осигуровки. Задълженията на двете дружества са се увеличавали през годините, въпреки, че са на печалба, като в такъв случай би следвало да е налице свободен паричен ресурс в резултат на дейността, с който да погасяват месечните си вноски – т.е. налице е било отклонение на паричните потоци, или по - точно са били налични парични плащания, които не са били свързани с дейността на фирмите.

Вещото лице С. потвърждава извода си, че дружествата „П. ***“ ЕООД и „Н. К.“ ООД през периода 2011г. – 2015г. сумарно са формирали печалба от 542 964лв., а като се прибави заемът от 100 000лв., предоставен на „П. ***“ ЕООД през 2013 г. от „Г. П. г.“ ООД, би следвало да са налице свободни парични средства в размер на 642 964лв., с които да се погасяват краткосрочните задължения към бюджета. В тази връзка и след като това не е направено, а задълженията нарастват, свободните парични средства са отклонени. Вещото лице е установило общ размер на описаните пари в тефтера на пострадалата – 640 350 лв., както и тегления от личната й сметка в размер на 69 533лв. и 10 000лв. потребителски кредит, предоставен от сина й – св. И. Б.. Свободните парични средства на двете фирми, с които разполагала Н.Б. – 642 964лв., тегленията от личната й сметка в размер на 69 533лв. и 10 000лв. потребителски кредит формират сумата от 722 497 лв. – т.е. същата е разполагала с парите, които са описани в тефтера, приложен по делото.

В хода на първоинстанционното съдебно производство е била допусната и назначена ДССЕ, приета от съдебния състав, изготвена от вещото лице М. А. – л.428 и следващите, том 3 от съдебното производство.

В заключителната част на същата са направени следните експертни изводи:

1.Н.Б. и „П. ***“ ЕООД и „Н. К.“ ООД са свързани лица, ползват един и същи офис и паричните средства на дружествата се съхраняват на едно място, поради което и Б. като управител и/или упълномощено лице е имала възможност да разполага с наличните пари в касите на двете дружества, да ги ползва без тези суми да бъдат осчетоводявани на разход. За това, че от касите на дружествата са ползвани парични средства без същите да бъдат осчетоводявани на разход според вещото лице говори факта, че по счетоводни данни дружествата са имали сравнително голяма касова наличност, а в същото време са теглили от банковите си сметки пари в брой.

 От колона „Обща разполагаема сума на таблицата в т.10 от констативно-съобразителната част (л.142-168 от номерацията на експертизата), сравнени с колона „дадени по тефтера на Б.” се заключава, че наличните средства в брой, с които Н.П.Б. е разполагала, са били достатъчни, за да се дадат сумите по „тефтера” на Б..

2. Експертът дава становище, че дружествата са разполагали със средствата, необходими им за извършване на плащанията си в брой и общата касова наличност е позволявала да бъдат предоставени средства от Н.Б. на С.М.  - видно от последната колона „разлика наличност на каса минус дадени” от таблицата в т.8

3. Според заключението в счетоводството на двете дружества „П.***” ЕООД и „Н. К.” ЕООД за периода 01.01.2010 г. до 25.09.2014 г. не са осчетоводявани липси на пари от касите им.

4. Вещото лице не е установило суми с неустановен получател. За всички изтеглени и внесени суми от/по банковите сметки на двете дружества „П. ***” ЕООД и „Н. К.” ЕООД са били съставени съответни касови ордери на името на лицата извършили операцията.

5. Посочено е кой в периода 01.01.2010 г. до 25.09.2014 г. е бил управител на двете дружества.

6. Описани са в таблица изтеглените пари от банковите сметки на двете дружества по дати, изтеглените суми от личната банкова сметка *** Н.Б. по дати, както и сумите изтеглени от Б. от личната сметка на съпруга й К. Б. по дати. В същата таблица са посочени по дати и сумите по „тефтера на Б.”

В таблицата на точка 9 от констативно-съобразителната част са посочени по дати  имената на лицата изтеглили суми от банковите сметки на двете дружества. Изяснено е, че за всички суми, които Б. е внасяла в брой по банковите сметки на двете дружества, както и за всички изтеглени от нея суми от банковите сметки на двете дружества има издадени касови ордери на нейно име, които касови документи са осчетоводени в съответното дружество. Н.Б., не е била управител на дружество „Н. К.” ЕООД , но е била упълномощено лице в него и е теглила и внасяла пари по банковата му сметка.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие е допусната и приета още една ДССЕ - л. 306 и сл. от въззивно производство. Според същата :

Н.Б., „П. ***“ ЕООД и „Н. К.“ ООД са свързани лица, ползват един и същи офис и паричните средства на дружествата се съхраняват на едно място, поради което и Б. като управител и/или упълномощено лице е имала възможност да разполага с наличните пари в касите на двете дружества, да ги ползва без тези суми да бъдат осчетоводявани на разход - т.е. налице са били свободни парични средства от стопанския оборот на свързаните с нея фирми.

Плащанията на дружествата „П. ***” ЕООД и « Н. К.” ЕООД са осчетоводени по Кредита на сметка 501 Каса лева и сметка 502 Разплащателна сметка в лева, а за „Н. К.” ЕООД и по сметка 504 Разплащателна сметка във валута.

След като са осчетоводени плащания от свързаните дружества, следователно същите са разполагали със средствата за извършването им.

По делото няма данни за осчетоводени по Кредита на сметка 501 Каса лева, получени суми от Н.П.Б. от касите на двете дружества.

Н.П.Б. в качеството си на управител и/или упълномощено лице на „П. ***” ЕООД и „Н. К.” ЕООД е имала възможност да ползва налични парични средства от касите на двете дружества, без ползваните от нея суми да бъдат осчетоводявани т.е да е отбелязано за какво точно ги е ползвала.

В двете дружества „П. ***” ЕООД и „Н. К.” ЕООД не са осчетоводявани липси на пари от касите им. В единични случай има отрицателни наличности - червена каса.

Вещото лице не е открило суми с неустановен получател.

Всички изтеглени суми от банковите сметки на двете дружества са изтеглени от упълномощени за това лица с нотариално-заверени пълномощни, получените от тях суми са били осчетоводени като приход по сметка № 501 Каса в левове на съответното дружество.

Посочени са управителите на двете дружества.

Именно въз основа на експертните заключения, изготвени след предоставяне от страна на дружествата на всички необходими документи и информация и съобразяването им от  вещите лица, настоящата инстанция приема за безусловно доказано следното :

Н.Б., „П. ***“ ЕООД и „Н. К.“ ООД са свързани лица, ползват един и същи офис и паричните средства на дружествата се съхраняват на едно място, поради което и Б. като управител и/или упълномощено лице е имала възможност да разполага с наличните пари в касите на двете дружества, да ги ползва без тези суми да бъдат осчетоводявани на разход - т.е. налице са били свободни парични средства от стопанския оборот на свързаните с нея фирми.

Задълженията на двете дружества са се увеличавали през годините, въпреки, че са на печалба, като в такъв случай би следвало да е налице свободен паричен ресурс в резултат на дейността, с който да погасяват месечните си вноски – т.е. налице е било отклонение на паричните потоци, или по - точно са били налични парични плащания, които не са били свързани с дейността на фирмите.

         Налице са били свободни парични средства в размер на 642 964лв., с които да се погасяват краткосрочните задължения към бюджета. Същото обаче не е било направено, а задълженията са нараствали, което означава, че свободните парични средства са били отклонени.

Свободните парични средства на двете фирми, с които разполагала Н.Б. – 642 964лв., тегленията от личната й сметка в размер на 69 533лв. и 10 000лв. потребителски кредит формират сумата от 722 497 лв. – т.е. същата е разполагала с парите, които са описани в тефтера, приложен по делото.

Видно от  таблицата в т.10 от констативно-съобразителната част на ДССЕ – л. 569 – л.595 от първоинстанционното производство, от колона „Обща разполагаема сума“ на таблицата,  сравнени с колона „дадени по тефтера на Б.” се заключава, че наличните средства в брой, с които Н.П.Б. е разполагала, са били достатъчни, за да се дадат сумите по „тефтера” на пострадалата. В таблицата са посочени всички суми в брой, с които Н.Б. е разполагала по дати – съотнесени с дадените според нея суми на М., описани в тефтера й.

Н.П.Б. в качеството си на управител и/или упълномощено лице на „П. ***” ЕООД и „Н. К.” ЕООД е имала възможност да ползва налични парични средства от касите на двете дружества, без ползваните от нея суми да бъдат осчетоводявани т.е да е отбелязано, за какво точно ги е ползвала.

Така констатираното от вещите лица и кредитирано от настоящата инстанция напълно съвпада със свидетелските показания на Н.Б., К. Б., И. Б., както и на счетоводителя на фирмите – св. Л. Н., на които съдът се доверява напълно, като взаимнодопълващи се, непротиворечиви и поради това - достоверни. К. Б. и И. Б. свидетелстват, че пострадалата е имала неограничен достъп до фирмени и лични сметки и е можела да оперира с наличните парични средства както пожелае, като със свои. Потвърждават категорично размера на имуществената вреда, както и че са си имали пълно доверие, поради което не са разбрали за парите, които пострадалата е давала на М..

От особено значение са показанията на св.Н.. Освен, че въззивният съд ги кредитира като подробни, безпристрасни и компетентни, а и подкрепени от писмените доказателства, същите носят една от най-точните информации по делото относно финансовото състояние на процесните фирми. Н. изрично подчертава, че в един момент престава плащането на данъци и осигуровки и започват да се трупат неплатени задължения към държавата. Когато се продаде апартамент, парите на клиентите отивали в банковата сметка на дружеството, но Б. не е плащала данъци. Въпреки, че същата не знае нищо по основния предмет на доказване по делото, не познава подсъдимата и няма представа за отношенията между М. и Б., в крайна сметка към 2013г. Н. забелязала, че дружеството на частния обвинител вече било задлъжняло към приходната агенция и осигурителния институт – констатирано и от вещите лица, и застъпено в експетните им становища.

Налице са и доказателства, относно това, че Н.Б. е имала и пълномощно от 27.10.2011г., подписано от св. К. Б. като физическо лице, да го представлява изцяло пред банка „Юробанк България”АД, като от негово име и за негова сметка да осъществява всички законови действия, свързани с откриване, закриване, теглене и внасяне на пари по банкови сметки на негово име – левови или валутни. За внасянето и тегленето на пари в брой от Н.Б. за периода 01.01.2011г. – 31.12.2014г. по делото са били приложени и приети от съда копия-извлечения от банковите сметки на К. Б.. /ДССЕ, първоинстанционно производство, том 3, л.431-432/.

Въз основа на всичко изложено и посочените по-горе убедителни доказателства, въззивната инстанция направи извода, че в инкриминирания период от време пострадалата Н.Б. е притежавала  фактическата власт върху инкриминираната сума от 660 050лв.

 За да е налице престъпление „измама“, въззивната инстанция трябваше да обоснове и отговор относно това, дали в резултат на създаденото и поддържано заблуждение от страна на подсъдимата е последвало противоправното разпореждане с това имущество от Б. в полза на М..

След внимателно обсъждане на инкорпорираната доказателствена маса, съдът прие, че именно в резултат на създаденото и поддържано заблуждение от страна на подсъдимата – доказано и обосновано по-горе – чрез измамливия й разказ и въвеждане в заблуждение и поддържане на същото у пострадалата, е последвало и противоправното разпореждане с това имущество от Б. в полза на М. и отхвърли аргументите на подсъдимата и адвоката й, че това не се е случило.

Подсъдимата от начало е заблудила пострадалата, а в последствие е поддържала версията, че е в тежко финансово положение, защото има бизнес, свързан с Италия, разказвала е за закупуване на маркови дрехи, магазин в гр.София на бул. „Витошка”, съдебни дела и адвокати, опасност да се загубят къщи, очакване на съдебни решения от Италия,  нужди от пълномощни и преводи на италиански език, поставяла е крайни срокове, твърдяла е, че очаква големи суми пари, като през целия времеви период е получавала Б. за финансови средства за „оправяне“ на тези проблеми -  при пълна дискретност.

Съгласно обвинението, което настоящата инстанция възприе за доказано, в инкриминирания период от време – от неустановена дата през месец октомври 2011г. – до 25.09.2014г., заради измамните действия на подс. М., пострадалата Б. и е дала сумата от 660 050лв., с които подсъдимата се е обогатила. Предаването на паричните суми ставало в различни интервали от време, понякога дори ежедневно - суми в размер на 3 000лв, 2 000лв., 5 000лв., 10 000лв. и други. Това се случвало по правила, определени от С.М. – конспиративно и тайно, без да се казва на никого, с изпращане на СМС, съдържащ закодирано исканата сума, с разнообразни оправдания. Заблудена и мамена от подсъдимата, Б. следвала стриктно инструкциите, още повече, че й имала безрезервно доверие.

За да стигне до горната теза, въззивният съд обсъди следните доказателства:

На първо място се кредитираха показанията на пострадалата Н.Б.. Същата изключително подробно изясни как и по какъв начин е давала исканите пари на подсъдимата. Това преимуществено е ставало на четири очи. В разговорите си с Б., подс. М. винаги избягвала каквато и да е било конкретика и изрично я предупредила, че всичко което тя върши трябва да остане тайна от съпруга на подсъдимата, защото бил много депресиран и дори заплашвал със самоубийство. Давайки всекидневно пари на подс. М., пострадалата описвала подробно сумите в ползвания от нея тефтер, предаден за нуждите на настоящето производство. Двете не съставяли документи и се избягвало да има свидетели на даване на парите. Б. обяснява, че първоначално М. получвала сумите на вратата на офиса й, като вдигала роклята си и слагала парите в бельото си, за да не я види семейството й в вкъщи, защото всичко било в тайна от тях. Понякога св. Б. предавала парите и на дъщерята на подс. М., като в тези случаи подсъдимата изрично предупреждавала св. Б. да казва на дъщеря й, че това са пари, които подс. М. е заработила в София, без да се дават други обяснения. Случвало се да предава парите и чрез свои близки и познати.

В един момент от време, С.М. комуникирала с пострадалата чрез съобщения по телефона, като изпращала СМС, съдържащ закодирано исканата сума. За да убеди пострадалата да действат по този начин, подс. М. я многократно заблуждавала, че са говорели по този начин с адвоката, който й бил обяснявал, че нещата, които се вършат не са за по телефона, а отделно от това й казвала, че не иска домашните й да чуят разговорите им.

Подс. М. изпращала при св. Б. св. Н. К. - таксиметровият шофьор от «Елма такси», на който св. Б. давала паричните суми, предназначени за подсъдимата.

За да даде вяра на така изложеното от страна на пострадалата, въззивият съд съобрази верността на другите твърдени факти от нея, обсъдени подробно по-горе и логически навеждащи на извода, че и в тази им част показанията й са правдиви. Разбира се, не само за това те бяха кредитирани в цялост като подробни и ясни.

Макар и относно този въпрос – как и къде е предавала пострадалата инкриминираните суми на М. да са налице много малко доказателства, все пак са налични такива, които внимателно преценени и съпоставени, доведоха до единствения възможен извод, че версията на Б. е напълно истинна.

За това спомогнаха показанията на св. К. Т..  Същата заяви, че познавала св.Б. от 2010г. През есента на 2011г. Т. имала среща с Б. и я чакала пред входа на кооперацията, където се намирал офиса й – в гр. Пловдив ул.“А. К.“. Когато дошла, пострадалата обяснила, че изчаква жена на име С. и двете се качили горе. На място Б. била приготвила плик, в който обяснила, че се съдържа сумата от 5 000лв., които ще даде на подсъдимата. След малко дошла М., бързала много, взела парите и си тръгнала. Свидетелката успяла добре да я огледа. Сумата Т. не е броила.

На следващата година /2012г./ през пролетта, К. Т. отново имала среща с Б.. Последната изкарала от чантата си плик, в който имало пари и обяснила, че трябва до го остави на момичето, което работило в кооперацията в близост до офиса на ул.“А. К.“, в магазин за инвалидни колички, което от своя страна да ги предаде на С.М..

Две – три години преди разпита на свидетелката през 2017г., Б. й споделила, че е дала на С.М. около 600 000лв., но криела от нея, защото се срамувала и не предполагала, че „така може да се получи“.

Св. М. В. също е давала пари на заем на пострадалата Б. – през м. март 2014г. сумата от 5 000лв., месец по-късно 3 200лв., а племенника й – 2 500лв. Вече бе посочено, че Б. обяснила, че се нуждае от парите, за да помогне на семейство със здравословни проблеми и споменала името „С.“. Когато частната обвинителка не могла да върне парите на В., й предоставила телефона на С., за да се свърже с нея, което и свидетелката сторила. С. отговорила, че няма такова нещо и всъщност на нея Б. й дължи пари. Два часа по-късно М. В. получила обаждане от скрит номер с предупреждение да не си търси парите повече.

Св. Е. Я. изяснява, че познава, както частната обвинителка, така и подсъдимата, тъй като към инкриминирания период работела във фирма, чийто офис се помещавал в сграда на ул.”А. К.”№***, в която Б. също имала офис, а там живеела също така и М.. Според Я. се било случвало частната обвинителка да оставя при нея ключове, документи, както и да получава кореспонденция от други фирми. Един ден Б. оставила плик, като обяснила на свидетелката, че вътре има пари, които трябва да  предаде на С.М.. Я. не видяла точната сума, но заявява, че пликът е бил дебел, че в него е имало пари, но не ги е брояла. На същия ден, но по - късно дошла подсъдимата М., представила се: „Аз съм С.М.. Н.Б. трябва да е оставила един плик за мен”, при което Я. й го дала, а подсъдимата го взела без да вади съдържанието му и без да брои банкноти.

Св. С. С. посочва, че познава пострадалата от много години, т.к. били колежки. През 2011г. двете се срещнали на кафе, като пострадалата споделила, че помага на някаква жена с бизнес в чужбина. През 2012г. Б. поискала от С. на заем сумата от  2 000лв., като обяснила, че са отново за тази жена, която трябвало да пътува, за да си спаси бизнеса. Двете се уговорили парите да се върнат, когато жената си получи чаканите суми.

През лятото на 2013г. Н.Б. отишла в дома на С. С. и донесла пари, запечатани в плик, за които й казала че са 5 000лв. Обяснила на свидетелката, че жената, на която помага ще й се обади на мобилния телефон, за да слезе пред блока и да й ги предаде. С. се съгласила и когато получила обаждане, въпросната жена я очаквала в едно такси. Свидетелката й дала плика с парите, тя го взела без да го отваря и си тръгнала. С. също не е отваряла плика.

Св. Н. Б. – приятел на св. И. Б. разказва, че през 2014г. дал на Б. от свое име 10 000лв., а неговата майка – 20 000лв., без обяснение защо са й нужни. За паричния заем бил съставен нотариално заверен договор. Когато били пред нотариус, Б. забелязал, че Б. е силно притеснена и като взела парите, слязла долу пред нотариуса и ги предала в плик на един шофьор на такси. Свидетелят не си спомня името на такиметровата фирма, но заявява, че на миналото съдебно заседание шофьорът на таксито е бил пред съдебната зала. Запомнил го е, защото Б. се притеснявала и го помолила да я съпроводи, поради което и лично видял какво се случва.

Свидетелят Б. е дал показания на 07.04.2017г.  За съдебно заседание на 13.03.2017г. заедно с него е бил призован и се е явил св. Н. К.. Ход на делото не е бил даден.

В показанията си св. И. Б. – син на св. Б. – изяснява, че неговата майка му била обяснила, че живеещата на квартира в кооперацията на ул. „А. К.”№*** С.М. е във финансово затруднение и й е дала 20 000лв. На въпроса дали ще получи някакъв документ за това даване, Б. отговорила, че семейството на подсъдимата е в много тежко състояние и това е причината да не поиска какъвто и да бил документ. Б. обяснява, че в един момент семейството му изпаднало в много трудно финансово положение, продали офиса си и дуги имоти. Той лично, заради молби на майка си, предал сумата от 8 000лв. на подсъдимата М., която му осигурил св. Б.. Събрал парите един петък около 20.30ч., само и единствено защото майка му настоявала и го увещала, че това ще е за последно. С.М. дошла лично пред дома им в ж.к. „Тракия“ бл. 85, влязъл в колата си, като забелязал, чу тя е с черни очила и трепери. Качил се в колата с нея, за да може тя да види парите и да ги прибере, което и сторила. Осемте хиляди лева били поставени от свидетеля в плик и когато ги дал на М.  тя му казала: „Много Ви благодаря, задължена съм Ви.“ И. Б. предложил на подсъдимата да я закара, за да не се придвижва с такава сума пари, но тя отказала, защото на спирката я чакало такси.

От особено значение е и разпита на св. М. Б.. През 2012г. тя се нанесла да живее в кооперацията на ул. „Ал. К.”№ *** в гр. Пловдив.

Един ден при нея дошла Н.Б. и й оставила в плик 2 500лв., които я помолила да предаде на една жена, която ще дойде да си ги потърси. Б. се съгласила, като по-късно действително дошла жена с тъмни черни очила, за да вземе оставените пари. Съпругът на Б. – починал в последствие – я посъветвал да вземе бележка за сумата, което тя и сторила. Разписката била съставена на бял лист със съдържание „М. Б. дава 2 500лв., предал – приел“, която подсъдимата С.М. разписала и взела парите. След няколко дни обаче, свидетелката била посетена от частната обвинителка, която взела бележката и я скъсала пред Б., която разбрала стореното като жест на пълното доверие, което Н.Б. имала към С.М..

Св. А. М. свидетелства, че познава пострадалата Б. ***, където родителите му притежавали имот. Давал е пари на заем на пострадалата, която му обяснила, че са й необходими средства, за да помогне на някаква жена, живееща под наем в същата кооперация и чакала да получи пари от чужбина. М. имал възможност да даде на Б. 2 000лв., които й предал пред Тото пункт на Четвъртък пазара в гр. Пловдив, зад сградата на прокуратурата. Отишъл с колата си, дал парите в плик на Н.Б. и видял, че тя ги предала на шофьор на такси, паркирал в близост.

Според св. С. С. през м. октомври или ноември 2013г. Н.Б. го потърсила, за му иска заем от 10 000лв. С. разполагал със сумата от 9 500лв. и се съгласил да даде тези пари на пострадалата. Срещнали се до Тото пункт в близост до сградата на прокуратурата в гр. Пловдив, където Б. дошла сама, а С. предал сумата в найлонова торба. Докато свидетелят си говорил с пострадалата, до тях спряло такси, от него слязла жена с тъмни слънчеви очила на възраст около 50 години. С. останал с впечатление, че двете с Б. има да си говорят нещо и леко се отдръпнал. Тогава Н.Б. дала торбичката с парите на тази жена, тя ги взела, качила обратно в таксито и тръгнала.

Свидетелят не знаел какви са уговорките на пострадалата с тази жена, но частната обвинителка споменавала, че тя очаква някакъв паричен превод от Италия, т.к. имала бизнес в тази държава, поради което и Б. му поискала парите на заем за срок от един месец

По-късно свидетелят разбрал, че Б. има проблеми с въпросната жена, на която била дала огромна сума с пари, но тя не й я е върнала.

Въззивният състав кредитира изцяло заявеното от страна на свидетелите К. Т., М. В., Ел. Я., С. С., Н. Б., М. Б., А. М., Сп. С.. Показанията на същите са хронологични, независими едни от други и безпристрастни, като всеки един от тях излага пред съда какво му е станало достояние за изследваните събития. Същото се отнася и за св.И. Б., който е син на пострадалата и е нормално заявеното от него да бъде подложено на по-внимателна преценка, с оглед евентуална пристрастност. Такава обаче не се констатира. Фактите, които той разказа са подкрепени от останалия доказателствен материал, поради което и бяха възприети за верни.

Относно приложения в досъдебното производство от пострадалата Б. – тефтер, в който записвала сумите, които дава на С.М., съдът е съгласен с първата инстанция, че се касае за доказателство с изключително ниска степен на достоверност. Но при съпоставката му с останалите доказателствени източници, въззивният съд приема, че може да му се довери, поради следните съображения. На първо място в него пострадалата е описвала за себе си предоставените пари на подсъдимата и не е имала намерение да го ползва по какъвто и да е друг начин, освен за собствена информация, та да се изисква в него някакво разписване от страна на подсъдимата, както обсъжда първата инстанция.

На следващо – не е вярно твърдението в мотивите на районен съд, че заключението на назначената в хода на досъдебното производство ССЕ не е успяло непротиворечиво и категорично да установи дали св. Б. изобщо е разполагала със сумата от около 600 000 лева и то за целия инкриминиран период. Всъщност, защитата от своя страна също възразява в хода на проведените съдебни прения, че експертизите по делото не водят на извод пострадалата да е разполагала с претендираните пари.

Инкорпорираните доказателства с категоричност навеждат на друг извод. Вече бе аргументирано защо въззивната инстанция възприе заключенията на кредитираните по-горе експертизи. В тях изрично се посочва друго, а именно :

 Назначената в досъдебното производство ССЕ приема след пространен анализ, че е възможно част от тези постъпили суми по банковите сметки на двете дружества да са предадени на подс. М., съгласно данните от тефтера на Б..

 Назначената в хода на първоинстанционното производство ДССЕ – л. 317 и сл., том 2, заключава, че свободните парични средства на двете фирми, с които разполагала Н.Б. – 642 964лв., тегленията от личната й сметка в размер на 69 533лв. и 10 000лв. потребителски кредит формират сумата от 722 497 лв. – т.е. същата е разполагала с парите, които са описани в тефтера, приложен по делото.

Допусната и назначена ДССЕ, с вещото лице М. А. – л.428 и следващите, том 3 от съдебното производство прави извод, че от колона „Обща разполагаема сума на таблицата в т.10 от констативно-съобразителната част (л.142-168 от номерацията на експертизата), сравнени с колона „дадени по тефтера на Б.” става ясно, че наличните средства в брой, с които Н.П.Б. е разполагала, са били достатъчни, за да се дадат сумите по „тефтера” на Б..

В такъв случай, съпоставяйки кредитираните гласни и писмени доказателства с фактите, предмет на удостоверяване в тефтера на пострадалата – оценен като косвено доказателство, въззивният съд възприе тезата, че същите са намерили потвърждение в процеса на доказване.

Ето защо и като се взе предвид, че макар и част от свидетелите да не са преброявали наличните пари в пликовете, предавани от Б. на М., няма как на изложеното от тях и съдържащо се в показанията на пострадалата, да не се даде вяра. Механизмът на действие на подсъдимата е бил един и същ, а предаването на парите се е случвало по еднотипен начин. В крайна сметка за даването на инкриминираната сума от Б. на М. са налице описаните по-горе косвени и преки доказателства. Въззивният съд много детайлно извърши провека на достоверността им, като не установи в тях вътрешна противоречивост и се потвърдиха установените фактически данни. Налице е явна логическа връзка между доказателствата, които се обсъдиха с нужната критичност в тяхното взаимно съответствие и обусловеност. В резултат на отговарящата на процесуалните разпоредби дейност по оценка и анализ на доказателствата, въззивната инстанция изведе единствения възможен извод, за това, че Б. е предала в инкриминирания период от време сумата от 660 050лв. на подсъдимата, за което са налице множество косвени и не толкова, но съществуващи и преки доказателства, които преценени в тяхната последователност, навеждат на това единствено възможно заключение.

Налице е и причинно-следствен процес между  създадената и поддържана невярната представа у Н.Б. от страна на подсъдимата М. и причинения с деянието резултат - настъпването на имуществената щета и обогатяването на подсъдимата.

Положителен е и отговорът на въпроса действала ли е с пряк умисъл и користна цел подсъдимата С.М..

 Въз основа на доказателствата по делото и вземайки предвид деятелността на подсъдимата, убедително може да се приеме, че тя е действала при пряк умисъл, като ясно е съзнавала, че възбужда и поддържа заблуждение в Н.Б. с измислена и напълно неверна история. В съзнанието на М. са били налични и представите, че именно вследствие на тези нейни действия Б. се разпорежда с имуществото си и по този начин претърпява имотна вреда. Налице е и специфичната користна цел за това престъпление – подсъдимата е искала и е успяла да набави за себе си имотна облага.

За умисъла на подсъдимата съдът прецени поведението на М. непосредствено преди и след действията й по възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалата – емоционално пресъздадена история за финансови проблеми, магазин на бул. „Витошка“, италиански съдебни дела, адвокати и други, която стана ясно, че не е истина и е напълно измислена от подсъдимата. Няма как в тази връзка да не се посочи, че лъжовният разказ на С.М. е използван от нея в годините пред различни лица - Е.В.М., М.И.Т., Т.С.Д., И.Н.К., П.И.Т., А.И.В., З.С.М., В.Г.К., Ю.С.Б., Ф.А.И. и Д.Д. /за тях въззивната инстанция не твърди, че са жертва на престъпление, т.к. отношенията им с подсъдимата не са предмет на доказване в това проиводство, но показанията им какво им е разказвала подсъдимата могат да се кредитират с пълна сила/. От показанията на тези свидетели е видно как в годините от 2008г. до 2016г. се е развивала и надграждала измамливата версия на С.М., как в нея са добавяни различни детайли и специфики, но в основата си тя е оставала една и съща – че ще започва бизнес с внос на дрехи от Италия, че ще отваря магазин в гр. София, че има проблеми в тази връзка и са й нужни пари. Именно този повтарящ се неверен разказ, очертава личния почерк и механизъм на осъществяване на измамата от М. над Б., разкрива прекия й умисъл и користна цел.

Въз основа на всичко изложено, съдът даде вяра на обясненията на подсъдимата частично и то единствено за няколко момента – за познанството й с Б., как се е случило и по какъв повод, за това, че са си споделяли проблеми и неща от живота си, фактът, че познава свидетелите Е.В.М., М.И.Т., Т.С.Д., И.Н.К., П.И.Т., А.И.В., З.С.М., В.Г.К., Ю.С.Б., Ф.А.И. и Д.Д., с които е имала или има финансови взаимоотношения. В останалата им част обясненията на С.М. не се кредитираха.

Според същата, след запознанството си с Б. й разказала, че вследствие на различни несполуки е на път загуби цялото си имущество, т.к. искала да реализира бизнес идея с известна дизайнерка в Италия, но до реализация не се стигнало, поради сключването на различни неизгодни договори за заем с небанкови институции. Пред настоящата инстанция подсъдимата  заяви, че през 2006г. тя и семейството й имали действително намерение да осъществяват бизнес с внос на дрехи от Италия, поради което предприели стъпки за кредитиране със сумата от 40 000лв., но поради кризата банките спрели финансиране. В мотивите си съдът вече взе отношение по отношение на твърденията й в тази насока - даване пари на посредник, който да наеме магазин на бул. „Витошка” в гр. София, познанство с хора, които имали връзки в Италия и ги възприе за напълно недостоверни. Никога в годините, нито пред съда, подсъдимата не посочва кои са тези хора, нито и представя документ за наемане на помещение, за което била дала наем в голям размер – 120 000лв.

Същата отрича да е разказвала на Б., че има нужда от пари заради магазина в София, търговията с италиански дрехи, съдебни дела в Италия, адвокати и други, както и да й е взимала пари.  Напротив, подсъдимата твърди, че Б. била в затруднено положение, поради което самата М. нееднократно и услужвала с различни суми в това число и за лизингови вноски за автомобил. Относно сумата от 2 500 лв, предадени й от М. Б., подсъдимата признава, че е имало такъв случай, но заявява, че това били пари на заем, които дала на частната обвинителка и които тя всъщност й върнала.

 И първостепенният съд не е дал  вяра на обясненията на М. в тази им част – че редовно давала пари на заем на Б., като и въззивната инстанция прецени, че същите не намират каквато и да била доказателствена подкрепа в материалите по делото. Липсва следа относно основанието, на което М. да е заемала пари на Б.. В показанията си св. М. Б. потвърждава, че действително е била помолена от частната обвинителка посочената сума да бъде предадена на жена, която ще дойде да ги вземе и така се случило, но предварително изготвила разписка за получаването на тази сума, която била подписана от  М..

Отново в обясненията си подсъдимата твърди и за второ предоставяне на средства в размер на 1000 лв. на св. Б., която от своя страна, след като се била решила да се издължи, ги била оставила в магазин на партера на жилищната кооперация на ул. «А. К.» № ***, с указания да бъдат предадени на М.. И в този случай липсват каквито и да били доказателства за получаването и съответно погасяването подобен заем, а и от самата подсъдима не се посочва на какво основание парите са били дадени на Б..

    Защитната позиция на М. може да се обощи в няколко насоки – както бе посочено по-горе, че тя давала пари на заем на пострадалата и не й е взимала такива.

- че Н.Б. й предложила оферта, след като разбрала, че семейството на подсъдимата има спестявания – 19 000лв., да и продаде жилище, което да изплащам на зелено. Била я убедила, че имотите вървят по 800 евро на кв.м., а М. търсели жилище около 110 кв. м. М. била дала семейните спестявания като първоначална вноска, но нямала никакви документи, нито предварителен договор за ттова, защото Б. й обяснила, че работи на 30% първоначална вноска и не могат да сключат договор. М. давала пари за апартамента на Б. на ръка, без разписки, но не знаела точно къде ще е апартамента, нито на кой етаж, нито точната му квадратура. Дала 30-40 000лв и пострадалата се укрила.

- Въобще отрича да е взимала пари, свързани с измамливата версия за италианските дрехи, обвинявайки свидетелите Е.В.М., М.И.Т., Т.С.Д., И.Н.К., П.И.Т., А.И.В., З.С.М., В.Г.К., Ю.С.Б., и Д.Д., че е била напълно коректна към тях, но те искат да й навредят и  са я измамили и подвели.

- Подсъдимата прокарва версията, че Б. всъщност имала проблеми с единия си син, който бил задържан и по този повод явно е давала пари, които обвинявайки нея иска да оправдае.

- Заявява, че е разказала на Б. за делото си със свидетелите Е.В.М., М.И.Т., Т.С.Д., И.Н.К., П.И.Т., А.И.В., З.С.М., В.Г.К. и Ю.С.Б. и порадитова частната обвинителка използвала версията с магазина за дрехи в гр. София.

        По първата точка въззивната инстанция изложи аргументи защо не кредитира заявеното от подсъдимата.

         По останалите й твърдения:

         Няма нито едно доказателство, удостоверяващо С.М. да е изплащала на зелено апартамент на Б.. В тази насока са единствено показанията на дъщеря й Д. М., на които съдът ще спре по-надолу. Няма договори, нито свидетели, подсъдимата дори не знае какво жилище „изплащала“ и къде ще е то – гледала някаква кооперация на ул. „А. С.“.

За пълнота на изложението въззивната инстанция ще повтори обсъденото по-рано – при сравняване казаното от подсъдимата, с показанията на свидетелите е видно, че на Е.В.М., М.И.Т., Т.С.Д., И.Н.К., П.И.Т., А.И.В., З.С.М., В.Г.К., Ю.С.Б. и Ф.А.И. - е разказвала същото, но в периода 2008-2009г. /че й предстои тепърва да развива бизнес в София/, на св. Н.Б. – в периода 2011 – 2014г., а на св. Д.Д. – през 2016г. Т.е. -  М. е използвала една и съща измамна версия, в период от около 8 години пред различни лица. Показанията им бяха кредитирани в цялост и изложеното от подсъдимата, че не е заявявала, че има нужда от пари именно заради бизнес с Италия, дрехи и магазин на бул.»Витошка» остава напълно изолирано и неподкрепено.

 Още по-нелогично звучи заявеното от нея, че всички тези лица, в това число и Б. искат да й навредят и са я въвлекли в «измамна схема». Трите групи свидетели не са се познавали помежду си, нямат каквато и да е причина да обвиняват злонамерено М.. Б. се свързва с част от посочените лица след като подава жалба в икономическа полиция и година след това прилага копие от Постановлението за прекратяване на предишното, водено срещу С.М. наказателно производство.

Няма доказана връзка и причина Б. да се мъчи да оправдае разходване на инкириминираната сума, поради дела, водени срещу сина й.

Въз основа на изложеното съдът не кредитира в описаните части обясненията на С.М..

 По същия начин частично се даде вяра на показанията на дъщеря й – свидетелката  Д. М.. Съдът възприе за вярно твърдението й относно запознанството им с Н.Б., както и че тя и майка й си споделяли доста неща. Същата изяснява, че един ден станало въпрос за лизингови вноски за автомобил на сина на частната обвинителка, като при това подсъдимата без да иска повече уточнения предложила да й услужи с 2000лв. Според св. Д.М. сумата била предадена в квартирата на подсъдимата в копюри от по 100лв., на което предаване свидетелката присъствала лично. Въззивният съд е солидарен с първата инстанция, че  не следва да се дава вяра на показанията на този свидетел в тази им част, тъй като и подсъдимата и св. Б., макар и на различни основания сочат единодушно на сумата от 2500лв, а не както твърди Д. М. – 2000лв., поради което тези показания следва да се разглеждат единствено като дадени от лице, заинтересовано от развоя на воденото срещу нейната майка наказателно преследване. Д. М. потвърждава също така, че това не е бил единствения случай при който майка й е давала на ръка на св. Б. различни суми,  а и самата тя била присъствала на всяка една от срещите. Тези нейни твърдения също не намират подкрепа в останалия доказателствен материал и остават изолирани от цялата фактическа обстановка, тъй като липсват писмени следи за тези заеми, а и на посочените срещи не са присъствали лица различни от подсъдимата, св. М. и св. Б.. Не се даде вяра и на заявеното от Д. М., че е била с майка си, когато та взела парите, оставени от Б. на св. Б., т.к. това се разминава категорично с посоченото от св. Б..

Като неверна – по изложените съображения за обясненията на подс. М. - се възприе и тезата, че майка й е изплащала жилище на зелено на Н.Б., като често вноските се пращали на пострадалата по таксиметровия шофьор Н. К..

Очевидно е желанието на Д. М. да оневини майка си, но всеки факт от изложените от същата и влизащ в основния предмет на доказване се оказа неподкрепен от останалата доказателствена съвкупност.

Интересни са показанията на св. Н. К. – таксиметров шофьор. Свидетелят се запознал с подсъдимата покрай работата си, като твърди, че през есента на 2013г. М. го помолила да предаде сумата от 400лв., сложени в плик. К. се съгласил и отишъл до клиника „Торакс“ – до Четвъртък пазара в гр. Пловдив, където трябвало да го чака жена на име Н.Б.. Тя дошла, той й поискал личната карта и и дал парите. К. свидетелства и за друг случай – месец по-късно, когато в колата му М. дала пари на Б., а той чул репликата на подсъдимата – „Този път ти давам 5 400лв.“ Заявява, че в последствие е носил почти всеки месец по 400лв на Б. от подсъдимата М..

Заявеното от него не бе кредитирано от съдебния състав в цялост. На пръв поглед този свидетел изглежда незаинтересован и непредубеден. При преценка на твърденията му, със заявеното при обсъдените вече свидетелски показания, става ясно, че показанията му са напълно неподкрепени и недостоверни, пристрастни, в разрез с доказаните факти по делото. В тази насока се взеха предвид показанията на Н.Б. – отричаща подобни събития, св. А. М., св. С. С. и св. Д.Д.. Последният разкри, че Н. К., който му е съсед и приятел от детинство, е изключително близък със С.М., редовно я карал с таксито си и й вършил услуги, като е бил изключително доволен от бакшишите, които получавал. Той лично го представил и запознал с подсъдимата.  /Връзката Д., К. и М., всъщност самата подсъдима не  отрича/.

За да изгради горните фактически изводи въззивната инстанция напълно кредитира показанията на свидетелите С. Г., Е. П. и П. П., като незаинтересувани, безпристрастни и непротиворечиви.

Правилно първата инстанция е започнала анализа на изложеното то св. К. Б. - съпруг на Н.Б. като показания, които следва да  се разглеждат като такива, дадени от лице, заинтересовано от развитието на воденото срещу М. наказателно преследване. Неточен е обаче изводът, че същите звучат крайно неубедително и лишени от всякаква житейска логика, защото бил останал твърде пасивен, когато разбрал за умата дадена от Б. на М..

Свидетелят Б. разказва хронологично и ясно какво му е станало достояие, не е познавал С.М.,*** по строежа на Автомагистрала Тракия, оставил е семейният бизнес да се ръководи от съпругата му и едва когато започнал самостоятелен бизнес със собствената си фирма ”Н. к.” ЕООД,  установил, че сметките на това дружество и управляваното от съпругата му са изпразнени. Заявеното от него се подкрепя от останалите гласни и писмени доказателства, напълно съответства на установеното, че пострадалата не е споделяла с никой подробности, за това какво прави, в това число и със семейството си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че с поведението си подсъдимата М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 211, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК – за това, че за времето от неустановена дата през м. октомври 2011г. до 25.09.2014г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Н.П.Б. *** и с това й е причинила имотна вреда в особено големи размери – 660 050 (шестстотин и шестдесет хиляди и петдесет) лева и така извършеното  представлява особено тежък случай.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА : С деятелността си, описана по-горе, подсъдимата е реализирала признаците от състава на престъплението "измама", тъй като от обективните факти за периода и мястото на извършване на престъплението и неговото авторство, се доказаха безспорно по делото, в която насока съдът цени както гласните доказателства - свидетелските показания, така и писмените такива, отчасти и обясненията на подсъдимата М.. Обсъдени в съвкупност, кредитираните гласни доказателствени средства и писмените доказателствени източници очертават верига от факти и събития, обосноваваща единствено възможния и безпротиворечив извод, че извършител на престъпното деяние, консумиращ състава на измамата, предмет на обвинението, повдигнато с обвинителния акт е подсъдимата С.М.. На доказателствената основа на тези доказателствени средств се изясниха несъмнено механизмът и осъществяването на изпълнителното деяние, както и настъпилият от същото престъпен резултат – а именно, че в инкриминирания период от време в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Н.П.Б. *** и с това й е причинила имотна вреда в особено големи размери – 660 050 (шестстотин и шестдесет хиляди и петдесет) лева и така извършеното  представлява особено тежък случай.

На първо място следва да се посочи, че основният състав на това престъпление е уредено в първата алинея на чл. 209 от НК.

В конкретния случай съдът намира, че изискуемият от закона състав на  престъплението е изцяло изпълнен от подсъдимата, тъй като въз основа на гореобсъдените гласни и писмени доказателства по делото категорично е установено, че М. е заблудила свид. Н.Б. с измислена и лъжлива история, описана в обстоятелствената част на мотивите, дълго време е поддържала това заблуждение, въз основа на това е причинила имотна вреда на пострадалата и лично се е обогатила.

Подсъдимата бе призната за виновна за извършено престъпление по чл. 211 от НК. За да се квалифицира деянието по този текст е необходимо да са налице и двата признака - особено големи размери и особено тежък случай. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 1998 г. на ОСНК причинения резултат следва да надхвърля 140 пъти установената за страната минимална МРЗ, като имотната вреда в размер на 660 050лв. надхвърля многократно повече минималната работна заплата към периода на деянието.

 Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 8 от НК "особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Освен, че причинената вреда надвишава многократно 140 МРЗ, подсъдимата е осъществила престъплението си в един дълъг период от време, през който активно и настъпателно е поддържала Б. в заблуждение, възползвала се е от повишената доверчивост на пострадалата и по този начин е реализирала престъпните си намерения. Посочените обстоятелства я характеризират като личност с висока степен на обществена опасност, безкрупулна и хладнокръвна, като самото деяние по своя механизъм и начин на извършване е такова с много по-висока степен на обществена опасност от подобните престъпления от този вид и обуславят квалификацията "особено тежък случай".

Налице е и причинна връзка между деянието и престъпния резултат. Последният - имотната вреда, е настъпил като пряко следствие от имущественото разпореждане /даване на процесната сума/, осъществено от измаменото лице, което е действало въз основа на  формираната у Б. от подсъдимата неверни представи.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, с користна цел, с пряко целени, съзнавани и настъпили общественоопасни последици. М. е искала непосредствено настъпването на противоправните последици на деянието си, което безспорно се доказва от свидетелските показания по делото, обосноваващи целенасочените й действия по възбуждане и поддържане на заблуждение у свид. Б.. Подсъдимата е предвиждала, че в резултат на нейните измамливи действия, у последната възниква неправилната представа за факти и обстоятелства от обективната действителност, като подсъдимата напълно е съзнавала, че именно под въздействието точно на тези неправилни представи се осъществява акт на имуществено разпореждане конкретно в нейна полза, като й се предоставлят пари.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимата С.М., Съдът съобрази разпоредбата на чл. 211 от НК, която предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, както и конфискация до една втора на имуществото. При опреД.е размерът на наказанието лишаване от свобода, Съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства високата стойност на предмета на престъплението - надхвърлящ квалифициращият признак „особено големи размери”, невъзстановяването на парите, дългия период от време на злоупотреба с доверието на пострадалата, начина и механизма на извършване на престъплението – характеризиращо се с престъпно упорство и организираност. Като смекчаващи отговорността обстоятелствата обстоятелства въззивната инстанция прие чистото съдебно минало на подсъдимата, семейното й положение – омъжена, с дете и внуче.

Съобразявайки изложеното, Съдът определи на подсъдимата С.М. на основание чл. 211 вр. чл. 209 ал.1 от НК, при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказание лишаване от совобода в размер на ШЕСТ ГОДИНИ. Това наказание в пълен размер ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца, поради което е и справедливо. Същото в пълна степен ще допринесе за осъществяване на целите и на генералната превенция, за което отново следва стриктно да се съобразят и преценят степента на обществена опасност на деянието и дееца, начина и механизма на осъществяването му, които в настоящия случай разкриват по-висока опасност от подобните случаи на такива престъпления. Определеното наказание лишаване от свобода в максимална степен ще въздейства предупредително и възпиращо над останалите членове на обществото и съответства на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Предвид размера на така определеното наказние лишаване от свобода обсъждане на приложението на института на чл. 66 ал.1 от НК е безпретметно.

На основание чл 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС съдът определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимата С.С.М. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Въз основа изхода на делото, въззивната инстанция осъди подсъдимата  да заплати на гражданския ищец Н.П.Б.   сумата от 660 050 (шестстотин и шейсет хиляди и петдесет) лева обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на довършване на деянието – от 25.09.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско представителство в размер на 3000лв.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието - както имуществените, така и неимуществените. Относно предявения граждански иск срещу подс. М., съдът намира, че вследствие на престъпните й и умишлени действия на гражданския ищец – Н.Б. са причинени имуществени вреди – в пряка и непоследствено връзка с престъпното деяние, в размер на предявения граждански иск. Доколкото от доказателствения материал по делото безспорно са установени предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, съдът уважи предявения граждански иск в пълен размер, както и акцесорната претенция за лихвите върху тази сума, считано от датата на довършване на деянието до окончателното й изплащане.

Съдът осъди подсъдимата М.  да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 701,64лв - направени разноски в хода на досъдебното производство; в полза на ВСС, по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 2174 лв.- направени по делото разноски в хода на съдебното производство, както и сумата от 26 402лв (двадесет и шест хиляди четиристотин и два лева) лв.- държавна такса върху уважения размер на гражданския иск .

Причините за извършване на престъплението са користни – желанието на подсъдимата по престъпен начин да се обогати.

 По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: