№ 953
гр. С., 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20211110210870 по описа за 2021 година
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. А. А., срещу наказателно постановление
(НП) № 21-4332-013794 от 07.07.2021 г., издадено от Г. Б. на длъжност
началник група към СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя е
наложено наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и наказание
"глоба" в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за
1 (един) месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП.
Жалбоподателката, редовно призована се явява лично и с адв. В. и адв.
Б., с пълномощно по делото. В хода на делото по същество адвокат Б. моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно по подробни съображения, изложени в жалбата.
Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева
съгласно представен от него договор за правна помощ. Адв. Б. депозира и
писмени материали – „писмена защита“ с вх. № 288942/23.12.2022 г. по описа
на СРС, НО, Обща регистратура.
Моли съдът да уважи депозираната от него жалба. Заявява, че поддържа
всички изложени аргументи в нея, както и че няма искания за разноски.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в
нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
1
от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
АВ221835 от 09.06.2021 г., на С. А. Д., на длъжност мл. автоконтрольор към
СДВР, ОПП, е установено, че на 11.05.2021 г. около 17:20 часа в гр. С. лек
автомобил марка „******“ с рег. № ******* по бул. „******“, като срещу бл.
44 не се движи на такова разстояние от движещото се пред него МПС
„*******“ с рег. № *******, като реализира ПТП с него. След инцидента е
напуснал мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР.
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление № 21-4332-013794 от 07.07.2021 г., като наказващият орган е
възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на
жалбоподателката И. А. А. административно наказание "глоба" в размер на
200 (двеста) лева, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 (един) месец, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетелите – актосъставителят мл. автоконтрольор С. Д., мл.
автоконтрольор П. С. – съставил протокол за ПТП № 1790772, С. Н. Т., както
и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283
НПК към материалите по делото.
От показанията на св. Д., който е актосъставител се установява, че той
не е присъствал на самото ПТП, а само е съставил АУАН-а, свидетел
очевидец на реализираното ПТП е С. Т., която всъщност е и пострадалото
лице от ПТП. Д. заявява още, че доколкото си спомня, жалбоподателката И.
А. устно е заявила, че не е участвала в никакво ПТП в резултат, на което е
попълнила декларация, в която е посочила това свое възражение.
От показанията на св. С. - съставил протокол за ПТП № 1790772 се
установява, че същият не е очевидец на ПТП, а е изпратен в последствие от
дежурния на ОПП СДВР на място, и е съставил протокол за ПТП, като на
мястото е заварил само лицето С. Т. и други свидетели не са били установени.
Съдът възприе изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели.
От показанията на св. С. Н. Т., която е очевидец и пострадало лице от ПТП,
се установява механизмът на настъпване на ПТП, както и фактите, че след
ПТП водачът на лек автомобил марка „******“ с рег. № ******* е напуснала
мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР.
От показанията на св. Д. който е актосъставител, се установява, че той
не е присъствал на самото ПТП, а само е съставил АУАН-а, свидетел
очевидец на реализираното ПТП е С. Т., която всъщност е и пострадалото
лице от ПТП. Д. заявява още, че доколкото си спомня, жалбоподателката И.
А. устно е заявила, че не е участвала в никакво ПТП в резултат, на което е
попълнила декларация, в която е посочила това свое възражение. Всъщност
от показанията на актосъставителя св. Д. става ясно, че други свидетели –
очевидци на твърдяното от С. Т. ПТП, освен нея, няма.
От събраните гласни доказателства – показанията на св. П. С. се
2
установи, че съставеният от него протокол за ПТП и приложената към него
скица са изготвени само въз основа на заявеното от свидетелката С. Т. –
водачът на лек автомобил „******* ****“, намерена на мястото на ПТП. С. не
е свидетел на твърдяното от нея ПТП и уточнява, че именно по нейните данни
е приел, че другият водач е виновен за произшествието и по огледа на щетите
на завареното на място МПС. Обсъждайки показанията на св. С. Т. с оглед
целият събран доказателствен материал се установи, че в същите се съдържат
доста протИ.речия.
Освен това, от събраните по делото писмени доказателства - служебна
бележка изх. № 00911/24.06.2022 г. от автомобилен сервиз „*******“ ООД,
обуславящ сервизно служебния автомобил на И. А., както и свидетелските
показания на свидетелите А. Д.а А. и М. Е. Д. се установява, че
жалбоподателката не е претърпявала ПТП, не е участвала в такова и по
управлявания от нея автомобил няма никакви щети.
Съдът изгради убеждението си и въз основа на приобщените към
материалите по делото писмени и гласни доказателства - показанията на
свидетелите С. Д., П. С., С. Т., И. А., вещо лице И. Д., вещо лице Д. Н., М. Д.,
А. А., съдебно-техническа експертиза ведно с приложен запис на хартиен
носител от Дирекция „Национална система“ 112, съдебно-медицинска
експертиза с приложения; служебна бележка изх. № 00911/24.06.2022 г. от
автомобилен сервиз „*******“ ООД; удостоверението на ЗК „Уника“ АД;
протокол за ПТП № 1790772 и скица към него, докладна записка от
11.05.2021 г. ; справка картон на водача.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. Настоящият съдебен състав, след
извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила
относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление счете, че правилата за компетентност са спазени.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
кръга на компетенциите на актосъставителя А. С., на длъжност "младши
автоконтрольор" в ОПП при СДВР, съгласно Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи относно материалната
му компетентност и Заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора на
СДВР, удостоверяваща длъжностното му качество. Наказателното
постановление е издадено в кръга на правомощията на
3
административнонаказващия орган Д. Д. на длъжност "Началник сектор" в
ОПП при СДВР, оправомощено да издава наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП според Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, поради което АУАН и НП се явяват издадени от
длъжностни лица, действали в кръга на своите компетенции.
Съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е било
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
ЮЛ, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
моторното превозно средство.
В конкретния случай от материалите по административно-наказателната
преписка не е приложена разпечатка от първоначалната регистрация на лек
автомобил марка „******“ с рег. № ******* и не се установява кой е
собственик на процесното МПС. Вярно е, че по преписката е приложено
удостоверението на ЗК „Уника“ АД, в което е посочено, че лекият автомобил
марка „******“ с рег. № ******* е собственост на ЮЛ – „АЛД ******“ и с
лизингополучател „***** България“ ЕООД. Също така е вярно обаче, че така
приложената служебна бележка няма качествата на документ, който да
установява по надлежен ред законния представител на посоченото дружество
и собственика на процесното моторно превозно средство.
Не на последно място, по делото няма данни, а и не е приложена
декларация по реда на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, от която да се установява, кой е
управлявал автомобила по време на нарушението, претендирано от
административно-наказващия орган.
С оглед на горното и въз основа на приобщените към материалите по
делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че издаденото НП
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като по
делото не се установи жалбоподателят да е извършил вмененото му
административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН,
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
счита, че следва да определи претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 400 (четиристотин) лева за извършеното процесуално
представителство от страна на адвокат Б. по настоящото производство, като
следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на
Столична дирекция на вътрешните работи.
С тези мотиви и на основание чл.63, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т.
4 от ЗАНН Софийски районен съд,
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-013794 от
07.07.2021 г., издадено от Г. Б. на длъжност началник група към СДВР- ОПП-
СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание "глоба" в размер на
200 (двеста) лева, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 (един) месец, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И. А.
А., ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи
разходи за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му на страните пред Административен съд – С.-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5