Р Е Ш Е Н И Е
21.11.2023 г.
Номер 215 2 0 2 3 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на двадесет и четвърти октомври 2 0 2 3 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: И. ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия С.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 212 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба /молба – уточнение/ на И.Г.О. с адрес: ***, против Виза за проектиране № 73/20.04.2023 г., издадена от Главния архитект на Община Дупница, с която е допуснато да се изработи в полза на Р.Ц.П., собственик на УПИ IV - 572, кв. 39А по регулационния план на с. Б., представляващ ПИ с ид. 04220.56.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., одобрена със Заповед № 300-5-60/05.08.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. Кюстендил, долепена до съществуваща постройка на допълващото застрояване в УПИ III - 573, 574, кв. 39А /поземлен имот с ид. 04220.56.6 по КК/ и на вътрешната регулационна линия откъм УПИ ІІ – 4, кв. 39А /поземлен имот с ид. 04220.56.5 по КК/, предвид декларация – съгласие с рег. № 0714/13.03.2023 г., заверена нотариално от С. М.а, нотариус в район РС – Дупница, съгласно скица – предложение за издаване на Виза за проектиране. Жалбоподателят поддържа, че административният акт на Гл. архитект на Община Дупница е незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона. Моли актът да се отмени, с произтичащите от това законни последици. Претендира деловодни разноски по делото.
Ответникът, редовно призован, чрез адв. В изразява становище за неоснователност на жалбата. Представен е и писмен отговор от арх. С. П. – Гл. архитект на Община Дупница, като счита оспорването за неоснователно.
Заинтересованата страна – Д.О. изразява становище за основателност на жалбата.
Заинтересованата страна Р.П. не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения отказ на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите на чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна, поради което ще я отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната виза за проектиране е постановена в нарушение с приложимите процесуално и материално – правни норми.
В конкретната хипотеза, ответникът – Гл. архитект на Община Дупница се произнася по направеното заявление от Р.Ц.П. с вх. № 94-Р-168/24.03.2023 г., с което допуска с оспорената виза за проектиране, да се изработи проектна документация за постройка на допълващото застрояване „ГАРАЖ“ в УПИ ІV – 572, долепена до съществуваща постройка на допълващото застрояване и на вътрешната регулационна линия, кв. 39А по регулационния план на с. Б., Община Дупница.
Визата за проектиране е обявена на заинтересуваните лица по чл. 131 от ЗУТ, съгласно приложените писмени доказателства за това /лист 19 по делото/, като обявление с изх. № 92-00-86/02.05.2023 г. е получено от съпругата на И.О. на 10.05.2023 г. и лично от Д.О. на 10.05.2023 г.
По делото са представени писмени доказателства за сезирането на административния орган с такова искане, както и съответните документи към него, подробно описани в заявлението с вх. № 94-Р-168/24.03.2023 г., а именно: Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 164, том ІІ, рег. № 3390, нот. дело № 351 от 29.06.2021 г. Представени са и копия от: скица на поземлен имот № 356/27.06.2022 г. на Община Дупница; актуална скица на поземления имот № 15-1485399/29.12.2022 г. от СГКК Кюстендил; скица – предложение за виза за проектиране от 2023 г.; декларация – съгласие от К. К. К. от 13.03.2023 г.; обявление изх. № 92-00-86/02.05.2023 г.; заявление от И.Г.О. с вх. № 92-00-86/1/ от 11.05.2023 г. с приложени към него обявление изх. № 92-00-86/02.05.2023 г. и нот. акт за собственост на недвижим имот – констативен № 169, том III, рег. № 6804, нот. дело № 462 от 22.11.2013 г.; разрешение за строеж № 259 от 16.08.1999 г. и разрешение за строеж № 120 от 11.11.2014 г., издадени от Гл. архитект на Община Дупница; писмо изх. № 92-00-86/2/19.05.2023 г. на Гл. архитект до И.Г.О..
В производството по делото не са оспорени горецитираните документи, които се ползват с доказателствена сила.
От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140 ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП – план за регулация и застрояване /ПРЗ/ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от ПУП – ПР. Според определението дадено в чл. 12 ал. 1 от ЗУТ „застрояване“ е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти, като в съответствие с чл. 25 от ЗУТ застрояването в УПИ се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на ПУП могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво.
В процесният случай със Заявление за издаване на виза за проектиране с вх. № 94-Р-168/24.03.2023 г., Р.Ц.П. - възложителят по чл. 140 ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 161 от ЗУТ, е поискала издаването на виза за проектиране по чл. 140 ал. 2 от ЗУТ „за сграда на допълващото застрояване – „ГАРАЖ“ в УПИ ІV-572, кв. 39А по регулационния план на с. Б., представляващ ПИ с ид. 04220.56.7 по КККР на с. Б.. От доказателствата по делото се установява, че в процесния имот е предвидено изграждане на постройка на допълващо застрояване. В предложението за виза са посочени устройствени показатели, съответстващи на изискванията на чл. 38 ал. 1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ.
Във връзка с полученото обявление, г-н О. е подал Заявление с вх. № 92-00-86 /1/ от 11.05.2023 г. в Община Дупница, с което е пожелал да му се предостави писмен отговор, относно законовите основания за издаване на оспорената виза за проектиране, като е приложил копие от нотариалния си акт за собственост. С писмо изх. № 92-00-86/2/ от 19.05.2023 г. му е отговорено, че местоположението на въпросния гараж е предвидено да се долепи до съществуваща постройка на допълващо застрояване – навес, изградена в собствения му имот – УПИ III – 573, 574, кв. 39А /поземлен имот с ид. 04220.56.6 по КК. За изградения навес е издадено Разрешение за строеж № 120/2014 г. и одобрена проектна документация, от която е видно, че постройката е долепена до плътна ограда с височина 2.20 м. изградена в имота, въз основа на проект № 230/1999 г. и издадено Разрешение за строеж № 259/1999 г. Същият е уведомен, че доколкото на границата с имота, предмет на Визата за проектиране, е налице съществуваща законно изградена допълваща постройка и съгласно чл. 42 ал. 2 от ЗУТ е допустимо да бъде изграден строеж със същото или сходно предназначение, разположен на регулационната линия между двата урегулирани поземлени имота. С ново Заявление вх. № 94-И-383 от 02.06.2023 г., г-н О. отново изразява несъгласие с издадената Виза за проектиране.
На практика за цитирания поземлен имот е налице влязъл в сила и приложен план за регулация и застрояване. В процесния УПИ е предвидено изграждане на постройка от допълващо застрояване – гараж до плътна ограда. По силата на чл. 140 ал. 2 от ЗУТ „визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива“. Съгласно чл. 134 ал. 6 от ЗУТ „Когато при прилагане на действащи ПУП се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в това число при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи, конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140 от ЗУТ“.
Доводите на жалбоподателят за нарушение при издаване на визата за проектиране, са обосновани с липсата на валидно изявена воля за учредяване на право на строеж от заинтересованите страни – останалите собственици на имоти по чл. 131 ал. 2 т. 1 от ЗУТ.
В изпълнение на чл. 140 ал. 3 от ЗУТ и предвид заявеното от възложителя, издаването на виза за проектиране за допълващо застрояване е задължителна при условията на чл. 40 ал. 2 от ЗУТ, т.е. допускането е без провеждане на процедура по изменение на ПУП – ПЗ по реда на чл. 134 от ЗУТ.
Показателите за устройство на застрояване в издадената виза за проектиране, са предвидени съгласно чл. 19 ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както следва: П застр. max 60%; К инт max 1.2; П озел. min 40%.
В случая са налице част от законовите изисквания за издаване на визата за проектиране – производството по издаване на оспорената виза за проектиране, е образувано по подадено заявление на заинтересовано лице, тъй като същото е собственик на имота /съгласно представените доказателства за това/, за който се иска да бъде издадена същата. Визата за проектиране се издава на възложителя или упълномощено от него лице, за започване на инвестиционно проектиране, което не може да започне без издаването й за строеж предвиден по влезлия в сила план за застрояване в съответния имот.
Визата за проектиране определя параметрите на допустимото застрояване в конкретен поземлен имот и е само предпоставка за издаване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж – чл. 144 ал. 1 т. 2 от ЗУТ, а съгласно чл. 180 от ЗУТ е предпоставка и за учредяване на правото на строеж. Целта на издаване на визата е да се предостави информация относно изискванията за застрояване на поземлените имоти, съобразно предвижданията на действащия ПУП и правилата и нормативите за устройство на съответната територия или устройствена зона, във връзка с изработването на инвестиционните проекти. Именно визата за проектиране определя конкретното разположение на строежа и начина на застрояване на поземления имот, урегулиран с ПУП. В случаите по чл. 140 ал. 3 от ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, различно или непредвидено в плана за застрояване, без да се изменя самия план. – чл. 12 ал. 3, чл. 50, чл. 133 ал. 6 и чл. 134 ал. 6 от ЗУТ. Такъв е и случаят предвиден в чл. 41 ал. 2 от ЗУТ, а именно когато допълващото застрояване /какъвто е гаражът/ не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в УПИ или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. В случаите на чл. 58, чл. 59 и чл. 140 ал. 4 от ЗУТ, визата за проектиране изцяло замества плана за застрояване, тя става част от него.
В конкретният случай обаче, с визата е
допуснато свързано застрояване по смисъла на чл. 21 ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ,
поради което липсата на съгласие по чл. 21 ал. 5 от ЗУТ от всички собственици
на съседния имот с ид. 04220.56.6 и ид. 04220.56.5 по КК на с. Б. за
установяване на свързано застрояване на съществуващата постройка на допълващото
застрояване и съответно на вътрешната
регулационна линия, е пречка за издаване на процесната виза за проектиране.
Съгласието на собственика на съседния имот като условие за допускането на
свързано застрояване се изисква по чл. 21 ал. 5 от ЗУТ независимо от това дали
се касае до сграда на основното застрояване или до постройка на допълващото
застрояване. С оглед на това и при липса на изискуемото съгласие по чл. 21 ал.
5 от ЗУТ от собственика на съседния имот за установяване на свързано
застрояване на постройка, долепена до съществуваща постройка на допълващото
застрояване, съответно на вътрешната регулационна линия, е пречка за издаване
на процесната виза за проектиране. Съгласието на собственика на съседния имот
като условие за допускането на свързано застрояване се изисква по чл. 21 ал. 5
от ЗУТ независимо от това дали се касае до сграда от основното застрояване или
до постройка на допълващото застрояване. За гаража са приложими разпоредбите на
чл. 21 ал. 4, чл. 42 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, които изискват когато постройките на
допълващото застрояване се разполагат на регулационната линия със съседен имот,
да са разположени съврзано с допълващо застрояване в този имот, като гаражите
могат да се разполагат на уличната регулационна линия, но когато се изграждат
на вътрешната граница на УПИ, калканните им стени следва да покриват калканни
стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния имот или плътни
огради. В случая не може да се установи дали това изискване е спазено, поради
ненанесеното върху визата застрояване в съседния УПИ. С оглед на това и при
липса на изискуемото съгласие под формата на нотариално заверена декларация,
процесното изменение на ПУП с визата за проектиране е недопустимо, тъй като
противоречи на императивните норми на закона.
Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав, приема че оспорената Виза за проектиране изх. № 73/20.04.2023 г., издадена от Гл. архитект на Община Дупница, е незаконосъобразна и като такава ще уважи жалбата против нея.
С оглед изхода на спора ще присъди разноски на жалбоподателя, съгласно приложените доказателства за това.
По тези съображения и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата /молба – уточнение/ на И.Г.О., с адрес ***, Виза за проектиране изх. № 98/29.10.2018 г. на Главния архитект на Община Дупница.
ОСЪЖДА Община Дупница, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1 да заплати на И.Г.О., с адрес: ***, сумата от 2250 / две хиляди двеста и петдесет /лв. направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: