№ 1663
гр. Пловдив, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330203420 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. В. В. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.
„Македония“ № 99 Б, ет.2, ап.4 против електронен фиш /ЕФ/ серия К №
5748033 на ОД на МВР – Пловдив, с който й е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
В. В. В. в депозираната до съда жалба моли за отмяна на процесния
Електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен по съображения
изложени в нея. Редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не се
представлява от процесуален представител. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от
представляващия страната, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на електронния фиш и се моли същият да бъде потвърден.
Претендират се разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита и
се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до
минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
1
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в
чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От ОД на МВР – Пловдив е издаден ел. фиш серия К № 5748033 затова,
че на 03.04.2022г. в 16:50 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“
срещу № 1, в посока от запад към изток, с одобрено автоматизирано
техническо средство TFR1 – M № 546, било заснето движение на МПС
„Мерцедес А 160 ЦДИ”, рег. № ** **** **, собственост на В. В. В. с ЕГН
**********, със скорост от 73 км/ч., при въведено ограничение на скоростта
50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. По този
начин жалбоподателят е превишила разрешената скорост с 23 км/ч.
Констатациите били определени като нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП, въз
основа на което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства –
Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване, Протокол № 1-33-22/18.02.2022г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол, Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система TFR1 – M 546/03.04.2022г., справка за
първоначална регистрация на МПС.
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като
относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на
обективната действителност.
При извършената служебна проверка Съдът констатира, че обжалваният
електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са
данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
2
точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, лицето което следва да носи отговорност на
основание и справка за първоначална регистрация на МПС, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. За по-голяма прецизност, следва
да се отбележи, че сред посочените реквизити няма изискване фишът да е
датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква
посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е
50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че в случая В. В. В. не е
изпълнила задължението си на процесното място и време да управлява
конкретното МПС до не повече от 50 км/ч, като въпреки това й задължение
позволената скорост на движение на МПС е била превишена с 23 км/ч.
Правилно е бил определен и субектът на отговорността съобразно
правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като жалбоподателят не се е възползвала от
възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не е предоставила в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на
МПС, а видно от справка за собственост на МПС именно В. В. В. е
собственик на лек автомобил „Мерцедес А 160 ЦДИ”, рег. № ** **** **.
Съставен е бил и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че
АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване
на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е било установено с
мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено,
3
че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Установяването на нарушението е било извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към
него снимка № 35220 от радар TFR1-M № 546. От протокола за използване на
АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на
03.04.2022 г. в 08:00 часа и е приключила в 18:00 часа на същата дата. За този
времеви интервал първото статично изображение е било с пореден № 35188, а
последното - с № 35224. Процесният клип е с № 35220 и следователно е бил
заснет от техническо средство TFR1-M с фабр. № 546 на дата 03.04.2022 г.
Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, "когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. "
Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл. 30, ал. 5 от ЗИ
следва техническото средство да е преминало през последваща проверка,
която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник"
и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/
11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността
на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година.
Видно от представения Протокол № 1-33-22/18.02.2022г. се установява, че на
уреда е извършена последваща проверка на 18.02.2022г., тоест уредът е
валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 18.02.2023 г., а
нарушението предмет на електронния фиш е установено на 03.04.2022 г. От
тази проверка е установено, че уредът съответства на одобрения тип. Предвид
това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е
било извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616
от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на
Административен съд- Пловдив.
На следващо място, по преписката е приложена снимка на техническото
средство, като допълнително, съдът обръща внимание, че изискването по чл.
10, ал. 3 от Наредбата за съпровождане на протокола със снимка на
4
разположението на уреда се отнася единствено до средствата за измерване,
които са временно разположени на участък от пътя. Такава например е
преносимата система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1.
Процесното нарушение обаче е било установено с мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M. Същата е била разположена не на участък от пътя,
а в служебния автомобил с посочен в протокола регистрационен номер и на
адреса, на който е бил осъществяван контролът. В разпоредбата на чл. 11, ал.
1 от Наредбата са описани различните хипотези за разположение на АТСС.
Следователно в случая не се касае за техническо средство, временно
разположено на участък от пътя, поради което изискването за съпровождане
на протокола със снимка на разположението на уреда е неприложимо към
настоящия казус. В този изричен смисъл е и съдебната практика на
административните съдилища в страната – така Решение № 2049 от
13.11.2020 г. по к. а. н. д. № 2089/2020 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 854 от 02.05.2019 г. по к. а. н. д. № 725/2019 г. на
Административен съд – Бургас; Решение от 02.12.2019 г. по к. а. н. д. №
391/2019 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение № 1578 от
03.10.2019 г. по к. а. н. д. № 1422/2019 г. на Административен съд – Бургас;
Решение от 10.05.2017 г. по к. а. н. д. № 92/2017 г. на Административен съд –
Стара Загора.
Същевременно в електронния фиш ясно и конкретно е посочено мястото
на извършване на нарушението – в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“
срещу № 1, в посока от запад към изток. Същият адрес е вписан и в протокола
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/03.04.2022 г. за място на
осъществявания контрол. Тези обстоятелства са достатъчни, за да бъде
надлежно уведомен жалбоподателят за мястото на извършване на
нарушението и да му позволи да организира адекватно и в пълнота защитата
си – в този смисъл Решение № 494 от 07.03.2016 г. по к. а. н. д. № 163/2016 г.
на Административен съд – Пловдив.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./
издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
нарушения на чл. 21, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, вече е допустимо на база заснемане
с мобилно автоматизирано техническо средство или система, каквото е в
5
настоящия случай. Посоченото води до извода, че електронният фиш,
съотнесен към времето на извършеното нарушение, е законосъобразно
издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна система за
видеоконтрол.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 23 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ
наказание на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано, и
не се налице основания за неговото изменение.
Всичко гореизложено обосновава неоснователността на жалбата, поради
което обжалваният Електронен фиш, следва да бъде потвърден като правилен
и законосъобразен.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на спора, съдът намира,
че на ОДМВР-Пловдив, която е страна по делото, следва на основание чл.63
д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН, да се присъди юрисконсултско възнаграждение с
оглед осъщественото процесуално представителство пред настоящата
инстанция в размер на 80 лв., а претенцията на жалбоподателя за присъждане
на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5748033 на ОД на
6
МВР – Пловдив, с който на В. В. В. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.
„Македония“ № 99 Б, ет.2, ап.4 е наложено административно наказание -
ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.
3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
ОСЪЖДА В. В. В. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. „Македония“ №
99 Б, ет.2, ап.4 да ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив сумата от 80 лева
/осемдесет/ лева представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7