Р Е Ш
Е Н И Е № 152
гр.Кюстендил, 24.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП - Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №166/2021г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Ж.С.В., ЕГН ********** *** обжалва решение
№260136/06.04.2021г. на ДРС, постановено по АНД №60/2021г. Развиват се
съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ.
отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Ответникът в писмен отговор
изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението на
районния съд. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №260136/06.04.2021г. на ДРС, постановено по
АНД №60/2021г. С него е изменено НП №7094/21.12.2020г.
на директор на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, като е намалено наложеното на Ж.С.В. *** административно наказание „глоба“ от 2500 лв.
на 1000 лв., на основание чл.53, ал.1, т.2 във вр.с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от
ЗП.
ДРС е изменил НП, приемайки
доказаност на административното нарушение от обективна и субективна страна, но
че наложеното наказание не е съобразено с личността на нарушителя, неговата
вина, смегчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В този смисъл е
намалил наказанието „глоба“ до минимума, предвиден от закона, а именно 1000
лв., като е приел че и чрез този размер се постигат целите по чл.12 от ЗАНН.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно, доколкото правилно е
приложен закона с оглед установените факти.
Производството пред въззивния съд е
образувано по жалба на Ж.С.В. ***/21.12.2020г. на директор
на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София. Прието е от фактическа страна, че на 25.11.2020г. в
11.24ч. на път ІІ-62, км 57 на разклона за с.Сапарево в посока гр.Дупница,
нарушителят е управлявал МПС с три оси марка С 124-400 с рег.№**** с надвишени
норми по Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/,
издадено по реда на раздел ІV на Наредба №11/03.07.2001г. от администрацията
управляваща пътя за дейност от специално ползване на пътищата. При измерено
разстояние между осите 1.46м, сумата от натоварването на ос на двойната такава
на МПС-то е била 24 140 т, при максимално допустимо натоварване от 19 т,
съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата. Формиран е извод, че МПС-то е
тежко по см. на чл.3, т.2 от Наредбата. Измерването е извършено с техническо
средство ел.везна DFW-KR №118844
и ролетка 1302/18/5м/. За констатирано нарушение по чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от ЗП е съставен АУАН
№0007912/25.11.2020г., а въз основа на него е издадено наказателното
постановление.
Административнонаказателната отговорност на
нарушителя е за неизпълнение на задължението движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари да се извършва само с разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. От анализа на доказателства
по делото касационният съд възприема за правилни изводите на въззивния съд за
доказаност на нарушението. Безспорно е установено, че управляваното МПС от
нарушителя е тежко по см. на чл.3, т.2 от Наредба №11/03.07.2001г. Разграничението
на ППС като извънгабаритни и тежки е направено в чл.2 и чл.3 от Наредба №11/03.07.2001г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и съответно
доразвити за тежките в чл.6 и чл.7 от същата. Същевременно в §1, т.1 от ДР на
Наредбата е посочено, че „извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС
по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3. Чрез
направените измервания е установена хипотезата на чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от
Наредбата – при допустимо натоварване на осите от 19 т, е измерено разстояние
между осите от 1.46м, съответно натоварване от 24 140 т. Показателите са
установени след извършено измерване от проверяващите органи посредством две
технически средства – ел.везна и ролетка. От
представените официални писмени документи, неоспорени от страните, се
установява, че везната е средство от одобрен тип със срок на валидност към
датата на измерването по см. на чл.30, ал.5 от ЗИ и преминало периодична
проверка. Измерванията са осъществени от обучен служител. За ролетката са
представени ЕС декларация за съответствие и сертификат за съответствие DIN50049-2.1 с
Директива 2014/32/ЕС, като в него е посочено, че продуктите са проследими
съгласно стандарта за изпитване с официалния регистрационен номер: 57002 РТВ 17
и може да се използват като основа за мониторинг на оборудването за инспекция.
Съгласно §5а, т.8 от ПЗР към Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, от датата на влизане в сила на Договора за
присъединяване на Република България към ЕС не подлежат на одобряване на
типа материалните мерки за дължина,
каквато се явява процесната ролетка. На основание чл.11, ал.2 и чл.12 от
Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата
за измерване /обн. ДВ, бр.23/25.03.2016г., изм. и доп./ сертификата за
съответствие доказва изпълнение на съществените изисквания към средствата за
измерване. За ел. везна са представени у-ние за
признаване на одобрен тип средство за измерване №06.07.4603, приложение към
удостоверението и заявление за последващи периодични проверки на средството за
измерване. Съгласно чл.44, т.1 от ЗИ лицата, използващи средствата за измерване
са длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилна употреба и да ги
използват по предназначение. По делото не е установено нарушаване на
задължението от актосъставителя, т.е. измерванията са извършени с годни
средства .
При горните стойности на натоварване за процесното МПС е било дължимо разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни
такси/, издадено по реда на раздел ІV на Наредба №11/03.07.2001г. от
администрацията управляваща пътя за дейност от специално ползване на пътищата.
Безспорно такова не е представено при проверката, поради което се налага извода
за осъществено нарушение на чл.26, ал.2, т.1 от ЗП и то именно от касатора,
доколкото същия се явява субект на нарушението.
Правилни
са изводите на въззивния съд за завишаване размера на наложеното наказание
„глоба“. Чрез намаляване на неговия размер до минимума по санкционната норма
ДРС е отчел всички критерии по чл.27, ал.2 от ЗАНН и е определил наказание,
постигащо целите по чл.12 от ЗАНН.
По горните съображения касационната инстанция намира решението на
въззивния съд за законосъобразно, поради което ще го остави в сила.
Съдът на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./ във вр.с чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ съдът присъжда в полза на Агенция
„Пътна инфраструктура“ - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв., платимо от касатора.
Воден
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260136/06.04.2021г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №60/2021г.
ОСЪЖДА Ж.С.В., ЕГН ********** *** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ - София разноски по делото в размер на 80
лв. /осемдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: