Решение по дело №233/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 287
Дата: 25 юни 2024 г.
Съдия: Таня Борисова Георгиева
Дело: 20235300900233
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Пловдив, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20235300900233 по описа за 2023 година
прие за установено следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от
“ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Фр.Жолио Кюри № 20, представлявано от Б. Х., чрез
процесуалния представител адв.М. Х. от АК-София, с която е предявен иск по
реда на чл.422 ГПК против С. П. Н. с ЕГН ********** от с.****, за
установяване съществуването на вземане в размер от 51548,99 лв. главница,
произтичаща от Споразумение от 16.06.2022 г. с нотариална заверка на
подписите рег.№ 1186/16.06.2022 г. по описа на нотариус Диана Чакърова ,
рег.№ 75 на НК с район на действие РС-Пловдив, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението- 07.12.2022 г. до окончателното й
плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
17794/2022 г. по описа на РС-Пловдив. Претендират се и направените
разноски в заповедното и исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че с Договор за покупко-продажба на МПС
от 03.04.2019 г. /дата на сключване, уточнена в ДИМ/ продавачът С. П. Н.
прехвърлил на купувача „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ“ АД собствеността
върху лек автомобил БМВ 330 Д, с номер на рама WBA8F32060K876203, на
продажна цена от 63000 лв., платена изцяло по банков път и получена от
продавача. След закупуване на автомобила, същият бил задържан от органите
на полицията, тъй като бил обявен за издирване в ШИС от Великобритания,
като предмет на престъпление и от британските власти била получена
1
информация, че собственикът там бил заинтересован и желаел връщането му.
Задържането на автомобила представлявало неизпълнение от страна на
продавача на сключения договор за продажба и по – конкретно на чл.5 от
същия, съгласно който продавачът декларирал, че притежава изцяло и в
пълен обем правото на собственост, автомобилът не се издирва, не са налице
каквито и да било обстоятелства и противопоставими права на трети лица,
които да препятстват купувача да упражнява необезпокоявано правото си на
собственост.
Въз основа на тези обстоятелства и тъй като купувачът бил лишен от
възможността да упражнява правото си на собственост върху автомобила, да
го ползва, отдава на лизинг или да го продава, същият развалил на осн.чл.189
ЗЗД сключения с продавача договор за покупко-продажба. За горното
страните подписали Споразумение от 16.06.2022 г. с нотариална заверка на
подписите, с която продавачът се задължил да възстанови на купувача сумата
в размер от 51 548,99 лв. в срок до 17.11.2022 г. Въпреки споразумението,
задължението не било изпълнено, поради което ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу която длъжникът
възразил.
Въз основа на тези фактически твърдения е предявен установителния
иск по чл.422 ГПК.
В отговор на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и по
размер. Не оспорва сключването на договора за покупко-продажба на
описаното МПС, както и обстоятелството, че след закупуването на
автомобила същият е бил задържан от органите на полицията, тъй като е
обявен за издирване в ШИС от Великобритания като предмет на
престъпление.
Оспорва да е декларирал неверни обстоятелства при сключването на
договора, тъй като към онзи момент липсвали индикации, че автомобилът е
бил обявен за издирване. Оспорва твърдението, че договорът е развален от
купувача, тъй като не е било отправено изявление от него в тази насока.
Липсвали доказателства, че автомобилът е собственост на трето лице, а бил
налице само спор за собствеността.
Евентуално , при условие, че договорът е надлежно развален, заявява,
че за купувача е възникнало задължението да върне автомобила и да
прехвърли собствеността обратно на продавача. Въз основа на горното моли
да се постанови изпълнението на насрещните задължения по разваления
договор да бъде извършено в условията на едновременност на осн.чл.90, ал.1
ЗЗД.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа иска. Допълва
твърденията си, като заявява, че в деня на продажбата ищецът го отдал
обратно на финансов лизинг на ответника, за което бил сключен съответния
договор от 03.04.2019 г. и автомобилът му бил предаден обратно с Приемо-
предавателен протокол на 04.04.2019 г. Поддържа останалите фактически
твърдения в ИМ и оспорва отговора. Относно искането за връщане на
собствеността на ответника заявява, че това може да бъде направено само
2
след заплащане на дължимата от негова страна сума, както и след
получаването на автомобила от органите на реда.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва ДИМ и поддържа
изложените в първоначалния си отговор твърдения и възражения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Установява се от приложеното ч.гр.д.№ 17794/2022 г. по описа на ПРС,
че по заявление на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ“ АД с ЕИК *********,
подадено на 07.12.2022 г., е издадена Заповед № 8756/09.12.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист против длъжника С. П. Н. от с.**** за парично вземане в
размер от 51 548,99 лв.- главница, произтичаща от Споразумение от
16.06.2022 г. с нотариално удостоверени подписи с рег.№ 1186/16.06.2022 г.
по описа на Нотариус Диана Чакърова, рег.№ 75 на НК, с район на действие
РС-Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда- 07.12.2022 г. до окончателното й
погасване, както и сумата в размер на 1032 лв. заплатена ДТ.
Заповедта е връчена на длъжника, като последният е подал възражение
срещу нея в срока по чл.414, ал.2 ГПК., в резултат на което заявителят е
предявил своевременно настоящия иск, по който първоначално е било
образувано гр.д.№ 3887/2023 г. по описа на ПРС, изпратено на настоящия съд
по правилата на родовата подсъдност.
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения за сключен
между страните договор за продажба, развален от ищеца- купувач поради
заявени претенции за собственост върху процесното МПС от трето лице, като
обуславящи възникване на вземането, предявено в настоящия процес, както и
съответен на тези твърдения отговор от ответника, съдът в доклада по делото
е квалифицирал иска като такъв по чл.189 ЗЗД. Едновременно с това ищецът
се е позовал и на подписаното между страните споразумение, с което горните
факти са приети за установени помежду им и въз основа на което е издадена
ЗИ. В този смисъл е била налице неяснота относно основанието на иска, която
следва да се приеме за отстранена от ищеца в първото по делото съдебно
заседание, в което процесуалният представител е възразил относно дадената
от съда правна квалификация и е заявил еднозначно, че искът се основава на
подписаното от страните Споразумение от 16.06.2022 г. С оглед на това
уточнение съдът приема, че дадената по-рано с доклада по делото правна
квалификация по чл.422 ГПК, вр.чл.189 ЗЗД е неточна, а искът следва да се
квалифицира по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД.
Разгледан по същество, така предявеният иск е основателен.
Представено е Споразумение от 16.06.2022 г. с нотариално
удостоверени подписи рег.№ 1186/2022 г. по описа на нотариус Диана
Чакърова с район на действие СРС, сключено между ответника С. Н. и ищеца
„Лизингова компания“ АД, с което страните са установили, че с Договор за
покупко-продажба на МПС от 03.04.2019 г. Продавачът С. Н. е прехвърлил на
3
купувача „Лизингова компания“ АД собствеността върху лек автомобил БМВ
330 Д, с номер на рама WBA8F32060K876203, продажната цена за който в
размер от 63 000 лв. е платена изцяло по банков път и получена от Продавача
/ чл.1 от Споразумението/. На следващо място са заявили, че след
закупуването на автомобила са установени обстоятелства относно
собствеността върху автомобила, които представляват неизпълнение от
страна на продавача на сключения договор за покупко-продажба на МПС,
като автомобила е задържан от органите на полицията, поради което
купувачът е развалил договора на основание чл.189 ЗЗД / чл.2/. Съгласно чл.3
ответникът е поел задължението да възстанови сумата в размер на 51 548,99
лв. на ищеца поради развалянето на договора , която сума да заплати в срок
до 17.11.2022 г. / чл.3/.
Анализирано, съдържанието на споразумението разкрива белезите на
установителен договор, който е насочен единствено към установяване на
действителното правно положение между страните, а правната последица от
сключването му е да задължи спорещите да се съобразяват с установеното от
договора правно положение, т. е. присъщи на установителния договор са
материалноправните последици на спогодбата – правоустановяващото
/декларативното/ и регулиращо действие. Чрез него страните слагат край на
спора, на съществуващата неопределеност на техните отношения и създават
за в бъдеще взаимно задължение да се зачита установеното правно
положение. Със сключването му двете страни се задължават да считат, че
действителното правно положение между тях е такова, каквото го прогласява
договора, като се въздържат занапред от всякакво негово оспорване. Докато
установителният договор обвързва страните, никоя от тях не може да
претендира, че материалноправните отношения са различни от декларираните
в договора. Наред с това взаимно задължение, договарящите страни са
задължават да спазват занапред такова поведение, което отговаря на
установеното с договора правно положение. Тези задължения важат докато
сключеният в границите на чл. 9 ЗЗД установителен договор обвързва
страните със силата на закон съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, т. е. докато
договорът не бъде обявен за нищожен или не бъде унищожен поради пороци
на волята, вкл. грешка в преценката на действителното правно положение,
никоя от страните не може да претендира, че декларираните в договора
материалноправни отношения не отговарят на действителното правно
положение. За да се релевира действителното правно положение между
страните е необходимо установителният договор да е прогласен за нищожен
или да бъде унищожен поради пороци на волята, като тежестта на доказване
на наличието на основание за нищожност или унищожаемост на договора, е
за страната, която се позовава на него. В настоящия случай не се установява, а
и не се твърди от ответника споразумението да е недействително, поради
което следва да се приеме, че обвързва страните със силата на закон- чл.20а,
ал.1 ЗЗД. Това от своя страна води до извода, че действителното правно
положение между тях е това, което е установено в договора и никоя от тях не
може да претендира, че материалните отношения са различни от тези,
декларирани в него, т. е. докато договорът е в сила между страните,
4
действителното съществуване на вземането по установителния договор не
може да се поставя в зависимост от доказване съществуването на
правопораждащите факти, при наличието на които е възникнало вземането.
Поради това се явяват иррелевантни възраженията на ответника, че не са били
налице предпоставките за разваляне на договора за покупко-продажба.
Следователно, установено е по делото, че в полза на ищеца съществува
паричното вземане, установено със сключеното споразумение, и предявеният
иск по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
Независимо от горното, за пълнота ще се посочи, че установеното със
споразумението действително правно положение се потвърждава и от
събраните по делото доказателства. Документално установено е, че няколко
месеца след регистрацията на процесния автомобил се е установило, че
същият е обявен за издирване в ШИС, иззет е на 24.06.2019 г. като
веществено доказателство по воденото досъдебно производство № 42/2018 г.
по описа на Криминална полиция- гр.Пловдив/ пр.пр.№ 3027/2018 г. на РП
Пловдив/, като с писмо рег.№ А-26272/24.09.2019 г. прокуратурата е
уведомена от ДМОС-МВР, гр.София, Отдел СИРЕНЕ, че собственикът на
лекия автомобил от Великобритания е заинтересован и желае връщането му.
Както е разяснено в решение по к. д № 16/2016 г на КСРБ, с приключване
фактическия състав на изземването, или при доброволно предаване,
фактическата власт върху иззетата вещ окончателно преминава върху
държавата за сроковете, предвидени в закона. Когато не е налице отпадане на
основанието за задържане, в своята установеност наложеното разрешение за
връщане на вещта в страната по сигнала, както и засвидетелстваната причина
за това (съгласно т. 3, буква "а" на чл. 100 от Конвенцията за прилагане на
споразумението от Шенген)представлява релевантен факт в
правоотношенията между купувача на иззетия автомобил и продавача по
сделката. Вещта, предмет на покупко-продажбата, вече е отнета от
владението на купувача заради право на собственост на трето лице, от
компетентен държавен орган. За реализиране на правата по чл. 189 ЗЗД е
необходимо конкуриращите права на трети лица или да са установени
съдебно - със сила на пресъдено нещо, или да са установени по друг
безспорен начин. Съществен признак е тяхната противопоставимост на
купувача. Въпреки легитимиращи собствеността им документи, нито
купувачът, нито продавачът на регистрирания в страната автомобил могат да
оспорват основанията за връщането му в страната, в която първоначално е
бил отнет от лице посочено като собственик по линия на полицейското
сътрудничество, което свидетелства за установеност, безспорно отнасяща се
до противопоставимостта и поради това достатъчна за разваляне на договора
поради неизпълнение от страна на добросъвестен купувач, с реализиране на
правата при евикция. Осъществена е хипотезата на чл. 189 от ЗЗД, като
законът не прави разлика между осъществена или евентуална евикция.
Договорът за покупко-продажба е развален, който факт е установена в
сключеното на 16.06.2022 г. споразумение, в резултат на което за купувача е
възникнало вземането за връщане на платената цена.
Възражението на ответника с правна квалификация чл.90, ал.1 ЗЗД не
5
може да бъде уважено, тъй като от една страна в споразумението, на което се
основава претенцията на ищеца, не е предвидена едновременност на
реституцията по договора за продажба, а от друга -връщането на автомобила
е невъзможно предвид последиците от изземването му, с което фактическата
власт върху иззетата вещ окончателно преминава върху държавата за
сроковете, предвидени в закона.
При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се
присъдят направените разноски в заповедното производство в размер от 1032
лв. за платена ДТ, както и в настоящото, съставляващи 1032 лв. доплатена ДТ
и 4773 лв. платено адвокатско възнаграждение, за които е представен и
списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. П. Н. с ЕГН ********** от
с.****, дължи на “ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Фр.Жолио Кюри № 20,
представлявано от Б. Х., чрез процесуалния представител адв.М. Х. от АК-
София, сума в размер от 51548,99 лв. главница, произтичаща от
Споразумение от 16.06.2022 г. с нотариална заверка на подписите рег.№
1186/16.06.2022 г. по описа на нотариус Диана Чакърова , рег.№ 75 на НК с
район на действие РС-Пловдив, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението- 07.12.2022 г. до окончателното й плащане, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 17794/2022 г. по
описа на РС-Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника С. П. Н. с
правна квалификация чл.90, ал.1 ЗЗД да бъде осъден да изпълни
задължението си едновременно с ищеца, който да изпълни негово задължение
за връщане на автомобила, предмет на Договор за покупко-продажба от
03.04.2019 г.
ОСЪЖДА С. П. Н. с ЕГН ********** от с.****, да заплати на
“ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Фр.Жолио Кюри № 20, представлявано от Б. Х.
сумата от 1032 лв. направени разноски в заповедното производство и сумата
от 5805 лв. направени разноски в исковото производство пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6