МОТИВИ
по НОХд. № 386/2013 г. по описа на ЧРС
Повдигнато е
обвинение против подсъдимите Т.В.Т.,
с ЕГН ********** и Ц.Р.Г., с ЕГН
********** за това, че на 08.02.2013 г.
в гр. Червен бряг, обл. Плевен, около 01.00 ч. от частен дом, находящ се на
ул."Хан Кубрат" № 27, в съучастие като съизвършители отнели от
владението и без съгласието на Г.Г.П. *** с намерение протИ.законно да ги
присвоят чужди движими вещи, нейна собственост – пари в размер на 1860 лв.,
като употребили сила - престъпление по
чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр. чл. 58а ал. 4 от НК.
В наказателния процес подсъдимите участват лично и
със защитник адвокат Ц.А. ***, упълномощен от подсъдимия Г. и назначен по реда
чл.94 ал.3, вр. чл. 94 ал.1 т. 9 предл. последно от НПК за служебен защитник на
подсъдимия Т..
По тяхно искане е проведено съкратено съдебно
следствие в хипотеза на чл.371 т.2 от НК. Подсъдимите признават вината си. Не
оспорват фактите изложени в обвинителния акт. Дават съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
За съвместно
разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск предявен от
пострадалата от престъплението Г.Г.П. с
ЕГН ********** в размер на
1860 лв. имуществени вреди от престъплението със законната лихва върху сумата,
считано от датата на извършване на деянието до окончателното и изплащане.
Същата е конституирана като граждански ищец в процеса. Не участва в процеса както лично, така и с
представител.
Представителят на РП Червен бряг прокурор Т.
поддържа обвинението. Пледира по отношение на подсъдимия Ц.Г., съобразявайки
разпоредбата на чл.58а ал. 4 от НК съдът
да приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1
т. 1 от НК и да наложи наказание лишаване от свобода по вид, под определения от
закона минимум, което наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок –
към максимума предвиден в закона. Мотивира се с добро процесуално поведение и
възстановяване на част от веща предмет на престъплението – парична сума в
размер на 650 лв., удостоверено с вносна бележка 03.02.2014 г. приета като
доказателство по делото.
По отношение на подсъдимия Т.Т. пледира, предвид
многократните му осъждания съдът да приложи разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК
като му определи наказание 4.5 г. ЛОС, което да бъде намалено с 1/3 и да му
бъде наложено наказание 3 г. ЛОС, при строг режим в Затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Пледира гражданският иск, предявен в размер на 1860
лв. да бъде уважен частично, като съдът отчете приетата като доказателство
вносна бележка, съгласно която подсъдимият Г. е внесъл по сметка на
пострадалата сумата 650 лв.
Защитникът
пледира по отношение на подзащитния му Г. да бъде наложено наказание при
условията на чл. 58а ал. 4 от НК, като изпълнението на наложеното по този ред
наказание ЛОС да бъде отложено. По отношение на подзащитния му Т. пледира при
постановяване на присъдата съдът да отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство доброто процесуално поведение на подсъдимия и в двете фази на
процеса и изразената критичност към извършеното деяние.
По отношение
на гр.иск пледира същият да бъде уважен в размер на 1210 лв., като за разликата
до 1860 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът като
взе предвид самопризнанието на подсъдимите и доказателствата събрани в хода на
досъдебно производство, прие за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Т.В.Т., роден
на *** ***, с постоянен адрес в с. Долни Луковит, обл. Плевен, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН
**********
Подсъдимият Ц.Р.Г., роден
на *** ***, с постоянен адрес в гр. Червен бряг обл. Плевен, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с
ЕГН **********
Пострадалата Г.П. ***. Преди 08.02.2013 г. преживяла инсулт, вследствие
на което останала почти неподвижна, не можела да говори и общувала посредством
мимически жестове, с помощта на които се разбирала с близките си и с полагащата
грижи за нея св.Е.М., назначена по програма на община Червен бряг, като болногледачка.
Същата полагала грижи за пострадалата ежеседмично от понеделник до петък вкл.,
а в събота и неделя за нея грижи полагала В.Н.. Ключовете от входната врата и
от портата били оставяни през нощта на определени места – в задната част на колоната
на портата, във вътрешна ниша и под стелка пред вратата. Парични средства за
издръжка на пострадалата П. изпращала дъщеря и която работела в Гърция.
Паричните суми били съхранявани в метална кутия, поставена в секционен шкаф в
една от стаите. В тази кутия към 08.02.2013 г. имало събрани 1800 лв. Св. М.
имала достъп до всички стаи, в т.ч. и до паричните суми, с които боравела във
връзка с домакинството. Същата била леля на св. В. К.. Последният бил в
отношения на близко познанство с двамата подсъдими. Около 07- 08.01.2013 г. свидетелката
М. и семейството на К. се били събрали. В разговор проведен между свидетелката
и нейната сестра свидетелката споменала, че полага грижи за възрастна болна
жена, че хората били много богати и че и гласували доверие, както и че знаела
къде държат парите. Свидетелят К. и подсъдимият Г. чули този разговор. Същата
вечер, когато си тръгнали подсъдимият Г. предложил на св. К. „Да я ударим тая”,
което значело да я оберат. Същият имал парично задължение към св. С. Г. *** и
му трябвали парични средства. Свидетелят
К. се съгласил да участва в обира, но категорично отказал да разпитва близките
си за това къде се намират ключовете, къде се намират парите, за да не разберат
намеренията му. Подсъдимият Г. казал, че ще проучи нещата. След около два три
дни се върнал в с. Долни Луковит, където живеел св. К. и му казал, че е
проследил леля му и е видял от къде
взема ключовете. След няколко дни св. С. Г. ***, на моста под месокомбината.
Двамата пристигнали до къщата на пострадалата, но св. К. се уплашил и се
отказал да участва в последния момент. Това не спряло подсъдимия Г.. Казал, че
ще си намери друг човек и се обадил в пирсъствие на св.К. на подсъдимия Т..
Съобщил му, че става въпрос за много пари. На разговор проведен между тримата
подсъдимият Т. дал съгласието си да участва в обира. На 08.02.2013 г. около 01.00
ч. двамата подсъдими пристигнали в гр. Червен бряг с лекия автомобил на св. И. О..
На същия подсъдимият Г. казал, че трябва да отиде до леля си, която се е
завърнала от друго населено място и че трябва да вземе пари от нея. Подсъдимият
Г. направлявал шофьора по пътя. С тях бил и св. В.К.. Подсъдимият Г. бил
подготвил две маски – черни, с дупки за очи и два чифта ръкавици. Когато спрели
близо до дома на пострадалата св. К. се уплашил отново и не слязъл. Двамата със
св.О. останали в автомобила, който бил спрян на по.далечно разстояние от къщата
на пострадалата. Слезли само двамата подсъдими. Преди да влязат в къщата си
сложили маските и ръкавиците. Пред портата подсъдимият Г. се протегнал и
откачил ключа за същата намиращ се на колоната, на която била захваната
портата. Отключил и двамата влезли в двора. Подсъдимият Г. повдигнал стелката
на входната врата, намерили ключа. Подсъдимият Г. отключил вратата и двамата
подсъдими влезли вътре в къщата. Стаята в дясно била заключена, поради което
същите продължили напред. Влезли в стаята, където спяла пострадалата. Вътре не
светело. Подсъдимият Г. се доближил до пострадалата, разтърсил я и я запитал
къде са и парите. Пострадалата започнала да крещи. Подсъдимият Г. и затиснал
устата с ръка, казал и да спре да вика и продължил да пита къде са и парите. Подсъдимият
Т. я ударил. Тъй като тя издавала нечленоразделни звуци подсъдимият Г. я
пуснал, обърнал се към подсъдимия Т. и му казал да я държи. Подсъдимият Т. я
хванал здраво за ръцете и той също започнал да я пита къде са и парите. През
това време подсъдимият Г. светнал с фенерче и започнал да рови из къщата.
Отишъл пред заключената врата, натиснал я с рамо. По този начин я разбил и
влязъл вътре. В стаята видял шкафче. Дръпнал силно една вратичка от шкафчето,
при което тя се счупила. Видял вътре метална кутия. Отворил я. Вътре били
поставени две пачки с банкноти, увити с бележки. Банкнотите били по 20 и по 50
лв. и една банкнота от 100 лв. Взел парите, отишъл при подсъдимия Т. и му
казал, че е намерил пари, но не зная колко са. Междувременно под натиска на
подсъдимия Т., който я държал за ръцете, стискал я и я ударил пострадалата П. дала
на последния парична сума, която държала на шкафчето до главата си. Същата сума
била в размер на 110 лв. с банкноти с различен номинал. При предаването на
парите от банкнотите изпаднала сумата 50 лв., които подсъдимият Т. не видял.
Така у него останала парична сума само в размер на 60 лв. След като разбрал, че
подсъдимият Г. е намерил пари, Т. пуснал ръцете на пострадалата. Двамата
тръгнали да излизат. На излизане подсъдимият Г. скъсал кабела на телефона,
намиращ се на табуретка до леглото. Заключили, оставили ключовете на местата,
от които ги взели, изтичали до колата. Едва тогава съобщили на св. О. какво са
направили. Пред него в колата подробно разказали какво са извършили. Преброили
парите на задната седалка на автомобила. Оказала се парична сума в размер на
1800 лв. От тази парична сума заплатили на св. О.. В дома на св. В.К. изгорили
маските и ръкавиците. Там си разделили парите. Св. О. вече си бил заминал и не
участвал в подялбата.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на досъдебното производство с допустими по закон
доказателствени средства доказателства – протоколи за разпит на подсъдимите в
качеството им на обвиняеми и на свидетелите К., О. Е.М. и С.Г. и постарадалата
Г.П. пред съдия; писмените доказателства – справки за съдимост; фотоалбуми,
протоколи за претърсване и изземване одобрени от съда по реда на чл.161 ал.2 НПК, експертно решение, медицинско направление, протокол за доброволно
предаване, характеристики за двамата подсъдими. Показанията на свидетелите са последователни, непротИ.речиви, взаимно
допълващи се и кореспондиращи както помежду си. Това се отнася и до показанията
на пострадалата П.. Съдът възприема и кредитира показанията на тази свидетелка,
макар и да се предадени от друго лице чрез тълкуване на мимически знаци, тъй
като същите кореспондират с обясненията на подсъдимите и показанията на
свидетелите К. и О. дадени пред съдия и с показанията на св.М.. В своята
съвкупност всички гласни и писмени доказателства, събрани в хода на ДП подкрепят самопризнанието на подсъдимите дадено
пред съда.
При така установената фактическа обстановка, въз
основа на самопризнанието на подсъдимите и събраните в хода на ДП
доказателства, които го подкрепят, съдът прие за установени фактическите
обстоятелства изложени в обвинителния акт като прие, че както от обективна,
така и от субективна страна двамата подсъдими са осъществили състав на
престъпление по чл.198 ал.1 вр. с ал. 20 ал.2 от НК.
От обективна страна
- Действайки в съучастие, използвайки физическа принуда насочена към
занижаване физическата защита на откраднатата вещ чрез натискане устата и
държане за ръцете на обездвижената от болестта П. двамата подсъдими отнели без
съгласието и против него чужда движима вещ – нейна собственост, а именно
парична сума в общ размер 1860 лв. всеки един от двамата подсъдими участвал в
изпълнителното деяние установено от показанията на св. К. и О., с които
кореспондира направеното от двамата подсъдими подробно самопризнание пред съда
и показанията на пострадалата П.. Подсъдимият Г. държал и стискал през устата
пострадалата и и искал парите, след което разбивайки врата на стая и дървено
крило на шкаф откраднал парична сума в размер на 1800 лв. Подсъдимият Т. ударил
пострадалата, държал я силно през ръцете и я притискал към леглото докато под
влияние на тази сила пострадалата му дала паричната си сума, която държала на
шкафчето до главата си, от която при бързината на действията подсъдимият Т.
взел само сумата 60 лв. Под влияние на употребената срещу нея сила при
безпомощното си състояние – да не може да се движи и говори поради преживения
инсулт пострадалата занижила физическата защита на откраднатата и вещ - парични суми от 1800 лв. и от 60 лв. Употребената
от двамата подсъдими принуда била насочена до занижаване на физическата защита
на вещта. Така основният, улесненият акт – кражбата двамата подсъдими извършили
не просто без съгласието на пострадалата, владелец на паричните суми, а и
против съгласието и.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл с ясни представи в съзнанието на двамата подсъдими за обществената
опасност на деянието и неговите обществено опасни последици, като целели и
искал настъпването им. Това се установява от поведението на подсъдимите по време на извършване на престъплението.
Същите предварително се подготвили за извършване на престъплението –
подсъдимият Г. направил проучване как да се проникне в дома; двамата с Тодоро
договорили участието си; подсъдимият Г. предварително приготвил и взел за
осъществяване на деянието маски и ръкавици; съзнателно използвали физическа
принуда върху пострадалата – да я сплашат като по този начин да я мотивират
против волята си да им даде паричните суми които владеела и упорито преследвали
целта си в продължение на 15 минути физически малтретирайки пострадалата; с
всички свои описани действия двамата целели и искали настъпването на
общественоопасните последици - да
отнемат чужда движима вещ използвайки принуда..
При така установеното съдът призна подсъдимите за виновни по
повдигнатото обвинение. При индивидуализиране на наказанието – какво по вид и
размер наказание следва да се наложи на всеки един от тях съдът взе предвид
освен степента на обществена опасност на деянието и установените конкретни
фактически обстоятелства при извършване на деянието, в частност безпомощното
състояние в което се намирала пострадалата поради заболяването си; степента на
обществена опасност на двамата подсъдими – формално чистото съдебно минало на
подсъдимия Г., миналите осъждания на подсъдимия Т. с влезли в законна сила
присъди за кражби по чл.197 т. 3 вр. с чл.195 ал.1 т.3,4,5 НК извършени през
2009 г. и 2011 г., за които престъпления му е било налагано наказание пробация;
възстановяването на половината от откраднатата сума от подсъдимия Г.,
критичното отношение, разкаянието и доброто процесуално поведение на
подсъдимите в двете фази на процеса. Отчитайки горните факти съдът прие, че по отношение и на двамата подсъдими са налице
едновременно условията на чл.58а ал.1 и чл.55 от НК, при което при
задължителния характер на разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК съдът приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т. 1 от НК и по отношение на двамата подсъдими.
Отчитайки изложените по-горе факти, както и че подсъдимият Г. е бил
организаторът на престъплението, че той е подсигурил маскировъчните подръчни
средства за извършването му, че е откраднал голямата парична сума и чрез
разрушаване на прегради – врата на стая и крило на шкаф съдът прие, че при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК на същия следва да бъде наложено наказание
една година лишаване от свобода. Именно с оглед доброто процесуално поведение
на подсъдимия, това че е възстановил на пострадалата половината от открадната
сума и това, че е осъждан само веднъж за престъпление по чл.343б ал.1 от НК
съдът счете, че така наложеното наказание ще изпълни целите си, без да се
налага да се търпи реално. Предвид степента на обществена опасност на
престъпното деяние и конкретното поведение на подсъдимия при осъществяване
изпълнителното деяние на престъплението съдът отложи изпълнението на
наказанието с четиригодишен изпитателен срок. Съдът счете, че по така
наложеното и отложено наказание при този изпитателен срок ще въздейства на
подсъдимия възпиращо, а и превъзпитателно както по отношение на последния, така
и на обществото. Съдът прие, че така определеното и наложено по размер
наказание е съответно на конкретната обществената опасност на деянието и на
дееца.
Отчитайки изложените по-горе факти за конкретната
степен на обществена опасност на деянието и тази на подсъдимия Т. – осъждан
вече за квалифицирани кражби на пробация, като взе предвид и че деянието за
което му е повдигнато настоящето обвинение е извършил в изпитателния срок на
осъждането му по Нохд.№102/2011 г. по описа на Кнежа на три месеца лишаване от
свобода за престъпление по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 от НК с определение
№190/28.10.2011 г., в сила от тази дата, при горните съображения за начина на
извършване на престъплението по отношение на болна възрастна жена съдът прие,
че налаганите на подсъдимия наказания пробация не са оказали върху него своето
превъзпитателно и възпиращо въздействие, поради което при индивидуализация на
наказанието наложи на този подсъдим наказание една година и два месеца лишаване
от свобода. На основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 ЗИНЗПС съдът постанови това
наказание да се търпи при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. При горните
доводи и съображения съдът прие, че така наложеното с присъдата наказание ще
изпълни по отношение на подсъдимия целите визирани в чл.36 от НК и генералната
превенция на закона.
На основание чл.68 ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение
наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Т. с влязло
в сила на 28.10.2011 г. определение по
чл.382 ал.7 от НПК, постановено от РС Кнежа по Нохд.№ 102/2011 г., като
постанови това наказание да се търпи отделно в затворническо общежитие от
открит тип при общ режим съгласно разпоредбата на чл.61 т.3 вр. с чл.59 ал.1 от
ЗИНЗПС, тъй като установи, че престъплението за което бе осъден с настоящата
присъда е извършено в изпитателния срок на това осъждане. С това определение на
РС Кнежа, с което е било одобрено споразумение между подсъдимия и неговия
защитник и прокурор при Районна прокуратура Кнежа подсъдимият е осъден на три
месеца лишаване от свобода изпълнението на което наказание е отложено с
тригодишен изпитателен срок. Този срок тече в периода 28.10.2011 г. –
28.10.2014 г. Грабежът подсъдимият е извършил в този изпитателен срок – на
08.02.2013 г.
По гражданския иск
Съдът прие, че
предявения граждански иск е допустим. Предявен е от лице, притежаващо както
активната легитимация, така и правния интерес да предяви такъв иск. С оглед
събраните по делото доказателства съдът установи наличието на всички елементи
от сложния юридически факт на деликта по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД: налице е
извършено от подсъдимата деяние, което е протИ.правно и е обявено от закона за
наказуемо с разпоредбата на чл. 198 ал.1 от НК; деянието е извършено от
подсъдимите; извършено е от тях умишлено
при пряк умисъл - виновно; от извършеното от тях деяние за пострадалата са
настъпили имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка
с извършеното от подсъдимите деяние и са резултат от това деяние. Видно е от
всички събрани в хода на процеса доказателства, че на пострадалата протИ.законно без нейно съгласие и против
нейната воля е открадната от двамата подсъдими парична сума в размер на 1860
лв.
При така установените факти за кумулативното наличие
на всички елементи от състава на деликта по чл.45 ал.1 от ЗЗД, като взе
предвид събраните в хода на процеса
доказателства, прие4тата като доказателство по делото вносна бележка за внесена
по сметка на пострадалата парична сума в размер на 650 лв. и разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД съдът прие, че предявеният граждански иск за имуществени вреди е
основателен и доказан в размер на 1210 лв.,
като за разликата до 1860 лв. отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Съдът присъди, че сумата се дължи ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на деянието до окончателното и
изплащане.
При този изход на делото на основание чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите да
заплатят по бюджетната сметка на РС Червен бряг по 26.43 лв. съдебно деловодни
разноски за вещо лице направени в хода на досъдебното производство, както и по
25 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: