№ 82
гр. Велико Търново , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000335 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № Р-348 от 2.07.2020 г., постановено по т.д. №
229/2018г. Великотърновският окръжен съд осъдил Застрахователна
компания „Уника“ АД – гр. София да заплати на И. Т. Р.сумата от 70 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от ПТП на 14.07.2016
г., причинило вътрешноставно многофрагментно счупване на дясната
голямопищялна кост на подбедрицата и свързаните с това страдания, както и
сумата от 1 727,40 лв., обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение и рехабилитация, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху
вземанията, считано от 26.06.2018 г. до окончателното им изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД. С
решението Застрахователна компания „Уника“ АД е осъдена да заплати на
адв. Х. Р. К.. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 681.82 лв., на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, по сметка на Великотърновския окръжен съд
да заплати сумата от 2 869.10 лв., държавна такса върху уважената част от
исковете.
Въззивна жалба против горното решение в частта за сумата над 35 000
лв. до 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, е
подадена от Застрахователна компания „Уника“ АД, с оплакване за
1
неправилност на същото. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че механизмът на настъпилото ПТП е доказан
безспорно и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е неприложим в случая. Посочва се, че с
поведението си ищцата е нарушила правилата за движение по пътищата, като
не е спазила пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и
по този начин е отнела предимството на лекия автомобил, управляван от
застрахования С. Х. П.. Излага се, че твърденията за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата се доказват от заключението на
вещото лице – автоинженер, посочени в приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза, но въпреки това първоинстанционният съд не е
приложил правилно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, като погрешно е
отхвърлил направеното възражение за съпричиняване, мотивирайки се с
постановеното в хода на АНД решение и неговата обвързваща сила.
Жалбоподателят счита също, че присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е прекомерно, като за по-тежки увреждания от тези на ищцата
съдебната практика предвижда сходни и по-ниски от присъдената сума за
обезщетение за неимуществени вреди. Направено е искане
първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено в обжалваната част.
Претендира се заплащането на разноски за производството.
От ответната по жалбата страна И. Т. Р.не е постъпил писмен отговор.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във
въззивната жалба оплаквания и данните по делото, приема за установено
следното:
Пред Великотърновският окръжен съд са предявени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от И. Т. Р.против ЗК „Уника“ АД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., частично от
50 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1 727,40 лв., претърпени от
ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 14.07.2016 г.
Ответникът ЗК „Уника“ АД е оспорил исковете. В отговора на исковата
молба е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, както и възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение.
В хода на производството искът за неимуществени вреди е увеличен на
сумата от 70 000 лв. като претендирано общо обезщетение за вредите.
От фактическа страна се установява следното:
С влязло в сила на 09.11.2019 г. решение № 468/24.10.2019 г. по АНД №
929/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново привлеченият С. Х. П.
от гр. Горна Оряховица е признат за виновен в това, че на 14.07.2016 г., на път
III-502 /с. Обединение, общ. Полски Тръмбеш – с. Климентово, общ. Полски
Тръмбеш/, в района на кръстовище с път VTR 1234 /с. Иванча – с.
2
Обединение/, при управление на лек автомобил „Грейт Уол Волекс Ц10“, с
рег. № СА 29****, нарушил правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП – на пътно платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, навлязъл
и се движил в лентата за насрещно движение без да извършва изпреварване
или заобикаляне; чл. 20, ал. 2, изр. посл. от ЗДвП – не намалил скоростта и не
спрял незабавно при възникнала опасност за движението – предприелия
маневра потегляне лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № Р 63**** от
път VTR 1234 към път III-502, от юг към север, управляван от И. Т. Р.от с.
Каран Върбовка, общ. Две могили, обл. Русе; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – при
избиране скоростта си на движение, в случая от 94,03 км/ч., превишил
максимално допустимата скорост от 90 км/ч. извън населено място за пътно
превозно средство от категория „В“, в резултат на което блъснал лекия
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № Р 63**** и по непредпазливост
причинил на водача И.Р.средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движението на долен десен крайник поради вътрешноставно
многофрагментно счупване на дясната голямопищялна кост на подбедрицата.
Между страните не е спорно, че по отношение на С. Х. П., към датата на
процесното ПТП, е бил налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество,
обективиран в застрахователна полица № 16253410318/14.05.2016 г.
С молба вх. № 10332/06.06.2018 г. И.Р.е предявила извънсъдебно
претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени и имуществени вреди във връзка с процесното ПТП. По
молбата при ответното застрахователно дружество е образувана щета №
16412530057/11.06.2018 г.
С писмо изх. № 3322/30.08.2018 г. ищцата И.Р.е уведомена, че
застрахователят отказва да изплати обезщетение по заведената от нея
претенция, поради непредставяне на влязъл в сила акт по образуваното
досъдебно производство № ЗМ-105/14.07.2016 г. по описа на РУ на МВР –
Полски Тръмбеш.
От заключението на назначената от първостепенния съд съдебна
автотехническа експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило
при следния механизъм: лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № Р
63****, управляван от И.Т. Р., предприел маневра потегляне от път VTR
1234, преминавайки покрай пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ по посока от с. Иванча към с. Обединение, от юг на север.
Изпълнявайки маневра завой наляво, автомобилът навлиза на път III-502,
където в същото време от запад към изток, от с. Обединение към с.
Климентово, се движил лек автомобил „Грейт Уол Волекс Ц10“, с рег. № СА
29****, управляван от С. Х. П., като пресича траекторията му на движение.
Възприемайки възникналата опасност от сблъсък между двата автомобила,
водачът на лекия автомобил „Грейт Уол“ предприема интензивно спиране и
3
завиване наляво, с цел предотвратяване на сблъсък, но не успява да спре
преди мястото на удара със скоростта, с която се е движил в момента, в който
е предприел спирането -около 94 км/ч. В резултат на взаимното пресичане на
траекториите им на движение настъпва удар, след който лекият автомобил
„Грейт Уол“ се отклонява наляво, преминава през северния ръб на платното
за движение на път III-502, през затревения банкет и се удря с предната си
лява част в бетонен стълб на намиращия се наблизо стопански двор, като се
завърта на около 20 градуса, обратно на часовниковата стрелка и след като
изразходва кинетичната си енергия до нулева стойност, преустановява
движението си на мястото, където е намерен при първоначалния оглед. След
удара лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ се завърта на около 170 градуса
по часовниковата стрелка, придвижва се на 35,7 м в посока изток, с лявата
част върху северния банкет и след като изразходва кинетичната си енергия до
стойност от нула, преустановява движението си на мястото, където е намерен
при първоначалния оглед. Установява се заключението на автотехническата
експертиза, че ПТП е реализирано на 14.07.2016 г., около 10:40 ч., на
кръстовище между път III-502 /от с. Обединение към с. Климентово/ и път
VTR 1234 /от с. Иванча към с. Обединение/, извън населено място, през деня,
при нормална видимост. Платната за движение по двата пътя са асфалтирани,
широки, със средно износено пътно покритие, като път III-502 е разположен
по посока от запад към изток, а път VTR 1234 – по посока от юг към север. И
двата пътя са с двупосочни платна за движение, с по една лента за движение
във всяка посока, като в зоната на кръстовището няма изградени острови и
друга хоризонтална маркировка. За движещите се по път VTR 1234, преди
кръстовището с път III-502 има поставен пътен знак Б1 /“Пропусни
движещите се по пътя с предимство“/. Според заключението на същата
експертиза лекият автомобил „Грейт Уол“, управляван от С. П. се е движил
по посока от с. Обединение към с. Климентово по път III-502, който се явява
с предимство на кръстовището с път VTR 1234. Водачът на лекия автомобил
„Фолксваген Пасат“ И.Р.се е движил по път VTR 1234 в посока от юг към
север преди да достигне кръстовището с път III-502. На кръстовището, в
дясната част на платното за движение на път VTR 1234 е налице вертикална
пътна сигнализация с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. Съгласно заключението единствената техническа възможност
ищцата да избегне и предотврати удара е била да не предприема маневра
потегляне и завиване наляво на път III-502 по посока от с. Иванча към с.
Обединение. В заключение вещото лице посочва, че водачът на лекият
автомобил „Грейт Уол“ се е движил по път с предимство, докато водачът на
лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ е следвало да се съобрази с поставения
пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и да не
предприема потегляне и завиване наляво от път VTR 1234 към път III-502.
С оглед на обстоятелството, че в исковата молба не са налице твърдения
за други травматични увреждания на ищцата освен счупването на горния
край на тибията и с исковата молба не се претендират неимуществени вреди
4
от развита коксартроза на дясната тазобедрена става, наложила оперативно
лечение-алопластика на дясна тазобедрена става и свързаните с това болки и
страдания и остатъчни явления, както и за артрозни изменения в колянната
става и скъсяване на левия крайник с 3 см., съдът възприема заключението на
медицинската експертиза само в частта относно телесното увреждане закрито
многофрагментно счупване на горния край на дясната тибия /големия пищял/,
изграждаща дясната подбедрица, съпроводено с разкъсан ставен менискус и
свързаното с това увреждане лечение, период на възстановяване, остатъчни
явления.
От заключението на съдебномедицинска експертиза, назначена от
първоинстанционния съд се установява, че при ПТП на 14.07.2016 г.
пострадалата И.Р.е получила следните травматични увреждания: закрито
многофрагментно счупване на горния край на дясната тибия /големия пищял/,
изграждаща дясната подбедрица, съпроводено с разкъсан ставен менискус.
Това е наложило нейната хоспитализация в отделението по ортопедия и
травматология при МОЛБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – гр. Велико Търново,
където е била на лечение от 14.07.2016 г. до 26.07.2016 г. Оперирана е на
18.07.2016 г. с поставяне на метална остеосинтеза. На 26.07.2016 г. И.Р.е
приета за лечение в отделението по физиотерапия и рехабилитация при
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, от където е изписана на 02.08.2016 г. На
12.09.2016 г. отново е приета за лечение в отделението по физиотерапия и
рехабилитация при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, което продължило до
19.09.2016 г. Провеждани са на ищцата и амбулаторни прегледи при
специалисти ортопеди на 15.11.2016 г., на 28.03.2017 г. и на 17.01.2018 г.
Вещото лице посочва, че продължителният период на възстановяване е в
рамките на добрата медицинска практика при приложеното оперативно,
медикаментозно и рехабилитационно лечение с домашен амбулаторен режим
на възстановяване. Пълното клинично възстановяване на пострадалата при
този вид травма се очаква в срок от около осем месеца. В областта на
травмата се наблюдават остатъчни явления, констатирани при амбулаторните
прегледи – хипотрофия на бедрената и подбедрената мускулатура на долния
десен крайник, довели до трудно придвижване, лесна уморяемост и болки при
промяна на времето. Р.се придвижва с помощно средство – бастун. При
амбулаторните прегледи във времето са констатирани също ограничен обем
на разгъване от 10 градуса в дясната колянна става и флексионна контрактура
/на сгъване/, неповлияващи се от проведеното физиотерапевтично лечение,
заедно с персистираща болка при ходене и натоварване в колянната става и
при промяна на времето, въпреки непрекъснатото противоболково и
противовъзпалително медикаментозно лечение до настоящия момент. Според
вещото лице, И.Р.ще търпи дискомфорт в колянната става на долния десен
крайник за неопределен период от време, като дискомфортът ще се
задълбочава с възрастта. При пострадалата се установява още и трайно
ограничение в обема на сгъване и разгъване в дясната колянна става, което е в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и е послужило, наред с понесената
5
алопластика на тазобедрената става като основание за издаване на експертно
решение на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, с което И.Р.е
освидетелствана пожизнено с оценка от 55% трайно намалена
работоспособност. Установяват се също и белези от оперативна интервенция
по външната странична част на дясната подбедрица и „Г“ образен срез в
зоната на дясната тазобедрена става. Причинените наранявания от
възникналото ПТП при И.Р.са локализирани в областта на долния десен
крайник – таз и колянна става, като те биха възникнали и при поставен
предпазен колан, тъй като травмите са причинени от притискане на долните
крайници от детайли вътре в купето на автомобила и попадат извън обсега на
защита на предпазния колан. В съдебно заседание пред първоинстанционния
съд вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, уточнява, че
травмата се задълбочава с възрастта за неопределено време по отношение на
двигателната активност вдясно. Във връзка със счупването на И.Р.е
извършена оперативна интервенция, като е поставена метална планка, която
ще остане за цял живот. Според вещото лице има скъсяване на долния ляв
крайник с 3 см, което затруднява движението на ищцата, като заедно с
хипотрофията и атрофията на подбедрената мускулатура е довело до
придвижването с помощта на помощно средство. И.Р.ще остане в това
състояние до края на живота си, поради което е освидетелствана пожизнено
от ТЕЛК.
Като свидетел по делото е разпитан С. Х. П. – участник в процесното
ПТП. От показанията му се установява, че преди настъпване на
произшествието пътувал от с. Обединение към гр. Полски Тръмбеш, като се
движил по главния път. На разклона за с. Иванча ищцата И.Р.излязла на
пътното платно от неговата дясна страна, без да се съобрази с пътен знак
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Р.почти спряла напречно на
пътното платно, поради което на свидетеля се наложило да заобиколи
управлявания от нея автомобил от ляво, за да избегне инцидент. При
заобикалянето закачил левия калник на нейната кола, при което тя се
обърнала в посока към гр. Полски Тръмбеш. Управляваният от свидетеля
автомобил се ударил с левия си калник в намиращия се отсреща стопански
двор. По пътното платно нямало никаква маркировка. Ищцата почти спряла
на знака, подала се на кръстовището и почти спряла на пътното платно в
половината, в която се движил свидетеля. В участъка, в който настъпило ПТП
няма ограничения на скоростта, поради което позволената скорост била 90
км/ч. Имало отбивка за с. Иванча, но към момента на настъпване на ПТП
нямало добра видимост към нея, поради наличието на растителност около
пътя. Свидетелят възприел ищцата Р.едва когато тя навлязла в кръстовището.
В този момент той се намирал близо до кръстовището и предприел маневра за
спиране и избягване на удара, тъй като преценил, че ако продължи
движението си напред ще блъсне другия автомобил по средата. Настъпил
удар между левия калник на автомобила на ищцата и десния калник на
автомобила, управляван от С. П.. Близо до кръстовището, където настъпил
6
инцидента имало възвишение. От там се разкривала видимост на около 40 м,
като преди това не би могло да се види, че има кръстовище и отбивка на пътя.
В момента, в който И.Р.видяла С. П., тя се намирала в неговото пътно платно.
Свидетелят преценил, че управляваният от нея автомобил е спрял в платното
му за движение.
Като свидетел по делото е разпитана и Р. Д. М.. От показанията се
установява, че на 14.07.2016 г. И.Р. се обадила от болницата. Била много
разстроена и уплашена. Свидетелката била през цялото време с нея докато я
транспортирали след изследвания до „Старата болница“. Р.изпитвала силни
болки. Майка започнала да се грижи за нея. Свидетелката М. я карала на
ТЕЛК, вземала помощни средства – патерици, тоалетен стол и инвалидна
количка. Ищцата се възстановявала доста дълго време, като дори не можела
да излиза от тях. Имала нужда от чужда помощ. Едва миналата година си
купила кола и се престрашила да шофира отново. Според впечатленията на
свидетелката, И.Р.е добър шофьор. Внимателна е си поставя предпазен
колан, когато шофира. Свидетелката посочва, че към момента ищцата не е
напълно възстановена. Освен операцията на подбедрената кост, се наложила
и смяна на тазобедрената кост в гр. Плевен. Р.имала проблем с имплантите,
дълго време изпитвала болки и продължава да изпитва такива. Имплантите не
били премахвани. Ищцата била много уплашена, страхувала се да шофира и
да се вози в автомобил. Ищцата споделяла със свидетелката, че след
инцидента изпитва болки в областта на счупването и по целия крак нагоре.
Ищцата споделила със свидетелката, че при самия удар болката от
счупването била ужасна.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните
правни изводи:
Решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата вследствие на ПТП е уважен за сумата от 35 000 лв. е
влязло в сила като необжалвано. Решението е влязло в сила и за присъденото
на ищцата обезщетение за имуществени вреди.
Предмет на въззивното производство е решението, с което искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 35 000лв. до 70
000лв. Решението в тази част е валидно и допустимо.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди направените оплаквания, намира, че въззивната
жалба на ответника по делото е частично основателна.
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване
на прякото право по чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането срещу
ответното застрахователно дружество за обезщетяване на претърпените вреди
от увреденото лице – И.Т. Р..
7
Предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са
наличието на деликт, наличието на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
С. Х. П., управлявал лек автомобил „Грейт Уол Волекс Ц10“ с рег. № СА
29****, застрахован при ответника, са установени с решение №
468/24.10.2019 г. по АНД № 929/2019г. по описа на Районен съд – Велико
Търново. Съдебният акт е влязъл в сила на 09.11.2019г., като съобразно
мотивите по т. 15 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
е приравнен по последици на влязла в сила присъда и притежава обвързваща
сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд.
С оглед задължителната сила на решението по чл. 78а от НК и
наличието на вляло в сила решение до размера на уважената част от иска-
35 000 лв. и относно присъденото обезщетение за имуществени вреди,
предявеният иск за неимуществени вреди е установен по основание.
В случая страните спорят относно размера на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди и относно наличието на
съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е
приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията
съгласно чл.52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен еквивалент не само на болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Ето защо размерът на обезщетението следва да се
определи при преценка на конкретните обстоятелства – характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения и др. Утвърдилата се
съдебна практика приема, че при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия, а
като ориентир за размера на обезщетенията би следвало да се вземат предвид
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент/момента на увреждането/.
Следва да се отбележи, че в случая на обезщетяване подлежат само
неимуществени вреди на ищцата, вследствие на претърпяното от нея телесно
увреждане, за което се твърди в исковата молба. Само тези вреди са
обхванати от исковата претенция, а останалите увреждания, посочени в
заключението на вещото лице и свързаните с тях лечение, неудобства,
остатъчни явления са извън исковата претенция. Въззивният съд съобразява
тези обстоятелства, тъй като те са свързани с допустимостта на иска. Не
8
подлежат на обезщетяване вредите, извън заявените с исковата молба.
При определяне размера на дължимото на ищеца И. П. обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания въззивният
съд взе предвид следните обстоятелства: вида на увреждането - закрито
многофрагментно счупване на горния край на дясната тибия /големия пищял/,
изграждаща дясната подбедрица, съпроводено с разкъсан ставен менискус;
степента на увреждането, представляващо средна телесна повреда;
болезнеността на същото; проведеното лечение: непосредствено след
произшествието ищцата е била на лечение в болница в продължение на
дванадесет дни, където е била оперирана с поставяне на метална
остеосинтеза, след това в рамките на седем дни, отново в болница, й е
проведена рехабилитация, след което е била на домашно лечение, проведен е
още един курс на лечение в отделението по физиотерапия и рехабилитация;
изпитваните от ищцата болки и страдания, които първоначално са били много
силни; изпитваните от пострадалата неудобства в ежедневието поради
невъзможността да се придвижва-първоначално ищцата И.Р.използвала
инвалидна количка и патерици, за да се придвижва, а впоследствие и бастун;
неудобствата от необходимостта ищцата да бъде обслужвана и подпомагана
от близките си; периода на възстановяване-около осем месеца; остатъчните
явления в областта на травмата-хипотрофия на подбедрената мускулатура на
долния десен крайник, водеща до трудно придвижване, лесна уморяемост и
болки при промяна на времето; трайно ограничения обем на
екстензия/разгъване/ от 10 градуса в дясната колянна става и флексионна
контрактура/на сгъване/, неповлияващи се от проведеното рехабилитационно
лечение, заедно с персистиращата болка при ходене и натоварване на
колянната става и при промяна на времето, въпреки непрекъснато
противоболково и противовъзпалително медикаментозно лечение;
обстоятелството, че и към настоящия момент ищцата има затруднение при
придвижването-налага се да ползва бастун; обстоятелството, че ищцата ще
търпи неудобство и дисконфорт в колянната става на десния долен крайник за
неопределен период от време, задълбочаващ се с възрастта; отражението на
травмата върху психоемоционалното състояние-ищцата била уплашена,
страхувала се да шофира и да се вози в автомобил; възрастта на ищцата към
момента на произшествието-61 години.
Съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в
страната към момента на увреждането-14.07.2016г. и съобразно критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД въззивният съд намира, че следва да бъде
определено обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-
болки и страдания в размер на 60 000 лв. Този размер на обезщетение
представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Не са налице предпоставки в случая за определяне на
обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от посочения.
9
В производството пред първоинстанционния съд ответното
застрахователно дружество е направило възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата поради неспазване на правилата за
движение по пътищата – несъобразяване с пътен знак Б1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и отнемане предимството на движещия
се по главния път С. П.. Възражението се поддържа и пред въззивната
инстанция. В съдебния си акт първостепенния съд е приел, че поради
стабилитета на решението по чл. 78а от НК установяването на нови
фактически положения, в това число и по отношение на твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от
страна на пострадалата, е изключено. Поради това съдът е отрекъл доводите
за съпричиняване на формално основание – чл. 300 от ГПК.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя горния извод на
първостепенния съд. Съобразно константната практика на ВКС на РБ,
влязлата в сила присъда и решението по чл. 78а от НК се ползват със сила на
пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 300 от ГПК
обстоятелства – те са задължителни за съда, разглеждащ гражданскоправните
последици от конкретното деяние, но само относно това дали то е извършено,
или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Те имат
доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на
извършителя на престъплението. Поведението на пострадалия не е предмет на
произнасяне със съдебния акт в наказателното производство, освен ако се
касае за съпричиняване, представляващо елемент от състава на
престъплението, какъвто настоящият случай не е. Всички останали факти,
които имат отношение към гражданските последици на деянието, с оглед
принципите за непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да
бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в
рамките на производството по разглеждане на предявения срещу
застрахователя иск и следва да бъдат отчетени при определяне размера на
дължимото обезщетение.
В настоящия случай определеното обезщетение от 60 000 лв. следва да
бъде намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата И. Р.. Същата е допуснала нарушение на чл. 6, т. 1 и чл. 50, ал. 1
от ЗДвП, тъй като не е съобразила поведението си с пътния знак на
кръстовище, на което един от пътищата е обозначен като път с предимство,
като водач, който се движи по другия път, а именно с пътен знак
Б1/“Пропусни движещите се по пътя с предимство“/. Предприемайки маневра
потегляне и завиване наляво по път ІІІ-502 по посока от с.Иванча към
с.Обединение ищцата е допринесла за настъпване на пътно транспортното
произшествие. Удара между двата леки автомобила е бил напълно
предотвратим, ако пострадалата И.Р.беше спазила пътния знак Б1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“, когато е възприела движещия се по този
път лек автомобил, управляван от С. П.. До този извод за допуснато от
10
ищцата нарушение на правилата за движение по пътищата въззивният съд
достигна като съобрази механизма на настъпване на произшествието, данните
за пътната сигнализация, които са установени от заключението на
изслушаната от първоинстанционния съд и неоспорена от страните, съдебна
автотехническа експертиза, както и показанията на свидетеля С. П..
Поведението на ищцата е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Преценявайки извършеното от ищцата нарушение на правилата за
движение по пътищата, което също е допринесло за настъпване на
пътнотранспортното произшествие, и съпоставяйки го с допуснатите от
другия участник в пътното произшествие нарушения на правилата за
движение, въззивният съд определя съпричиняване от страна на пострадалата
в размер на 1/3.
При така определената степен на съпричиняване обезщетението в
размер на 60 000 лв., следва да се намали на 40 000 лв. В този размер
предявеният иск следва да се уважи. За разликата над 40 000 лв. до
присъдения от първостепенния съд размер от 70 000 лв. предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли. Обезщетението в размер на 40 000 лв.
се дължи ведно със законната лихва считано от 26.06.2018г.
С оглед на горните изводи обжалваното решение, в частта, с която
ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 40 000 лв. до 70 000 лв.
следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което
предявеният иск за тази разлика, представляваща сумата от 30 000 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Решението в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да
заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 35 000
лв. до 40 000 лв. следва да се потвърди.
При този изход на делото решението в частта, с която ЗК „Уника“ АД-
гр.София е осъдена да заплати на адвокат Х. Р. К.. адвокатско
възнаграждение за сумата над 1554.67 лв. следва да бъде отменено, тъй като
предявеният иск за неимуществени вреди се уважава не в размер на 70 000
лв., а в размер на 40 000 лв.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, при което искът за
неимуществени вреди са уважава в размер на 40 000 лв. решението в частта,
с която ответното дружество е осъдено да заплати държавна такса за сумата
над 1669.10 лв. следва да се отмени, тъй като дължимата държавна такса
съобразно уважената част от иска за неимуществени вреди е с 1200 лв. по-
малко, отколкото е присъдената с първоинстанционното решение.
При този изход на делото И.Р.следва да бъде осъдена да заплати на
ответното застрахователно дружество сумата от 182.86 лв. за направените
разноски пред първата инстанция /заплатени депозити за експертизи и за
11
свидетел/, съобразно отхвърлената част от иска, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. за производството пред първата
инстанция.
При този изход на делото, съобразно уважената част от жалбата
ответницата по въззивната жалба И.Р.следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 600 лв. разноски по делото за тази инстанция, както
и сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение за защитата пред тази
инстанция.
За производството пред въззивната инстанция на адвокат Христо К.
следва да се присъди на основание чл.38 ал.1 от ЗА за адвокатско
възнаграждение сумата от 225.71 лв., определено по Наредба № 1/2004г.
съобразно отхвърлената част от жалбата, което да бъде заплатено от
жалбоподателя.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № Р-348 от 02.07.2020г. на Окръжен съд-Велико
Търново, постановено по т.д. № 229/2018г. по описа на същия съд, в частта, с
която Застрахователна компания „Уника“ АД-гр.София е осъдена да заплати
на И. Т. Р.обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от
пътнотранспортно произшествие на 14.07.2018г., причинило й
вътрешноставно многофрагментно счупване на дясната голямопищялна кост
на подбедрицата и свързаните с това страдания за разликата над 40 000лв. до
70 000лв., ведно със законната лихва върху тази разлика считано от
26.06.2018г. до окончателното й изплащане, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. Р.против Застрахователна компания
„Уника“ АД-гр.София иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от
пътнотранспортно произшествие на 14.07.2018г., причинило й
вътрешноставно многофрагментно счупване на дясната голямопищялна кост
на подбедрицата и свързаните с това страдания, за разликата над 40 000 лв. до
70 000 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-348 от 02.07.2020г. на Окръжен съд-
Велико Търново, постановено по т.д. № 229/2018г. по описа на същия съд, в
останалата обжалвана част, с която Застрахователна компания „Уника“ АД-
гр.София е осъдена да заплати на И. Т. Р.обезщетение за неимуществени
вреди, пряка последица от пътнотранспортно произшествие на 14.07.2018г.,
причинило й вътрешноставно многофрагментно счупване на дясната
12
голямопищялна кост на подбедрицата и свързаните с това страдания за
разликата над 35 000лв. до 40 000лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика считано от 26.06.2018г.7.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № Р-348 от 02.07.2020г. на Окръжен съд-Велико
Търново, постановено по т.д. № 229/2018г. по описа на същия съд, в частта, с
която Застрахователна компания „Уника“ АД-гр.София е осъдена да заплати
на адвокат Х. Р. К.. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА сумата над 1554.67 лв.
ОТМЕНЯ решение № Р-348 от 02.07.2020г. на Окръжен съд-Велико
Търново, постановено по т.д. № 229/2018г. по описа на същия съд, в частта, с
която Застрахователна компания „Уника“ АД-гр.София е осъдена да заплати
по сметка на Великотърновския окръжен съд сумата над 1669.10 лв.
държавна такса.
ОСЪЖДА И. Т. Р.от с.Обединение, *********, с ЕГН ********** да
заплати на Застрахователна компания „Уника“ АД -гр.София сумата от
182.86 лв. разноски за производството пред първата инстанция, съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА И. Т. Р.от с.Обединение, *********, с ЕГН ********** да
заплати на Застрахователна компания „Уника“ АД -гр.София сумата от 150
лв. юрисконсутско възнаграждение за производството пред първата
инстанция инстанция.
ОСЪЖДА И. Т. Р.от с.Обединение, *********, с ЕГН ********** да
заплати на Застрахователна компания „Уника“ АД -гр.София сумата от 600
лв. разноски за производството пред въззивната инстанция, съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА И. Т. Р.от с.Обединение, *********, с ЕГН ********** да
заплати на Застрахователна компания „Уника“ АД -гр.София сумата от 150
лв. юрисконсутско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД-гр.София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София ,бул.“Тодор
Александров“ № 18 да заплати на адвокат Х. Р. К.. от гр.Велико Търново
сумата от 225.71 лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗА за процесуалното
представителство на ищцата И.Р.в производството пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14