РЕШЕНИЕ
№ …
Гр.
София, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГО, I-11-ти
състав, в
публичното
заседание на двадесет
и трети март
две хиляди двадесет
и първа
година в
състав:
СЪДИЯ:
Илиана
Станкова
при
секретаря Юлиана
Шулева, като
разгледа гр.д.
№ 17138/2014 г., за да се
произнесе,
взе предвид
следното:
Предявени
са обективно и
субективно
активно съединени
осъдителни
искове с
правно
основание чл.
72, ал.1 ЗС и чл. 86 ЗЗД.
Ищците Д.С.А. и Р.С.А.
твърдят, че
са съпрузи и
първият от
тях по време
на брака е
бил член
кооператор в
ЖСК „С.**“,
създадена 1985 г.
за
изграждане
на жилищна
сграда в гр.
София, ул. „*********.
Твърдят, че с
протокол № 6/08.06.1988
г. на Общото
събрание на
ЖСК е взето
решение за
разпределение
на имотите,
като за
ищецът Д.А. са
разпределение
апартамент №
8, с площ от 71,50 кв.м.,
мазе № 2 и
гараж № 1 с
площ от 18,30 кв.м.
и съответните
идеални
части от
правото на
строеж. Твърди,
че с решение
на ОС на ЖСК
от 19.07.1990 г. като
член-кооператори
били изключени
К.К.К.и М.Н.К., на
които били
разпределени
ап. № 7 с площ от
120 кв.м., мазе № 7 и
гараж № 4, като
сочи
решението да
е отменено
с решение по
гр.д. № 2786/90 г. по
описа на СРС,
40-ти състав,
влязло в
законна сила
на 19.04.2004 г.
Сочат, че с
решение от 20.08.1990
г. на мястото на
изключените
член-кооператори
е приет П.Х.С.,
като ап. № 7 е
преразпределен
на ищеца Д.А.,
като от него
е отделена
стая-дрешник
и коридор с
обща площ от
около 16,56 кв.м. и
са придадени
към ап. 8, разпределен
на П.Х.С., като
сочиq
че тези
решения са
отменени с
влезли в сила
на 21.03.2005 г.
решение по
гр.д. № 3054/1990 г. и
гр.д. № 383/1991 г. на
СРС, 41- ви
състав. Сочат, че
след
завършване
на цялата
сграда в груб
строеж със
собствени
средства в
размер на 44925,00
лева са
извършили
довършителни
работи в ап. № 7,
от който в
последствие,
по силата на
решение по
в.гр.д. № 3437/ 2009 г. по
описа на СГС,
ІV а, в ап. № 7 са
въведени във
владение К.К.К.и
М.Н.К. на 03.07.2008 г.
Твърдят, че
доколкото
липсва окончателен
разпределителен
протокол, то
собствеността
върху ап. 7 и
мазе № 7
принадлежат
на ответника,
като твърдят,
че той
неоснователно
се е обогатил
със
стойността
на
извършените
подобрения, а
ищецът се е
обеднил, тъй
като за него
не е останал
обект за
разпределение
в сградата на
ЖСК. С
определение
от 29.09.2014 г. е
допуснато
увеличение
на
предявените
от двамата
ищци искове с
правно
основание чл.
72, ал.1 ЗС до
размер на по 163
140,00 лева /допуснато
увеличение
на размера на
исковете в
о.с.з.,
проведено на
23.03.2021 г./ и на
исковете по
чл. 86 ЗЗД за
лихва за
забава за
периода 28.11.2008 г.. -28.11.2011
г. в размер на
по 7 592,36 лева,
предявени от
всеки един от
тях, като
производството
по делото по
така
предявените
искове е
отделено и изпратено
по
подсъдност
на СГС.
Претендират тези
суми,
законната
лихва и
разноски.
Ответникът
„ЖСК С.**“ оспорва
исковете.
Твърди, че
строителните
работи в ап. 7
са изпълнени
като
незаконно
строителство
и подлежат на
премахване,
поради което
не представляват
подобрения.
Прави
възражение
за
погасителна
давност.
Съдът,
като
съобрази
събраните
доказателства,
достигна до
следните
фактически
изводи:
Кооперация
ЖСК „С.**“ е
регистрирана
на 01.11.1985 г., като
между
страните не е
спорно, че
първият ищец
е
член-кооператор
в нея, което
се
установява и
от събраните
по делото
писмени доказателства.
С
протокол № 6/08.06.1988
г. на ОС на ЖСК
е взето
решение за
разпределение
на имотите,
като на ищеца
са разпределени
ап. № 8, находящ
се на 4-ти етаж
на сградата с
площ от 71.50 кв.м.,
мазе № 2, гараж
1 с площ
от 18,30 кв.м.
и
съответните
идеални
части от правото
на строеж, а
ап. № 7 с площ от
71,50 кв.м., мазе № 2 и
гараж № 1 с
площ о 18,30 кв.м. и
съответните
идеални
части от правото
на строеж са
разпределени
на К.К.К., М.Н.К.и
К.К.К..
С
решение на ОС
на ЖСК от 19.07.1990 г. К.К.К.и
М.Н.К.са
изключени
като
член-кооператори,
като това
решение е
отменено с решение
по гр.д. № 2786/90 г. по
описа на СРС,
40-ти състав,
влязло в
законна сила
на 19.04.2004 г.
Междувременно
с решение от
20.08.1990 г. на
мястото на изключените
член-кооператори
е приет П.Х.С.,
като ап. № 7 е
преразпределен
на Д.А., като от
него е
отделена
стая-дрешник
и коридор с
обща площ от
около 16,56 кв.м. и
са придадени
към ап. 8, разпределен
на П.Х.С.. Тези
решения са
отменени с
влезли в сила
на 21.03.2005 г.
решение по
гр.д. № 3054/1990 г. и
гр.д. № 383/1991 г. на
СРС, 41- ви
състав.
С влязло
в сила
решение по
в.гр.д. № 3437/ 2009 г. по
описа на СГС,
ІV а е уважен
искът по чл. 38 а
от ЗЖСК на К.К.К.,
М.Н.К. и К.К.срещу
Д.С.А. и същият
е осъден да
им предаде
владението
на ап. № 7,
находящ се на
4-ти етаж в ЖСК
„Слънчева“,
като
на 03.07.2008 г. е
извършен
въвод във
владение, при
който е
констатирано
следното
състояние на
имота –
незавършен
вид, на
шпакловка и
замазка, без
подови
настилки, ел.
система – до
изводи, ВиК –
до изводи и
парна
инсталация –
до тапа.
На 27.09.2011 г. на
ответника е
връчена нотариална
покана, с
която ищците
го канят да
им заплати
стойността
на СМР,
извръшени в
обекта в
размер на 183 402,61
лева в
7-дневен срок
от получаването
й.
Установява
се от
представеното
удостоверение
за сключен
граждански
брак, че
ищците са
сключили
такъв на 09.03.1975 г.
Според
показанията
на
свидетелката
С.Ж., събрани в
о.с.з.,
проведено на
13.02.2014 г., тя
познава ищците,
знае за
участието им
в ЖСК
„Слънчева“ и е
виждала
апартамента
им, който е на
четвъртия
етаж.
Свидетелката
сочи, че от 2006 г.
е
пълномощник
на ищците на
общи
събрания в
кооперацията,
преди това
бил съпругът
й, а преди
това друга
тяхна близа,
тъй като те
от декември 1994
г. са
заминали в
САЩ, където
живеят и до
днес. Апартаментът
бил на груб
строеж, без
никакви
инсталации и
настилки.
Ищците
сложили
навсякъде
дървена дограма,
на балкона
плочки,
сложили ел.
инсталация,
ВиК
инсталация,
парна
инсталация, като
последните
две били
направени от
човек
препоръчан
от
свидетелката.
Според показанията
на Ж., Д. си
положил
останалите
инсталации
за кабелна,
сателтна,
телефон и
интернет сам.
Според Ж.
всички тези
неща били
направени
през 1993 г. – 1994 г. и
били платени
от Р. и Д., като
свидетелката
сочи, че им
предоставила
безвъзмездно,
като на
приятели за
ползване
машина Хилти,
както и им
осигурила
дърводелец.
Според
показанията
на
свидетелката
Д.Д., събрани в
о.с.з. на 13.02.2014 г., тя
познава
добре ищците
и знае за
включването
им в ЖСК
„Слънчева“.
Свидетелката
сочи, че с тях
е ходила в ап. 7
на ул. „********* и сочи,
че
първоначално
той бил
недовършен,
нямал
ел.инсталация,
вода, стените
били на шпакловка,
стените – на
цимент.
Свидетелката
сочи, че
ищците
сложили
гипсова
шпакловка и
замазка, на
пода –
циментова
замазка, направена
била ел.
инсталацията
и били
монтирани
ключове, като
били извадени
и кабели за
телевизията.
Сложена била
нова дървена
дограма на
прозорците, с
двоен
стъклопакет,
а на тератата
– теракот
преливащ в
бежово-кафяво,
подменени
били радиаторите
и сложена
метална
външна врата.
Според
заключението
на приетата в
о.с.з., проведено
на 24.04.2014 г. допълнителна
съдебно-техническа
експертиза
процесната
жилищна
сграда е
завършена в груб
строеж към 15.07.1993
г., като в
процесния ап.
7 са
извършени
довършителни
работи, чиято
стойност по цени
към м. 7.2008 г.
възлиза на 30 867,26
лева с ДДС.
Вещото лице
сочи, че на
място при
огледа са
констатирани
пукнатини на
стените и на
таваните в следствие
амортизация,
като предвид
годината на
извършване
на
довършителните
работи,
посочена от
свидетелката
Ж., следва да
се приложи
амортизация
от 15% до дата 03.07.2008
г., към която
дата вещото
лице
определя стойност
на тези
работи в
размер на 28 730,95
лева.
Според
заключението
на приетата в
о.с.з., проведено
на 29.09.2014 г.
счетоводна експертиза
стойността
на
довършителните
работи в ап. № 7
направени за
завършване
на жилищната
сграда във
вид годен за
експлоатация
към 03.07.2008 г.
възлизат в
размер на 26 237,17
лева
по
представени
фактури.
Според
заключението
на приетата
на 23.03.2021 г.
съдебно-техническа
експертиза
увеличената
стойност на
процесния
недвижим
имот с
извършените довършителни
работи е 326 280,00
лева, а без
тях – 307 700,00 лева.
При така
установеното
от
фактическа
страна, от
правна
страна съдът
намира
следното.
На
първо място,
следва да се
отбележи, че
съдът намира,
че в предмета
на делото са
само искове по
чл. 72, ал.1 ЗС,
предявени от
двамата ищци,
касаещи
извършените
от тях
подобрения в
процесния ап.
7, изразяващи
се в
довършителни
работи,
подробно
описани в
приложение
към молба от
13.07.2015 г. /лист 218-225 от
производството
пред СГС, І-11
състав/, с
изключение
на тези в мазе
7, тъй като
същите не са
предмет на
първоначалната
искова молба,
уточнена с
молба от 05.03.2012 г.
/лист 111 от гр.д.
№ 16167/2011 г. по описа на
СГС, І-11/ и
докладвани с
определение
по чл. 140 ГПК от
о.с.з.,
проведено на
10.06.2013 г. по гр.д. № 21943/2012
г по описа на
СРС, 24-ти
състав. С
молба,
депозирана в
о.с.з., проведено
на 29.09.2014 г. по
гр.д.№ 21943/2012 г. по
описа на СРС,
24-ти състав е
направено
искане за
увеличение
размера на
активно субективно
съединените
искове, по
което искане
съдът се е
произнесъл
като е
допуснал
увеличение
на цената на
иска. На
практика, в
молбата ищецът
е направил
опит за
едновременно
изменение на
основанието
и размера на
иска, което е
недопустимо,
като
доколкото е
заявено като
искане само
за увеличение
на размера на
иска и същото
е допуснато
настоящият
състав
намира, че
следва да се
произнесе по
така
определения
предмет и
цена на иска,
без да
съобразява
недопустимото
искане за
изменение на
основанието
чрез
привнасяне в
предмета на
делото на разходите
за
стойността
на
изграждане
на целия
апартамент в
груб строеж.
В чл. 72 ЗС е
предвиден
специален
фактически състав
уреждащ
неоснователното
обогатяване
на собственика
с разноски,
направени за
неговия имот
от добросъвестен
владелец.
Законът
презумира, че
именно
собственикът
на имота се
обогатява от
направените
от друго лице
/владелец/
разходи за
неговото запазване
или
подобряване,
тъй като това
е типичната
хипотеза. В
определение №
108 от 06.07.2020 г.
по ч. гр. д. № 1322/2020 г.,
г. к., ІІ г. о. на ВКС,
постановено
по реда на чл. 274,
ал.1, т.3 ГПК е
прието, че „в случаите,
обаче, в
които
собственикът
на имота не
разполага с
правомощието
да го ползва,
защото ползването
принадлежи
на друг
правен
субект или
правото му на
разпореждане
е ограничено със
закон, следва
да се прецени
в чия правна
сфера е
настъпило
обогатяването.„ В
цитираното
определение
е прието, че след като
определен
обект е
разпределен
на
член-кооператор
по реда на чл. 28, ал. 1, т. 5
ЗЖСК, ЖСК няма
право да се
разпорежда с
този обект чрез
свободно
договаряне в
полза на трети
лица, нито
има право да
го прехвърли
на съответния-член
кооператор
на цена,
различна от
тази по чл. 28, ал. 1, т. 6
ЗЖСК именно
член-кооператорът
/бъдещ
собственик/,
на когото е
разпределен
имотът, се
обогатява,
спестявайки
разходите за
неговото запазване
или
подобряване,
поради което
той е
материалноправно
легитимират
да отговоря
по
претенцията
на владелец
на такъв имот
в някоя от
хипотезите
на чл. 72 - 74 ЗС.
Това
разрешение
съответства
и на приетото
в мотивите по
т. 2 на
Тълкувателно
решение № 5/24.06.2016 г.
по т.д.
№ 5/2014 г. на ОСГК
на ВКС, че макар
с
разпределението
на обектите с решение
по чл. 28, ал.1, т.5
ЗЖСК
член-кооператорите
да не стават
техни
собственици,
то това разпределение
представлява
ограничение за
ЖСК да полза
и се разпорежда
с
разпределените
имоти и че
щом правното
очакване на
член-кооператорите
да станат
собственици
на конкретен разпределен
им обект е
защитено по
чл. 38 а ЖСК, то и
лишен от
упражняване
на
правомощието
на ползване,
като
съставна
част от
бъдещото
право на собственост
е не ЖСК, а член-кооператорът,
на когото
имотът е разпределен.
Доколкото
това е
лицето, на
което се
признава
правомощие
да ползва имота
до
придобиването
му и което
лице единствено
има право да
го придобие
по реда на чл. 35,
ал.2, вр. с ал.1
ЗЖСК именно
това е и
лицето, което
се явява обогатило
се от
разноските,
сторени за
запазване и
поддържане
на вещта.
От
приетия
протокол,
съставен на
08.06.1988 г., подписан
от всички
членове на
ЖСК „С.**“, на М.,
К. и К.К.се разпределя
ап. № 7 в
жилищната
сграда на ул. „*********,
в гр. София,
индивидуализиран
по одобрен архитектурен
проект. Не се
установява в
последствие
в това
разпределение
да са внесени
изменения с
валидно
решение на ОС
на ЖСК, тъй
като в
последствие
взетото
решение на ОС
на ЖСК от 20.08.1990 г. е
отменено с
влязло в сила
решение. Ето
защо съдът приема,
че
процесният
апартамент №
7 е разпределен
на
член-кооператорите
М., К. и К.К.с
решение на
общото
събрание от
08.06.1988 г. по чл. 28, ал.1,
т.6 ЗЖСК.
Предвид
изложените
по-горе
правни
изводи, съдът
намира, че
материално
легитимиран
да отговоря
по тях не е
ответникът
ЖСК „С.**“,
доколкото не
е налице
обогатяване
в нейната
правна сфера
от
извършените
от ищците подобрения
за
довършителни
работи.
Предвид
изложеното
съдът намира,
че
предявеният
иск с правно
основание чл.
72, ал.1 ЗС следва
да бъде
отхвърлен.
Поради
неоснователност
на иска за
главното
вземане
следва да
бъдат
отхвърлени и
исковете за
акцесорното
вземане за лихва
за забава.
По
разноските.
При този
изход от
делото ищците
нямат право
на разноски.
Ответникът не
претендира
разноски.
Така
мотивиран,
съдът на
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Д.С.А., ЕГН: **********
и Р.С.А., ЕГН: **********
срещу ЖСК
„С.**“, с адрес: гр.
София, ул. ********осъдителни
искове с
правно
основание чл. 72, ал.1
ЗС за сумата
в размер на
по 163 140,00
лева, на
всеки един от
тях,
представляваща
стойност на
довършителни
работи
извършени в
апартамент №
7, построен на 4
етаж в ЖСК „С.**“,
в гр. София, ул. „*********
след 1990 г. и
изразяващи
се в
поставяне на
шпакловка и
мазилка по
стени и
тавани в
целия апартамент
и замазка на
подовете в
него; поставяне
на дървена
дограма;
изграждане
на ел.
инсталация,
ВиК инсталация,
отоплителна
инсталация,
телефонна и
интернет
инсталация в
целия
апартамент,
както и
поставяне на
теракотни
плочки на
балкона и др.,
всички
работи
подробно
описани и
индивидуализирани
в приложение
към молба лист
218 до 225, с
изключение
на тези,
посочени за
мазе, както и
с правно
основание чл.
86 ЗЗД за сумата
в размер на по 7 592,36
лева, от
всеки един от
ищците, представляваща
лихва за
забава за
периода 28.11.2008 г..
-28.11.2011 г.
Решението
подлежи на
обжалване
пред
Софийски апелативен
съд в
двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
СЪДИЯ: