О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.
Ловеч, 07.05.2019 г.
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на седми май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ………………. и като
разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д.№ 222 по описа за 2019 г. на
съда и за да се произнесе
съобрази:
Подадена е частна жалба №3080/15.03.2019 г.от „Агенция за контрол на
просрочени задължения"ЕООД-София, ЕИК ********* срещу разпореждане №755/22.02.2019
г. по ч.гр.д. № 384/19г. на ЛРС, с което е отхвърлено искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно претендираното вземане за неустойка,експресно
разглеждане на задължението и разходи за извънсъдебно събиране на
вземането.Посочва се, че атакуваното разпореждане е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснованост. Излага се, че
целта на производството по чл. 410 от ГПК е ускоряване на съдебния процес и не
проверява дали вземането съществува и трябва да отговаря на изискванията на
редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Твърди,
че в закона липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към
заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането, тъй като
целта на производството е само да се провери дали вземането е спорно.
Конкретизира, че съдът дължи проверка на формалната външна редовност и
необходимите реквизити на заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права, като
този относно претендираното вземане за неустойка, и разходи за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения следва да се решат по исков ред, при
положение, че длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК. По отношение на претендираната неустойка, в жалбата се заявява, че тя е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право чл. 9 от ЗЗД.Посочва се, че с нея страните
уговорят предварително размер на обезщетението, което ще заплати неизправната
страна, в случай на неизпълнение на своите задължения.Обсъжда се действието практика
на ВКС и СЕС, относно възможността съдът служебно да констатира неравноправна
договорна клауза, но се касае до осъдителни искове по исковото производство със
състезателно начало каквото не е настоящето.Посочва се, че първоинстанционният
съд е обявил клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
нищожна на основание член 26ал. 1 от ЗЗД, но неговите мотиви са неправилни. Обсъжда
се действието на тълкувателно решение №107 от 25 юни 2010 година по търговско
дело 818 / 2009 година на ВКС и се изтъква, че съгласно член 9 от ЗЗД страните
свободно договарят съдържанието на договора. Жалбоподателят посочва,че
неустойката не противоречи на добрите нрави, защото обезщетява евентуалните
вреди от неизпълнение на договора, задължението за представяне на банкова
гаранция и печалба на кредитора. Заявява се, че ако длъжника добросъвестно е
бил изпълнил поетото договорно задължение и предоставил тази гаранция,
кредиторът можело да събере вземането си и да не търпи посочените вреди. Позовавайки
се на Тълкувателно решение номер 1 от 15 юни 2010 година по т.д.№1/2009 година
на Върховен касационен съд жалбоподателят изтъква, че приема преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави да се прави за
всеки конкретен случай. В този смисъл за жалбоподателят дори неустойката да сте
счете прекомерна, това не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави,
а следва да бъде намален нейния размер. Заявява се, че претендираната сума за разходи
за извънсъдебно събиране на задължението следва да се има предвид на базата на
член 10, алинея първа от ЗПК, който дава възможност на кредитора да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги. Конкретизира се, че
посочените допълнителни услуги / изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и други/ са вследствие на виновното неизпълнение от страна на заемателя на договорното му задължение да върне получената
сума в уговорения срок и целят напомняне за изпълнение на поетото задължение. В
частната жалба се посочва, че при действие на член 19, алинея трета, точка
първа от ЗПК е предвидено изчисляване на годишния лихвен процент на разходите
по кредита, който не следва да включва разходите за плащане от потребителя при
неизпълнение на задълженията по договор за потребителски кредит. Жалбоподателят
прави извод, че законодателят е предвидил възможност за начисляване на такива
разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент разходи
по кредита. По отношение таксата за експресно разглеждане на документи, в
частната жалба е посочено, че е изначално уговорена в договора съгласно
принципите на свобода на договаряне по чл. 9 от ЗЗД и предвижда че заемателя доброволно се ползва от допълнителната услуга по
експресно разглеждане на документи за одобряване на паричния заем. В заключение изтъква, че преценката на съда в
производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти за установяване на едно
индивидуализирано спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана и
доказана в друг евентуален процес – исковият.
Като краен извод е заявено, че заповедният съд е превишил своите
правомощия по преценката и обсъдил обстоятелство, което е извън предмета на
проверка- Определение две от 29-ти септември 2017 година по частно гражданско
дело 11715/2017 година по описа на СГС и определение от 15-ти февруари 2018
година по частно гражданско дело 61444/2017 година по описа на Софийски градски
съд. Моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд в
обжалваната част, като бъде издадена заповед за изпълнение за сумите,
претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят е информиран за съдебния акт на 13.03.2019г., с връчване
на съобщението от районния съд. Частната жалба е подадена на 15.03.2019
г./видно от пощенското клеймо/, като е спазен законовоустановения срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените
доказателства по делото и приема, че частната жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
По заявление №2108/20.02.2019 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София-1527, ул.”Панайот Волов”№29, ет.3, срещу
длъжника Д.Д.М. по Договор за паричен
заем 5406586 от 02 януари 2018 г.с кредитор „Вива
кредит”ООД-София в размер на сумата 500 лева-главница,ведно с договорна лихва в
размер на 76.90 лева ,платими на 18 седмични вноски. Изтъква се, че по договора
длъжника е извършвал плащания в размер на сумата 167 лева. Кредиторът претендира
сумите -425.99 лв. главница до погасяване на паричния заем; договорна лихва:
54.76 лв. от 16 януари 2018 г. до 11 септември, такса за експресно разглеждане
на документи - 169,60 лв.; Неустойка за неизпълнение на задължение: 171.75 лв.
от 06 януари 2018 г.до 11 септември 2018г.; Разходи за извънсъдебно събиране на
задължението – 245,00 лева; Законна
лихва: 7,9 лв. от 12 септември 2018г. до
11 февруари 2019г.;ведно със Законна лихва
от датата на подаване на заявлението в районен съд - 20.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението и
разноските – д.т. – 25,00 лева и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер 200 лв., от които - 50лв. по чл.
13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 150 лв. по чл.
26 от НЗПП за защита по заповедно производство. Твърди се
в заявлението, че заемателят се задължил да ползва и
върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва. Твърди се, че на 03.12.2018
год. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 01.12.2016 год., на основание чл.99 от ЗЗД между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения”ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.Посочва се по заявлението,че длъжникът
е уведомен за извършената цесия на 10.12.2018 год. с писмо с обратна
разписка.Кредиторът приема,че дългът е следвало да бъде изплатен на 11.09.2018
г. и длъжникът виновно не изпълнява задълженията си. Претендират се за плащане сумите в размер на
169.60 лева-такса за експресно разглеждане на документите, 171.75 лева-
неустойка за неизпълнение от 06.01.2018 г. до 11.09.2018 г. и 245 лева-разходи за извънсъдебно събиране.Ловешки
районен съд е произнесъл разпореждане №755/22.02.2019 г. по ч.гр.д. № 384/19г.
на ЛРС, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК относно 169.60 лева-такса за експресно разглеждане на документите,
171.75 лева- неустойка за неизпълнение от 06.01.2018 г. до 11.09.2018 г. и 245 лева-разходи за извънсъдебно събиране, а в
останалата част е уважил претенцията по заявлението.
Съдът приема, че претендираната от заявителя за
заплащане сума 171.75 лева – неустойка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Неустойката съставлява
установена отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си и в
казуса, предвид твърденията на заявителя, се касае за договорна неустойка.Една
от целите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на
задължението. С оглед уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да
изпълни точно и качествено. Същевременно тя обуславя и заплащане на обезщетение
на кредитора без доказване на вредите за него. Настоящата инстанция обаче
съобрази,че страните са уговорили неустойка за непредоставяне на поръчителство
от длъжника в три дневен срок от подписване на договора и намира, че по
естеството си тази сума не съставлява неустойка.Неустойката не е обоснована от
вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от
размера на насрещната престация, от която кредитора би бил лишен при
неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника. Нейното заплащане не е свързано с изпълнение на основното задължение
на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство. Следователно при действие на
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК
процесния договор в частта за неустойката е нищожен. В този смисъл
съжденията на жалбоподателя относно приложимостта на съдебната практика,
цитирана в жалбата са несъстоятелни, тъй като са неотносими към казуса.
Настоящият състав на съда преценява, че сумата в размер на 245 лева
– разходи и такси за извънсъдебно събиране не се дължи от длъжника. В
императивната норма на чл.10а, ал.2
от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Сумата за
извънсъдебно събиране на дълга е обусловена от забава на плащане и също е
фиксирана по размер към момента на
сключване на договора. Следователно тази сума не попадат в хипотезата на чл.
10а, ал.1 от ЗПК. Възражението на жалбоподателят, че кредитора трябва да
предприеме ангажиране на дейност на служител, който да осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането, за съда съставлява забранена по смисъла на
закона дейност по управление на кредита-чл. 10а,ал.2 от ЗПК. В такава насока
съдът възприема и искането за присъждане на такса за експресно разглеждане на
заявката в размер на сумата 169.60 лева и счита,че също не се дължи. Забраната
на чл. 10а,ал.2 от ЗПК касае и дейностите по усвояване на кредита, от какъвто
вид е процесната. Механизмът на формирането на претенциите обосновава извода на
съда, че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на основание чл.
21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора в тези му части. Заповедният
съд анализира претенциите при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК в рамките на
обхвата на неговата дейност в заповедното производство и счита, че исканията следва
да бъдат отхвърлени.
Следва да се отбележи, че
заявителя се позовава на цесия от 01.12.2016 г. , а договорът за кредит е
сключен две години по-късно- на 02.01.2018 г. и заявлението е неоснователно и
при този довод.
Ловешки окръжен
съд намира, че изводите на двете инстанции относно неоснователност на искането
по заявление №2108/20.02.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
от заявителя “Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД против Д.Д.М., в частта за
издаване на заповед за изпълнение относно
169.60 лева-такса за експресно разглеждане на документите, 171.75 лева-
неустойка за неизпълнение от 06.01.2018 г. до 11.09.2018 г. и 245 лева-разходи за извънсъдебно събиране са
идентични и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане разпореждане
№755/22.02.2019 г. по ч.гр.д. № 384/19г. на Ловешки районен съд, в атакуваната
част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.