Решение по дело №82/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството пред съда е въззивно, по реда на чл.341,ал.2 НПК и сл. във връзка с чл.249,ал.3 НПК и е образувано въз основа на протест на прокурор от Р. П. –П. срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ № 29/03.02.2014г по НОХД № 117/2014г по описа на Районен съд –П. .

С атакуваното разпореждане съдията докладчик от Районен съд –П., на основание чл.249,ал.2 НПК е прекратил съдебното производство по образуваното НОХД и е върнал същото на прокурора, тъй като при извършената проверка по реда на чл.248 НПК е ПРИЕЛ, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия,както и че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 НПК , което също представлява процесуално нарушение, свързано с правото на защита на подсъдимия. Като процесуално нарушение в хода на досъдебното производство съдът е приел,че обвиняемия е поискал да му бъдат предявени материалите по досъдебното производство ,но това не е било сторено, а липсвали доказателства,които да позволят да бъде преценено дали е налице хипотезата на чл.227,ал.4 НПК. По отношение на съдържанието на обвинителния акт съдът е посочил, че прокурорът е повдигнал обвинение за продължавано престъпление (по чл.202,ал.2,т.1 НК във връзка с чл.201 НК във връзка с чл.26,ал.1 НК), но че нито в обстоятелствената част ,нито в диспозитива са посочени отделните деяния от това продължавано престъпление (като време и място на извършване на деянието ,вид,количество и стойност на присвоените вещи). Освен това първоинстанционният съд е посочил, че според него не става ясно дали подсъдимия е обвинен в присвояване на вещи или в присвояване на пари.

В протестът се твърди, че разпореждането е неправилно. На първо място се сочи, че обвиняемия не е бил намерен на посочения от него при привличането му адрес на територията на страната, поради което са налице предпоставките на чл.227,ал.4 НПК материалите от разследването да не му бъдат предявени. В тази връзка се представя и призовка за обвиняемия. Сочи се също така, че разследването е било предявено на На второ място се твърди, че обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246 НПК. Твърди се, че в обвинителния акт са изложени фактите на обвинението и че според прокурора те сочат на едно продължавано престъпление, като са посочени общата бройка и стойност на присвоените вещи. На трето място –сочи, че от обвинителния акт е ясно, че обвинението е за присвояване на вещи. Изложени са обстойно и други съображения във връзка с разпореждането на съда.

В заключение се иска разпореждането да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.

Подсъдимият и неговият договорен защитник не са депозирали възражения срещу протеста и не са изразили становище по същия.

Въззивният състав след като се запозна с материалите по първоинстанционното производство и атакувания съдебен акт, намира следното:

Протестът е подаден от надлежна страна, в установения законов срок и до компетентния съд, поради което е допустим.

Разгледан по същество,като краен резултат ,протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Следва да се посочи, че не всички от посочените от първостепенния съд процесуални нарушения са налице :

На първо място – не е налице процесуално нарушение, свързано с непредявяване на материалите от разследването на самият подсъдим (обвиняем в досъдебното производство). Действително в хода на досъдебното производство обвиняемия (при привличането му в това процесуално качество) е поискал да му бъдат предявени материалите по досъдебното производство. Вярно е и че това не е сторено. Но към протеста се представя призовка, от която е видно, че лицето е било призовано за предявяване на материалите от разследването за 13.01.2014г, но не е било намерено на посочения от него адрес, като призовката е върната с отбелязване , че по сведения на близките се намира извън страната. Следователно, макар при постановяване на разпореждането си първоинстанционният съд да е бил прав (поради това, че посочената призовка не е била приложена по делото) ,то следва да се приеме, че са налице условията на чл.227, ал.4 НПК и не е нужно материалите по разследването да бъдат предявени и лично на обвиняемия. В този смисъл това процесуално нарушение не е налице.

На второ място - настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд ,че не е ясно в присвояването на какво е обвинен подсъдимия. Напротив –както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива на същия е видно, че спрямо него е повдигнато обвинение за присвояване на вещи –стоки (подробно изброени по видове и количество).

При все това атакуваното разпореждане е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. Това е така, тъй като действително обвинителния акт не съответства на нормата на чл.246 НПК. Прокурорът както в обвинителния акт ,така и в протеста, поддържа, че обвинението срещу подсъдимия е за продължавано престъпление (във връзка с чл.26 НК). Известно от теорията и практиката е ,че продължавано престъпление е налице, когато дееца извърши няколко деяния,осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също престъпление (дори всяко от деянията да представлява маловажен случай), които се намират в неразривна връзка помежду си поради това, че са извършени в непродължителен период от време и при еднородност на вината. Известно също така от теорията е ,че продължаваното престъпление е различно от т.нар. „продължено „ престъпление (което трае непрекъснато) и което е най-често срещаното при присвоителните престъпления. Когато обаче се касае за продължавано престъпление прокурорът е длъжен в обвинителния акт да изложи данни за всяко едно от отделните деяния, които общо осъществяват продължаваното престъпление –да посочи време и място на извършването, предмета на престъплението,други данни за това деяние. В случая това не е сторено – и в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива се сочи, че подсъдимия е извършил присвояване в условията на продължавано престъпление, но липсват каквито и да било данни колко са отделните деяния и в какво са се изразили същите. Този недостатък на обвинителния акт е съществен, независимо от обстоятелството, че е посочена общата сума, количество и вид на присвоените вещи. Това е така, тъй като подсъдимия би могъл да има различна защитна позиция по отношение на различните деяния, които са част от състава на продължаваното престъпление. Липсата на конкретизация на отделните деяния в състава на поддържаното от прокурора продължавано престъпление съществено накърнява правото на защита на подсъдимия, но същевременно е пречка и за това да бъдат правилно определени параметрите на доказването в съдебния процес. В случай че се касае за продължавано престъпление предмет на доказване ще бъде всяко едно деяние поотделно (като време ,място на извършване, количество и вид на присвоените вещи) и съответно –подсъдимия може да изгради защитна позиция спрямо всяко едно от тези деяния. Само ако се касае за продължено престъпление ПРЕДМЕТ НА ДОКАЗВАНЕ ще бъде общото количество присвоени вещи и тяхната стойност.

Ето защо разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Обвинителният акт следва да бъде върнат на прокурора, за извършване на съответните корекции. Ако прокурорът поддържа, че е налице продължавано престъпление то е длъжен да посочи отделните деяния от състава на това престъпление (като време и място на извършване, вид,количество и стойност на присвоеното имущество). Ако прокурорът приеме, че не е налице продължавано престъпление следва да отпадне квалификацията по чл.26 НК.

Прокурорът следва да има предвид и следното :

В обвинителният акт се твърди, че присвояването се е изразило в създаване на липси –т.е. липсват стоки, които са били заприходени (съгласно обвинителния акт). Известно от теорията и съдебната практика е ,че не всяка липса означава ,че е налице присвояване от съответното длъжностно лице, а че същата може да се дължи и на други причини. Поради това в обвинителният акт следва да бъдат изложени и факти за конкретни действия, чрез които дееца се е разпоредил с вещите и че именно тези негови разпореждания са довели до констатираните липси. В случая в обвинителния акт се твърди, че подсъдимия е присвоявал стоки, като ги е продавал ,без да отчита парите от тях, но липсват каквито и да било конкретни данни относно тези твърдения. Липсват данни какви стоки и с какви документи са били заведени в счетоводството на магазина за инкриминирания период от време ; какви продажби и на какви стоки са били извършени от подсъдимия, без да са били отчетени от същия (при положение ,че в самия обвинителен акт се твърди, че подсъдимия е „бил длъжен да съставя протокол за всяка една покупко-продажба и че не е можел да приключи работния ден без да изравни оборота за деня ,отразен в касовата лента със записванията в книгата за дневните финансови отчети“ – стр.2 от ОА). Впрочем искания в тази насока са били направени и от защитника при предявяване на материалите, но същите не са били уважени от прокурора.А същевременно приложените по делото "инвентаризационни описи" са без имена и подписи на съставилия ги и не е ясно по какъв начин са били приобщени към делото.

Водим от горното и на основание чл.249,ал.3 НПК във връзка с чл.345,ал.1 НПК и чл.32,ал.1,т.2 НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 29/03.02.2014г постановено по НОХД № 117/2014г по описа на Районен съд –П., с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на прокурора да отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.