№ 1064
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100512838 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20176130 от 24.08.2021 г., постановено по гр. д. № 52830/2020 г., по
описа на СРС, ІІ ГО, 74 с-в е отхвърлен предявеният от Г. Н. Н. с ЕГН ********** против
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, с ЕИК ******* иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане
на сумата 170 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за
извършване на образни изследвания и проведен консултативен преглед и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ищцата Г. Н. Н. е осъдена да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД сумата от 620
лева сторени разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Г. Н.
Н., чрез пълномощника й адв. В. О., в която същото се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се навеждат доводи, че правилно е прието от
първоинстанционния съд в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства
се установява, че са налице кумулативните елементи от фактическия състав на предявените
искове, както и че не е налице съпричиняване от страна на ищцата по делото. Поддържа се,
че са неправилни, обаче изводите на съда, че не е налице пряка причинна връзка между
процесното ПТП и направените разходи от ищцата. Излагат се съображения, че за да стигне
до този извод, първоинстанционният съд се е позовал единствено на заключението на
изготвената съдебно-медицинска експертиза, без същото да обсъдено с останалите
доказателства по делото. В тази връзка се навеждат доводи, че съдът следва да прецени
заключението не изолирано, а в съвкупност с всички събрани по делото доказателства,
съобразно изискването на чл. 202 от ГПК, тъй като съдебната експертиза не се ползва с
приоритет пред останалите доказателства. В жалбата се излага, че неправилно и в
1
нарушение на процесуалното правило на чл. 201 от ГПК, вр. чл. 202 от ГПК СРС е приел, че
направените разходи са за изследвания по повод други заболявания, от които ищцата е
имала оплаквания преди инцидента, а не са сторени по повод лечение на травми, получени
от процесното ПТП. В тази връзка се сочи, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установявало, че на 24.06.2020г. ищцата е била прегледана от специалист –
невролог, като на същата е била поставена диагноза „увреждане на междупрешлените
дискове в шийния отдел с радикулопатия“. Поради силни болки и ограничени движения в
областта на шийния отдел, на ищцата е извършен преглед 3 дни по-късно, както и
компютърна томография на гръбначния стълб. Посочва се, че в конкретния случай
извършения преглед на КТ е бил необходим с цел правилно диагностициране и
установяване функционалните изменения и състоянието на изследваните области, като
същият е извършен по време на възстановителния период, през който ищцата търпяла
интензивни болки и страдания в областта на шийния отдел. В тази връзка в жалбата се
излага, че извършеният преглед и направеното изследване се явяват оправдан и необходим
разход с оглед точна и детайлна образна диагностика и назначаване на подходящо
последващо лечение на ищцата, което напълно кореспондира с представените по делото
медицински документи. Поддържа се, че по делото не са налице никакви данни, че ищцата е
страдала от болки в шиен отдел преди пътния инцидент, поради което не е ясно защо вещото
лице е стигнал до извода, че същата е получила единствено мекотъканна шийна травма, а
констатираните клинични изяви на радикулопатия (засягане на нервни коренчета) следвало
да се отдадат на съществуващи дълго време преди инцидента болестни промени в шиен
отдел на гръбначен стълб и същата не се намира в причинна връзка с процесното ПТП.
Навеждат се доводи, че причинната връзка при деликта няма юридически характер, като
нормата на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД предвижда, че обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тази връзка се излагат съображения,
че изразът “всички вреди” обхваща както вредите, които са настъпили, така и тези, които ще
настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Поради
изложеното се поддържа, че в случая процесното ПТП е условието, без което ищцата е
нямало да претърпи констатираните след това травми, включително и в областта на шийния
отдел, като механизмът на произшествието е съответстващ на характера на травмите.
Посочва се, че поради продължилите във времето болки от травмата, в областта на шийния
отдел, ищцата е прибягнала до консултативен преглед от лекар специалист и
електрокардиография и КТ на гръбначен стълб на две нива. В жалбата се излага, че
извършените разходи се явяват необходим и оправдан разход с оглед установяване на
телесните увреди на ищцата и предприемане на последващо лечение на същите, както и че
същите са в причинна връзка с процесното ПТП и представляват имуществена вреда.
Излагат се съображения, че всички, установени факти водят до извод, различен от
направения от съда за липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
заплатените разходи за лечение.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени решението, като
неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения
иск, както и да присъди направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от ответната страна ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД, чрез процесуалния представител, в който
същата се оспорва като неоснователна. Излага се становище, че първоинстанционният съд е
направил правилни и обосновани правни изводи, касаещи въпроса за причинно-следствената
2
връзка между процесното ПТП и претендираните от насрещната страна имуществени вреди.
Поддържа се становище, че правилно и обосновано съдът е приел, че ищцата е направила
съответните медицински разходи не по повод на травми, получени от процесното ПТП,
което се установява категорично както от приетото заключение на съдебно-медицинската
експертиза, така също и от останалите събрани в първоинстанционното производство
доказателства.
Предвид изложеното се иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционното
решение като допустимо, правилно и обосновано и да остави без уважение подадената
срещу него въззивна жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните
по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по останалите
въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания.
При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването
му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като
фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния
съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи следва да се добави следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ от Г. Н. Н. против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД за заплащане на сумата от 170 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за извършване на образни
изследвания и проведен консултативен преглед от увреждане на здравето на ищцата при
ПТП, настъпило на 23.06.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва за забава от деня на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по "Гражданската отговорност" на
причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от
правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се
поражда претендираното материално право са две групи и са следните: 1/. валидно
възникнало правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на
настъпване на застрахователното събитие; както и 2/. настъпване на застрахователно
събитие - ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за
които се претендира застрахователно обезщетение /в случая имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение и възстановяване на здравето/; 4/. предпоставките по чл.
45 от ЗЗД - противоправно деяние; вреди и причинно-следствена връзка между поведението
3
на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
Ищецът следва да установи наличието на посочените факти при условията на пълно
и главно доказване, като вината на застрахования при ответника водач се предполага на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил претендираното вземане, респ. релевираното възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, по делото е установено наличието на действителен
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, с който застрахователят
се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования водач за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Няма спор също така, че в срока на застрахователното покритие на
23.06.2020 г. е настъпило процесното ПТП, около 17.00ч., при което л.а. „Хонда“, модел
„Акорд“ с peг. № ******* при навлизане в рамките на кръстовище, образувано от ул. „Ген.
Никола Жеков“ и ул. „Йордан Хаджиконстантинов“ при наличието на пътен знак „Б1“
извършва завой наляво без да осигури предимство на движещия се по ул. „Ген. Никола
Жеков“ л.а. „Опел“, модел „Зафира“. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а.
„Опел“.
Следователно по делото е установена първата предпоставка от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, пораждаща отговорността на
застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване на противоправно деяние
от страна на прекия причинител на вредите - управление на МПС в нарушение на правилата
за движение. Установено е също така, че в резултат от процесното ПТП на ищцата по
делото, пътувала като пътник в лекия автомобил „Опел“ са били причинени и телесни
увреждания.
Правният спор между страните по делото, пренесен за разрешаване пред въззивната
инстанция, предвид наведените доводи на въззивника и възраженията на въззиваемия се
концентрира върху въпросите доказала ли е основателността на претенциите си за
обезщетяване на претърпените от нея имуществени вреди, в това число и наличието на
причинно-следствена връзка между уврежданията и процесното събитие, т.е. дали тези
имуществени загуби представляват преки и непосредствени имуществени вреди по смисъла
на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, респ. чл. 432, ал. 2 КЗ.
По делото са приети писмени доказателства средства, които не са оспорени от
ответника, и от които се установява следното:
Съгласно представен амбулаторен лист № 154/24.06.2020 г., на посочената в същия
дата, ищцата Г. Н. е била прегледана от специалист невролог, по повод на оплаквания от
болки в шията и затруднена динамика след ПТП, настъпило предходния ден, като на същата
е поставена диагноза „Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия“. От обективното състояние се установява, че при прегледа е установена
палпаторна болка при ищцата в шиен отдел с ограничена болезнена динамика. При
извършените изследвания е установено: „блок на шийни прешлени“ и цервикоартрозни
промени. Назначена е медикаментозна терапия с афламил.
От представеното рентгеново изследване на Отделение по образна диагностика е
видно, че на 24.06.2020 г. на ищцата е било извършено образно изследване –
Рентгенография на шийни прешлени, при което е било установено блок на шийни прешлени
от костни мостове. Цервикоартрозни промени.
4
На 26.06.2020 г. на ищцата Г. Н. е било извършено Компютърно-томографско
изследване на гръбначен стълб на 2 нива. При извършения КТ на шиен отдел на гръбначния
стълб е установено следното: При изследването на шийните прешлени е установена
подчертана физиолгогична лордоза. Телата на прешлените са променени от дегенеративен
тип без огнищни лезии и се сканират образували се масивни костни мостове. Хипертрофия
на ставните фасети. От страна на структурите на гръбначно-мозъчния канал се установяват
запазени арахноидни пространства без данни за компресия върху медула спиналис.
Представени са и фактура № **********/29.06.2020 г. и фискален бон към нея,
издадени от Университетска Първа МБАЛ – София „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД на името на
ищцата Г. Н., видно от които същата е заплатила сумата от 110 лева за извършения КТ на
гръбначен стълб на 2 нива.
От представени лист за преглед на пациент от 27.06.2020 г. се установява, че по
повод на болка в гърдите при дишане, ищцата Г. Н. е била прегледана от лекар - кардиолог в
МБАЛ „НКБ“ ЕАД, Спешно отделение. В представения лист за преглед е отразено, че след
преживяно ПТП с неуточнена травма на шийни прегледи, пациентката се оплаква от болка в
гърдите, с пробождащ характер. Посочено е, че пациентката е с давностна хипертония и
инсулино зависим захарен диабет. По този повод, по време на прегледа на ищцата е била
назначена ЕКГ.
Представени са и фактура № **********/27.06.2020 г. и фискален бон към нея,
издадени от МБАЛ „НКБ“ ЕАД на името на ищцата Г. Н., видно от които същата е
заплатила общо сумата от 60 лв., както следва: 50 лева – за първичен консултативен преглед
и 10 лева – за ЕКГ.
От показанията на разпитания по делото свидетел - Д.М. – дъщеря на ищцата и
участник в процесното ПТП се установява, че ищцата е пътувала в л.а. „Опел“ на предна
дясна седалка. Била е с поставен обезопасителен колан, като след удара на място пристигнал
лекарски екип, който не прегледал ищцата. Тя полагала грижи за децата, които също са
пътували в автомобила, тъй като били много изплашени. Според казаното от свидетелката,
ищцата потърсила лекарска помощ на следващия ден. Свидетелката не заявява да е
възприела някакви видими наранявания по ищцата, като посочва, че и двете са били
пострадали. Сочи, че майка й е имала наранявания по корема от колана и от камшичния
удар в шията.
При анализа на приобщената по делото медицинска документация вещото лице по
изготвената СМЕ е установил, че след претърпяно ПТП на 23.06.2020 г., ищцата Г. М. е
имала оплаквания от болки в шията, по повод на което е прегледана на 24.06.20 г. от
специалист по неврология - д-р Н.. Въз основа на субективна симптоматика болка в шиен
сегмент на гръбначен стълб с ограничени движения е приета диагноза: Увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия. При проведено обективно
образно изследване - рентгенография е поставена диагноза: Блок на шийни прешлени.
Цервикоартрозни промени. При проведеното по-високоинформативно образно изследване
КТ на шиен отдел е потвърдено, че няма данни за травматични промени, като са описани
изразени дегенеративни промени в шиен отдел на гръбначен стълб с „масивни костни
мостове,., хипертрофия на ставни фасети”. Вещото лице дава заключение, че въз основа на
данните по делото, може да се приеме, че на пострадалата от ПТП е причинена мекотъканна
шийна травма, но само такава, водеща до миалгия - мускулна болка в паравертебралната
мускулатура на шията, без изяви на травматична радикулопатия и повърхностни,
5
мекотъканна травма на предната коремна стена, изявена с кръвонасядания на ограничена
площ като получаването на тези травми съответстват на описаното от ищцата в искова
молба индиректно травмиране на шията от камшикообразно движение след удар при ПТП.
По отношение на констатираните клинични изяви на радикулопатия (засягане на нервни
коренчета), експертът дава заключение, че въз основа на наличните данни от образни
изследвания, същите следва да се отдадат на съществували дълго време преди инцидента
болестни промени в шиен отдел на гръбначен стълб като е уточнил, че свързаните с тези
дегенеративни промени симптоми теоретично е възможно да са се обострили от травмата.
По отношение на проведеното изследване Компютърен томограф на гръбначен стълб,
експертът дава заключение, че следва да се вземе предвид, че в конкретния случай от
конвенционално образно изследване преди това не са били установени данни за травмиране
и пострадалата не е била насочена от лекар за провеждане на по-високоинформативно
изследване. Видно от експертизата, по делото няма медицински документ с който на Г. Н.,
да е препоръчано или назначено изследване с Компютърна томография на гръбначен стълб.
Съгласно заключението на вещото лице, при съмнение за по-тежка травма би следвало
пострадалата задължително да се проследи с контролни прегледи и да се насочи към такова
изследване от прегледал я лекар. В тази връзка, експертът дава заключение, че липсата на
направление за такова изследване, както и фактът, че при него не са установени
травматични, а само болестни дегенеративни промени не позволява да се приеме, че
разходът за заплатена медицинска услуга е направен във връзка с лечението на
травматичните увреждания, получени вследствие на процесното ПТП. Експертът е посочил,
че след това изследване също няма и предписана терапия. По отношение на проведения
преглед на ищцата в спешен кабинет на Националната кардиологична болница, вещото лице
сочи, че от лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 26070, се установява, че ищцата е
прегледана в спешно отделение на 27.06.20 г. по повод „Болка в гърдите при дишане”. При
този преглед и от проведени изследвания не е установено травматично увреждане,
същевременно са посочени хронични заболявания, които съгласно заключението на вещото
лице могат да обусловят тази симптоматика - Есенциална хипертония. Инсулинозависим
захарен диабет. В тази връзка, експертът дава заключение, че посоченото обстоятелство не
позволява да се приеме, че разходът за заплатена медицинска услуга е направен във връзка с
лечението на травматичните увреждания, получени вследствие на процесното ПТП като
след този преглед няма и предписана терапия за лечение. Съгласно експертното заключение
направените от ищцата разходи за изследвания и преглед не са в причинна-връзка с
полученото увреждане в резултат от процесното ПТП.
Въззивната инстанция намира, че посредством събраните по делото доказателства –
писмени, гласни и заключение на СМЕ се установи, че в причинна връзка с процесното
ПТП, ищцата Г. Н. е получил мекотъканна шийна травма, довела до мускулни болки в
областта на шията, както и мекотъканна травма на предната коремна стена, изявена с
кръвонасядания на ограничена площ.
Настоящият състав намира, обаче, че въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност се налага извода, че ищцата, чиято е
доказателствената тежест в процеса, не е провела пълно и главно доказване на кумулативна
предпоставка от фактическия състав на съдебно предявеното вземане, а именно че е налице
пряка причинно-следствена връзка между настъпилите в резултат на процесното ПТП
травматични увреждания и направените разходи за медицински изследвания и преглед. За да
стигне до този извод, съдът съобразява заключението на съдебно-медицинската експертиза,
6
видно от което вещото лице е направило категоричен извод, че липсват медицински данни,
които да обосноват наличието на причинно-следствена връзка между констатираните
травматични увреждания и процесното ПТП. Изрично е посочено от експерта, че
независимо, че провеждането на изследването е оправдано от ищцата с диагностична цел
поради продължаващи оплаквания, в конкретния случай от проведеното конвенционално
образно изследване /рентгенография/ преди това не са били установени данни за
травмиране, поради което и пострадалата не е била насочена от лекар за провеждане на
изследване с по-висока информативна и диагностична стойност. Съобразно направените
уточнения от експерта, в случай на съмнение за наличие на по-тежка травма, задължително
следва пострадалото лице да се проследи с контролни прегледи и да се насочи към такова
изследване от лекаря, който го е прегледал. По делото не са представени медицински
документи, от които да е видно, че на ищцата е било препоръчано или назначено изследване
с Компютърна томография на гръбначен стълб. Изложеното е дало основание на експерта да
приеме, че липсата на направление за такова изследване, както и фактът, че при него не са
установени травматични, а само болестни дегенеративни промени не позволява да се
приеме, че разходът за заплатена медицинска услуга е направен във връзка с лечението на
травматичните увреждания, получени вследствие на процесното ПТП. С оглед
заключението от експертизата и направените пояснения от вещото лице, съдът приема за
правилни и законосъобразни изводите на СРС, че извършването на разхода за проведеното
изследване Компютърен томограф на гръбначен стълб няма необходимата пряка причинно-
следствена връзка с увреденото при пътния инцидент здраве на пострадалата. Това е така,
доколкото от проведеното преди това рентгенологично изследване не се установява при
пострадалата да са били констатирани някакви травматични увреди, които да налагат
последваща нужда от провеждането на друго, с по-висока диагностична стойност
изследване, каквото е Компютърният томограф. При пострадалата са били констатирани
само болестни дегенеративни промени - на радикулопатия (засягане на нервни коренчета),
които съгласно експертния извод следва да се отдадат на съществували дълго време преди
инцидента болестни промени в шиен отдел на гръбначен стълб. Следователно, при ищцата е
било извършено диагностициране по повод на получените болки в областта на шията
посредством извършения преглед от невролог и назначеното и проведено в тази връзка
образно изследване – рентгенография, при които не са били открити данни за увреди, които
да налагат нужда от други изследвания или лечебни процедури.
По отношение на проведения първичен консултативен преглед в спешен център в
МБАЛ „НКБ“ ЕАД и извършеното ЕКГ също не е установено, че извършването на
разходите за тях е поради необходимостта от лечение на травми, получени при процесното
ПТП. Нещо повече, посредством заключението от експертизата, както и от представения
лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 27.06.2020 г. се установи, че ищцата е страдала от
други хронични заболявания, а именно - давностна хипертония и инсулино зависим захарен
диабет. По този повод, предвид оплакванията на ищцата от болки в гърдите при дишане, по
време на прегледа на същата е била назначена ЕКГ. Съгласно заключението на вещото лице
от СМЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, съществуващите
хронични заболявания на ищцата могат да обусловят тази болкова симптоматика, поради
което експертът дава заключение, че поради това обстоятелство не може да се приеме, че
разходът за заплатена медицинска услуга е направен във връзка с лечението на
травматичните увреждания, получени вследствие на процесното ПТП.
В съдебната практика се приема, че преки и непосредствени вреди от деянието са
7
тези вреди, които се намират в причинна връзка с деянието. Изискването към причинната
връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на
вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на
необходимост. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост
предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То
трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би
настъпила. И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не
беше осъществено, липсва причинна връзка между тях. Вредата освен това трябва да е
закономерна последица от деянието.
Във връзка с изложеното, въззивната инстанция намира, че по делото не може да се
направи категоричен извод, че извършените от ищцата медицински разходи са направени в
пряка причинно-следствена връзка с получените вследствие на процесното ПТП
увреждания, доколкото установяването на причинно-следствена връзка между твърдените
травматични увреди и настъпилия инцидент не може да почива на предположения.
Настоящият състав намира, че дори и от житейска гледна точка, извършването на
посочените разходи да е оправдано с диагностична цел поради продължаващи оплаквания от
болка, то от формална страна - разходите за това не се вместват в дефиницията за пряка
причинно- следствена свързаност на разхода с причината за извършването му поради
изложените по-горе правни изводи. Следователно, съдът намира, че от страна на ищцата по
делото не е установено, при условията на пълно и главно доказване в процеса
съществуването на вземане срещу ответника, представляващо обезщетение за претърпени от
нея имуществени вреди в резултат на травматични увреждания, причинени от процесното
ПТП.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че липсата на причинно-
следствена връзка между инцидента и претендираните вреди с имуществен характер води до
неоснователност на предявения иск, поради което същият следва да се отхвърли, до какъвто
извод е достигнал и първоинстанционния съд.
Предвид изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, включително и
в частта относно присъдените по делото разноски.
По разноските:
Предвид изхода на делото, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 78,
ал.8 ГПК, вр чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ, вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20176130 от 24.08.2021 г., постановено по гр. д. №
52830/2020 г., по описа на СРС, ІІ ГО, 74 с-в.
8
ОСЪЖДА Г. Н. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******,
партер, ап. 2 да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „******* на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 100 /сто/ лева – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9