Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 27.
10. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав, в публично заседание на
двадесет и
втори октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря НАТАЛИЯ НИКОЛОВА, като
разгледа
докладваното от съдията ЗАМФИРОВА
гр. д. № 7981 по описа за
2019 г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 127 ал. 2 от СК. В районен съд гр. Плевен е постъпила искова
молба от ***., ЕГН **********, против ***., с която е предявен иск с правно основание чл. 127 от СК. Съдът е сезиран с искане за предоставяне
упражняването родителските права върху
детето на бащата и да се определи режим
на лични контакти на майката с детето и издръжка. С исковата молба са представени писмени
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата
чрез ***. от ***, като се оспорва искът и се излагат подробни съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното удостоверение за раждане от *** ***,
се установява, че детето ***, ЕГН **********, е родено от майка
***., ЕГН ********** и баща ***., ЕГН **********. Безспорно по делото е, че родителите на детето
нямат сключен граждански брак.
Предявеният иск е с правно основание чл.127, ал. 2 от СК.
Не се
нуждае от доказване обстоятелството, че родителите дължат издръжка на детето
си.
От ***г. страните са живели във фактическо
съжителство в с. ***, като през ***г. ищцата забременяла и се завърнала при
родителите си в гр. Плевен. На ***. ***год. се е родила дъщерята на страните - ***.
От раждането на детето ответникът не се е интересувал от него и не е заплащал
издръжка. Със съдебно
решение са предоставени на ищцата
упражняването на родителските права върху детето ***, определено е местоживеенето на детето при майката, определен е режим на лични контакти на детето
с ответника и последният е осъден да
заплаща на детето ежемесечна издръжка.
Поначало отношенията между родители и деца
са естествени и нравствени. Те възникват и се развиват върху чувства на близост
и привързаност. При прекратяване фактическо
съпружеско съжителство, както е в случая, съвместното и съгласувано упражняване
на родителските права и задължения става неосъществимо. С оглед интереса на родените от това съжителство деца следва да се
прилага разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК и по аналогия разпоредбата на чл.
59 ал. 2 от СК. Съгласно последната е задължително съдът да
определи на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права върху
детето, да определи мерките за лични отношения между родителя, на когото не е
предоставено упражнението на родителските права и детето,
защото поддържането на тези отношения е жизнено необходимо и за двамата. В
случая съдът намира, че упражняването на родителските права върху малолетната ***следва
да бъде предоставено на майката ***.,***, където
детето живее след своето раждане. Видно е, че в този дом са създадени необходимите битови условия за неговото
отглеждане, детето се чувства спокойно, в добро здравословно състояние е,
посещава училище, има личен лекар. Горното се потвърждава от
показанията на свидетелката и от изготвения от ***- гр. Плевен
социален доклад, от които може да се направи изводът, че детето има положителна
нагласа към семейната среда на своята майка и е силно привързано към нея, което е от съществено значение за благоприятното
развитие на отношенията родител - дете
и за хармоничното изграждане на детето като личност. В тази връзка следва да се
има предвид, че се касае за дете в ниска възраст от женски пол, което има нужда
от непосредствени майчини грижи.
Независимо, че ответникът като баща притежава
необходимия родителски капацитет, същият не би могъл да осигури в пълен обем
тези грижи.
С оглед на гореизложеното и съобразявайки
константната съдебна практика и по -
конкретно задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1/ 1974 год., в което са
посочени обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при разрешаване на
спора за упражняване на родителските права, съдът намира, че в интерес на детето ***е да
продължи да живее в настоящата му семейна среда, в която същото се чувства
спокойно и удовлетворено, поради което упражняването на родителските права
върху детето следва да се предостави на майката ***.. Местоживеенето на детето следва да се
определи при майката на адрес: гр. Плевен, ж. к. ***.
На ответника ***. следва да бъде определен един съобразен с обичайната съдебна
практика режим на лични контакти с детето ***, а именно: всяка първа и трета
неделя от месеца от 9 часа до 18 часа по местоживеене на детето, три
дни с преспиване на детето при бащата по Коледните празници - в четните години и три дни с преспиване на
детето при бащата през Новогодишните празници- в нечетните години, както и
следва да бъде предоставена възможност на бащата да взема детето при себе всяко
лято по за 30 дни, който период не следва да съвпада с платения годишен отпуск
на майката ***.. По този начин би се създала възможност не само бащата да
изрази своята обич и привързаност към детето, но и детето да развие същите
чувства и израстването му да се извършва при непосредствените ласки, грижи и
подкрепа не само на майката, но и на бащата.
Действително,
с оглед на обстоятелството, че детето ще живее при майка си, за ответника възниква задължението да се включи в
осигуряването на неговата издръжка с определена парична сума. При съобразяване
на възрастта и нуждите на детето, както и възможностите на страните да дават
издръжка, съдът счита, че ответникът ***. следва да заплаща ежемесечна издръжка
в размер на 155 лв., като останалата част от
издръжката следва да се поеме от майката ***., която полага и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Основният
закон, който урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както
и настойничество и попечителство, е
Семейният кодекс. През годините кодексът е променян няколко пъти, като сега
действащият е приет през 2009 г. и като сравнително осъвременен закон, чрез
него са обхванати по възможност голяма
част от обществените отношения и
институтът на фактическото съпружеско съжителство.
В този смисъл, Семейният кодекс, уреждащ семейните отношения, изцяло се води
от принципа на особена закрила на децата и пълно равенство на родените в брак,
извън брака и на осиновените деца. Тоест, независимо дали децата са родени от
брачни партньори, от лица съжителстващи без брак или са осиновени, законът ги
поставя наравно. Този принцип е от съществено значение, както с оглед защита
правата и интересите на децата, така и с оглед техния произход. По отношения на
родените от брак или от фактическо съжителство деца, родителите имат еднакви
права и задължения. Законът ги приравнява, изцяло в интерес на децата. Това
означава, че при евентуален развод или настъпила фактическа раздяла между
небрачни партньори, всеки един от тях продължава да има качеството „родител” и
неговите права и задължения по отношение на децата са налице. В случай на
раздяла или когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие
относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения на всеки един от родителите с детето и неговата издръжка. Ако родителите са в спор и не могат да
постигнат споразумение по тези въпроси, всеки един от тях, независимо дали са в
брак или не, може да отправи въпроса за решаване до съответния районен съд по
местоживеене на детето, като в този случай съдът служебно следи за интереса на
детето и се произнася по всички въпроси.
Съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както
и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Определянето на режима на личните отношения
между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които
родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции,
официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
Съдът решава спорните въпросите, след като
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Размерът на
издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди
фактическата раздяла, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия
издръжка родител. Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на
чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от ***и ако е уместно,
изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът
изслушва вещо лице - психолог.
По
изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те
да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно
съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана
институция, посочени от *** или му се предоставя социална услуга – резидентен
тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между
детето и родителите.
При така
направените фактически и правни констатации, съдът счита, че в интерес на
детето е родителските права да бъдат предоставени на майката, а на бащата да се определи
подходящ режим на лични контакти и издръжка.
Приема се,
че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
общите условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието
и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи,
имотното състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своето
малолетно дете, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се
вземат предвид грижите на родителя, който отглежда детето. Съдът приема, че
средствата за издръжката на детето следва да бъдат осигурявани от двамата
родители. Съобразявайки обстоятелството, че ответникът е работоспособен и няма
други деца, съдът приема, че той има доход и има възможност да реализира такъв
и то достатъчно, за да може да дава издръжката в размер от 155 лв. ежемесечно,
без особени затруднения.
Не се
нуждае от доказване обстоятелството, че ответникът дължи издръжка на детето, че
с предходното решение, ответникът е
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 155 лв.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си.
При
изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена.
Изменение
на обстоятелствата има, когато е налице трайно съществено изменение в нуждите
на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото
лице. Съгласно съдебната практика, траен характер е онова ново фактическо
състояние, което изключва възможността да се възвърне състоянието преди
изменението на иска.
Безспорно
е, че с увеличаването възрастта на децата, нарастват и нуждите им от храна,
облекло, здравни услуги, културни и
образователни потребности, което налага увеличаване средствата за задоволяване
материалните и духовните им потребности.
През изминалия период от време са се увеличили потребностите на детето и не могат да бъдат задоволявани с издръжка в
размер на 130 лв. месечно, Детето посещава редовно училище. Разходите за са
се увеличили, особено в началото на учебната година.
С оглед доходите на бащата и възможността му
да дава издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед икономическите
условия в страната, съдът приема, че средствата за издръжката на детето, следва да бъдат осигурявани от двамата родители
в размер общо от 310 лв. месечно, от които ответникът дължи 155 лв,
а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, заедно с
непосредствените грижи, които полага по отглеждането и възпитанието на детето.
От своя
страна ответникът не дължи издържа
на други деца. Съдът взе предвид,
че ответникът е в трудоспособна възраст,
той е длъжен да осигури в
достатъчен размер средствата за издръжката на детето. Според чл. 143, ал. 2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост
от нуждите на децата и от възможностите на родителя - чл.142, ал.1 от СК, като
ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от
минималната работна заплата. При изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка или добавка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл.
142 от СК следва да се прилагат, както когато се иска за първи път издръжка,
така и когато се иска увеличение /респ. намаление на нейния размер /поради
промяна на обстоятелствата, при които е била определена преди това /В този
смисъл Р –917/ 1980г. на ІІ г.о./
В
производството е от значение единствено,
дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е определена
първоначалната издръжка, е настъпила
някаква промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 СК, / нуждите на детето и
възможностите на родителя/. Основание за изменение на издръжката е изменение на обстоятелствата по смисъла
на чл.142, ал. 1 от СК, въз основа на
които е била присъдена, т.е нужда от издръжка и възможност за доставяне на
издръжка. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства,
които са били взети предвид при определяне
издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или
други обстоятелства от значение за определяне на издръжката. /В този смисъл Р 1046 / 1976 г. на ІІ г. о. /.
Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси
издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение, досежно
възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по
чл.150 от СК.
Предвид
гореизложеното, както и с оглед социалната обстановка в страната като цяло,
съдът намира, че са налице основанията за увеличаване на издръжката. Налице е
трайно съществено изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5
/ 1970 г. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на
издръжката е бил формиран. Тези
изменения имат траен и продължителен характер, от които може да се направи
обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства /В този смисъл Р. № 2469 / 1971г. на ІІ г.о. на
ВС/. Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед
изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка, така и
с оглед възрастта му, при която бързо нарастват духовните и материални
потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като
стойностен израз на тези потребности. На ненавършилите пълнолетие деца
родителят дължи издръжка безусловно, независимо дали е трудоспособен или дали
може да се издържа от имуществото си /за разлика от издръжката по чл. 144 от СК/. На детето следва да се осигурят
необходимите битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и
развитие. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и
възпитание децата.
При този
изход на процеса, направените деловодни разноски
остават в тежест на ищеца.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права върху детето ***, ЕГН **********, на майката ***., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето ***, ЕГН **********,
при неговата майка ***., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Б.А. *** ЕГН **********, режим на лични контакти с ***, ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 09 часа
до 18 часа
по местоживеене на детето, три дни с преспиване на детето при бащата по
Коледните празници - в четните години и три
дни с преспиване на детето при бащата през Новогодишните празници - в нечетните години, и ПРЕДОСТАВЯ на ***. правото да взема детето при себе си
всяко лято за по 30 дни, като този период не следва да съвпада с отпуска на
майката ***..
ОСЪЖДА Б.А. ***, ЕГН **********,
да заплаща на малолетното си дете ***, ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител ***., ЕГН **********, ежемесечна издръжка
в размер на 155 лв, считано от влизането
на решението в сила, до настъпването на причини за нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Б.А.
***, ЕГН **********, да заплати на ***. ***, ЕГН
**********, разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: