№ 4587
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110163613 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ищеца *** И., ЕГН **********, с адрес: ГР.
СОФИЯ, Ж.К. „БАНИШОРА“, БЛ. 53, ВХ. А, АП. 9 отрицателен установителен иск по реда
на чл. 124 ГПК срещу ответника ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
ГР.СОФИЯ, БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ, №1, БЛ. 2А, за признаване на установено, че ищцата
не дължи на ответното дружество поради липса на облигационно отношение следните
парични суми:
-350,67 лв. – главница за доставка на ВиК услуги за периода 10.9.2018г. – 10.9.2021г. в имот
с клиентски № **********, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Банишора, бл. 53, вх. А, ап.
9,
-64,58 лв. обезщетение за забава за периода от 10.10.2018 г. до 10.09.2021 г.
Както и че е погасена по давност възможността за принудително събиране на сумите:
-617,48лв. – главница за доставка на ВиК услуги за периода 14.3.2012г. -8.8.2018г. в имот с
кл. № **********, находящ се в гр. София, ж.к. Банишора, бл. 53, вх.А, ап.9,
-83,40лв. – обезщетение за забава за периода 8.3.2017г. – 10.9.2021г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва иска. Сочи,
че за част от процесния период е постановено решение от 17.7.2020г. по гр.д. №72132/2019г.
– което се отнася за периода 9.4.2014г.-8.4.2019г. Съдът е констатирал, че има разлика в
адресите на водоснабдените имоти, описани в исковата молба и в посоченото решение – по
исковата молба адресът е гр. София, ж.к. „Банишора“, бл.53, вх.А, ап.9, кл. № **********, а
по съдебното решение е гр. София, ул. Опълченска, бл.53, вх.А, ет.3, ап.6, кл. №
**********. В уточняваща молба сочи, че се касае за различни имоти.
1
Правна квалификация на иска: отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1, пр. 3 ГПК.
В тежест на ответника е да установи, че ищецът е бил потребител на ВиК услуги в имота за
процесния период.
Предвид изявленията на страните не се спори относно фактите: титуляр на партида с кл. №
**********, находящ се в гр. София, ж.к. Банишора, бл.53, вх.А, ап.9, е *** И..
Спори се относно въпроса дали ищецът е потребител на ВиК услуги в процесния период и
дали сумите са погасени по давност.
Относно съществуването на облигационно отношение: Съгласно чл.3 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Съгласно § 2, буква „а“
от Допълнителните разпоредби на Закон за регулиране на водоснабдителни и
канализационни услуги „потребители“ на услугите са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги
В случая водоснабденият имот е жилище в сграда в режим на етажна собственост.
На основание чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата ответникът следва да докаже, че ищецът има право
на собственост или право на строеж или право на ползване върху жилището. В случая
ответникът не е сторил това, въпреки изричните указания в тази насока с доклада по делото.
Макар в настоящото производство между страните да е безспорно, че ищецът е титуляр на
партида с клиентски №********** и че партидата се отнася за процесния водоснабден имот
на адрес: гр. София, ж.к. Банишора, бл.53, вх.А, ап.9, не се доказва, че именно ищцата е
собственик на процесния недвижим имот, съответно – и че е потребител на
водоснабдителни услуги. Поради това макар че със заключението по назначената от съда
счетоводна експертиза се установява, че за периода 24.01.2013г. до 09.08.2021г. размерът на
задълженията за ВиК услуги възлиза на 1101,23 лв., по делото не се доказа, че потребител по
договора за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води е именно ищцата по
настоящото дело, поради което искът следва да се уважи в пълен размер. При доказан
правен интерес от водене на производството от страна на ищеца, ответникът по предявен
отрицателен установителен иск следва да докаже в условията на пълно доказване всички
елементи от фактическия състав, въз основа на които спорното право е възникнало, поради
което дори и ищецът да не е посочил конкретно основание на което не дължи вземането, в
случай, че ответникът не докаже предпоставките за възникване на своето право,
отрицателния установителен иск следва да се уважи. Ответникът по отрицателен
установителен иск има положението на ищец по положителен установителен иск с оглед
2
доказателствената тежест, а обратно – ищецът по отрицателен установителен иск следва да
обоснове правен интерес от предявяване на иска и да релевира и докаже в процеса своите
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и други възражения срещу
правото, което отрича с предявения иск, т.е. в негова доказателствена тежест е да докаже
всички онези възражения, факти и обстоятелства, които при един положителен
установителен или осъдителен иск са в тежест на ответника в процеса. Следователно
уважаването на отрицателния установителен иск поради това, че ответникът не доказва
наличието на необходим елемент от фактическия състав на отричаното от ищеца право,
макар и ищецът да не се е позовал на това в исковата молба, не е нарушение на
диспозитивното начало в процеса и с уважаването на иска съдът не променя служебно
основанието на иска.
Относно възражението за давност: За пълнота на изложението следва да се обсъди
релевираното с исковата молба възражение за давност за главница за доставка на ВиК
услуги за периода 14.3.2012г. -8.8.2018г. и за обезщетение за забава за периода 8.3.2017г. –
10.9.2021г.
Съгласно чл.8 от Наредбата получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени
от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Общите условия са публикувани в
Интернет, поради което следва да се приемат за общоизвестни. Съгласно чл.31 ОУ ВиК
операторът издава ежемесечни фактури, а потребителите са длъжни да заплатят ползваните
ВиК услуги в 30-дневен срок от датата на издаване на съответната фактура. В
задължителната съдебна практика е прието, че тези задължения са периодични и се
погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. В случая е уговорен падеж за плащане,
следователно давността тече от настъпване на изискуемостта (чл.114, ал.1 ЗЗД). Исковата
молба по настоящото дело е подадена на 08.11.2021г. Следователно непогасените по давност
вземания са тези, станали изискуеми след 08.11.2018г. – това е периодът 01.10.2018г. -
10.09.2021г. Вземанията за главница за периода 14.3.2012г. - 08.08.2018г. и за обезщетение
за забава върху тях (на основание чл.119 ЗЗД) за периода 8.3.2017г. – 10.9.2021г. са погасени
по давност, поради което възражението на ищеца се явява основателно. Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
периода от 24.01.2013г. до 08.08.2018 г. стойността на използваните В и К услуги по
клиентски № ********** са в общ размер от 708,88 лв., от които 343,41 лв. – незаплатена
главница и 357,47лв. – неплатена лихва. Съдът намира, че искането на ищеца за признаване
за установено, че сумите за горепосочения период не се дължат и на основание изтекла
погасителна давност за основателно.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца. Ищцата е освободена от такси и
разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Поради това с оглед уважаването на иска
в пълен размер и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за водене на иска. Поради това ответникът следва да бъде осъден да
3
заплати държавна такса в размер на 50 лв. по бюджетна сметка на СРС. Заедно с това,
ищцата е била защитавана от адвокат, който ѝ е оказал безплатна адвокатска помощ на
материално затруднени лица, поради което на основание чл. 38, ал.2 вр. с ал.1, т. 2 ЗАдв. и с
оглед изхода на спора насрещната страна следва да заплати адвокатско възнаграждение на
адвоката на ищцата в размер на 310 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът *** И., ЕГН **********, с адрес: ГР. СОФИЯ,
Ж.К. „БАНИШОРА“, БЛ. 53, ВХ. А, АП. 9 не дължи поради липса на облигационно
отношение на ответника „***” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 2А, сумите в общ размер от 1116,13
лв., дължими за доставка на ВиК услуги в периода от 14.03.2012г. до10.09.2021 г., за имот с
клиентски № **********, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Банишора, бл. 53, вх. А, ап.
9, от които:
-350,67 лв. – главница за доставка на ВиК услуги за периода 10.9.2018г. – 10.9.2021г.,
-64,58 лв. – обезщетение за забава за периода от 10.10.2018 г. до 10.09.2021 г.,
-617,48лв. – главница за доставка на ВиК услуги за периода 14.3.2012г. -8.8.2018г.,
-83,40лв. – обезщетение за забава за периода 8.3.2017г. – 10.9.2021г.
ОСЪЖДА ответника „***” АД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 2А да заплати по бюджетна сметка на СРС, сумата 50 лв., представляваща
държавна такса по делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ответника „***” АД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 2А да заплати на адвокат И.А. Н., съдебен адрес: Софийска област, гр.
Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В, ет.1, офис 6 адвокатско възнаграждение в размер на 310 лв.,
на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4