№ 932
гр. С., 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110147264 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА срещу ФИРМА, с която са
предявени осъдителни искове за следните суми: 6 319.44 лв. – регресно вземане по щета №
**** за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и
ликвидационните разходи във връзка с вредите по лек автомобил марка „МАРКА“, с рег. №
****, настъпили в резултат на ПТП на 28.01.2019 г. в гр. С., ведно със законната лихва от
31.08.2022 г. до окончателното плащане; 1 925.44 лв. – мораторна лихва за периода от
29.08.2019 г. до 29.08.2022 г. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че са били нанесени щети на застрахован при него по имуществена
застраховка „Каско“ лек автомобил в резултат на ПТП, настъпило на 28.01.2019 г. в гр. С.,
възникнало поради преминаването му през несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно на път, стопанисван от ФИРМА, която има задължение да осигури
непрекъснато, безопасно и удобно движение и да го поддържа. Излага, че във връзка със
събитието е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 6 299.44 лв., като е сторил
ликвидационни разноски по щетата в размер на 20 лв. Сочи, че е предявил извънсъдебно
регресната си претенция към ответника на 30.07.2019 г.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника
ФИРМА, с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ към датата на
събитието поради липса на доказателства за извършено плащане на застрахователната
премия. Акцентира върху липсата на доказателства за приемането на Общите условия от
застрахования. Оспорва възникването на застрахователното събитие и причините за него.
Изтъква, че Протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила. Релевира
възражение за съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил поради
движение с несъобразена скорост и поради липса на доказателства дали автомобилът е бил с
гуми, пригодени за зимни условия. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за
1
намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредите от водача, както и за
намаляването му до размера на данъчната основа поради възвращаемостта на ДДС.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения главен иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото
деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу ФИРМА в
качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди
по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на
задължението за поддръжката му.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в
исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието
на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на общински път, дължащо се
на противоправно бездействие на служители на ответника във връзка с поддържането на
общинските пътища..
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вина, както и да
докаже възражението си за съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил.
В случая от писменото доказателство на л. 12 се установява наличието към
процесната дата на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек
автомобил марка „МАРКА“, с рег. № ****, по имуществена застраховка „Каско на МПС“, с
основно покритие и покрити рискове последици от злополука при ПТП.
Възражението на ответника за липса на застрахователно правоотношение поради
липса на доказателства за заплащане на застрахователната премия е неоснователно, тъй като
в застрахователната полица е отбелязано плащането й на вноски, а още с исковата молба /л.
2 – 5 от делото/ са представени документи за извършените плащания.
По възражението на ответника, че по делото не е доказана приложимостта на
представените с исковата молба Общи условия към застрахователното правоотношение за
процесния автомобил, съдът намира следното:
При застраховка „Каско“ застрахователят се задължава да поеме риска от частична
или пълна увреда на едно ППС. Този договор може, но не е задължително, да бъде сключен
при общи условия. Съгласно чл. 348, ал. 1 КЗ общите условия на застрахователя, установени
предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват
застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и
той е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са неразделна
част от застрахователния договор.
В случая по делото са представени Общи условия, които не са подписани от
застрахования. В застрахователната полица липсва негово изявление, което да може
еднозначно да се определи като потвърждение за приемане, съгласие и получаване на
екземпляр от тях. Въпреки изричните указания на съда, дадени с определението за
2
насрочване, ищецът не представя доказателства в тази връзка, като в първото открито
заседание изрично заявява, че не разполага с подписани от застрахования Общи условия.
Недоказването на изгодния за застрахователя факт на приемане на представените по делото
Общите условия води до извод, че те не са приети и не се прилагат в отношенията на
страните, а регулацията им се осъществява само от законовите разпоредби и от клаузите на
индивидуалния договор. Съдът намира, че в случая застрахователната полица отговаря на
изискванията за съдържание на чл. 345, ал. 1 КЗ, поради което е валиден.
По делото не се спори, че процесното събитие представлява покрит риск по
сключената при ищеца застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил марка „МАРКА“, с
рег. № ****, а това следва и от уговорките в застрахователната полица.
Извод за датата, мястото и механизма на настъпване на процесното застрахователно
събитие съдът прави не само въз основа на Протокола за ПТП на л. 10, който действително
няма материална доказателствена сила относно механизма, както се сочи в отговора, а при
съвкупната му преценка заедно с Уведомлението за настъпило застрахователно събитие на
л. 11 и показанията на свид. Ц. – водач на автомобила. Установява се, че на 28.01.2019 г., в
гр. С., лек автомобил марка „МАРКА С“, с рег. № ****, при движение по АДРЕС – в района
на Посолството на САЩ, в посока към АДРЕС, е попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, която била остра, дълбока и пълна с вода, от
което по автомобила са настъпили увреждания. Така установеният механизъм се
потвърждава по експертен път и от заключението на САТЕ. Следователно процесното ПТП
е настъпило в резултат от попадането на лекия автомобил в необезопасена и необозначена
дупка на пътя.
Настъпването на вреди по автомобила и техният вид се изясняват от писмените
доказателства /Протокол за ПТП, Уведомление за настъпило застрахователно събитие, 2 бр.
Опис-заключения, 2 бр. Констативни протоколи/ и показанията на свид. Ц.. Установява се,
че при ПТП самата предна лява гума на автомобила е попаднала в дупката, чул се силен
удар и веднага по гумата се образувал голям балон, а при пристигането на органите на КАТ
вече са установени и щети по джанта и ходилна част, като уврежданията по джантата са
констатирани и при направени същия ден огледи от специалисти, както и при огледи,
извършени по заведената при ищеца щета.
Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесното
застрахователно събитие и установените от застрахователя вреди съдът прави,
преценявайки съвкупно показанията на свид. Ц., Протокола за ПТП, документите по
застрахователната преписка и заключението на САТЕ, съгласно което вредите по
автомобила от техническа гледна точка са следствие от реализираното на 28.01.2019 г. ПТП.
С Определение № 28027/21.10.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че АДРЕС в гр. С. представлява част от общинската пътна мрежа.
От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на
настъпване на застрахователното събитие е имало необезопасена и необозначена дупка, се
налага изводът, че ФИРМА не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП, чл. 13, ал. 1 и чл. 167,
ал. 1 ЗДвП задължения по ремонт и поддържане на общинските пътища и сигнализиране за
наличието на опасност на пътя. Доколкото тя като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените
от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната
настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик, и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради
което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя – ФИРМА, за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от нея лица по аргумент от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като ответникът не е ангажирал доказателства за
3
оборване на законовата презумпция.
От писмените доказателства се изяснява, че във връзка с процесното ПТП при ищеца
е заведена щета № ****. С Определение № 28027/21.10.2022 г. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил във връзка със
събитието застрахователно обезщетение в размер на 6 299.44 лв., като е сторил
ликвидационни разходи по щетата в размер на 20 лв.
Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи по средни
пазарни цени в страната към деня на увреждането. Съгласно заключението на САТЕ
размерът на вредите по средни пазарни цени в случая възлиза на 6 354.14 лв., т.е. надвишава
платеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Установява се от писмените доказателства, че ищцовото дружество е изпратило
регресна покана до ФИРМА за исковата сума, която е получена на 30.07.2019 г., но
ответникът не твърди и не доказва плащане на задължението.
В контекста на изложеното съдът счита, че за увреденото лице /собственикът на
застрахованото МПС/ е възникнало срещу ФИРМА вземане по чл. 49 ЗЗД, като
застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на 23.05.2019 г. е
платил обезщетение за причинените с деликта вреди, и за него е възникнало регресно право
срещу възложителя за сумата от 6 319.44 лв., включваща платеното застрахователно
обезщетение и ликвидационните разноски.
Недоказано е твърдението на ответника за поведение на водача на застрахования
автомобил, което да е противоправно /нарушаващо изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП/ и да е
допринесло за настъпване на ПТП и щетите по автомобила. Нещо повече – от показанията
на свид. Ц. се изяснява, че той се е движил в процесния участък много бавно, защото
дупката се е намирала непосредствено след светофар. Що се отнася до това дали гумите на
автомобила са били пригодени за зимни условия, съдът намира, че това обстоятелство е
относимо изцяло към релевираното от ответника възражение за съпричиняване, респ. в
негова доказателствена тежест е да установи, че автомобилът към момента на ПТП е бил
оборудван с несъответни на зимните условия гуми, а такива доказателства в случая той не е
ангажирал. Ето защо следва да се приеме, че единствената причина за ПТП е наличието на
необезопасена и необозначена дупка на пътя, поради което не е налице основание за
редуциране на дължимото от ответника обезщетение.
Неоснователно е искането на ответника за намаляване на обезщетението до размера
на данъчната основа поради възвращаемостта на ДДС, доколкото данъчните процедури
нямат никакво отношение към размера на задължението.
Предвид всичко изложено главният иск е изцяло основателен, като ответникът дължи
върху главницата и законната лихва, считано от 31.08.2022 г. до окончателното плащане.
С оглед наличието на главен дълг и забава в плащането му, доколкото се установява,
че ФИРМА не платила задължението си след получаване на 30.07.2019 г. на регресна
покана, изцяло основателен е и акцесорният иск за мораторната лихва в размер на 1 925.44
лв. /определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор за законната
лихва/ за период на забава от 29.08.2019 г. до 29.08.2022 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството възниква за ищеца.
Сторените от него разноски са в общ размер на 770 лв., както следва: 330 лв. – държавна
такса, 300 лв. – депозит за експертиза, 40 лв. – депозит за свидетел, и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, с адрес: гр. С., АДРЕС, да заплати на ФИРМА, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., АДРЕС, следните суми: на основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 6 319.44 лв. – регресно вземане по щета № **** за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационните
разходи във връзка с вредите по лек автомобил марка „МАРКА“, с рег. № ****, настъпили в
резултат на ПТП на 28.01.2019 г. в гр. С., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 925.44 лв. – мораторна
лихва за периода от 29.08.2019 г. до 29.08.2022 г.; на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 770 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5