Определение по дело №1351/2014 на Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

номер ………../…………...11.2014 г.,  град  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 7 ноември                                     Година 2014

в закрито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело номер N1351 по описа за 2014 год, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на ГПК(2007г.)

Постъпила е искова молба от П.С.И. ***,  срещу  „Медицински център за репродуктивна медицина – Радост” ООД, ЕИК *********, с която е предявен иск  на съдружник за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците, проведено на 25.07.2014г(10.30ч.), основан на твърдения за противоречието му със закона.

По размяна на книжата:

Исковата молба вх. № 21687/25.07.2014 е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите,  на които ищеца основава претенциите си и са направени доказателствени искания. В допълнителна искова молба вх. № 2867/13.10.2014 са оспорени възраженията на ответника, допълнително са посочени доказателства и е заявено изменение на иска, чрез добавяне на евентуално искане за прекратяване на дружеството поради важни причини.

В срок е депозиран отговор вх. № 24851/03.09.2014г, съдържащ насрещни възражения за законосъобразно свикване и провеждане на събранието. Допълнителни доказателствени искания от ответното дружество са направени в допълнителен отговор вх.№30988/03.11.14г, като е оспорена допустимостта на изменението на иска.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

По допустимостта на претенцията:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на неоспорено членствено правоотношение на ищеца в ответното дружество към момента на вземане на процесното решение. Предявен е конститутивен иск от съдружник, основан на твърдения за незаконосъобразно решение на колективния орган на ООД. Преклузивният  срок по чл. 74 ал. 2 ТЗ е спазен.

Съдът преценява, че новото искане, посочено от ищеца в допълнителната искова молба не отговоря на изискванията на чл. 214 ал.1 за изменение на иска. Както съдружника признава, предявеното от него в условия на евентуалност (при отхвърляне на иска за отмяна на изключването му) искане за прекратяване на дружеството по реда на чл. 155 ал.1 ТЗ е основано на твърдения, различни от основанията на вече предявения конститутивен иск. По евентуалното си искане, ищецът се позовава на настъпило сериозно неразбирателство между съдружниците и отпадане на доверието, което осуетява възможностите за вземане на каквито и да е решения по общата им търговска дейност. Тези твърдения съществено се разминават с посочените пороци по свикване на събранието, чието решение се оспорва. В допълнителния отговор са посочени едновременно както ново основание, така и ново искане, поради което ищецът не изменя иска си, а предявява нов такъв. Съединяване на исковете по почин на ищеца е допустимо само в началото на производството( чл. 210 ГПК), но съдът разполага и със служебно правомощие да приема за съвместно разглеждане самостоятелно предявени от страните претенции( чл. 213 ГПК). В конкретния случай обаче съдът не е сезиран с претенция, която може да присъедини, тъй като на осн. 6 ал.2 ГПК следва да съобрази волята на ищеца, обусловил искането от отхвърляне на иска по чл. 74 ТЗ. Това условие изключва изобщо интереса на ищеца от разглеждане на претенция по чл.155 ал.1 ТЗ, тъй като ако искът бъде отхвърлен, решението за изключването му от дружеството ще е стабилизирано, съответно ще липсва легитимация да иска прекратяване на ООД, в което вече не членува. В този смисъл липсва предпоставка както за приемане за съвместно разглеждане на предявения в допълнителната искова молба като евентуален иск, така и за отделянето му за самостоятелно разглеждане в друго производство. Съдът следва да разгледа само първоначално предявената и допустима претенция по чл. 74 ТЗ.

В допълнителна искова молба към началните твърдения за нарушение на процедура по свикване на събранието и вземане на решение без надлежно предварително предупреждение до изключвания съдружник са добавени и нови твърдения по оспорване на взетото решение по същество. Ищецът е заявил, че не е извършил описаните в предупреждението нарушения. Това твърдение представлява позоваване на самостоятелно основание за отмяна на решението, а не уточнение или пояснение на оплакванията, свързани само с процедурни нарушения. Добавяне на основание е допустимо само в срока за предявяване на конститутивния иск. В случая, макар да оспорва редовността на поканата, ищецът несъмнено е узнал за взетото решение на 25.07.2014г., когато е предявил и претенцията си по настоящото дело. Съответно и позоваване  на самостоятелни нови основания за отмяна би било допустимо само до 08.08.2014г, когато изтича 14 –дневния преклузивен срок по чл. 74 ал.2 ТЗ (така т.6 от ТР 1/2002г на ОСГК). Допълнителната искова молба е предявена едва на 13.10.14г, поради което добавянето на твърденията за материална незаконосъобразност на взетото от събранието решение е преклудирано. Тези твърдения следва да се изключат от основанията на докладвания иск.

По предварителните въпроси:

Сезиран е родово и местно  компетентен съд( чл. 104 т.6 ГПК вр. чл. 74 ал.1 ТЗ).

Авансово дължимата държавна такса за неоценяем иск е внесена в държавен бюджет.

Въз основа на твърденията, съответни и на предявеното искане за реализация на права на участник в дружество съдът квалифицира спора, като приема да го разглежда като търговски на осн. чл. 365 т.3 от ГПК.

По доказателствените искания: В исковата молба и отговорите  са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства. Документите са посочени за установяване на релевантни за спора твърдения за основания за отмяна на незаконосъобразно свикано събрание. Книжата, които са посочени в подкрепа на твърдение за друго събрание обаче нямат отношение към предмета на този спор.  Исканията са допустими и следва да бъдат уважени по отношение на представените писмени документи относно събранието, чието решения са предмет на отмяна, съответно неотносимите документи не следва да се приемат.

Оспорване на официалното удостоверяване на връчването на нотариалната покана е формулирано в самата искова молба, към която е приложен и оспорения официален документ.  Насрещната страна изрично се е позовала на този документ, поради което се налага откриване на производство по оспорване на истинността на удостовереното лично връчване. Обстоятелствата по фактическото провеждане на събранието не са спорни, поради което и ангажираните и от двете страни показания на свидетели не са необходими за изясняване на факти по делото.

В допълнителната си искова молба ищецът е въвел нови твърдения за нарушения, които са преклудирани, поради което и насрещното доказване, предприето от ищеца в тази връзка е извън предмета на делото и не следва да се допуска. На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските най –късно в съдебното заседание, в което бъде даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ал.1 ГПК,  съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) предявен конститутивен иск за отмяна на решение на общо събрание, взето при допускане на нарушение на свикване и вземане на решение.

Оставя без уважени искане за изменение на иска, чрез добавяне на евентуално искане за прекратяване на дружеството по чл. 517 ал.1 ТЗ.

ДОПУСКА като доказателства по делото, представени преписи по реда на чл. 183 ГПК с исковата молба: протокол от общо събрание от 25.07.14г от 10.30ч., нотариална покана, с удостоверено връчване рег. № 11154/16.07.2014г, пълномощно с нот. заверка, рег. № 23.07.14г, нов учредителен акт от 25.07.2014 г, съставен от Алкан Емин

ОБЯВЯВА на страните като служебно известни факти, ненуждаещи се от доказване: наличните по партидата на дружеството вписвания и обявявания на документи, визуализирани чрез публичен достъп до електронен търговски регистър, включително на книжа, съдържащи лични данни на страни към заявление вх. 20140725135650.

Оставя без уважение искане за допускане на писмени доказателства, приложени към искова молба:  протокол от общо събрание от 25.07.14г от 10.15ч.; нов учредителен акт от 25.07.2014г, съставен от П.И.; констативен протокол, рег. № 10254/25.07.14г, електронна кореспонденция, както и всички писмени документи, приложени към допълнителен отговор (нот, акт, молба за преустановяване на ел. захранване, изявление от УНИКРЕДТ БУЛБАНК, писма до доставчици, искане по чл. 390 ГПК.

Оставя без уважение искане за допускане на събиране на гласни доказателства относно обстоятелствата по провеждане на събранието.

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания) правото на страната да иска измемение на определения от съда размер ще бъде преклудирано.

На осн. чл. 146 ал.2 ГПК съдът предоставя възможност на страните да посочат доказателства, съгласно указанията, дадени в проекто доклада в седмичен срок от връчване на съобщението, като ги предупреждава, че ако пропуснат тази възможност и ангажират доказателства в първо съдебно заседание и с това причинят отлагане на производството, може да понесат санкция по чл. 92а ГПК.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 04.12.2014г от 09.00 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани. 

Проект за устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение  да се съобщи на страните.

Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението на страните да се приложи и копие от настоящото определение.  

Определението не подлежи на обжалване.

         

                    Окръжен съдия:

 

 

 

 

ПРОЕКТ за устен  ДОКЛАД

по търговско дело номер N1351  по описа за 2014 год,

 

Производството е образувано по реда на чл. 365 и сл.  от ГПК.

Приет е за разглеждане иск на П.С.И., ЕГН ********** ***  срещу «МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА – РАДОСТ»ООД, ЕИК *********  гр. Варна, ул. Константин Доганов 48,  представлявано от управител Алкан Емин, за отмяна на решение на общо събрание на съдружници, проведено на 25.07.2014г, от 10.30ч. основан на твърдения за нарушение на императивни законови норми за ред на свикване и вземане на решенията на събранието.

Ищецът  претендират определяне и присъждане на разноски.

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Между страните са безспорни обстоятелствата относно провеждането на 25.07.2014 от 10.30ч на събрание и вземане на решения със съдържание, отразено в протокола, представен при заявяване на промени по партидата на дружеството в ТР. Съдържанието на поканата-предупреждение за изключване също може да се счита безспорно, тъй като и двете страни са се позовали  на идентични документи.

Спорни са обстоятелствата относно надлежно свикване на събранието и вземане на  решенията. 

Ищецът  основава претенцията си на твърдения за вземане на решение  при допускане на нарушение на  свикване на събранието, като отрича да е получавал както покана за събранието. Отделно оспорва да е получил отделно предварително предупреждение за изключване, като предпоставка за решение на общото събрание по такъв въпрос. Позовава се на липса на решение на общото събрание, за отправяне на предупреждението преди насрочването на събрание за произнасяне по изключването. Допълнително ищецът твърди, че събранието е проведено на ден, за който е било насрочено на друго място събрание на същия колективен орган.

Ответникът е оспорил изцяло твърденията за незаконосъобразност на взетите решения. Позовава се на извършено свикване на събранието с покана, в която изрично са формулирани твърдения за нарушенията на съдружника и предупреждение за изключването му при липса на коригиране на поведението му, и същевременно е било насрочено и събранието, на което да се констатира и обсъди поведението на съдружника. Твърди, че това предупреждение-покана е било връчено по нотариален ред лично на ищеца на 16.07.2014г в 11.00ч.  Останалите твърдения на ответника нямат отношение към предмета на спора, доколкото се отнасят до защита срещу преклудираното основание, въведено с допълнителната искова молба.

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на претенцията като конститутивен иск за защита на потестативно право за внасяне на промяна в правната сфера на дружеството, чрез отмяна на взето решение на върховния му орган, поради процесуални нарушения и нарушения на процедурно изискване за прекратяване на участие на съдружник поради изключване. Релевантните законови текстове, уреждащи претенцията  на ищеца следва да се търсят в общите норми за защита на членствено право в търговско дружество (чл. 74 ТЗ) и специална императивна норма на чл. 126 ал.3 ТЗ, съответно възраженията на ответника за законосъобразно провеждане на събранието в специалните норми за свикване на органа на ООД (чл. 138 и 139 ТЗ) и изпълнение на гарантирано право на предварително предупреждение на изключвания. Оплакването на ищеца за провеждане на събрание, независимо от възражението че на същата дата на друго място е свикано друго събрание не съответства на конкретно нарушение, поради което може да се съобразява само като довод за злоупотреба с права от страна на дружеството.

По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и  попълването на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):

Претенцията на ищеца се основава на оспорване на законосъобразност  на взети решения, поради което в негова тежест е само опровергаването на факти, удостоверени спрямо него по обвързващ начин. Такова се налага за опровергаване на официалното удостоверяване на личното връчване ( чл. 179 ал.1 ГПК) на поканата на ищеца. Ищецът не е ангажирал доказателства за неистинност на възприетия от нотариуса факт на получаване на покана рег. № 11107, приета в кантората на 16.07.14г,  от адресат П.С.И. на 16.07.2014в 11.00ч на адрес бул. Вл. Варненчик 281. Липсата на обратно доказване за което ищеца носи доказателствена тежест следва да се обяви на страната.

Насрещната страна основава защита си на възражения, за които сочи писмени доказателства. В нейна тежест е да установи твърденията си за надлежно свикване на събрание с покана до всеки от съдружниците в рамките на изискуемия срок по чл. 139 ал.1 ТЗ, както и за наличие на предпоставката за разглеждане на решение за изключване на съдружник по чл. 126 ал.3 ТЗ.

Други факти, които да се сочат без съответно ангажирано доказателство съдът не установява.

По възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):

С оглед характера на спора, и оповестеното от ищеца намерение за прекратяване на участието му в дружеството по реда на чл. 155 ТЗ, съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от доброволно уреждане на спора: 

В случаите на постигната спогодба между страните половината от дължимата  държавна такса ще бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.

С оглед предмета на делото, свързан с вътрешни отношения в търговско дружество, съдът счита, че спорът им е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.  Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.